РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110201746 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. А. В., с ЕГН: **********
от гр. Видин, ул. Никола Вапцаров № 5 чрез упълномощен защитник против
Наказателно постановление № 23-4332-004976, издадено на 28.03.2023г от
Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ към СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
200.00лв. и лишаване от правото да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
по чл.140, ал 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва законосъобразността и правилността на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че автомобилът е бил
оставен от него за съхранение при сестра си и не той, а тя е управлявала
въпросното МПС, когато се е състояло нарушението. Моли да се отмени акта
и да се допусне един свидетел за разпит.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в тази насока
като акцентира на липсата на авторство на изпълнителното деяние в лицето
на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган - Началник група СДВР, сектор
,,Пътна Полиция“ към СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото
1
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като се съобрази със събраните по делото писмени и гласни
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
На 29.11.2022г. в 2022г. в 20:30 часа в гр. София, по бул. ,,Пейо К.
Яворов“ до номер 46, с посока от бул. ,,С.овско шосе“ към бул. ,,Черни връх“
било установено, че лек автомобил хххххххххххх, собственост на
жалбоподателя С. В., се движел с 70 км/ч. при максимално допустима такава
в населено място от 50 км/ч. При направена справка било установено, че
МПС – то е било с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП. На лицето бил съставен Електронен Фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К хххххххх за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Материалите по преписката били изпратени на СРП с оглед
извършване на преценка за наличие на извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. Вследствие на извършената проверка бил постановен отказ да се
образува наказателно производство с мотива, че липсва субективна страна за
извършване на престъпление. В хода на проверката било установено, че
действителният водач на заснетия лек автомобил била сестрата на
жалбоподателя, разпитаната като свидетел в съдебно заседание ххххххххх.
След като бил постановен отказът на СРП, материалите по преписката били
изпратени на Началник група СДВР, сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР, с
оглед извършване на последваща преценка за наличие на административно
нарушение. Въз основа на прокурорският отказ да се образува наказателно
производство, било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Наказателно постановление се издава въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение, с който се започва
административнонаказателното производство. В това производство АУАН не
е съставен, обаче чл. 32, ал.2 ЗАНН предписва изключение от правилото, като
позволява да се образува административнонаказателна преписка, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е върнал
материалите на наказващия орган, както е в този случай.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от
разпитаната в качеството на свидетел ххххххх е, че към момента на заснемане
на лекия автомобил, именно тя, а не жалбоподателят, го е управлявала.
Предвид липсата на съставен АУАН и наличие на свидетели – очевидци на
деянието, съдът следва да възприеме като правдиви и достоверни
2
депозираните показания на разпитаното лице. От писмените доказателства по
делото се доказва, че наказателното постановление и предхождащата го
прокурорска преписка, са били образувани по силата на извършена служебна
проверка за собствеността на лек автомобил, заснета с превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място то 50 км/ч. Процедурата
по съставяне на електронен фиш за извършено административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП изключва установяване на авторството на
изпълнителното деяние посредством събиране на гласни доказателствени
средства. В случая обаче е налице административно обвинение за друго
нарушение, чието авторство не може да се презюмира по силата на
диференцирана административна процедура, касеща санкционирането на
собственик на заснето МПС. В производството по издаване на наказателно
постановление важат разпоредбите на ЗАНН, а не на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
където авторството подлежи на опровергаване с нарочна декларация от страна
на собственика с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
СУМПС. Ето защо и следва да се приеме, че в настоящия случай липсва
облагодетелстваната тежест на доказване на авторството на нарушението от
страна на административно наказващият орган. При наличието на насрещни
гласни доказателства, касаещи водача на заснетия лек автомобил, няма как да
се приеме, че именно жалбоподателят, като негов собственик, го е управлявал
към момента на изпълнителното деяние.
На следващо място от проведената проверка по прокурорската
преписка, по която е бил постановен отказ да се образува наказателно
производство прокурорът е приел, че липсват данни от страна на дееца, че е
знаел че управлява моторно превозно средство с прекратена регистрация.
Освен това е било констатирано, че жалбоподателят е бил направил опит да
регистрира МПС – то в сектор ,,Пътна Полиция“ при ОДМВР – гр. Видин, но
не е успял по обективни причини. Горните обстоятелства се доказват и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по пр.пр.№
11031/2023г. по описа на СРП. В снето сведение от полицейски служител на
С. В. е отразено, че разпитаното лице не е било уведомявано от страна на
пътна полиция, че е предстояло прекратяване на регистрацията на
автомобила.
В горния смисъл е Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04. 2023г.
по Тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС на съдиите от Наказателна колегия
на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В подкрепа
на този правен извод са изявленията на самия деец както в жалбата с която е
сезирал съда по обжалването на наказателното постановление, така и в
сведенията, които е дал, в хода на прокурорската преписка. В случая е налице
е т. нар. ,,извинителна грешка“ по чл. 14, ал. 1 от НК във вр. чл. 11 ЗАНН, тъй
като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя
3
не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението
/дерегистрацията/. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и
непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които
отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от
обективна страна на елементите от състава му (в този смисъл е Решение №
4980/21.07.2023г. по адм.д.№ 4841/2023г. по описа на АССГ).
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-4332-004976, издадено на
28.03.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с
който на С. А. В. с ЕГН: ********** от гр. Видин, ул. Никола Вапцаров № 5,
са наложени наказания глоба в размер 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4