№ 26475
гр. София, 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110137427 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 178011/29.05.2024
г., подадена от ***, чрез пълномощник, и Молба вх. № 181816/04.06.2024 г., подадена от ****,
чрез пълномощник.
В молбата на *** се сочи, че решението е непълно в частта за разноските, като твърди, че
изводът на съда относно мотивите да не присъжда разноски в полза на ответниците, бил
неправилен. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението, че следва в полза на
ответника да се присъди възнаграждение, определяемо по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ. Позовава се на тълкувателно решение по тълкувавтелно дело № 1/2019 г. относно
дължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение по производство по ЗОДОВ, както и
на съдебна практика на ВКС. Моли съда да допълни решението в частта за разноските, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 360 лв. в полза на ВКС,
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с Наредбата за заплащане на правната
помощ.
В молбата си по чл. 248 от ГПК молителят **** е направил искане за изменение на
решението в частта за разноските, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и изхода на Счита, че ответникът СГС има право на разноски,
като моли съда да преразгледа решението в посочената част, като съобрази обстоятелството, че
длъжността „Съдебен помощник“ се заема само от лице с юридическо образование, като същото
се назначава на трудов договор към съответния съд след издържан конкурс. Сочи, че в чл. 32, т. 3
от ГПК са определени лицата, които могат да представляват по пълномощие и е уредено такава
възможност за упълномощаване и на лица с юридическо образование, без да е необходимо същият
да е юрисконсулт. Счита, че разпоредбите на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да
се тълкуват винаги във връзка с чл. 32, т. 3 от ГПК, доколкото именно последният урежда кои
лица могат да представляват страните в процеса и не съществувало правно основание същата да
бъде стеснително тълкувана. Позовава се на съдебна практика на ВКС и СГС.
Ответниците по двете молби Ц. Т., Е. Т. и И. В., чрез пълномощника си Ц. Т., ангажират
становище по двете молби. Считат същите за неоснователни и излагат подробни съображения в
подкрепа на становището си. В становището си ответниците по молбите са извършили подробни
1
анализи на нормите, на които молителите ВКС и СГС се позовават, както и на доводите им в
молбите по чл. 248 от ГПК. Ответниците считат, че искането на молителите ВКС и СГС е без
всякакво основание и е незаконосъобразно, като сочат, че претендираните възнаграждения за
юрисконсулт от страна на молителите са в противоречие със собствените мотиви на посочените
страни в производството по делото касателно претендираното от ищците адвокатско
възнаграждение, като сочат, че самите молители са изразили становище, че исковото производство
е без фактическа и правна сложност. Считат, че молбите по чл. 248 от ГПК следва да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни, логически несъстоятелни и да бъдат отхвърлени като
такИ..
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбите се явяват неоснователни по следните съображения: Видно от материалите по
делото е, че в мотивите съдът е изложил съображения относно начина, по който е извършил
разпределението на разноските и защо не присъжда такИ. за юрисконсултско възнаграждение в
полза на всеки един от ответниците. Изложените съображения в молбата на ВКС и в молбата на
СГС касаят неправилност на мотивите относно начина, по който първата инстанция е
разпределила разноските в решението си, а не неправилност в изчислението или непълнота в
произнасянето (пропуск). Доколкото настоящият съдебен състав е формирал воля, отразена в
мотивите към съдебното решение, в това число относно разноските в първоинстанционното
производство, не са налице условия за изменение или допълване на решението в тази му част по
искания от двамата молители начин. Доводите на двамата молители не се споделят от настоящия
съдебен състав. Практиката, на която молителите се позовават, не е задължителна по смисъла на
закона, поради което и не задължава съда да се произнесе, съобразно нея. Не е налице идентичност
и връзка между процесуалните разпоредби в ГПК относно лицата, които могат да бъдат
упълномощавани и да представляват страните по делото, и реда и начина, по който се определят и
възлагат разноски, извършени в дадено съдебно производство. Тълкуването на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 32, т. 3 от същия кодекс, не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като
същото би въвело една привилегированост на съдилища и прокуратури, които единствено могат да
ползват услуги на съдебен помощник, тъй като другите юридически лица и еднолични търговци не
биха могли да си назначат съдебен помощник, който да ги представлява пред съд. Принципът на
равенство на страните, въведен в чл. 9 на ГПК, изисква съдът да не допуска различно прилагане на
закона спрямо която и да била страна, независимо дали същата се явява съд, П., парламент или
друга държавна или общинска институция. Съдът е независим при вземането на решенията си и
постановяването на своите актове и е длъжен точно да прилага законите и подзаконовите
нормативни актове, съгласно чл. 5 от ГПК, спазвайки и прилагайки и останалите принципи на
гражданското съдопроизводство.
Не на последно място, настоящият съдебен състав счита, че избор на молителите ВКС и
СГС, чрез техните законни представители, кое лице да ги представлява и на каква длъжност.
Изборът на ВКС и СГС в исковото производство пред настоящата инстанция да бъдат
представлявани от лица с юридическо образование, назначени на длъжност „съдебен помощник“,
независимо, че са имали възможността да ангажират процесуално представителство от
юрисконсулт, не може да се възложи в тежест на насрещната страна.
Съдът счита, че в решението по делото не са допуснати грешки в изчисленията, нито е
налице непълнота в решението в частта, касаеща разноските, поради което и молбите на двамата
молители ВКС и СГС се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такИ..
2
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 178011/29.05.2024 г., подадена от ***, чрез пълномощник,
с правно основание чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 181816/04.06.2024 г., подадена от ****, чрез
пълномощник, с правно основание чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3