ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
гр. Габрово , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Галина Косева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600136 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано
е по частна жалба от адв. И.М. от ВТАК, в качеството на договорен защитник на
подсъдимия В. М. В. от с. Водолей, общ. Велико Търново, против протоколно
определение от 10.05.2021 г. по НОХД № 38/2021 г. по описа на Районен съд –
Дряново в частта по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че са
налице законовите предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание
и разглеждане на внесения обвинителен акт от РП - Габрово, на основание чл. 248, ал.
5, т. 4 от НПК, с което на практика е оставил без уважение искането на защитата
делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение на РС - Дряново, с
която се произнася по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е незаконосъобразно. Излагат
се подробни съображения за това, че в обвинителния акт липсвали каквито и да е било
данни за извършена от подсъдимия незаконна сеч и извоз в съучастие с две или повече
лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, като не се съдържали
абсолютно никакви данни, нито индиция, че е налице предварителен сговор, което
обстоятелство било съществено за доказване на обвинение по чл. 235, ал. 3, т. 1 от НК.
Следващото оплакване е, че от така внесения за разглеждане обвинителен акт не
ставало ясно кои от деянията на подсъдимия се отнасят за формата на изпълнителното
деяние „сече“ и кои се отнасят за формата на изпълнителното деяние „извозва“, като
1
освен това същите не били конкретизирани от обективна страна. От визирания период
в обвинението не ставало ясно двете проявни форми кога са реализирани поотделно.
От изнесената фактология не ставало ясно В. сам ли е действал или в съучастие с
неустановени лица, защото ако е действал сам, възниква въпроса какво качество имат
посочените поименно водачи на товарни МПС, а ако е действал в съучастие – то защо
се сочи, че съучастниците са неустановени. Претендира се отмяна на протоколното
определение от проведеното разпоредително заседание, делото да се прекрати и да се
върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя
процесуалната й допустимост. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
За да остави без уважение искането на защитата с правно основание чл. 249, ал.
2, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съставът на РС - Дряново е приел следното:
Обвинението, което е повдигнато срещу подсъдимия е по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. В диспозитива на обвинителния акт се сочат две
форми на изпълнително деяние, които не са конкретизирани в цифровото изписване на
обвинението, което не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
а фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от прокуратурата в даден от
съда седмодневен срок. По отношение направеното възражение от страна на защитата,
че не е уточнено дали подсъдимият е действал сам или в съучастие с неустановени
лица и в какво качество, съдът намира, че е неоснователно, защото в обстоятелствената
част на обвинителния акт (на страница втора, параграф последен) е описано участието
на неустановените по делото лица, които заедно с подсъдимия продължили сечта на
дърва. В цифровото изписване на нормата на престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия ясно е посочено „чл. 20, ал. 2 от НК“, която предвижда, че
лицата са действали като съизвършители. Същото е посочено и с думи в диспозитива
на обвинителния акт. Действително престъплението по чл. 235, ал. 1, извършено в
съучастие от две или повече лица следва да се квалифицира по чл. 235, ал. 4, т. 2 от НК,
което не е направено от прокурора в обвинителния акт, но това представлява
фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от прокурора в даден от съда срок.
По отношение направеното възражение, че обвинението, повдигнато с обвинителния
акт като дати не съвпада с обвинението, повдигнато на досъдебното производство,
съдът намира, че същото не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка
за неотклонение от 01.04.2020 г., л. 258 от том ІІ от ДП, на подсъдимия е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 4 от НК, извършено в периода 01.05.2018 –
09.06.2018 г., а в обвинителния акт е посочен по-кратък времеви период.
2
Въззивният съд не споделя изводите на РС – Дряново за процесуална годност
на обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство и липса на
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия В.. Видно е, че съдебното производство е
прекратявано и делото е връщано на прокурора общо 3 пъти – с протоколни
определения по НОХД № 30/2020 г., по НОХД № 72/2020 г. и по НОХД № 142/2020 г.,
всички по описа на РС – Дряново. Настоящият съд констатира, че съдебните състави
по посочените дела са установили поредица от процесуални нарушения, във връзка с
които са давани ясни, точни и конкретни указания на прокурора. По необясними
причини обаче от страна на обвинението не са положени каквито и да е усилия за
отстраняването на значителна част от пороците, като впоследствие са допускани и нови
такива.
Производството по НОХД № 38/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново е
образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против В. М. В. по обвинение, с
посочена от прокурора правна квалификация по чл. 235, ал. 3, т. 4, във вр. с ал. 1, вр. с
чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 04.05.2018 г. до
09.06.2018 г., в м. „Чата“ – землището на с. Г., общ. Дряново, действайки при
условията на повторност, след като е бил осъден с присъда по НОХД № 138/2018 г. по
описа на РС – Севлиево (в сила от 13.04.2018 г.) за престъпление по чл. 235, ал. 1 от
НК, сам и в съучастие като съизвършител с неустановени поименно по делото лица
(наети дървосекачи от него), с редовно писмено позволително…, но извън указаните в
него места и количество, отсякъл и извозил отсечените 101 броя дървета имотите,
находящи се в горски фонд (частна горска територия) в землището на с. Г., общ.
Дряново, м. „Чака“, както следва: от имот № 370036 – 1 дърво благун с обем 0.3 пл.
куб. метра на стойност 45 лева и 5 дървета цер с обем от 2.9 пл. куб. м, на обща
стойност 480 лева; от имот № 370037 – 8 дървета благун с обем 2.8 пл. куб. метра на
стойност 420 лева и 69 дървета цер с обем от 36.4 пл. куб. м, на обща стойност 5880
лева; от имот № 370041 – 1 дърво благун с обем 0.3 пл. куб. метра на стойност 45 лева
и 17 дървета цер с обем от 9.9 пл. куб. м, на обща стойност 1530 лева, или всичко на
обща стойност 7890 лева.
Въззивният съд, преди всичко държи да отбележи, че така повдигнатото с
обвинителния акт обвинение противоречи на обвинението, за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност. Доколкото е възможно да се установи от
материалите от ДП, последното по време привличане на В. е извършено с
постановление от 01.04.2020 г. (л. 258-259 от т. ІІ от ДП). Няма данни за следващо
привличане, чрез което да е осъществена форма на изменение на обвинението. В
посоченото постановление от 01.04.2020 г. на обвиняемия е предявено обвинение за
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1
3
от НК при две форми на изпълнителното деяние – „добил“ и „извозил“. В обсъждания
обвинителен акт, по недопустим начин, прокурорът въвежда друга форма на
изпълнително деяние – „отсякъл“, наред с „извозил“ отсечените дървета. Допуснато е
съществено и отстранимо процесуално нарушение, което води до ограничаване на
правото на защита на подсъдимия. Следва да се напомни, че изпълнителното деяние на
визираното престъпление може да се осъществи при някоя от следните форми –
„сечене“ (отделяне на дърво или част от него с помощта на техническо средство),
„събиране“ (предварително отделена дървесна маса се обособява на едно място чрез
събирането й), „добиване“ (всяко друго отделяне на дърво или част от него, извън
сеченето, без да е необходимо да се използва техническо средство,[1]например
счупване, изскубване и др.), „вземане“ (вдигане на дървесната маса и упражняване на
владение върху нея) и „извозване“ (изнасяне на дървесната маса извън границите на
горския обект, чрез изпозване на транспорт). Въпрос на суверенна професионална
преценка на прокурора е коя или кои форми на изпълнителното деяние ще приеме за
установени, но негово задължение е ясно, точно и последователно да дефинира
обвинението както при привличане на обвиняемия, така и в обвинителния акт, което да
позволи адекватното организиране и осъществяване на защитата.
На следващо място, в прокурорския акт не са посочени фактически действия и
изобщо телодвижения, извършени от подсъдимото лице, сочещи на сечене и/или
извозване на дървесина. На практика се борави с неконкретизирани съждения в
няколко изречения, според които „... не са били установени поименно лицата, наети от
обвиняемия, които заедно с него са продължили сечта на дърва както в имот с кад. №
160004, така и в съседните имоти… Същите лица и за времето 04.05.-09.06.2018 г. са
отсекли от последните три имота в м. „Чата“ … общо 101 броя дървета, с обща
кубатура 52.6 пл. куб. м.. Отсечените дърва от горните три имота били събирани на
купчини, след което товарени от място от наетите от обв. В. лица…, и извозвани“. Така
изложеното фактическо обвинение във връзка с деятелността на подсъдимия по
никакъв начин не изпълва дори минималните изисквания на процесуалния закон по чл.
246 от НПК. Прокурорът дължи ясно и точно да посочи лично подсъдимият извършвал
ли е сеч, добив или извоз на дървесина, кога, по какъв начин и с кои свои действия. В
тази връзка основателно се явява оплакването от въззивната жалба, че от обвинителния
акт не става ясно кои от деянията на подсъдимия се отнасят за формата на
изпълнителното деяние „сече“ и кои се отнасят за формата на изпълнителното деяние
„извозва“, като освен това липсва конкретизацията им от обективна страна; заедно или
поотделно са реализирани двете проявни форми.
На следващо място, следва чрез фактическото обвинение изцяло да се изчистят
всякакви съмнения относно формата на участието на подсъдимия във всяко едно от
изпълнителните деяния – дали същият е извършител, евентуално налице ли е фигурата
4
на посредственото извършителство, или е налице обикновено съучастие, или
предварителен сговор. В тази връзка напълно основателно се явява оплакването от
въззивната жалба, че в обвинителния акт липсват каквито и да е било данни за
извършена от подсъдимия сеч и извоз в съучастие с други лица или за деяние,
извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото
осъществяване.
Допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса, предимно
в обвинителния акт, за пореден път пречат на подсъдимия да разбере прокурорското
твърдение и да организира защитата си. Многократно първоинстанцонният съд е
обръщал внимание за допуснатите процесуални нарушения, поради което е връщал
делото с ясни указания. Проявяваната от обвинението упоритост да не изпълни
задълженията си не е основание да се неглижират правата на подсъдимия. Поради това,
ако е налице действие, което да се тълкува като „отказ от правосъдие”, то не е
извършено от съда. Редно е обвинението да изпълни задълженията, по който начин да
позволи започването на съдебното производство и приключването му в разумни
срокове. Ясното обвинение ще даде възможност и на съда да провери основателността
на направените правни твърдения в съответствие с изискванията на закона.
По изложените съображения протоколното определение от 10.05.2021 г. по
НОХД № 38/2021 г. по описа на РС - Дряново следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, като се прекрати съдебното производство и делото да
се върне на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия, на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1 и 2 във вр. с чл. 248, ал. 5, т.
1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 10.05.2021 г, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 38/2021 г. по описа на Районен съд - Дряново,
вместо което:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 38/2021 г. по описа на
Районен съд - Дряново, поради допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия
В. М. В., на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 1 и 2, във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1,
във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.
5
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени и
отстраними процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на
определението.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6