Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД
№ 2577/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, от ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, чрез пълномощник юриск. Д.,
против И.П.Д. ***, в която са предявени, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, в
условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни
искове за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца – банкова финансова институция, съществува предсрочно, изискуемо,
парично вземане, произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 138РКО-А-0142/31.10.2007
г., за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1645/2020 г., по
описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника - потребител има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както
следва: чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 5000 (пет
хиляди) лева – главница, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата,
от датата на заявлението – 11.08.2020 г. до окончателно плащане; чл. 12, ал. 1
вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 2 796.00 (две хиляди седемстотин деветдесет и
шест) лева - договорна лихва върху главницата, за периода 28.07.2017 г. до
28.07.2020 г., включително; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 18.06 (осемнадесет лева и шест стотинки) лева -
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, за периода от
29.07.2020 г. до 10.08.2020 г., включително; чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 40.00 (четиридесет) лева - разноски за връчване
на Покана за предсрочна изискуемост, съгласно фактура № **********/28.07.2020 г.
Ищцовата страна обосновава исковата си
претенция твърдейки, че между страните бил сключен Договор за издаване на
револвираща, международна, кредитна карта, с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., при Общи условия за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard
и VISA на ищеца, като била отпуснат овърдрафт - сума в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, която длъжникът се задължил да погасява в срокове и по начин,
уговорен в Договора и Общите условия. Поради неплащане в срок на задълженията
по Договора, чрез ЧСИ Я.Б банката изпратила на постоянният и настоящ адрес на длъжницата
Покани за обявяване на предсрочна изискуемост, с които била поканена в седемдневен
срок от получаване да плати доброволно в пълен размер просрочените си
задължения и била уведомена, че в противен случай, след изтичането на срока и
без да бъде изпращано повторно уведомление, ще счита кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Ищцата не била открита на нито един от двата адреса.
Залепено било уведомление от призовкар на ЧСИ. С изтичане на срока за явяване ищецът
счита, че документът е редовно връчен съгласно чл. 44 ГПК. На 24.07.2020 г. бил
съставен Констативен протокол от ЧСИ, с което ищецът намира, че кредитът е валидно
обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 29.07.2020 г.. На 11.08.2020
г. ищецът подал до PC Шумен Заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което било
образувано ГД № 1654/2020 г., по описа на РС Шумен и била издадена Заповед №
755/12.8.2020 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от
12.08.2020 г.. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че по Договор за издаване на револвираща, международна, кредитна
карта, с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
138РКО-А-0142/31.10.2007 г. ответницата дължи на заявителя: 5 000 (пет хиляди)
лева - просрочена главница; 2 796.00 (две хиляди седемстотин деветдесет и шест)
лева - договорна лихва върху главницата, за периода 28.07.2017 г. до 28.07.2020
г., включително; 18.06 (осемнадесет лева и шест стотинки) лева – обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата, за периода от 29.07.2020 г. до
10.08.2020 г., включително; 40.00 (четиридесет) лева - разноски за връчване на
Покана за предсрочна изискуемост, съгласно фактура № **********/28.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2020 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски
по заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а ответникът,
чрез процесуалния си представител - отговора.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
От приложеното ЧГД № 1645/2020 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на
Заявление рег. № 11801/11.08.2020 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 755/12.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 1151/12.08.2020 г.,
с които длъжникът е осъден да плати парични задължения произтичащи от Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., както следва: 5 000.00 лв. – главница, 2 796.00
лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2020 г. включително;
18.06 лв. - законна лихва
начислена за периода от 29.07.2020 г. до 10.08.2020 г. включително; 40.00 лв. -
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост на база фактура №
**********/28.07.2020 г. и законната лихва върху главницата от 11.08.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 257.08 лв. - разноски по делото. От Покана за доброволно
изпълнение издадена по образувано ИД № 20207750400373, по писа на ЧСИ Я.Б се
установява дата на връчване 12.10.2020 г.. На 14.10.2020 г. ответницата подава
възражение, че не дължи изпълнението на вземането по издадената Заповед за изпълнение.
По искане на ответницата съдът с Определение № 260470/15.10.2020 г., по реда на
чл. 420, ал. 2 ГПК, спира изпълнението. С разпореждане от 15.10.2020 г.,
връчено на 19.10.2020 г. на заявителя е дадена възможност да предяви иск по чл.
422 ГПК. С молба рег. № 264195/18.11.2020 г., по описа на ШРС, заявителят е
представил копие от процесната искова молба.
От представено по делото и неоспорено от
страните Извлечение от счетоводните книги на ТБ „ПИБ“ АД по смисъла на чл. 417,
т. 2 ГПК /л. 8/ се установява, че ответницата е усвоила кредит – овърдрафт,
както следва: 01.11.2007 г. - 2000 лева; 01.11.2007 г. - 2000
лева; 05.11.2007 г. - 100 лева; 11.11.2007 г. - 244.96 лева; 12.11.2007 г. -
500 лева; 19.08.2008 г. - 1500 лева; 25.08.2008 г. - 200 лева; 12.09.2008г. -
400 лева; 13.09.2008г. - 200 лева; 23.09.2008г. - 200 лева; 24.09.2008 г. - 400
лева; 25.09.2008 г. - 400 лева; 27.09.2008 г. - 400 лева; 13.10.2008 г. - 400
лева; 21.10.2008 г. - 200 лева; 21.10.2008 г. - 397.08 лева; 26.10.2008 г. -
400 лева; 08.11.2008 г. - 200 лева; 21.01.2009 г. - 200 лева. Отразено е, че кредитът-овърдрафт е погасяван на: 14.2.2008
г. - 2000 лева; 07.4.2008 г. - 2000 лева; 08.8.2008 г. - 163 лева; 11.9.2008 г.
- 700 лева; 24.9.2008 г. - 500 лева; 07.11.2008 г. - 250 лева; 23.12.2008 г. -
392 лева; 11.06.2009 г. - 200 лева, както и, че кредитът е в просрочие, считано
06.03.2009 г.
От приетия по делото Договор №
138РКО-А-0142/31.10.2007 г. за издаване на револвираща, международна, кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка /л. 22/ се
установява, че ищцовата банка се е задължила да открие и води на името на ответницата картова, разплащателна
сметка с IBAN *** на името на ответницата и/или други посочени оправомощени
държатели револвираща/и международна/и кредитна/и карта/и с чип MasterCard
Standard, като предоставя по картовата разплащателна сметка банков кредит
овърдрафт в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, който може да бъде усвояван с
използване на всяка от картите. Срокът за ползване на овърдрафта е три годишен
- до 31.10.2010 г., като същият се подновява автоматично при условията и по
реда, предвидени в ОУ на Банката.
Съгласно клаузите на чл. 36 и сл. от
ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти
с чип Mastercard и Visa /л. 17/, приети на 17.04.2007 г., изменени и допълнени с
Решение от 24.07.2007 г. на УС на „ПИБ” АД, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за
нов едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил за прекратяване на
Договора най - малко 60 (шестдесет) дни преди изтичане на текущия срок, респ.
при условие, че Банката не е уведомила титуляра за прекратяване на Договора най-малко
30 (тридесет) дни преди изтичане на текущия срок. Извън посочените случаи
Договорът може да бъде прекратен по всяко време от срока на действието му
едностранно от Титуляра - с 60 (шестдесет) дневно писмено предизвестие или от
Банката - с 30 (тридесет) дневно писмено предизвестие. Във всички случаи на
прекратяване, респ. неподновяване срока на Договора, титулярят е длъжен
незабавно да върне всички издадени към сметката му карти, както и да погаси
изцяло дебитното салдо по сметката си и да изпълни всички останали задължения
към Банката преди изтичане срока на предизвестието за прекратяване, респ. за
неподновяване на Договора. Банката блокира всички издадени към сметката карти в
деня на получаване, респ. на изпращане на предизвестието за
прекратяванс/неподновяване на Договора и ги деактивира при изтичане срока на
предизвестието.
Съгласно клаузата на чл. 36.4 от същите ОУ Банката подновява срока на валидност
на картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава
нова карта. Оправомощеният държател може да получи новата си карта в Банката в
срок от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на картата. Ако
Оправомощеният държател не желае картата да бъде подновена, той следва да
уведоми Банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата
на изтичане на срока на валидност на картата. Банката си запазва правото да
откаже да поднови картата без да сочи мотиви за това.
На ищецът бе дадена възможност, по реда
на чл. 190 ГПК, да представи доказателства за издаване на втора или следваща кредитна
карти след първоначално издадената такава и доказателство за предаването на същата
на ответницата. Такива доказателства не бяха представени, поради което на
основание чл. 161 ГПК съдът приема за установено по делото, че след
първоначално издадената кредитна карта втора или следваща такава не е издавана
от ищеца и съответно не е предавана на ответницата.
Съгласно клаузите на чл. 27 и сл. от
ОУ на Банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем – незабавно, при настъпване
на изчерпателно посочени предпоставки, както и съгласно т. 28, б.а - след
писмено предизвестие, за срок определен от Банката, в случай, че титулярът не
извърши което и да е плащане по Договора и Общите условия повече от 5 работни
дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Съгласно Покана - предизвестие до И.П.Д. /л. 15/ към 10.06.2020 г. задължението по
процесния Договор за кредит № 138 РКО-А-0142/31.10.2007 г. е в размер на 46 696.82 лв., като при неплащане, в седмодневен срок от получаване,
кредиторът ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем.
От Разписка на ЧСИ Ясен Бойчев с рег. №
775 /л. 16/, се установява, че адресатът или негов пълномощник отказват да получат Покана - предизвестие за обявяване на
предсрочна изискуемост на договора.
Съгласно Констативен протокол изх. №
03140/24.07.2020 г., по описа на ЧСИ Я.Б. /л. 24/, Покана - предизвестие № 138
РКО-А-0142/31.10.2007 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на банков
кредит до И.П.Д. не е връчен, тъй като на 06.07.2020 г. лицето не е открито на
адреса, както и не е установено лице, което да е съгласно да приеме поканата. Посочено
е, че на 06.07.2020 г., връчителят е
залепил Уведомление на адрес: гр. Шумен 9700, ул. „Т“ № 5, вх. 1 ет. 5 ап. 13 – посочен
в клаузата на чл. 12 от договора между страните като адрес за кореспонденция на
титуряра.
Съгласно Фактура № **********/28.07.2020
г. /л. 26/ в полза на ЧСИ Я.Б. от ищеца е платена сумата 40 лв.
От приетото Заключение на допуснатата по
делото ССчЕ /л. 70/ се установява, че по отпусната от ищеца на И.П.Д. кредитна
карта, кредитният лимит от 5000.00 лв., е усвоен напълно на 19.11.2008 г.,
когато салдото по сметката е било в размер на 5002.19 лв. Извършените плащания
за погасяване на задълженията по кредита са в общ размер 6205.00 лв. /сумите и
датите са описани в таблица/, като първите плащания /14.02.2008 г. и 07.04.2008
г./ са с парични преводи по сметка, а останалите - на каса, като последното е
от 11.06.2009 г. в размер от 200,00 лв.. В периода от подаване на заявлението
до датата на исковата молба няма постъпили суми по кредита. В системата на
банката вещото лице е установило, че кредитът е обявен изцяло и предсрочно
изискуем на 29.07.2020 г., на основание т. 28, б.а от ОУ. Според заключението към
20.07.2015 г. размерът на задълженията са били 41 950.77 лв. в т. ч. 5000,00 лв.
- главница и 36 950,77 лв. - такси, договорни и наказателни лихви, а към датата
на заявлението – 11.08.2020 г., в размер на 46 879.13 лв. в т. ч.: главница - 5000,00
лв.; такси, договорни и наказателни лихви – 41 704,07 лв.; годишни такси за
обслужване на кредита - 117,00 лв.; законна лихва - 18,06 лв.; разноски – 40.00
лв.. Според заключението ищецът не претендира 41 704.07 лв. - такси, договорни
и наказателни лихви и 117.00 лв. - годишни такси за обслужване на кредита, като
претендира общо 7 854.06 лв. в т. ч.: главница - 5000.00 лв.; договорна лихва
за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2020 г. – 2 796.00 лв.; законна лихва - 18.06
лв. и разноски – 40.00 лв. Кредитната карта не е обслужвана редовно от
06.03.2009 г..
От ответницата не са ангажирани
доказателства за плащания по дълга след подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК,
както и за цялостно погасяване на дълга, като и не са направени и твърдения в
тази смисъл,.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се установява,
че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 1645/2020 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е
издадена Заповед № 755/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист № 1151/12.08.2020 г., с които длъжникът е осъден да плати
парични задължения произтичащи от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
138РКО-А-0142/31.10.2007 г., както следва: 5 000.00 лв. – главница, 2
796.00 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2020
г. включително; 18.06 лв. -
законна лихва начислена за периода от 29.07.2020 г. до 10.08.2020 г.
включително; 40.00 лв. - разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост на база фактура № **********/28.07.2020 г. и законната лихва върху
главницата от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 257.08 лв. - разноски по делото. Съдът
констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, след
връчена на 12.10.2020 г.. Покана за доброволно изпълнение издадена по
образувано ИД № 20207750400373, по писа на ЧСИ Я.Б длъжникът е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на заявителя е дадена
възможност да подаде иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така
установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал.
1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане по
същество.
Основателността на иска за непогасена
главница по чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 5000 (пет
хиляди) лева – главница, е предпоставено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., страните са се намирали във
валидни, облигационни правоотношения; че действително е предал договорената по
кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл.
От приетия по делото и неоспорен от
ответната страна Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип, се установи, че на посочената
дата – 31.10.2007 г. ищецът /банкова финансова институция/ и ответника са
постигнали съглашение, по силата на което банката се е задължила да предостави
на ответника паричен заем овърдрафт, по разплащателна сметка, с IBAN ***,
в размер на 5000.00 лева, при насрещното
задължение сумата да бъде върната в сроковете и по начина, договорени
в Общите условия на ищеца, съгласно които титулярът
/ответник в настоящото производство/ се задължава всеки месец до падежа или на
работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечение, което дири да не е получено не го
освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна
вноска. От неоспореното Заключението на допуснатата по делото ССчЕ се
установява, че кредитният лимит от 5000.00 лв. е усвоен напълно на 19.11.2008
г., когато салдото по сметката е било в размер на 5002.19 лв.. От същото
заключение се установява, че извършените плащания за погасяване на задълженията
по кредита са в общ размер 6205.00 лв. като последното плащане в размер от
200,00 лв. е от 11.06.2009 г.. При наличието на тези доказателства настоящият
състав на ШРС намира искът за главница доказан по основание, поради което
следва да бъде разгледано насрещното възражение за погасяване на вземането по
давност, направено с отговора на исковата молба, по което в тежест на ищеца бе
да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на
предвидената в закона погасителна давност, а в тежест на ответника - да проведе насрещно
доказване по същите обстоятелства.
По общо правило погасителната давност е
период от време, през който, ако носителят на едно субективно право не потърси
неговото принудително осъществяване, правно задълженото лице може с възражение,
направено пред орган за правна защита /съд, арбитраж, съдебен изпълнител,
данъчна администрация/, да погаси правото на иск или правото на принудително
изпълнение на оправомощеното лице. В този смисъл погасителната давност
представлява определен от закона период от време, след изтичането, на който за
длъжника възниква възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено
по друг начин вземане на кредитора. С други думи погасителната давност може да
се определи, като бездействие на носителя на едно гражданско право да го
упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона
срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване.
Погасителната давност означава загуба на едно право. Всъщност не се погасява
самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на субективно
право. Погасява се само правото на иск или правото на принудително изпълнение.
Погасителната давност е юридически факт, който включва два елемента изтичане на
определен от закона срок, през който е налице бездействие на носителя на едно
съществуващо (непогасено) изискуемо субективно право и волеизявление на правно
задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок. Волеизявлението
на длъжника е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право.
По принцип това право може да се осъществи само като възражение срещу предявен
от носителя на субективното право (кредитора) иск или предприети от кредитора
чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение (привеждане в
изпълнение на ИЛ). Продължителността на срока се определя с правна норма, освен
ако с правна норма се допуска удължаването или скъсяването на срока (пример чл.
197 ЗЗД). Основната правната уредба на погасителната давност се съдържа в чл.
110-120 ЗЗД. Тази уредба има правно значение на lex generalis. По отношение на
вземането за главница по Договор за банков кредит е приложима общата 5 -
годишна давност по чл. 110 ЗЗД /В този псмисъл Р. № 261/12.07.2011 г., ГД №
795/2010 г., IV г. о.; Р. № 28/5.04.2012 г., ГД № 523/2011 г., III г. о.; Р. №
38/26.03.2019 г., ТД № 1157/2018 г., ІІ т. о. и др./, докато съгласно чл. 111,
б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратката 3 - годишна давност. Давностният
срок започва да тече от момента, в който възниква правото на иск или правото на
принудително изпълнение. Моментът за начало на давностните срокове за правото
на иск се определя според вида на субективните права. При облигационните права
давността започва да тече от деня, в който станат изискуеми. Ако сделката е с
модалитет /условие, срок/ - давността започва да тече от настъпването им. Ако
според облигационното правоотношение длъжникът има задължение за бездействие,
давността започва да тече от момента на неизпълнение на това задължение. В
процесния случай, както бе установено от доказателствата по делото, срокът за
ползване на овърдрафта е изтекъл на 31.10.2010 г., като същият е следвало да се
счита подновен автоматично за нов
едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил за прекратяване на
Договора най - малко 60 (шестдесет) дни преди изтичане на текущия срок, респ.
при условие, че Банката не е уведомила титуляра за прекратяване на Договора
най-малко 30 (тридесет) дни преди изтичане на текущия срок, като съгласно клаузата на
чл. 36.4 от същите ОУ доколкото е
продължен срокът на овърдрафта Банката подновява срока на валидност на картата
служебно, като издава нова карта. Следователно възможността за подновяване на
изтеклия на 31.10.2010
г. срок за ползване на овърдрафта е
предпоставена, както от установеното бездействие на страните /нито титулярят, нито Банката са уведомили насрещната страна
в договорените срокове, че прекратяват договора/, но и от действие на банката
доколкото е следвало да поднови срока на валидност на картата и то служебно,
предвид, че договорения банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка е
можел да бъде усвояван с използване на карта/и/, издадена/и/ към картовата
разплащателна сметка на титуляра. Доколкото доказателства,
след първоначално издадената кредитна карта втора или следваща такава да е
издавана от ищеца и съответно да е предавана на ответницата, не бяха
представени, настоящият състав на ШРС намира, че с изтичане срока за
ползване на овърдрафта на 31.10.2010 г., е започнал да тече давностния срок за правото на иск на ищеца. Предвид заключението на
допуснатата по делото ССчЕ, че в системата на банката кредитът е обявен изцяло
и предсрочно изискуем на 29.07.2020 г., на основание т. 28, б.а от ОУ, както и поради
липсата на доказателства за прекъсване и спиране на давностния срок, следва, че
същият е изтекъл на 31.10.2015 г.. Поради
предявяване на иска след установения от закона давностен срок, същият следва да
се отхвърли, като погасен по давност, респективно, като неоснователен.
Основателността на иска за непогасена
договорна лихва върху главницата за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2020 г.,
по чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД и цена 2 796.00 (две
хиляди седемстотин деветдесет и шест) лева, е предпоставено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което
произтича вземането за възнаградителна лихва /наличие на валиден договор
/клауза от договор/ за възнаградителна лихва/; размера на претенцията за
възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на
възнаградителна лихва. По своята правна същност лихвата по паричен заем
представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати
на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния
случай, с клаузата на чл. 7 и сл. от Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип, за ползвания
овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок до 45(четиридесет и пет)
дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо
по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен
период, Банката не начислява лихва върху дебитното салдо. При непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, титулярът плаща на Банката, след изтичане на първите
3 отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а)за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16%; б)за всички останали
трансакции - 18%. Следователно искът за
договорна лихва върху главницата е доказан по основание, поради което следва да
бъде разгледано насрещното възражение за погасяване на вземането по давност,
направено с отговора на исковата молба. Както бе посочено по – горе съгласно разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратката 3 - годишна
давност. Доколкото с изтичане срока за ползване на овърдрафта на
31.10.2010 г., е започнал да тече давностния срок за тава право на иск на ищеца, както и поради липсата
на доказателства за прекъсване и спиране на давностния срок следва, че същият е
изтекъл на 31.10.2013
г.., а поради предявяването на иска след
установения от закона давностен срок, същият следва да се отхвърли, като
погасен по давност, респективно, като неоснователен.
Неснователността на обуславящата искова
претенция за непогасена главница, предпоставя неоснователност и на обусловената
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД цена 18.06 (осемнадесет лева и шест стотинки)
лева - обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, за периода от
29.07.2020 г. до 10.08.2020 г..
Основателността на претенцията по чл.
12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 40.00 (четиридесет) лева - разноски за връчване
на Покана за предсрочна изискуемост, съгласно фактура № **********/28.07.2020 г.,
е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: основанието, от което произтича вземането за разноски /наличие на
валиден договор /клауза от договор/ за разноски/; размера на претенцията;
настъпването на предпоставките за плащане на разноски. Доколкото ищецът не посочва
конкретна договорна клауза, въз основа на която претендира процесната сума, а
такава съдът не установява нито в процесния Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007
г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип, нито в Общите
условия на кредитора, следва, че само на това основание искът е неоснователен.
Относно разноските:
Прeдвид изхода на спора ответникът,
който се представлява от адвокат, има право на разноски, в размер на 500 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 92/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменския районен
съд
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от ТБ “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д.Ц.
№ 37, чрез пълномощника юриск. Д.И.Д., иск срещу И.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между
страните, че по Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, ответникът дължи на ищеца, сумата 5000 (пет хиляди) лева – главница ведно с искане за
присъждане на законна лихва върху главницата, от датата на заявлението –
11.08.2020 г. до окончателно плащане, за което има образувано заповедно производство
- ЧГД № 1645/2020 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед №
755/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 1151/12.08.2020 г., като неоснователен, поради погасяване по давност.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от ТБ “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д.
Ц“ № 37, чрез пълномощника юриск. Д.И.Д., иск срещу И.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между
страните, че по Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, ответникът дължи на ищеца, сумата 2 796.00 (две хиляди седемстотин
деветдесет и шест) лева - договорна лихва върху главницата, за периода
28.07.2017 г. до 28.07.2020 г., включително, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 1645/2020 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 755/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист № 1151/12.08.2020 г., като неоснователен, поради погасяване
по давност.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от ТБ “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д.Ц.
№ 37, чрез пълномощника юриск. Д.И.Д., иск срещу И.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между страните,
че по Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка, ответникът дължи на ищеца, сумата 18.06 (осемнадесет лева и шест
стотинки) лева - обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, за
периода от 29.07.2020 г. до 10.08.2020 г., включително, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 1645/2020 г., по описа на PC - Шумен,
като има издадена Заповед № 755/12.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 1151/12.08.2020 г., като
неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от ТБ “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д.Ц.
№ 37, чрез пълномощника юриск. Д.И.Д., иск срещу И.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между
страните, че по Договор № 138РКО-А-0142/31.10.2007 г., за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, ответникът дължи на ищеца, сумата 40.00 (четиридесет)
лева - разноски за връчване на Покана за предсрочна изискуемост, съгласно
фактура № **********/28.07.2020 г., за което има образувано заповедно производство
- ЧГД № 1645/2020 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед №
755/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 1151/12.08.2020 г., като неоснователен.
Осъжда “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК: *** и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д.Ц.
№ 37, чрез пълномощника юриск. Д.И.Д., да плати на И.П.Д., с ЕГН **********, адрес: ***, сумата 500.00 (петстотин) лева, разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1645/2020
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен
съдия:………….