Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 434 02.11.2020г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 456 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.В.Ж. ***, срещу Решение № 228/ 07.07.2020г. на
Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение, като неоснователна, жалбата на И.Ж. срещу Разпореждане с изх. №
С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решението на
Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане с
изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им
в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения извод за липса на основание за прекратяване,
поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични
вземания, представляващи глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/
20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на
МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора. Поддържа,
че публичните вземания за глоби, произтичащи от посочените санкционни актове, са
погасени по давност, на основание чл.82 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна
на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на публичния
изпълнител и за отписване на задълженията от данъчното досие на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди че обосновано, в съответствие и
при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че публичните
вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/
20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на
МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора,
не са погасени по давност. Поддържа изложените в обжалваното решение
съображения, че по отношение на посочените публични вземания за глоби не е
изтекъл законово регламентирания давностен срок, поради предприетите и
извършени действия по принудителното им събиране, които прекъсват, респ. спират
изпълнителската давност.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г. жалбоподателят
в настоящото производство – И.В.Ж., на
основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора, срещу него е образувано изпълнително дело № *********/
2017г. за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с
влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по Наказателно
постановление № 1959а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, с което
на И.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР –
Стара Загора, с който на И.Ж. е наложена глоба в размер на 20 лева.
С
Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/
02.08.2017г. на публичния изпълнител, по изп. дело № *********/ 2017г., на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция“
– Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за задължение за глоба, установена с
влязъл в сила Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, с
наложена на И.Ж. глоба в размер на 20 лева.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/
16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане по изп. дело № *********/ 2017г. в общ размер на 160
лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху МПС – лек автомобил марка RENAULT, модел „Рено
Меган Сценик“ с рег. *****, рама № VF1JAAC0E22827563, година на производство
2000г., мощност 101kw. На основание
чл.201, ал.3 от ДОПК до ОД на МВР – Стара Загора е изпратено запорно съобщение,
като от доказателствата по делото се установява, че запорът е наложен на
26.10.2017г.
С вх. №
С200024-000-0247114/ 05.06.2020г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е
постъпило възражение от И.В.Ж., с което възражение (искане) на основание чл.82,
ал.1 от ЗАНН /чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК/, Ж. е уведомил за погасени по давност
задължения /описани по основание и по размер/, вкл. задълженията, произтичащи
от Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара
Загора /глоба в размер на 50 лева/, от Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР
– Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/ и от Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на
ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/. Направено е искане
посочените задължения да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на
лицето.
С Разпореждане с изх. №
С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла
погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № *********/
2017г. за задълженията на И.Ж. за глоби, наложени с Наказателно постановление №
195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50
лева/, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер
на 20 лева/ и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в
размер на 20 лева/. Отказът е обоснован със съображения, че давностният срок за
посочените публични вземания за глоби, е започнал да тече от датата на влизане
в сила на санкционните актове /фишове и наказателно постановление/, като този
срок е прекъснат със Съобщение за доброволно изпълнение от 25.01.2017г., съотв.
с Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на
публичния изпълнител, и е започнал да тече нов давностен срок. Прието е, че доколкото
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/
16.10.2017г., е наложена обезпечителна мярка /запор на МПС/ за събиране на
вземанията по посочените изпълнителни титули, от датата на налагане на запора –
26.10.2017г., давностният срок се счита спрян по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК приложим по силата на чл.163, ал.1 от ДОПК. Прието е, че по силата на
препращащата норма на чл.82, ал.4 от ЗАНН, общата погасителна давност за
титулите, за които е образувано изпълнително производство, не е тази по чл.82,
ал.3 от ЗАНН, а посочената в чл.171, ал.2 от ДОПК – 10 години считано от
годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. С оглед на което е направен извод, че за тези титули не е изтекла
общата погасителна давност и поради спирането на срока не са налице основания
за прилагането на искания институт на давността.
С
подадена от И.Ж. жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, разпореждането на
публичния изпълнител е оспорено по административен ред, с искане за неговата
отмяна по съображения, че публичните вземания за глоби, наложени с НП №
195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/
06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на
МВР – Стара Загора, са погасени по давност.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 228/ 07.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция
на НАП – Пловдив, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И.Ж.
срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за отказ за
прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания
по изп. дело № *********/ 2017г. за задълженията на И.Ж. за глоби, наложени с
Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара
Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш №
М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора. Въз основа на представените
по преписката доказателства в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият орган е приел, че по изп. дело № *********/ 2017г. по
безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателя И.Ж. са налице
изискуеми публични вземания за глоби, наложени с влезли в сила НП № 195а-1670/
20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50 лева/, Фиш №
С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/
и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на
МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/. Прието е, че по отношение на
вземанията за глоби по посочените фишове и наказателно постановление, давността
по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е започнала да тече от датата на влизане в сила
на съответния санкционен акт, съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН, но същата е
прекъсната с предаването от взискателя на изпълнителния титул за събиране в ТД
на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора, съотв. с издаденото Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г., с което И.Ж. на
основание чл.221 от ДОПК е уведомен за образуваното срещу него изпълнително
дело № *********/ 2017г. за принудително събиране на публични вземания за
глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по
Наказателно постановление № 1959а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара
Загора и по Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора. Съответно с Разпореждане
за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на публичния
изпълнител, с което на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство, за
задължение за глоба, установена с влязъл в сила Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на
ОД на МВР – Стара Загора, с наложена на И.Ж. глоба в размер на 20 лева, е
прекъсната давността по отношение на това публично вземане. От прекъсването на
давността със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/
25.01.2017г., респ. с Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024–105-0158195/ 02.08.2017г., е започнала да тече нова двугодишна давност
по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която, по силата на чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК, е спряна с наложения запор върху МПС – собственост на
длъжника, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170024-022-0058517/ 16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
– Пловдив. Прието е, че поради спирането на давностния срок, общата погасителна
давност за тези изпълнителни титули не е изтекла и не са налице основания за
прилагането на института на давността. С оглед на което е прието, че Разпореждане
с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г. на публичния изпълнител в частта му,
с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на
принудителното събиране на публичните вземания по изп. дело № *********/ 2017г.
за задълженията на И.Ж. за глоби, е правилно и законосъобразно.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира
за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспореното Решение № 228/
07.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е
оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И.Ж. срещу Разпореждане с
изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от материално и териториално
компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266,
ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира
допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на
производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното
решение.
От
фактическа страна не е спорно обстоятелството, че изпълнително дело №
*********/ 2017г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е било
образувано за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с
влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по Наказателно
постановление № 1959а-1670/ 20.11.2014г., издадено от Началника на Първо
Районно управление „Полиция“ – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора /с
наложено НА И.Ж. административно наказание глоба в размер на 50 лева/ и Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР –
Стара Загора /с наложена на И.Ж. глоба в размер на 20 лева/, като с последващо
Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на
публичния изпълнител, по изп. дело № *********/ 2017г., на основание чл.217,
ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното
производство, за задължение за глоба, установена с влязъл в сила Фиш № М515485/
23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, с наложена на И.Ж. глоба в размер на
20 лева. Спорът по делото е правен и се свежда до това, дали по отношение на
публичните вземания за глоби, произтичащи от посочените фишове и наказателни
постановления, е изтекла предвидената в закона погасителна давност и съответно
дали с обжалваното Решение № 228/ 07.07.2020г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив правилно и законосъобразно е потвърдено Разпореждане с изх. №
С200024-137-0005291/ 15.06.2020г. на публичния изпълнител за отказ да бъдат
отписани като погасени по давност публични вземания по изп. дело № *********/
2017г., представляващи глоби, наложени с НП № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на
МВР – Стара Загора; Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и
Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления /съотв. фишове за
налагане на глоби/ представляват публични държавни /общински/ вземания,
съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е
предвидено, че давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността
започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/. По отношение на вземанията
по влезли в сила наказателни постановления /респ. фишове за налагане на глоба/ обаче
е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на
наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и
началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата
на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
При
прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във
вр. с ал.2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичните вземания за
глоби по посочените по-горе фишове и наказателно постановление, погасителният
давностен срок е започнал да тече от датата на влизането им в сила, а именно от
03.07.2015г. /за вземането за глоба, наложена с НП № 195а-1670/ 20.11.2014г. на
ОД на МВР – Стара Загора/; от 14.07.2014г. /за вземането за глоба, наложена с Фиш
№ С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора/ и от 30.05.2017г. /за вземането за глоба, наложена
с Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора. Спорният въпрос се
свързва с правното значение за прекъсването/ спирането на давността на действията
и на издадените от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
С170024-048-0009807/ 25.01.2017г., Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С170024-022-0058517/ 16.10.2017г. и респ. на наложения запор.
Без
съмнение Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/
25.01.2017г., с което жалбоподателят в настоящото производство – И.В.Ж., на
основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, срещу него е образувано изпълнително дело № *********/ 2017г. за
принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с влезли в сила
фишове и наказателни постановления, при посочване на изпълнителните титули и
размера на задълженията по всеки едни от тях, представлява действие на надлежен
орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на
чл.82, ал.2 от ЗАНН. Отправянето на поканата за доброволно изпълнение е
действие по принудително изпълнение, което следва както разпоредбата на чл. 221, ал.
1 от ДОПК, регламентираща поканата за доброволно изпълнение като
акт, с който започва изпълнителното производство, така и от систематично място
на нормата в глава ХХV „Принудително изпълнение", раздел ІV
"Действия". Съдът приема, че обективиращото действие по изпълнението Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г.
на публичния изпълнител, е породило правно действие и правен ефект на прекъсващ
погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. Ето защо по отношение на вземането за глоба по НП № 1959а-1670/
20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /влязло в сила на 03.07.2015г./, давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН,
започнала да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление, е
прекъсната с издаденото на основание чл.221 от ДОПК Съобщение за доброволно
изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г. За вземането за глоба,
наложена с Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, давността
по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, започнала да тече на датата на влизане на акта
/14.07.2014г./ е прекъсната на 05.06.2015г. с действията на взискателя с
предаването на изпълнителния титул за събиране в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ –
Стара Загора, съотв. на 25.01.2017г. с издаденото Съобщение за доброволно
изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г. За вземането за глоба,
наложена с Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, давността
по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, започнала да тече на 30.05.2017г., е
прекъсната на 02.08.2017г. с издаденото Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на публичния изпълнител, с което е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
задължението за глоба, установено с този фиш.
От
прекъсването на давността, считано от 25.01.2017г. /по отношение на вземанията
за глоби по НП № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш №
С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора/ и от 02.08.2017г. /по
отношение на вземането за глоба по Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР –
Стара Загора/, е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б.
„а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, като погасителният давностен срок за изпълнение на
тези наказания би изтекъл на 25.01.2019г., съотв. на 02.08.2019г., ако в
рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН не се
предприемат действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на
наказанията по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на
давността или не възникнат спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172,
ал.1 от ДОПК.
Както в Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено
от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, така и в
потвърждаващото го Решение № 228 от 07.07.2020г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, е прието, че давността за вземанията за глоби, наложени с посочените
по-горе фишове и наказателно постановление, е спряна по силата на чл.172, ал.1,
т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителна мярка – наложен на 26.10.2017г. запор
на МПС въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170024-022-0058517/ 16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
– Пловдив, офис Стара Загора. От представеното и прието като доказателство по
делото Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170024-022-0058517/ 16.10.2017г. на публичния изпълнител, е видно, че по
съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изп. дело № *********/ 2017г. в общ размер на 160 лева, на основание
чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор
върху МПС – лек автомобил марка RENAULT, модел „Рено Меган Сценик“ с рег. *****,
рама № VF1JAAC0E22827563.
Доколкото
в ЗАНН няма правила относно спирането на давността, следва да намерят
приложение общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на
публичните вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни
постановления /респ. фишове за налагане на глоби/ съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за събиране на
съответното публично вземане. В случая обаче съдът счита че запорът, наложен с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/ 16.10.2017г.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, представлява
действие по изпълнението, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1
от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания,
като в ал. 2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за
установяване на публичното вземане /чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК/ или когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание /чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК/. Анализът на
посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение
вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда
за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни
мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на
изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното
дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния
изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена
възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание,
очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат
наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана
или запор след започването на изпълнителното производство /т.е след изпращането
на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК/, не
представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и
изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод
следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите,
когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на
наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по
см. на чл.221, ал.1 от ДОПК/, принудителното
изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими
вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с
постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или
възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има
характера на действие по принудително изпълнение. В случая запорът е наложен с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/
16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора в условията на започнало със Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
С170024-048-0009807/ 25.01.2017г. изпълнително производство, поради което
наложеният на 26.10.2017г. /съгласно писмо на ОД на МВР – Стара Загора/ запор върху МПС – лек автомобил марка
RENAULT, модел Рено Меган Сценик с рег. *****, представлява действие по
принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя
нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител /“за налагане
на обезпечителни мерки“/, нито от посоченото правно основание за неговото
издаване /чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК/, нито
от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка
/чл. 206 от ДОПК/ е еднакво с правното действие на запора като действие по
принудителното изпълнение – наложеният запор след
започването на изпълнителното производство е действие по принудително
изпълнение по смисъла на чл. 215, ал.1, т.3 от ДОПК. Ето защо в случая наложеният
запор няма сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността
обезпечителна мярка по чл. 172,
ал.1, т.5 от ДОПК. Наложеният въз основа на Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/ 16.10.2017г. на
публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив – офис Стара Загора запор, като
действие по принудителното изпълнение, предприето спрямо наказаното лице във
връзка с изпълнението на наказанията, е породил правно действие и правен ефект
на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на
чл.82, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл по отношение на вземанията за глоби по НП №
195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, по Фиш № С620444/
06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и по Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД
на МВР – Стара Загора, след прекъсването на давността, считано от 27.10.2017г.,
е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с
ал.2 от ЗАНН. В рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, считано от 27.10.2017г., не са предприемани каквито и да е било действия
на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на
чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността; нито са налице
данни за спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал.1 от ДОПК. С
оглед на което публичните вземания за глоби, наложени с посочените фишове и наказателно
постановление, се явяват погасени по давност на 27.10.2019г. Тъй като може да
се спре или прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на
действията по принудително изпълнение не е изтекъл /изтеклата давност погасява
правото на държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените публични
задължения и е предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване на
изпълнителното производство/, Съобщение за насрочване на опис изх. № С200024–110-0001299/ 15.06.2020г. на публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, с което на основание
чл.233, ал.1, изр. последно от ДОПК е насрочен опис на запорираното МПС, няма
правно действие нито на прекъсващо, нито на спиращо давността обстоятелство -
погасителният давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН за публичните
вземания за глоби по НП № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора,
по Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и по Фиш № М515485/
23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, е изтекъл на 27.10.2019г. т.е много преди
предприемането на действието по принудителното изпълнение. Ето защо
необосновано и неправилно с потвърденото с обжалваното решение Разпореждане с
изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла
погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № *********/
2017г. за задълженията на И.В.Ж. за глоби, наложени с посочените по-горе
наказателно постановление и фишове.
С оглед на гореизложеното оспореното решение, с което е оставена без
уважение, като неоснователна, жалбата на И.Ж. срещу Разпореждане с изх. №
С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, с която е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните
вземания по изп. дело № *********/ 2017г. за задълженията на И.Ж. за глоби,
наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50 лева/, Фиш № С620444/
06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/ и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР –
Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/, по изложените по-горе съображения за
погасяването по давност на посочените вземания при прилагането на чл.82, ал.1,
б. „а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва да се отмени. Съответно следва да се
отмени като незаконосъобразно и Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/
15.06.2020г. в тази му част, а преписката изпратена на публичния изпълнител за
произнасяне по подаденото от И.Ж. възражение, съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.В.Ж. ***, Решение № 228/ 07.07.2020г. на Директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като
неоснователна, жалбата на И.Ж. срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/
15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – Пловдив за отказ за прекратяване поради изтекла погасителна давност
събирането на публични вземания по изп. дело № *********/ 2017г. за
задълженията на И.Ж. за глоби, наложени с Наказателно постановление №
195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50
лева/, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер
на 20 лева/ и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в
размер на 20 лева/, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в частта му,
с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания по изп. дело № *********/ 2017г. за задълженията на И.Ж.
за глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД
на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50 лева/, Фиш № С620444/ 06.07.2014г.
на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/ и Фиш № М515485/
23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката в тази й част на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив, за произнасяне по подаденото от И.В.Ж. възражение вх. №
С200024-000-0247114/ 05.06.2020г. по изп. дело № *********/ 2017г.,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: