№ 1436/25.07.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДАРИНА
МАТЕЕВА |
|
При секретар
|
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с
участието |
|
на прокурора
|
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 1258 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Г.Д. ***
срещу РЕШЕНИЕ 28 от 17.03.2023 г. на КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 511/2022г.
В касационната жалба са развити съображения
за неправилност на въззивния съдебен акт като поставен в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с оценка на доказателствата. Иска се отмяната на въззивния
съдебен акт.
В съдебно заседание, касаторът не се явява и
не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- РУ
Карлово към ОДМВР Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
На 20.04.2021 г., около 11,45 часа,
полицейските служители при РУ-Карлово Н. и В. осъществявали служебните си
задължения в гр. С.опот
Пътувайки по ул. „Йордан Ненов“ в града, в
посочения час и дата, забелязали движещ се автомобил „БМВ Х3“, който нямал
предна регистрационна табела. След като се разминали с автомобила полицейските
служители констатирали, че липсвала и задна регистрационна табела. Поради
установеното спрели автомобила, който бил управляван от касатора Д., като на
предна дясна седалка се возило и друго лице. При извършената проверка в ОДЧ при
РУ-Карлово по номер на рама на автомобила било установено, че същият не е регистриран.
Касаторът обяснил първоначално, че се возил заедно със свой познат, за да му
покаже новия автомобил, за който майка му отишла до гр. Пловдив, за да вземе
транзитни номера. Впоследствие променил версията си, заявявайки, че само местил
автомобила от едно място на друго, тъй като бил стоварен пред входа на блока, в
който живеел и пречил. Тъй като мястото, на което бил спрян касатора било
отдалечено /през два блока/ от жилищния блок, в който живеел, полицейските
служители преценили, че същият е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗДвП. При извършената проверка Д. не представил на полицейските
служители контролния талон към СУМПС, както и било установено, че не заплатил в
срок шест глоби за нарушения по ЗДвП.
За констатирани нарушения по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 190 ал.3 от ЗДвП бил съставен АУАН. Въз
основа на така съставения АУАН, на 14.09.2021 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на извършителя,
на Д. били наложени административни наказания на основание на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, както и били отнети и 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Районният
съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа
обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният
съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите
реквизити, а по същество са извършени твърдяните в НП нарушения на чл.140 ал.1
от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП било частично отменено досежно нарушението
по чл. 190 ал.3 от ЗДвП и в тази част решението на РС Карлово е влязло в сила.
Решението е правилно.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказани извършените от касатора административни
нарушения. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаните в атакуваното НП нарушения са конкретизирани в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Не
могат да бъдат споделени доводите на касатора за немотивираност на атакувания
съдебен акт, защото както се посочи мотиви са изложени и то обстойни. Доводът
за явна несправедливост на наложеното наказание също е неприемлив, тъй като на
касатора за нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП е наложена санкция в предвидения
в закона минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 175 ал.3 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, санкцията е във фиксиран
размер и не подлежи на индивидуализиране от съда.
Не
са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесните
нарушения разкриват типичната обществена опасност, характерна за нарушения от
посочения вид. Установи се също, че касаторът не е дисциплиниран водач, тъй
като има и други нарушения по ЗДвП.
По изложените съображения, съдът намира
нарушенията за доказани и правилно квалифицирани, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 28 от 17.03.2023 г. на КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 511/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.