О П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 80
гр. Разград, 27 октомври 2023 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно на
двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря … и с
участието на прокурора . . . изслуша докладваното от съдията дело № 141 по описа
за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение № 57/ 11.08.2023 г.,
постановено по настоящето дело, подадената жалба на „Б.М.П.- Георгиеви и сие“
СД, гр. Кубрат, обл. Разград против Решение № 146/ 18.07.2023 г. на директора
на ТД на НАП- Варна е оставена без разглеждане и образуваното по нея
производство е прекратено. В мотивите е прието, че производството е по реда на
чл. 147, ал. 3 от ДОПК и жалбата до съда се явява просрочена, като подадена
извън предвидения там срок.
Това определение е било предмет на инстанционен контрол и частично отменено
с Определение № 9845/ 18.10.2023 г., постановено по административно дело № 9346/
2023 г. на Върховния административен съд, VІІІ отделение. В мотивите към него е
прието, че съдът е следвало да се произнесе по твърдяната нищожност на
мълчаливия отказ на С. Х. – Б., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП –
Варна, да замени наложената обезпечителна мярка съобразно подадената от
жалбоподателя молба с вх. № 57643-1 от 17.05.2023 г. (неправилно посочен като
изх. №). С оглед на това е отменено Определение № 57/ 11.08.2023 г. на
Разградския административен съд, постановено по адм. д. № 141 по описа за 2023
г. на този съд, в частта, с която производството е прекратено и във връзка с
твърдяната нищожност на обезпечителна мярка с изх. № 57634 - 1/17.05.2023 г.,
издадена от С. Х. – Б., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна и
делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия
във връзка с доводите за нищожност на акта.
Налице е несъответствие между мотивите и диспозитива на посоченото по-горе
определение на Върховния административен съд. В мотивите към него се сочи, че
съдът следва да се произнесе по твърдяната нищожност на мълчаливия отказ на публичния изпълнител да замени наложеното
обезпечение, а в диспозитива му е разпоредено съдът да се произнесе по твърдяната
нищожност на обезпечителна мярка с
изх. № 57634 - 1/ 17.05.2023 г., издадена от С. Х. – Б., на длъжност публичен
изпълнител в ТД на НАП – Варна. Следва да се отбележи, че обезпечителните мерки
се налагат с постановление на публичния изпълнител, а по преписката липсва постановление,
издадено от С. Х. – Б., на длъжност
публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, с посочения там изходящ номер.
Административното производство е започнало по искане на „Б.М.П.- Георгиеви
и сие“ СД, гр. Кубрат, обл. Разград с вх. № 57634- 1/ 17.05.2023 г. (л. 111). С
него е поискано от публичния изпълнител на основание чл. 199, ал. 2 ДОПК да
замени наложеното обезпечение - запор на товарен автомобил - седлови влекач,
марка "Скания" с рег. № РР 6363 ВК с паричната сума от 44 000
лв., която ще бъде налична по сметката на дружеството на 18.05.2023 г.
Сезираният административен орган не се е произнесъл по това искане, поради
което на основание чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 5 ДОПК е подадена
жалба против мълчаливия отказ на публичния изпълнител до директора на ТД на
НАП- Варна с вх. №57634-2/ 06.07.2023 г. (л. 110). Същата е преценена от
решаващия орган като просрочена и с Решение № 146/ 18.07.2023 г. на директора
на ТД на НАП- Варна (л. 107) е оставена без разглеждане.
В Административен съд – Разград е постъпила жалба от „Б.М.П.- Георгиеви и
сие“ СД, гр. Кубрат, обл. Разград против мълчаливия отказ на публичния
изпълнител С. Х. – Б. да замени наложената обезпечителна мярка. В нея се
твърди, че този мълчалив отказ е нищожен.
Съдът е обвързан с предмета на оспорване, поради което приема, че в случая
следва да се произнесе по жалба против мълчалив отказ да се издаде искания от
страната акт, в частта, с която се иска той да бъде обявен за нищожен. В
останалата част производството е прекратено с определение, което е влязло в
сила.
Така подадената жалба се явява недопустима по следните фактически и правни
съображения:
С разпоредбата на чл. 149 АПК се регламентират сроковете, в които могат да
се обжалват административните актове, мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие.
Там е посочено, че административните актове могат да се оспорят в 14-дневен
срок от съобщаването им (чл. 149, ал. 1 АПК), а мълчаливият отказ или
мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на
срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе (чл. 149,
ал. 2 АПК). Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били
оспорени по административен ред, тези срокове започват да текат от съобщението,
че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако
органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се
произнесе ( чл. 149, ал. 3 АПК). Анализът на тази разпоредба сочи, че
законодателят разграничава изричните административни актове, посочени там като
административни актове, от мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие. Безспорно,
съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Тази норма
обаче е приложима само по отношение на изричните административни актове. Тя е
неприложима по отношение на мълчаливия отказ.
Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив
отказ да се издаде актът. По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция,
създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган
да се произнесе по подадено до него искане. Засегнатото лице може да обжалва
мълчаливия отказ, като упражняването на това негово право е обвързано със
срока, посочен в чл. 149, ал. 2 АПК. Според чл. 170, ал. 2 АПК когато се
оспорва отказ за издаване на административен акт, включително и приравненият на
него мълчалив отказ, оспорващият трябва да установи, че са били налице
условията за издаването му. Следователно при съдебната проверка следва да се
прецени само материалната законосъобразност на мълчаливия отказ, като се
съобразят всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното
право. Мълчаливият отказ не може да бъде нищожен, защото той не представлява
акт по своята същност и съдържание, а по силата на фикция и неговото съдържание
е законово определено. При мълчаливия отказ се презумира неговата процесуална
законосъобразност, т. е като постановен при спазване на производството и
формата по издаването му. Презумира се и компетентността на административния
орган. Ако административният орган не е материално некомпетентен да се
произнесе, то липсва мълчалив отказ, а ако е компетентен, то преценката е за материална
законосъобразност, а не нищожност на отказа.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че нормата на чл.
149, ал. 5 АПК е неприложима при оспорване на мълчаливите откази, поради което
искането за прогласяване нищожност на мълчаливия отказ на публичния изпълнител да
замени наложената обезпечителна мярка е недопустимо. В тази част жалбата също
следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Мотивиран така Разградският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Б.М.П.- Георгиеви и сие“ СД, гр. Кубрат, обл. Разград, в
частта, с която се иска обявяване нищожност на мълчаливия отказ на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна да замени наложеното обезпечение съобразно
негово искане с вх. № 57634- 1/ 17.05.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 141/ 2023 г. по
описа на Административен съд- Разград.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщението му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/