№ 42
гр. Шумен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500044 по описа за 2022 година
Производство по чл.437 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 239/26.01.2022 г. от А.З.З., действащ чрез
пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, против Разпореждане от 21.01.2022 г. на държавен
съдебен изпълнител при СИС на ШРС по изп.д № 20223630400001, с което е намален
адвокатския хонорар на взискателя от 550 лв. до 200 лв., поради прекомерност.
Жалбоподателят – взискател по соченото изпълнително дело счита разпореждането за
незаконосъобразно. Излага, че длъжникът бил осъден да му заплати съгласно приложения
изпълнителен лист сума в размер на 650 лв. /неоснователно събрани чрез удръжки от
трудовото възнаграждение/ и сумата от 600 лв. разноски за водене на делото. След
получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът представил удостоверение,
видно от което били преведени на взискателя по банкова сметка 306,78 евро или с
равностойност 600 лв. преди образуване на изпълнителното производство – на 29.11.2021 г.
Взискателят не бил уведомен за този превод, още повече той не знаел, че съществува такава
банкова сметка на негово име, която била открита преди повече от 10 години. Дори да се
приеме, че задължението било частично платено, оставали дължим 650лв. по изпълнителния
лист. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело възнаграждението било 200 лв., а
съгласно чл.10., т.2 от наредбата за събиране на суми до 1000лв. възнаграждението било 200
лв. Или минималното възнаграждение в случая възлизало на 400 лв., поради което
неправилно било намалено на 200 лв. от съдебния изпълнител. С оглед изложеното моли
съдът да отмени обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя
1
„Първа инвестиционна Банка“ АД, гр. София, действащо чрез пълномощника си старши
юрисконсулт Д.И.Д., в което взема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че в
случая не било налице водене на изпълнително дело, поради което не се дължи
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по делото не
било искано и провеждано принудително изпълнение. Дори не били поискано извършване
на справки с цел евентуално принудително изпълнение. Освен това част от сумата -600 лв.
била платена преди образуване на изпълнителното дело, а остатъка - в срока за доброволно
изпълнение.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Приложеното изп.д.№ 20223630400001 е образувано на 10.01.2022 г. по молба на
А.З.З., действащ чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, с приложен към нея
изпълнителен лист № 261043/25.11.2021 г., издаден по гр.д.№ 2686/2020 г. на ШРС срещу
„Първа Инвестиционна Банка“ АД гр. София, на осн. чл.245, ал.3 изр.ІІ във вр. с чл.422, ал.3
ГПК, за връщане на принудително събрани по изп. дело № 2020*0400372 на ЧСИ Я.Б. суми
в размер на 650 лв. и сумата от 600 лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С молбата си взискателят е поискал да бъде образувано изпълнително производство
за събиране на сумите, посочени в изпълнителния лист, а именно 650 лв. и 600 лв. разноски
по делото; 550 разноски по изпълнението, съгласно договор за правна защита и съдействие и
20 лв. такса за образуване на изпълнителното дело. Посочил е, че от така дължимите суми
следва да се приспадне сумата от 50 лв., която длъжникът му заплатил след издаване на
изпълнителния лист. Или общо дължимата от банката сума била в размер на 1770 лв. С
молбата е поискано на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение. Липсва
искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, съответно извършване на
конкретни изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането.
Към молбата е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство
на взискателя З. по изпълнителното дело от адв. С.К. Д. от ШАК, както и договор за правна
защита и съдействие, с отразено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за
образуване и водене на изпълнително дело срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД.
С разпореждане от 10.01.25022 т. /л.1 от изп.д./, държавният съдебен изпълнител е
приел за събиране следните суми 1200 лв. остатък от неплатена сума по изп. лист; 550лв.
адв. възнаграждение и 20 лв. такса за образуване изп.д.
На длъжника - „Първа инвестиционна Банка“АД е връчена покана за доброволно
изпълнение на 13.01.2022г.. На 14.01.2022 г. последният е депозирал молба, в която излага,
2
че преди образуване на изпълнителното дело е платил на взискателя сумата от 600лв., като
прилага удостоверение с изх.№ 280-13/14.01.2022 г. и копие от движение по банкова сметка,
от които е видно, че по сметка с титуляр А.З.З. на 29.11.2021 г. е постъпило плащане от
„ПИБ“ АД на сума в размер на 306,78 евро, с основание за плащане - дължима присъдена
сума по гр.д.№ 2684/2020 г. на ШРС. Предвид това моли да бъде намален размера на дълга,
съответно да бъдат преизчислени дължимите такси. Освен това прави искане
претендираният адвокатски хонорар да бъде намален, поради прекомерност до минималния
размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно чл.36 ЗАдв., да бъде преизчислен съгласно актуалния
материален интерес по делото. Моли съдебният изпълнител да съобрази произнасянето си
със срока, който тече за банката за доброволно изпълнение.
На 17.01.2022 г. и на 18.01.2022 г. е постъпило заявление и молба от взискателя в
които излага, че през м. декември 2021 г. била направена удръжка от 50 лв. от ЧСИ Я.Б.,
която сума била върната на взискателя, но това станало след издаването на обратния
изпълнителен лист и сумата нямала нищо общо с посочената сума от 650 лв. в
изпълнителния лист. Моли след направените уточнения да бъде връчена нова призовка за
доброволно изпълнение на длъжника като му бъде даден нов срок за доброволно
изпълнение.
На 21.01.2022 г. е постъпила молба от длъжника, в която излага, че на 21.01.2022 г.
взикателят е изтеглил сумата от 600 лв. от банковата си сметка. Отново моли за
преизчисляване на таксите и намаляване на адвокатското възнаграждение. Прилага
извлечение от банкова сметка на взискателя, откъдето е видно, че на посочената дата е
изтеглена сумата от 303,71евро, при 3,07евро такса за теглене на каса /или платени в брой
594 лв./
С разпореждане от 21.01.2022 г. съдебният изпълнител е редуцирал размера на дълга,
с приспадане на сумата от 600лв. /платени на взискателя преди образуване на
изпълнителното производство/. Намалил е и адвокатското възнаграждение на 200 лв., само
за образуване на изпълнително дело, от приетите преди това 550 лв. /т.е. с 350 лв./. При това
положение оставащото задължение на длъжника е както следва: 600лв. остатък по
изпълнителния лист; 200лв. адвокатски хонорар и 20 лв. такса за образуване на
изпълнително дело, или общо в размер на 820 лв.
С молба от 26.01.2022 г. – в срока за доброволно изпълнение, банката е приложила
документ за платена сума в размер на 820лв. по сметката на Районен съд Шумен. Като
основание за плащането е посочено пълно погасяване по изп.д.№ 20223630400001 за А.З.З..
Или по делото са представени доказателства за заплатена общо от банката сума в размер на
1420лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено
3
изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска
намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК
препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на
възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, а в ал.2 на
чл.36 принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с
изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено
единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.
Произнасянето на съдебният изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, не е насочено към осъществяване на
притезанието по изпълнителното основание, а реализация на общия принцип за
отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. Правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима както в исковото,
така и в изпълнителното производство /в този см. Опр.№ 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство за
образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същия
текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
При съобразяване на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав
намира, че следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдвС, а именно 200 лв., тъй като освен молбата за образуване на изпълнително дело, не
се установява процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е
други процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата - водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
В случая, с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело взискателя не е
посочил и изпълнителен способ, съответно не е поискал извършването на конкретни
действия съставляващи елементи на конкретния способ. Освен това, видно от
доказателствата по делото длъжникът е заплатил част от паричното вземане още преди
образуване на изпълнителното производство, а останалата част е заплатил в срока за
доброволно изпълнение. Т.е. сумата по изпълнителния лист е събрана не в резултат на
реализация на приложен конкретен изпълнителен способ. По делото няма спор, че до
момента на плащането принудителни действия или такива обезпечаващи вземането, като
налагане на запор, възбрана, опис на вещи и др. не са поискани от взискателя и не са
предприемани от държавния съдебен изпълнител.
Плащането на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение, предполага процесуална възможност за длъжника да заплати по-малък размер
4
на разноските. /при плащане в този срок, той не внася такса върху събрана сума по чл.53,
ал.2 Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК/.
Освен това, процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Същото е образувано за събиране на малка сума, срещу търговско дружество –
банка, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“, за които е ноторно известно,
че разполагат с достатъчно имущество за удовлетворяване на претенцията на взискателя.
В тази връзка, при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като и че участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че намаленото от
съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител на взискателя от 550
лв. до 200 лв. - само за образуване на изпълнително дело, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Жалбата против атакуваното постановление е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 239/26.01.2022 г., депозирана от А.З.З.,
действащ чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, против Разпореждане от 21.01.2022 г. на
държавен съдебен изпълнител при СИС на ШРС по изп.д № 20223630400001, с което е
намален адвокатския хонорар на взискателя от 550 лв. до 200 лв., поради прекомерност.
На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5