Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6442 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №36070 от 11.02.2019г.,
постановено по гр.дело №1910/2018г. по описа на СРС, ГО, 67 с-в,
жалбоподателят-ответник „И А.Б.п.с.С.“АД е осъден да заплати на „И.и.“ООД на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.51, изр.1 ТЗ сумата 5280,74 лева- дължимо възнаграждение
по договор за посредничество от 01.11.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 09.01.2018г. до окончателното изплащане и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 811,23 лева разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „И А.Б.п.с.С.“АД. Жалбоподателят поддържа, че купувачът
на имотите е избегнал посредничеството на ищеца не за да не заплати
възнаграждение за посредничеството, а заради невъзможност да получи от него
като посредник необходимото съдействие за договаряне на по-изгодни условия по
сделката. Липсвали доказателства ищецът да е положил усилия и да е организирал
преговори, подготвил договори и документи, т.е. да е изпълнил задълженията си
по договора за посредничество. Претендира отмяна на решението на СРС и
отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна и излага подробни съображения относно правилността на обжалваното
решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.51, изр.1 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните и изчерпателни мотиви, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Спорните
въпроси по делото са дали ответникът е възложил на ищеца осъществяване на
посредничество при продажбата на конкретните (процесните) недвижими имоти и
дали продажбата на тези имоти (страните не спорят относно факта на извършване
на сделка между ответника и конкретните купувачи) е осъществена с
посредничеството на ищеца. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства настоящият състав достига до същите правни изводи като първоинстанционния
съд по отношение и на двата основни спорни въпроса- налице е както възлагане на
посредничество, така и сключване на сделка за покупко- продажба на имотите в
резултат на посредничеството на ищеца. От представената по делото разменена между
страните електронна кореспонденция се установява възлагането на посредничество
при предлагането за продажба на процесните имоти на 27.07.2015г. и организирането
и осъществяването на оглед от купувачите със съдействието на ищеца на
01.03.2016г., въз основа на договор между последните също от 01.03.2016г. За
извършването на огледа ответникът е уведомен в същия ден. Офертната цена за
имотите също не е прозволно определена от ищеца, а е посочена от ответника чрез
негов служител на 09.03.2016г. В крайна сметка сделката е осъществена на
15.08.2017г., като по делото не се спори че огледалият имота и купувача по
договора за покупко- продажба са съпрузи. Налага се изводът, че ищцовото дружество е извършило възложените му
от ответника задачи, а именно да осъществи търговско посредничество, изразяващо
се в дейност по предлагане на имота, предмет на договора за посредничество и
реализацията му на пазара на недвижими имоти чрез неговата продажба. След като
е изпълнил това свое основно задължение произтичащо от договора сключен между
страните, то за ищеца се е породило правото да получи
уговореното посредническо възнаграждение. Плащането на възнаграждението от страна
на ответника- възложител е основно негово задължение, което
няма данни по делото да е било надлежно изпълнено от същия изцяло или отчасти.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което е в размер на 600 лева и следва да му се присъди изцяло.
Направеното възражение за прекомерност настоящият състав намира неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на спора, съпоставена с нормативно
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №36070 от 11.02.2019г., постановено по гр.дело
№1910/2018г. по описа на СРС, ГО, 67 с-в.
ОСЪЖДА „И А.Б.п.с.С.“АД
ЕИК********* да заплати на „И.и.“ООД ЕИК********** сумата от 600 (шестстотин) лева
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/