РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и седми състав

На двадесет и пети февруари                              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 603 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ДЕНИЦА 2010“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци", хотел „Дана Палас", представлявано от управителя си – Г.Х.Л., против Наказателно постановление № 481153-F509098/29.11.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на дружеството е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.273 от ДОПК за нарушение на чл.13 вр. чл.12, ал.1, т.6 и т.7, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК.             

       В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че НП и АУАН са издадени в разрез с императивните изисквания на ЗАНН, понеже не съдържали необходимите за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

       Посочва се, че за да бъде осъществен съставът на нарушението по чл.273 от ДОПК нормата изисква наличие на безспорни и категорични доказателства за неоказване на съдействие или възпрепятстване на орган по приходите. В така издаденото наказателно постановление нямало данни дружеството, чрез органите си на управление и представителство, да не е оказало съдействие или да е възпрепятствало действията на инспектора по приходите в хода на започналата проверка. Установено било, че при поискване на документи от данъчните органи, същите не са представени в срок. Нямало подробно описание как точно ненавременното даване на документите е възпрепятствало или е попречило на органа да изпълни задълженията си.

     На следващо място се сочи, че  ако се приеме, че е извършено нарушението, визирано в НП, то същото разкрива белезите на чл. 28 от ЗАНН.

    В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител.

     Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        С Резолюция за възлагане на проверка № П-03000319151688-040-001 /09.09.2019г  в ТД на НАП Варна била  образувана проверка на „ДЕНИЦА 2010“ ЕООД с ЕИК: *********. Проверката касаела прихващане или възстановяване на данъчен кредит и била възложена на свидетелката А.В.- старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна.  На 10.09.2019г. към възз.дружество било отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения № П-03000319151688-040-001/10.09.2019г., с което органа по приходите изискала документи необходими за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с извършваната проверка, а именно: всички първични счетоводни документи - фактури за покупки и продажби, касови документи и книги, банкови извлечения, платежни нареждания и др. Била изискана оборотна ведомост за проверяваните периоди / по месеци /, както и главна книга за проверяваните периоди и др. Изисканите документи касаели  периода от 01.06.2019г. до 31.08.2019г. В искането бил указан 7-дневен срок от връчване на искането за представянето им в ТД на НАП-Варна. Искането било връчено на 10.09.2019 г. по електронен път на деклариран електронен адрес за кореспонденция с НАП и било изтеглено от електронната услуга от IP 84.43.188.126.. Връчването било потвърдено от упълномощено лице.

      На 20.09.2019г. св.В. извършила проверка за входиране на документи в деловодния регистър за входяща кореспонденция на Дирекция .Контрол" в ТД на НАП -гр. Варна, за което бил Протокол № 1314006/20.09.2019г., като установила, че такива не са постъпили в ТД на НАП-Варна в определения 7-дневен срок.

      Поради това приела, че с несвоевременното представяне на необходимите документи се възпрепятства установяването на всички факти и обстоятелства касаещи проверката на дружеството по ЗДДС. Изисканите документи не постъпили до приключване на проверката.

      При тези констатации, св.В. приела, че дружеството е  нарушило разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, ал.1, т.6 и т.7вр. чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и на 20.09.2019г. съставила срещу въззивното дружество АУАН. Актът бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения.

       По АНП, в законоустановения срок по ЗАНН постъпили писмени възражения от въззивното дружество.

     АНО преценич, че постъпилото възражение е неоснователно, приел фактическите и правните констатации на актосъставителя, че е нарушен /осъществен / състава на чл.13 вр. чл.12, ал.1, т.6 и т.7вр. чл.22, ал.1 и  чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и издал обжалваното НП.  НП било връчено упълномощено лице на  21.01.2020г.

     

       Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.А.В., депозирани в с.з.

      

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 27.01.2020г. видно от пощенското клеймо/  от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

        Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед.

        Формално АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя , но впоследствие е предявен и връчен на упълномощен представител. 

        Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

       Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.

 

     Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа  пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в действителност в НП не се сочи изрично датата на извършване на нарушението, визирана е 7 –дневен срок посочен в искането, както и обстоятелството че на 17.09.2019г. ЗЛ или упълномощен негов представител не са входирали исканите справки, документи, писмени обяснения. Посочена е и датата -20.09.2019г. на която е установено, че посочените по-горе документи не са постъпили в ТД на НАП-Варна. В крайна сметка от така описаното в АУАН и НП не става ясно на коя дата според АНО и актосъставителят е извършено /довършено нарушението/.

     Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. Нещо повече от така повдигнатото с АУАН обвинение не става ясно и защо актосъставителят е приел, че именно на „17.09.2019 г. ЗЛ или негов представител не са входирали ……..“.. Съгласно чл. 22, ал.1 от ДОПК, цитиран в АУАН и НП, срокът в административното производство е 14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител, които не могат да определят срок, по-кратък от 7 дни. Ал.2 на същия член гласи, че сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни, а ал.6 сочи, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден /разпоредбите са аналогични на разпоредбите на чл.183 от НПК/. Видно от съдържанието на приложеното по преписката Искане № П-03000319151688-040-001/10.09.2019г., със същото е определен 7- дневен срок  от връчване на искането за представяне на посочените в него документи и обяснения. В идентичен смисъл са и показанията на св.В.. Искането е било връчено на 10.09.2019г., което обстоятелство е отразено в АУАН и НП. С оглед горното не става ясно дали посочената от актосъставителят дата 17.09.2019г. е датата на която е прието, че е извършено /довършено/ нарушението. От друга страна в контекста на посочените по-горе правила визирани от ДОПК за преброяване на сроковете, 7-дневният срок определен за представяне на документите и обясненията изтича на 17.09.2019г. – вторник , присъствен ден. Това е и денят до изтичането, на който  би следвало да се изпълни определено задължение, но безспорно в срока до 17.09.2019г. не би могло да бъде извършено нарушение. Нарушението би било довършено на денят следващ изтичане на срока , а именно 18.09.2019г. Такава дата не фигурира в АУАН, там са посочени единствено датите 17.09.2019г. и 20.09.2019г. За последната дата се сочи, че тогава е констатирано нарушението. В НП също не са посочени факти и обстоятелства за датата на извършване на нарушението. То представлява дословен препис на АУАН.  Датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена изрично в АУАН и НП с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице и не следва да се предполага.    

      Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. В АУАН е посочено единствено, че е запозната проверка  срещу въззивното дружество, не се съдържат дори факти и обстоятелства къде , в кой орган е започнала такава проверка, респективно къде е следвало да се представят изисканите документи. Посочено е единствено , че в  ТД на НАП Варна е извършена проверка възложена с резолюция, като отново не е посочено място на нарушението, нито мястото където е следвало да се представят изисканите документи. 

    Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени  в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

     Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС-Варна,  Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.

      Посочената санкционна разпоредба на чл. 273 от ДОПК, предвижда наказание глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер,  за този който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им. Анализът на санкционната разпоредба на чл. 273 от ДОПК сочи, че се ангажира административно-наказателната отговорност на участниците в производството, в случаите които затруднят или възпрепятстват извършването на предприетите проверки и ревизии по чл. 12, ал. 1 от ДОПК като не окажат необходимото съдействие или предотвратят осъществяването им. С други думи казано разпоредбата съдържа два самостоятелни състава, които се различават помежду си - неоказване на съдействие и въпрепятстване на правомощията на органа по приходите, като определя и вида на наказанието според субекта на нарушението.

       В АУАН и НП е посочено, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, ал.1, т.6 и т.7 вр. чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Чл.13 от ДОПК има четири алинеи, които предвиждат различни задължения за участващите в производствата в зависимост от извършвания контрол. Чл.12 от ДОПК, съдържа девет алинеи, които разписват правомощията на органите по приходите. Тази разпоредба не визира никакви задължения за участващите в данъчното производство, а единствено визират правомощия на проверяващите органи. Посочените в АУАН и НП като нарушени разпоредби на чл.12, ал.1 т.6 и т.7 от ДОПК касаят правомощията на орган по приходите да: 6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители. Чл.22 пък визира сроковете в административното производство и начинът за тяхното изчисляване. Чл.37 от ДОПК разписва редът за събиране на доказателства и начинът за тяхната преценка и анализ. Алинея втора на последния текст визира задължения за субектите на административното производство, а ал.3 – правомощията на органите по приходите за изискване на доказателства в определен от него срок. Изброяването на различни текстове от ДОПК, без да се посочи конкретно нарушената разпоредба не прави административното обвинение по ясно,  напротив отново прави неясна волята на АНО касателно обстоятелствата на нарушението. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение, а в случая безспорно не става ясно за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя. В този смисъл е Решение по к. адм. дело № 3058 по описа на Административен съд гр. Варна за 2019 година, постановено по идентичен казус.

         Липсата на  пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа  страна, съставляват съществено процесуални нарушения, тъй като  са ограничили правата на  нарушителя, който е бил лишен от възможността  да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства  и по този начин адекватно да организира защитата си.

       По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. 

       От процесуален представител на ТД на НАП – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

      На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.

      В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

 

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 481153-F509098/29.11.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на „ДЕНИЦА 2010“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци", хотел „Дана Палас", представлявано от управителя – Г.Х.Л. е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.273 от ДОПК за нарушение на чл.13 вр. чл.12, ал.1, т.6 и т.7, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК.         

                        

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ТД на НАП-Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

 

      

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: