Решение по дело №594/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 126 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на Р. К. Т. от [населено място], представляван от адв. Г. против Заповед № 18-11081/2.11.2021 г. на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта и регистри на [населено място], район "Аспарухово", одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, по реда на чл. 54 от ЗКИР, състоящо се в изменение в границите на [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] с цел коректното отразяване на западната и северна граница на [ПИ], съгласно проект за изменение изработен от правоспособно лице по ЗКИР.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен. С поисканото изменение се цели да бъде определена идентичност на притежавания от жалбоподателя по наследство имот. В уточняваща молба от 24.01.2022 г. поддържа, че с внесения проект се цели отстраняване на допусната грешка при изработване на кадастралната карта, незаконосъобразно е отказано исканото изменение. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че депозирания проект за изменение на кадастралната карта е съобразен с плана от 1968 г., както и с регулационния от 1978 г., което е установено и от заключенията на вещите лица. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски и възразява по претендираното възнаграждения от С. Д. и К. М..

Ответникът Началникът на СГКК-Варна – редовно призован, не се явява представител. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, излага доводи че е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни С. С. Д. и К. Г. М., представлявани от адв. В. оспорват жалбата. В депозиран писмен отговор поддържат, че жалбата е неоснователна, тъй като исканото изменение на кадастралната карта е незаконосъобразно. С оглед измененията на предходни кадастрални и регулационни планове Д. и М. са собственици на [ПИ] с площ от 418 кв.м. С исканото изменение жалбоподателят претендира 28 кв.м. от имота им, с провеждане на уличната регулация на [улица]Т. е обезщетен. Искането на жалбоподателя обслужва незаконно построена сграда. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. адв. В. оспорва жалбата. В депозирани писмени бележки с.д. № 13233/2024 г. сочи, че административния орган е разгледал депозираните възражения от заинтересованите страни и правилно е установил наличие на спор за материално право. В предоставената обяснителна записка към проекта, като основание за исканото изменение е посочено, че Т. е собственик на имота съгласно договор за делба от 1964 г. Разглеждайки сочения договор се установява, че с него не е предоставена реална собственост върху имота, придобити са придаваеми части по регулация и съответното право на обезщетение. В договора не са посочени граници на имота. От приетите по делото СТЕ не се установи, че част от границите на имота на жалбоподателя не могат да се установят, тъй като не са указани в титула за собственост. Неточностите в индивидуализацията на имота са от значение, спорът за правото на собственост върху имота е преюдициален и следва да се реши в исково производство, в тази насока е и нормата на чл. 54, ал.2 от ЗИКР. От приетите СТЕ е установено, че проектът за изменение не кореспондира с РП ОТ 1978 Г., както и че предвиденото предаване на части от бивш [ПИ] към имота на жалбоподателя, въз основа на договор за делба е некоректно, тъй като съгласно договора процесния [ПИ] следва да попада само в границите на бивш [ПИ]. По отношение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение моли да се вземе предвид, че представлява две страни в процеса, по делото са проведени множество с.з.

Заинтересованите страни П. Д. П., Г. Р. П., В. Г. Г. Г. Й. И., З. И. И., Т. И. И. Д. П. М., Я. К. К., Й. Я. Й., П. Ж. П., Г. И. П., Д. Г. Г., В. Т. Н., не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна Р. Т. И., представляван от И. оспорва жалбата. В депозиран отговор оспорва собствеността на жалбоподателя върху територията, която по представената скица проект се отнема от имота на Т.. Правилно административния орган е обсъдил възраженията на заинтересованите лица и е установил спор ма материално право, поради което постановения отказ е законосъобразен. Акта е издаден от компетентен орган, при издаването му са изпълнени законовите изисквания, свързани с установената форма и са спазени административнопроизводствените правила. Налице са ясни и конкретни мотиви, както и разпоредителна част. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. адв. И. оспорва жалбата, от представените от жалбоподателя документи неможе да се установи по категоричен начин площта на имота, което е обективна пречка за изменение на плана. В.л. е установило, че западната и и източната граници на имота не са указани в титула за собственост на жалбоподателя, при тези факти е налице индиция за спор за собственост. С поисканото изменение се намалява площта на имота на Т., който е депозирал възражение в хода на административното производство. В депозирани писмени бележки поддържа, че от представените от жалбоподателя документи за собственост не може да се установи по категоричен начин площта на имота му, което е пречка за изменение на плана. В случая Т. е вписан в кадастралния регистър и е депозирал възражение, което е достатъчно да се приеме, че е повдигнат спор за материално право, поради което правилно е отказано исканото изменение.

Настоящото производство е второ по ред. Първоначално е образувано адм.д. № 9/2022 г., по което с решение, АС - Варна е отменил оспорената заповед, като е приел, че заповедта е издадена при липсва на диспозитив, формиращ волята на административния орган. С решение, постановено по адм.д. № 9723/2022 г. по описа на ВАС, решението на АС- Варна е отменено, като е прието, че в заповедта е налице диспозитив "отказвам", а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в законоустановения срок, за Т. е налице правен интерес и активна легитимация за оспорването, производството пред СГКК е инициирано по заявление на Т..

От представените по делото доказателства се установява, че конституираните заинтересовани страни в производството са собственици на засегнатите имоти съгласно представени нотариални актове, разпределителни протоколи, договори за доброволна делба, удостоверения за наследници.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-18-73 от 263.06.2008 г. е одобрена КК и КР за територията на административен район "Аспарухово" - Варна, от Изпълнителния директор на АГКК. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 64/2008 г.

На 7.09.2021 г. е депозирано заявление от Р. Т. за изменение на кадастралната карта и регистри за имоти с идентификатори *******. Представен е проект и обяснителна записка. Съгласно последната, изменението цели коригиране границите на [ПИ] - отразяване на непълнота или грешка. Засегнати имоти от изменението са [ПИ], ************. Извършено е геодезическо заснемане на материализираните граници на ***********, изработена е комбинирана скица, на която са съпоставени кадастралния и регулационен план на района, като въз основа на документите за собственост е изготвена скица-проект, като са коригирани границите на имотите.

Изготвено е удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР. Съгласно скица проект от 21.09.2021 г., с изменението се променят границите на съществуващи обекти: [ПИ] с площ от 372 кв.м., данни след промяната - площ 367 кв.ч., [ПИ], преди промяната с площ от 518 кв.м, след промяната площ 535 кв.м, [ПИ], площ преди промяната 402 кв.м., след промяната 387 кв.м., [ПИ], данни преди промяната 134 кв.м, данни след промяната 157 кв.м, променена е и площта на сграда в ПИ, като преди промяната е била с площ от 16 кв.м, а с предложеното изменение 30 кв.м.

За така внесения проект с уведомление, на осн. чл. 26, ал.1 от АПК са уведомени заинтересованите лица, като им е дадена възможност да се запознаят с проекта и да депозират възражения.

На 11.10.2021 г. е депозирано възражение от К. М., в което е направил искане да бъде заличена постройка в [ПИ], представя документи за собственост и моли проекта да не бъде приеман. Представя предписание от 2002 г. на Кмета на район "Аспарухово", с което собствениците на ПИ са задължени да премахнат за тяхна сметка едноетажна постройка, намираща се на дъното на пл. № **** и ****, както и решение на ОС - Варна, с което е отменена Заповед № Г-29/1992 г. за одобряване на изменение на ЗРП на 27, 28 и 29 м.р. [жк].

На 11.10.2021 г. е депозирано възражение от В. Г., с което са представени документи за собственост, направено е искане проекта да не бъде приеман. Сочи, че съгласно представените документи и скици е, че са допуснати нарушения при изготвяне на проекта за изменение.

На 11.10.2021 г. е депозирано и възражение от С. Д., собственик на [ПИ], сочи, че представения проект не кореспондира с документите за собственост на заинтересованите лица.

На 11.10.2021 г. е депозирано възражение от Р. Т. И., в което сочи, че съгласно [нотариален акт]/**** г. и №*******г. се образува парцел с площ от 461 кв.м. - УПИ ****** В последствие е проведена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ на имота, находящ се на [улица]. На представени скици ясно се виждат границите, площта, формата и големината на стар [имот номер], с [идентификатор]. Прави искане внесеният проект да бъде съобразен с титула му за собственост.

На 11.10.2021 г. е депозирано възражение от Г. П. и П. П., в което сочат, че са собственици на имот, съгласно договор за делба, изразяват несъгласие с предложеното изменение.

На 2.11.2021 г. е издадена Заповед № 18-11081, с която е отказано изменение на кадастралната карта и регистри на [населено място], относно поземлени имоти [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] с цел коректното отразяване на западната и северна граница на [ПИ], съгласно проект за изменение изработен от правоспособно лице по ЗКИР. Административният орган е приел, че постъпилото изменение е по реда на чл. 54 от ЗКИР, състоящо се в изменението на границите на пет имота. Постъпили са възражения възражения от заинтересованите страни, което налага извод за наличие на спор за материално право, поради което на осн. чл. 54, ал.4, вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР е отказано исканото изменение.

С оглед изясняване на релевантните за спора факти по делото е допусната и приета СТЕ с.д. № 17690/2024 г. Съгласно заключението имотите на страните по делото попадат в границите на 28 м.л.на [населено място], за територията са налице следните планове КП и РП от 1930 г., КП на [жк] от 1950 г., с РП одобрен със заповед № 2851/13.05.1958 г. КП на [жк] от 1968 г., с нанесен РП, одобрен със заповед № 115/7.08.1978 г. Изменение на ЗРП на 27, 28,29 микрорайон на [населено място], одобрен с Заповед от 1992 г.и отменен с решение на ВОС от 16.12.2193 г., кадастрална карта одобрена със заповед от 23.08.2008 г. Към момента действащата регулация е съгласно РП, одобрен със заповед № 115/7.08.1978 г. Вещото лице е изготвило комбинирана скица - Приложение № 1 на която е нанесло границите на имотите съгласно КК, одобрена през 2008 г., както и РП одобрен със заповед от № 115/7.08.1978 г., при което е констатирало, че границите на имотите не си съответстват. На комбинирана скица в.л. е отразило и титулите за собственост на страните по делото. В.л.е изготвило комбинирани скици, като е нанесло имотите съгласно Заповед № 115/1978 г., границите съгласно КП от 2000 г. и предложения проект, допълнило е и заснетите на място граници/огради и калкана на масивна сграда. Констатирало е, че сградата, посочена в проекта, като попадаща в [ПИ]. *, реално част от нея попада в съседния [ПИ]. *. Според вещото лице северната граница на [ПИ], която се предлага да се попълни с проекта, не съвпада с огради или сгради, изградени на място, както и с РП от 1978 г. В с.з. в.л. поддържа жалбата. В с.з. вещото лице поддържа заключението с допълнителни уточнения, като заявява, че съгласно представения договор за доброволна делба от 12.09.1964 г. К. Т. е получил в дял части от няколко имота. В проекта за изменение, е описана част от два имота с планоснимачни номера * и *, това е посочено във връзка с изменението, но в.л. не може да установи границите на УПИ *, който е трябвало да е с площ от 140 кв.м. и в който са били включени квадратури от [ПИ] и *. Според вещото лице предложения проект не кореспондира с предвижданията на действащия РП за имотите, както и с титула за собственост на жалбоподателя. Експертизата е оспорена от жалбоподателя.

Назначена и приета е допълнителна експертиза - с.д.№ 12280/2024 г. Съгласно заключението на инж.П., в която е изследвано образуваните на имотите на страните по делото, съгласно действащите в различните периоди планове. На комбинирана скица в.л. е отразило проекта за изменение, границите на [ПИ] г. и 1978 г. Видно от приложената скица границите на [ПИ], съгласно предложеното изменение не кореспондират със действащия за територията ЗРП от 1978 г. Северната граница по титул за собственост, съответства на регулационната линия от ЗРП за УПИ *****, имотната граница на [рег. номер] съответства на титула за собственост. Източната граница на [ПИ]. ***** съответства на регулационната линия за УПИ, която регулационна линия не е указана в титула за собственост, западната граница не съответства на регулационната граница между УПИ **** и УПИ ****, която регулационна граница не е указана в титула за собственост. В с.з. в.л.поддържа заключението. Сочи, че източната и западната граница на [ПИ] съгласно предложеното изменение не съответства на ЗРП от 1978 г.

Съдът кредитира заключенията на в.л. в относимите части, като обективни и компетентно дадени.

В хода на производството са изискани и приложени регулационните и кадастрални планове за територията одобрени със заповеди от 1930 г., 1950 г., 1958 г., 1978 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Не е спорно между страните, че за територията е налице одобрена кадастрална карта. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията на кадастралната карта и регистри се извършват от СГКК по местонахождение на имотите, поради което оспорени акт е издаден от компетентен орган и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК.

Акта е издаден в писмена форма и със съдържание отговарящо на изискуемото по чл. 59, ал. 2 от АПК - в оспорената заповед и в преписката се съдържат фактическите и правни основания за издаването му.

Съгласно действащата правна уредба, одобрените КК и КР могат да се изменят в случай, че е налице някоя от хипотезите визирани в чл. 51 от ЗКИР, а именно: 1. при изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри или 2. при непълноти или грешки. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР «непълноти или грешки» са несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистри на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента но одобряване на КК и КР. Не се спори между страните, че в случая не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. По отношение втората хипотеза на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съдът прецени следното: съгласно закона непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. В обяснителната записка приложена към проекта за изменение е посочено, че следва да се извърши "коригиране на границите на [ПИ] - отстраняване на непълнота и грешка".

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата и грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти след решаване на спора по съдебен ред - ал. 2.

В случая е поискано изменение на кадастралната карта с цел отразяване на имота съгласно ЗРП, одобрен със заповед от 1978 г. От приетите по делото СТЕ се установява, че така представения проект за изменение не кореспондира с границите отразени в ЗРП от 1978 г., отделно от това предложеното изменение не кореспондира и представения титул за собственост от Т..

При засягане на границите на съседните имоти е налице и спор за собственост между жалбоподателя и конституираните заинтересовани лица. Като е приел, че е налице спор за собственост и поради това е отказал да одобри исканото изменение на действащата кадастрална карта, административният орган е постановил материално законосъобразен акт.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорения акт е постановен съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон, поради което същия следва да бъде оставен в сила, а жалбата на Т. да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора се явява основателно искането на заинтересованите страни за присъждане на разноски.

Заявено е от процесуалния представител на Р. Т. И. искане по чл. 38, ал. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от който е видно, че процесуалното представителство е осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата / ЗА/. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Зантиресованата страна Р. И. е бил представляван от адв. К. И. и при предходно разглеждане на делото. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав определя адвокатското възнаграждение на основание чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата [рег. номер]., която следва да се присъди на адвоката, предоставил безплатна правна помощ

От процесуалния представител на заинтересованите страни С. Д. и К. М. – адв. В. е направено искане за присъждане на сумата [рег. номер]., от които 1250 лв. платено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 9723/2022 г. по описа на ВАС, платено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., 250 лв., 250 лв. по настоящото дело, както и депозит за в.л. в размер на 200 лв.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от С. Д. е основателно.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.

Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по предмета на делото има установена съдебна практика, както и че макар и по делото да се проведени множество с.з., повечето от тях са отложени, тъй като многократно са заменяни в.л. Съдът взе предвид и факта, че претендираните суми за адвокатско възнаграждение са заплатени от едно заинтересовано лице – С. Д., а не както твърди адв. В.. По изложените съображения на С. С. Д. следва да бъдат присъдени разноски в размер [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение по настоящото делото и по адм.д. № 9723/2022 г. по описа на ВАС, както и сумата от 200 лв. внесен депозит за изготвяне на СТЕ, т.е. общо сумата [рег. номер].

Водим от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК настоящият състав на Варненски административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от Р. К. Т. от [населено място], против Заповед № 18-11081/2.11.2021 г. на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта и регистри на [населено място], район "Аспарухово", одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, по реда на чл. 54 от ЗКИР, състоящо се в изменение в границите на [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] с цел коректното отразяване на западната и северна граница на [ПИ], съгласно проект за изменение изработен от правоспособно лице по ЗКИР.

ОСЪЖДА Р. К. Т., с [ЕГН], от [населено място] да заплати на адв. К. И. И. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. К. Т., с [ЕГН], от [населено място] да заплати на С. С. Д., от [населено място], с [ЕГН] сторените по делото разноски в размер на 2600 /две хиляди и шестотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.