РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Кърджали, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001222 от 29.07.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на К.Г.С.. с ЕГН
**********, от гр.Кърджали, ж.к.„В.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап.**, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Жалбоподателят К.Г.С.. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, липсвал основен елемент от субективната страна – наличие на умисъл. В тежест
на наказващия орган било да докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства. Обжалваният акт не отговарял на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.8 от ЗАНН. Излага съображения за недоказаност на
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.104а от ЗДвП. Посоченото в
атакувания акт място – до бл.Явор в гр.Кърджали, се намирало на ул.„Плиска“, която била
от типа задънена улица, използвана за паркинг, където не можело да се развие скорост по-
висока от 20 км/ч. и да се създаде опасност за други участници в движението. Затова
констатацията, че водачът използвал устройство по време на движение, не можело да се
приеме за достоверна. Незаконосъобразно било наложено и наказанието на жалбоподателя.
Не било посочено правното основание от Наредба № Із-2539 на МВР, въз основа на което се
1
отнемали контролните точки. Дори да се приемело, че формално било допуснато деяние от
жалбоподателя, то поради своята малозначителност нарушението не било
общественоопасно. Конкретните обстоятелства в случая разкривали по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Жалбоподателят
бил дългогодишен опитен шофьор, който спазвал разпоредбите относно движението по
пътищата и не бил санкциониран никога. Налице била хипотезата на чл.28 от ЗАНН и
наказващият орган следвало да се съобрази с тази разпоредба. На следващо място, липсвало
и пълно описание на обстоятелствата на конкретното нарушение, а това осуетявало
възможността на жалбоподателя да се защити, ангажирайки доказателства срещу въведените
факти. Не всяко ползване на мобилно устройство осъществявало нарушение по чл.104а от
ЗДвП, а само това, при което водачът си е служил с ръце по време на ползване на мобилното
устройство, управлявайки моторно превозно средство. Липсата на упоменат факт, значим за
обективната страна на соченото нарушение, осуетявала възможността за изследване на
конкретното обстоятелство. Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Прави искане и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез
упълномощения си защитник е депозирал молба по делото, в която излага съображения за
незаконосъобразност на атакуваното постановление и настоява същото да бъде отменено.
Моли наказващият орган да бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, поради
обстоятелството, че клиентът-доверител е роднина на адвоката.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.07.2021 г. свидетелите Р.П. и И.Г. били на работа като мл. автоконтрольори в
сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Около 09.00 часа те се намирали на ул.„Екзарх Йосиф“ в
гр.Кърджали, където осъществявали контрол на движението по пътищата. По същото време
жалбоподателят К.Г.С.. бил на съседната ул.„Плиска“, до блок Явор, с лек автомобил „М.“
рег.№ *****. Полицейските служители видели водача на автомобила да използва телефон,
поради което предприели извършване на проверка. Същата приключила със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за нарушение по
чл.104а от ЗДвП. Въз основа на съставения акт, на 29.07.2021 г. наказващият орган издал
2
процесното наказателно постановление, с което наложил на К.Г.С.. административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Р.П. и И.Г.; Акт за установяване на административно нарушение от 19.07.2021 г.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство
е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Приложената санкционна норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП гласи, че се наказва с „глоба“ от
50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете му. Съдът, след запознаване с материалите по делото констатира, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В случая в акта за установяване на административно нарушение, а
впоследствие и в наказателното постановление, са възприети и описани буквално следните
обстоятелства: жалбоподателят до блок Явор използва мобилен телефон по време на
движение, без устройство освобождаващо ръцете. Според настоящата инстанция това
фактическо описание на административното нарушение е напълно недостатъчно.
Изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.104а от ЗДвП се изразява в
използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, при липса на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача.
Такова описание на съставомерните признаци на деянието обаче не фигурира в АУАН и
наказателното постановление, в частта относно обстоятелствата на нарушението. Никъде не
е отразено дори, че използването на мобилния телефон е станало по време на управлението
на превозното средство. Липсата или неправилното описание на съставомерните елементи
на нарушението и на относимите към него факти представлява винаги съществено
процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя да научи за
какво деяние е подведен под отговорност и следва да понесе административно наказание,
3
съответно на това да организира защитата си, с оглед обстоятелството, че той се защитава на
първо място по фактите, а след това по правната им квалификация. Пълното и правилно
описание на обстоятелствата на нарушението е от значение не само за санкционираното
лице, което има право да научи всички признаци от вмененото му нарушение, но е важно и
за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното
деяние. По същество, съдът намира административното нарушение и за недоказано по
безспорен и несъмнен начин, предвид несъответствията в показанията на двамата разпитани
полицейски служители. Така свидетелят П. твърди, че около 09.10 часа на процесната дата, с
И.Г. се намирали на ул.„Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали. П. забелязал жалбоподателя да се
движи по ул.„Плиска“ с лекия автомобил, използвайки телефон, а през това време неговият
колега Г. вземал отношение спрямо друг водач. Тогава свидетелят спрял нарушителя и му
съставил АУАН. Другият полицейски служител – И.Г., установява, че на 19.07.2021 г. около
09.10 часа, двамата със свидетеля Р.П. извършвали обход по ул.„Плиска“. В този момент
водачът на колата идвал срещу тях, като разговарял по телефона. Затова го спрели и на
място му бил съставен акт. Това разминаване в показанията на ангажираните от страна на
наказващия орган свидетели, внася съмнение досежно относимите към нарушението факти.
В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин
всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а
това в случая не бе сторено. Ако се приеме тезата му би могло само да се предположи, че
жалбоподателят вероятно е извършил административното нарушение, но подобен извод би
нарушил принципа, че наказателната отговорност, в това число и
административнонаказателната, не може да почива на предположения. Предвид изложеното
дотук съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В случай на отмяна на наказателното постановление
на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Особеност в
настоящата хипотеза се явява това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а
е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. В такъв
случай съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Тогава легитимиран да получи присъдената от съда сума е не
защитаваната страна, а самият адвокат. При определяне на дължимото възнаграждение
съдът съобрази предмета на делото, а именно обжалвано е наказателно постановление, с
което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. По силата на чл.36
4
от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото възнаграждение при дела с
интерес до 1 000 лв. е 300 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а
реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и молба-
становище по делото. Ето защо, възнаграждение в минималния размер от 300 лв. според
съда се явява справедливо и обосновано за оказаната адвокатска защита и съдействие от
страна на процесуалния представител. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-001222 от 29.07.2021 г., издадено
от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на К.Г.С.. с ЕГН
**********, от гр.Кърджали, ж.к.„В.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап.**, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на адвокат М.К. С. от
САК, с личен номер ********, адрес гр.София, ул.„*****“ № *, ет.*, офис *, сумата от 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ по
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5