Присъда по дело №202/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 8
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20201700200202
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Перник , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
Съдебни заседатели:Д. С. Л.

Д. К. В.
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
и прокурора Бисер Йорданов Михайлов (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Наказателно дело от общ
характер № 20201700200202 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият И. М. В. - роден на **** г. в ***, живущ в ****, с
ЕГН: **********, българин, български гражданин, с **** образование, женен,
неосъждан за ВИНОВЕН
В ТОВА ЧЕ:
На 28.10.2019 г., на път III-623 на км.48, с.*** - гр.*** при управление на
моторно превозно средство — товарен автомобил „Ф." с рег.№ ****, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1 от ЗДвП - „на пътно платно
с двупосочно движение като водач на ППС нарушил забраната 1. Когато платното за
движение има две пътни ленти -да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне" и чл.20, ал.1 от ЗДвП- „като водач
не изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно средство,
което управлява /бездействал с органите на управление на автомобила/", с което по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л., като го осъжда и на
основание чл.343, ал.1 б. „в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание
“лишаване от свобода” за срок от три години.
На осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така определеното
1
наказание за срок от четири години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
На осн. чл. 343г вр. чл.343, ал.1 б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК лишава подсъдимия
И. М. В. със снета самоличност и ЕГН от правото да управлява МПС за срок от четири
години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Вещественото доказателство товарен автомобил Ф. с ДКН ****, както и
регистрационна табела на МПС № **** да се върне на ***, чрез неговия управител
след влизане на настоящата присъда в сила.
Вещественото доказателство лек автомобил С. с ДКН РК ****, да се върне на
ОД на МВР П. след влизане на настоящата присъда в сила.
Останалите веществени доказателства – рекламна лента, три броя черни
пластмасови парчета, два броя парчета от черна пластмаса и час от фар да се унищожат
след влизане на настоящата присъда в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия И. М. В. със снета самоличност и ЕГН да заплати по
сметка на ВСС чрез ПОС сумата 2986, 68 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и шест
лева и 68 ст./разноски в производството.
ОСЪЖДА подсъдимия И. М. В. да заплати на частните обвинители сумата
3200,00 лв. /три хиляди и двеста лева/ разноски за адвокатски хонорар.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен срок, считано
от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против И. М. В. от ***,
ЗА ТОВА ЧЕ:
На 28.10.2019 г., на път III-623 на км.48, с.***- гр.***, при управление на
моторно превозно средство— товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ****, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1, от ЗДвП- „на пътно платно с
двупосочно движение като водач на МПС нарушил забраната 1. Когато платното за
движение има две пътни ленти- да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.20, ал.1 от ЗДвП- „като водач не
изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което
управлява /бездействал с органите на управление на автомобила/“, с което по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л.- престъпление по чл.343, ал.1 б.
„в“, вр. чл.342, ал.1, от НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е
повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода около
две години и половина в условията на чл.66 НК. Предлага се също така В. да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок надвишаващ този на лишаването от свобода, а именно
около 4 години и половина.
В наказателното производство, наследниците на починалия- Я.Р. /лично и като
майка и законен представител на малолетната М.- Б. Б./ и Л.Л. са конституирани като частни
обвинители. Повереника на същите изразява становище, че авторството на престъплението в
лицето на подсъдимия е доказано безспорно и предлага на същият да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи ефективно. На основание
чл.343г НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от седем
години.
Подсъдимият не дава обяснения, изразява съжаление за случилото се. Защитата
на подсъдимия в лицето на адвокатите К. и Г. не оспорват посоченият от обвинението
механизъм на извършване на деянието и участието на подсъдимия в него. Твърди се обаче,
че непосредствено преди момента на удара В. е заспал, като следствие на налично
заболяване- тежка форма на обструктивна сънна апнея. От последното се формулира извод
за наличие на случайно събитие по смисъла на чл.15 НК и се моли подсъдимия да бъде
оправдан. Алтернативно, ако съдът не възприеме тази доводи, се моли на същият да се
наложи наказание в условията на чл.66 НК при превес на смекчаващите вината
доказателства.
Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият е роден на *** в *** и живее в същия град. Завършил е ***
образование, женен, неосъждан. Правоспособен водач е за категории „В“ и „АМ“ от ***.
От началото на ***г. И.В. работел като *** в ***. Тъй като имало обекти в
цялата страна, дружеството разполагало с няколко на брой автомобили, един от които
лекотоварен „Форд Транзит“ с рег.№ ****. Със заповед № *** на управителя на „***“
ЕООД подсъдимият бил оправомощен да го управлява в случай на необходимост. На
28.10.2019 г. около 09:00 часа, В. потеглил заедно със своите колеги- свидетелите Ц.П., Р.И.,
Б.Х. и Ч.Х. на курс от гр.София към гр.***, където им предстояла работа по обект за
1
изграждане на хладилна инсталация. Посочените лица се качили в описания автомобил, като
шофьор на същия бил В.. Така те стигнали до път III-623 малко преди гр.З..
Междувременно, на посочения път, в участъка между с.*** и гр.***, местност
„***“, се извършвало почистване на опасна растителност около пътното платно. Дейността
по почистването се извършвала от страна на служители на ТП ДГС- гр.З. и РДГ- гр.К., които
били подпомагани от служители на РУ МВР- гр.Радомир. За безопасност на работещите,
движението на автомобили в посочения пътен участък, който се състоял от по една пътна
лента за всяка посока, било спряно до приключване на дейността по почистване. От едната
страна на участъка, свидетеля П.Г. паркирал служебния полицейски автомобил марка
„Ситроен“ с рег.№ *** с включени сигнални светлини и спирал идващите от гр.*** в посока
към с.*** автомобили. От другата страна бил паркиран служебен автомобил „Лада Нива“,
собственост на РДГ- гр.К., с включена сигнална лампа, като служителите на РДГ- гр.К.-
В.А., А.А. и И. Л. спирали идващите в посока от с.*** към гр.*** автомобили. След като
приключили с дейностите по почистването и движението в пътния участък било пуснато,
свидетелят А.А. тръгнал със служебния автомобил „Лада Нива“ да огледа друг пътен
участък за евентуално почистване. Към него се присъединил и свидетеля М.Д.. Останалите
служители на РДГ- гр.К. и ТП ДГС- гр.З. се събрали и седнали на мантинелата за почивка.
Пострадалият И. Л. стоял прав, вдясно по посока на движението от гр.*** към с.*** на
пътния банкет, говорейки по мобилния си телефон. Към тази група се присъединил и П.Г.,
който преди това паркирал служебния полицейски автомобил „Ситроен“ върху пътния
банкет вдясно в посока от гр.*** към с.***, като го оставил с включени двигател и сигнални
светлини.
Свидетелите А. и Д. първи възприели приближаващият се автомобил Форд
Транзит, като А. започнал да маха в негова посока със стоп палка, а вторият с ръце, за да
заострят вниманието на водача В.. Последният ги отминал и наближил групата почиващи
работници.
Свидетелите Б.К. и П.Г. също забелязали приближаващия от с.*** в посока към
гр.*** лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ****. Те възприели, че същият
пресича осевата линия и навлиза в насрещната пътна лента, насочвайки се към тях. В този
момент те започнали да махат с ръце срещу него. Междувременно вътре в автомобила
свидетелят Р.И. също възприел този факт и извикал подсъдимия по име.
Така, управляваният от В., със скорост от около 58 км/ч лекотоварен автомобил,
навлизайки в десния по посока на движението му завой продължил движението си
праволинейно, преминал през насрещната лента за движение, навлязъл в затревения пътен
банкет в ляво от пътя и с предната си лява част ударил стоящия с гръб към превозното
средство пешеходец И. Л., отхвърляйки го напред и наляво по посоката му на движение към
дерето, намиращо се до пътя. След удара с пешеходеца лекотоварния автомобил продължил
движението си в затревения пътен банкет с траектория, близка до десния завой на пътя и с
предната си лява част ударил в предната лява част спрения на банкета в ляво по посока на
движението му лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ ***. Полицейският автомобил, под
действието на силата на удара се завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка.
Следствие на последния удар Форд Транзит-а се преобърнал на лявата си страна и
плъзгайки се на нея преустановил движението си по средата на пътното платно. Част от
свидетелите- служители на ТП ДГС- гр.З. и РДГ- гр.К. се притекли на помощ на намиращите
се в преобърнатия лекотоварен автомобил, а останалите тръгнали към отхвърления в дерето
И. Л.. Междувременно П.Г. позвънил на дежурния офицер при РУ МВР- Радомир, за да
повика линейка. Малко след това на място пристигнал медицински екип, който прегледал
пострадалия И. Л. и с помощта на негови колеги същият бил качен на носилка и занесен към
2
линейката. Въпреки оказаната медицинска помощ, Л. починал малко след като бил качен в
линейката.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило извън населено място, на прав
участък със следващ лек десен завой, при добра видимост, на суха асфалтова настилка, без
наличието на дупки и/или неравности, в светлата част на денонощието. На мястото на
произшествието пътното платно е двупосочно с по една лента за движение във всяка посока
с широчина от по 3,9 м. всяка.
Следствие на претърпения удар пострадалият И. Л. получил следните телесни
увреждания- черено-мозъчна и лицева травма /охлузване в лявата тилна област на главата;
кръвонасядане под меките черепни обвивки в лявата тилна област на главата; счупване на
костите на черепната основа в дясна средна черепна ямка; събарахноидален мозъчен
кръвоизлив; разкъсно-контъзна рана в областта на носа; охлузни наранявания в лявата челна
и в дясната слепоочно-ябълчна области; оток и кръвонасядане по горен клепач на дясното
око/, гръдна травма /разкъсване на гръдната аорта; контузии на левия бял дроб; счупване на
осми гръден прегилен с прекъсване на гръбначния мозък на същото ниво.; счупвания на
ребра от лява гръдна половина по две фрактурни линии; кръвонасядания около хилусите на
белите дробове/, коремна травма (разкъсвания на черния дроб и слезката/, травма на горни и
долни крайници (лентовидно охлузване по задна повърхност на дясно бедро в долната му
трета; лентовидно охлузване на границата поясна-кръстцова области; охлузвания по задна
повърхност на лява мишница в долна трета и по гръбната повърхност на лявата ръка и
пръстите/ и остра кръвозагуба /кръвоизливи в гръдна и коремна кухини в общо количество
от 2400 мл./ Съгласно заключението по изслушаната съдебно медицинска експертиза /СМЕ/
причина за смъртта на Л. е тежката съчетана черепно- мозъчна, гръдно-белодробна и
коремна травма, увредила жизненоважни органи, като роля в генезата на настъпването на
смъртта е играла и острата и значителна кръвозагуба. Между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.
Описаните травматични увреждания по своята морфологична характеристика, вид, характер
и локализация, разгледани в съвкупност, отговарят да са получени в резултат на
конкретното ПТП. Смъртта е била неизбежна и не е могла да бъде предотвратена с
медицинска интервенция.
Със заключенията по приетите химически експертизи за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача И.В. и на починалия И. Л. е видно, че в
пробите кръв, иззети от В. и Л., не е установено наличието на етилов алкохол, наркотични
и/или други упойващи вещества.
Така приетата фактическа обстановка е идентична с тази описана в обвинителния
акт и се изясни след собствен анализ на събраните по делото доказателства. Фактическата
обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели- И.В.,
Ц.П., Р.И., К.В., Б.Х., Ч.Х., П.Г., К.Б., М.Н., Л.К., Б.К., М.Х., Н.Я., В.М., М.Д., В.А., А.А.,
Я.Р., Л.Л., от заключенията по съдебномедицинска експертиза на съня на И.В.,
автотехническа експертиза, съдебно-оценителна експертиза, съдебномедицинска експертиза
на труп, съдебна химикотоксикологична експертиза на И. Л., съдебна
химикотоксикологична експертиза на И.В., от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК и от веществените
доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл.284 НПК. Всички те
си кореспондират по отношение авторството на деянието, механизма на неговото
извършване и формата на вината поради което съдът им дава вяра.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС категория „В“ и „АМ“, което се
3
установява от писмо на ОД МВР Перник сектор ПП, приобщено като писмено
доказателство. На същия са налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП, но
видно от приложената справка на ОД МВР Перник за това, към настоящият момент са
изтекли сроковете на абсолютната давност по всяко едно от наказанията.
Безспорни от фактическа страна са данните за това кога и накъде са се отправили
подсъдимия и неговите колеги от „***“ ЕООД, както и с какъв автомобил са тръгнали.
Безспорни са и фактите свързани с управлението на автомобила „Форд Транзит“, неговата
скорост и треактория, и местонахождение непосредствено преди, по време на и
непосредствено след удара с пострадалия и полицейския автомобил, както и поведението на
водача и останалите свидетели присъствали на място. Относно тези факти са събрани
многобройни доказателства, които са еднозначни, непротиворечиви, последователни и
логични.
От протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум
е видно, че произшествието е настъпило в светлата част на деня при ясно и слънчево време с
отлична видимост в прав участък на пътя, който постепенно преминава в лек десен завой по
посока движението на лекия автомобил Форд Транзит. Пътния участък е сух и без
значителни неравности. В същият смисъл са показанията на всички разпитани по делото
свидетели и заключението на изготвената автотехническа експертиза. Според вещото лице
по последната, скоростта на лекотоварния автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ****
непосредствено преди настъпване на пътно-транспортното произшествие е била от порядъка
на 58 км/ч, в момента на удара с пешеходеца скоростта на движение е била около 51 км/ч, а
в момента на удара с лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ *** - около 43 км/ч. Все със същото
заключение се доказва, че мястото на удара на лекотоварния автомобил с пешеходеца се
намира в района на 48-ми км. на път III-623 с.***- гр.***, извън платното за движение, по
широчина, на около 2,0 м. вляво от левия му край, в зоната на затревена банкетна площ.
Вещото лице е категорично, че водачът И.В. е имал обективна техническа възможност,
съобразно конкретните пътни условия да възприеме правилно пътната обстановка-
предстоящ десен завой и наличието на хора извън платното с паркиран полицейски
автомобил, в ляво по посоката му на движение от разстояние около 90 метра. Това се
потвърждава и от показанията на свидетелите А., Д., Г. и Б. К.. По експертен път е
установено още, че водачът В. дори при движение с разрешената извън населено място
скорост от 90 км/ч /в конкретния случай 58 км/ч./ е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, като се движи в лентата, предназначена за
неговата посока на движение, при което не би настъпил удар с намиращия се извън пътното
платно на левия затревен банкет пешеходец, а впоследствие и с лек автомобил „Ситроен“.
В.л. А. е категоричен, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
произшествието е бездействието на водача И.В. с органите на управление на лекотоварния
автомобил, довело до излизане от пътното платно и последвалите удари с намиращите се
извън него пешеходец и лек автомобил. Според него, от обективните находки на място
/следи от приплъзване в тревната площ/ е видно, че в един момент, когато предно ляво
колело на Форд Транзит е напуснало пътното платно и пострадалия се е намирал в опасната
зона за спиране, водача В. е предприел действия по завиване на дясно, но удара към този
момент е бил неизбежен. В този времеви отрязък експерта твърди още, че няма данни за
аварийно спиране и, че ако въобще такова е било предприето то, то е било неефективно.
Приближаването на автомобила управляван от подсъдимия и описаната по- горе
треактория е възприето ясно и от свидетелите Б. К., М. Н., П. Г., Н.Я., В. М., Ч. Х., Л. К., Р.
И.. Първите трима свидетелствуват и за това, че подсъдимият е бил с отворени очи и
приближавайки, е гледал точно в тяхна посока. Според Ч.Х. и Р.И. от кабината на „Форд
Транзит“-а ясно се е виждал полицейският автомобил с включени светлини и хората
4
подпрени /седнали/ на мантинелата. С показанията на И. са доказва още, че в момента в
който е възприел пресичане на осевата линия и навлизане на автомобила управляван от В. в
насрещното платно, той е извикал „И.“, при което подсъдимия е направил опит да навие
волана на дясно. Въпреки това обаче, удара е настъпил.
Нараняванията причинени на пострадалия, описани подробно в приетата за
установена фактическа обстановка на настоящите мотиви, се установяват несъмнено от
СМЕ на труп на в.л. Ч.. С това заключение е доказана причината за смъртта и пряката
следствена връзка между нея и удара между Л. и управлявания от подсъдимия „Форд
Транзит“.
В настоящето производство се прие съдебномедицинска експертиза за оценка
на съня на И.В.. Видно от заключението на вещото лице по същата е, че подсъдимия страда
от тежка форма на обструктивна сънна апнея, изразяваща се в повтарящи се периоди на
отпускане и колабиране на мускулите на горните дихателни пътища, което води до тяхното
частично или пълно запушване, като всеки период на апнея или хипоапнея се прекратява от
кратко микросъбуждане на мозъка, за което болният не си спомня на сутринта.
Характерните за обструктивната сънна апнея нарушения на дишането се случват само по
време на сън, а не се проявяват когато лицето е в будно състояние. Съгласно същото
заключение, феномени като сънни атаки, внезапни заспивания, микросън и резки спадове
във вниманието могат да настъпят внезапно без предупреждение, но те по-често се
предхождат от осезаема сънливост, алармираща водача, каквито данни за сънливост в
конкретния случай не са налице.
При така приетата за установена фактическа обстановка и разбор на
доказателствата съдът намира, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1, от НК.
Основното правно възражение на защитата се изразява в това, че несъмнено
констатираното заболяване у подсъдимия- сънна апнея /тежка форма/, за което той не е
знаел, обуславя извод за наличие на случайно деяние, което изключва престъпния характер
на последното. Това било така, защото като следствие на заболяването си В. заспал и
именно в този момент изгубил контрол върху управлението на автомобила.
На първо място следва да се подчертае, че свидетелите Ц. П., Б. Х., Ч. Х. и Р. И.
ясно установяват, че по време на пътуването си от гр.София към гр.***, включително
непосредствено преди пътния инцидент, обстановката в управлявания от подсъдимия
автомобил е била спокойна- не е воден съществен разговор, не се е пушило. Водача не е бил
притесняван по какъвто и да е начин от странични фактори.
Съгласно указанията дадени с ТР 28/84 г. на ОСНК чл.15 НК може да намери
приложение при всички пътни обстановки, посочени в Закона за движение по пътищата и в
правилника за неговото прилагане, ако са налице условия за това. От водачите се изисква да
намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за
движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на пътното
превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона
и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да
носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй
като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Следователно, за да се приеме, че деянието е случайно, е необходимо
5
кумулативното наличие на две предпоставки: 1. подсъдимият да не е допуснал нарушения
на правилата за движение, намиращи се в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат; 2. да е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици.
В конкретния казус от съществено значение е това, дали той е могъл и е бил
длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици.
В теоретичен аспект, вещото лице Ч., в приетото по делото заключение по
изготвената от него СМЕ, изяснява, че обструктивната сънна апнея е хронична болест, която
се изявява основно по време на сън. Тя представлява повтарящи се периоди на отпускане и
колабиране на мускулите на горните дихателни пътища, което води до тяхното частично
(„хипопнея") или пълно запушване („апнея"). Всеки период на апнея или хипопнея се
прекратява от кратко микросъбуждане на мозъка, наречено араузъл, за което болният не си
спомня на сутринта. Това микросъбуждане обичайно се провокира от спадове в нивата на
кислорода в кръвта, което се дължи на нарушеното дишане в контекста на тези събития.
Араузълът в мозъчната активност често връща съня в по-повърхностните му стадии, т.нар.
NREM 1 и 2 стадии.
Когато болният от обструктивна сънна апнея спи, честите дихателни паузи водят
до чести микросъбуждания и от там до промени в цикличната структура на съня, който
става непълноценен и неосвежаващ. От там болният от тази болест може да има промени в
поведението, свързани с висока дневна сънливост, нарушена концентрация, проблеми с
паметта, потиснато настроение, раздразнителност и прочее. Чести нощни симптоми на
обструктивната сънна апнея са хъркането, епизодите на спиране на дишането по време на
сън, обилно потене и ставането по малка нужда през нощта.
Сънната апнея е хронична болест, а не пристъпно, остро състояние. В този
смисъл болните от сънна апнея не изпадат внезапно в състояние на апнея, докато са будни, а
боледуват от нея продължително и изключително докато спят. Във връзка с обструктивната
сънна апнея пристъпен характер има един от нейните най-чести симптоми- сънливостта. Тя
/сънливостта ут. е мое/ може да се появява внезапно и в някои случаи без предхождащо
чувство за нужда от сън.
От така изложеното става ясно, че в принципен план рязкото заспиване през деня
при болни от тази болест без предварителен симптом, какъвто е сънливостта е изключително
рядко /“Макар че феномени като сънни атаки, внезапни заспивания, микросън и резки
спадове във вниманието могат да настъпят внезапно без предупреждение, те по-често се
предхождат от осезаема сънливост, която алармира водача“- т.5 от заключението/. Т.е.
внезапно може да настъпи сънливостта, но не и самото заспиване.
Според вещото лице симптомите, с които сънната апнея се изявява често са
неосезаеми за болния и той може да боледува в продължение на години, без да го осъзнава.
Дори когато се чувства сънлив през деня и знае за това, че хърка и става по малка нужда
през нощта той често не отчита тези неща като симптоми на болест, а ги смята за нещо
нормално, тъй като се срещат често при много хора. Въпреки това по отношение на В. по
експертен път е установено, че същият е имал характерните симптоми на заболяването от
години, както и съпътствуващи заболявания, както и случаи на заспиване през деня, вкл. при
шофиране към които факти той се е отнесъл небрежно. Тук следва да се посочи и това, че
т.56 б.“в“ на приложение № 1 към чл.4, ал.2 от НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за
изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията
и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за
6
водачите от различните категории е установена забрана за издаване на свидетелство за
управление на МПС на водачи категория В, които страдат от тежка форма на обструктивна
сънна апнея и са без лечение с ПАП. Съответно, вече издадени такива свидетелства на лица
с такова заболяване, подлежат на временно отнемане до отпадане на причините за това, по
реда на чл.171 т.1 б.“а“ ЗДвП. Незнанието на закона и небрежното отношение към
собственото си здраве не могат да дерогират вмененото абсолютно задължение за водача /и
в частност на подсъдимия по настоящето дело/ по чл.20, ал.1 ЗДвП да контролира
управляваното от него МПС във всеки един момент.
Конкретно за В. при проведеният тест за оценка на способността за поддържане
на будността той е показал „добра перцепция на сънливостта, т.е. той съобщава, че се
чувства сънлив, преди поява на признаци за сънливост на електроенцефалограмата, като
периоди на микросън, редуциране на честотата на примигванията и пристъпи на алфа
активност“, което прави още по- малко вероятно да е заспал, без да усети симптома за това,
какъвто е сънливостта.
Така експертно изясненото съдът съпостави с останалите установени факти
относими към изясняване на въпроса за наличие на хипотезата на чл.15 НК. На първо място,
несъмнено се установи, че на около 150 метра преди мястото на удара подсъдимият е бил
предупреден по недвусмислен начин /чрез махане със стоп палка и ръце/ от свидетелите А.
и Д. за предстояща опасност на пътя. Към този момент несъмнено В. е възприел тези
действия. В противен случай, ако приемем, че той е заспал на волана още тогава, то,
автомобила несъмнено би напуснал собствената пътна лента много по- рано. Следователно,
още към този момент подсъдимият е бил длъжен да съобрази поведението си /вкл. да
изостри вниманието си/, за да е в готовност да предотврати евентуален инцидент. Около 60
метра след така описаното /90 м. преди хората и полицейския автомобил/, съгласно
заключението на вещото лице по АТЕ А., той е имал обективна възможност да забележи
опасността- множество хора до пътя и специализиран автомобил с включени сигнални
светлини. Към този момент настоящият състав прие, че също е изключено подсъдимият да е
заспал внезапно, тъй като това отново несъмнено би довело до промяна в скоростта на
движение на автомобила и/или треакторията му. Факт, който е установен за настъпил в по-
късен момент. Дори и след това, вече при започнала промяна в посоката на движение на
„Форд Транзита“ В. отново е бил сигнализиран от свидетеля Б. К. и полицейския служител
Г.. Според последния, подсъдимият е бил с отворени очи, гледал е право към тях и дори ги е
проследил с поглед. Вътре в кабината, в момента в който подсъдимия е започнал навлизане
в насрещната лента свидетеля Р. И. го е извикал по име. При всичко това, несъмнено е
установено, както от показанията на тези трима свидетели, така и по експертен път от
заключението на АТЕ, че В. се е опитал да промени посоката на движение на автомобила,
когато същия е стъпил с едната си предна гума на банкета. Дори тогава обаче, той не е
предприел действия по аварийно спиране. Следователно и към този момент той категорично
не е бил в състояние на сън. В този смисъл неоснователни са възраженията на защитата в
лицето на адв.Г., че подсъдимия е променил треакторията на „Форд Транзит“-а чак след
съприкосновението с пострадалия. Установените факти, описани по- горе сочат категорично
по- ранен момент.
При всичко така изложено, съпоставено в неговата взаимна връзка и
обусловеност съдът намира, че не се установи подсъдимият да е бил в състояние на апнея
/хипоапнея/ или да е проявил симптоми за настъпване на такова състояние. Налице са
редица ясни и недвусмислени действия за предстояща опасност на пътя /описани подробно
по- горе/, които подсъдимият е възприел, както е била налице и обективна и субективна
възможност за него сам да възприеме стоящите до пътя хора, при това от достатъчно
разстояние, така, че да може да съобрази поведението си на водач на МПС и да избегне
7
настъпване на инкриминираното деяние. При това достатъчно е било В. само да изостри
вниманието си и да наблюдава старателно пътя, като поддържа движение в собствената му
лента дори и при избраната от него скорост.
Всичко изложено до тук, мотивира съда да приеме, че подсъдимия е допуснал
нарушение на правилата предвидени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като „като водач не
изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което
управлява“ /бездействал с органите на управление на автомобила/ и чл.16, ал.1, от ЗДвП- „на
пътно платно с двупосочно движение като водач на МПС нарушил забраната „Когато
платното за движение има две пътни ленти- да не навлиза и да не се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“. Следствие на това причинил
смъртта на И. Л..
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие. Подсъдимия не
упражнил ефективен контрол върху управляваното от него МПС, чрез органите му за
управление.
От субективна страна подсъдимият е действал при непредпазливост като форма
на вината. Той не е предвиждал общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен
да ги предвиди.
Причина за извършване на деянията е ниското правно съзнание и незачитане на
установените правила за движение по пътищата.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по
месторабота, семейната му и трудова ангажираност, критичното отношение на подсъдимия
към престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата възраст
на починалия. При така изложеното съдът намери, че следва да наложи наказание малко над
законовия минимум и на основание чл.343, ал.1 б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 НК отмери
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което отговаря най- точно на целите
визиране в чл.36 НК.
Съдът намери, че за постигане целите на личната и генерална превенция не е
необходимо подсъдимия да изтърпи това наказание ефективно и тъй като са налице
предпоставките по чл.66, ал.1 НК, на същото основание, отложи изтърпяване на наложеното
наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
При изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като отчете допълнително за смекчаващо такова и липсата на наложени адм. наказания за
нарушения по ЗДвП /подсъдимия е реабилитиран/ съдът, на основание чл.343г, вр. чл.343,
ал.1 б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37 т.7 НК лиши подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от четири години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства, като постанови
лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДКН *** и регистрационна табела на МПС със
същия номер да се върне на собственика „***“ ЕООД, чрез неговия управител К. Д. В.. Лек
автомобил „Ситорен“ с ДКН *** да се върне на собственика ОД МВР Перник. Останалите
веществени доказателства- рекламна лента, три броя черни пластмасови парчета, два броя
парчета от черна пластмаса и част от фар да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ВСС по
сметка на ПОС сумата 2986.68 лв. разноски в производството, а в полза на частните
8
обвинители сумата 3200 лв. разноски за адвокатски хонорар.
В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни