Решение по дело №10/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на М. Г. Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора - Стара Загора, но понастоящем преведен в Затвора - Бургас срещу Заповед №4925/24.11.2023 год. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], с която на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено л.св.М. Г. Х., [ЕГН] да бъде преведен в Затвора - Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят М. Г. Х., лично и чрез процесуалния си представител - адв. С. Н. С. от АК-Стара Загора оспорва заповедта като нищожна, респ. незаконосъобразна, издадена без Харакчиев да бъде уведомен за образуваното административно производство, без да има възможност да се защити пред административните органи и да представи доказателства. Оспорват се и изложените в заповедта констатации. Ангажират се писмени доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят и процесуалния му представител поддържат жалбата и молят за отмяна на заповедта. Ангажират доказателства. Депозират писмени бележки, в които преповтарят и доразвиват доводите си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът – Г. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Т.-С., представя писмен отговор и доказателства по делото. В съдебно заседание оспорва жалбата, ангажира писмени доказателства и моли съда да приеме, че издадената заповед е законосъобразна и целесъобразна. Депозира писмени бележки.

Окръжна прокуратура – Бургас, чрез прокурор И., намира жалбата за неоснователна и моли заповедта да бъде оставена в сила.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страни по делото и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намира за установено следното:

Жалбоподателят Харакчиев е постъпил в затвора [населено място] на 18.01.2002 год., като първоначално е търпял наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години по НОХД № 40/1992г. по описа на ОС-Хасково. След изтърпяване на това наказание на 18.01.2005 год. и считано от същата дата е започнал да търпи определеното му с Протокол № 503/18.04.2012г. на РС - Пловдив по НЧД № 2015/2012г. по описа на съда общото наказание „доживотен затвор без замяна”.

За да издаде процесната заповед, главният директор на ГДИН е посочил постъпило в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" предложение от началника на затвора [населено място] за преместване на лишения от свобода Харакчиев от затвора [населено място] в друг затвор на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Посочил е, че в хода на извършена служебна проверка /без да конкретизира кой е извършил същата – той или началника на затвора [населено място]/ „се констатирала следната фактическа обстановка”, като след изброяване на съдебните актове, с които за извършени от Харакчиев престъпления са налагани съответни наказания, е направен извод, че „при извършен анализ на поведението на доживотно осъдения М. Г. Х. от постъпването му в затвора на 18.01.2002 г. до настоящия момент - период от над двадесет години, се обобщават изводи за психологическа несъвместимост на лицето, както с длъжностни лица от администрацията, така и с други лишени от свобода.” Следва цитиране на съдържанието на няколко писма, докладни записки и обяснения, както следва: На първо място се посочват писма № 1580/04.07.2006 год. и № 1848/12.10.2007 год. по описа на Затвора [населено място], от които се прави извод, че Харакчиев е системен нарушител, тъй като е наказан за „дръзко и демонстративно поведение спрямо служители от НОС и инспектор „СДВР", както и за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода на 23.01.2007 г. На второ място се посочва, че на 28.11.2008 г. осъденият допуска второ по ред нарушение, изразяващо се в отправяне на обидни думи спрямо инспектор „СДВР" Л. Н., като паралелно с това не е изпълнил и отправените му разпореждания от длъжностните лица от НОС. Сочи се, че вербалната агресия на Харакчиев е продължила, като същият се е изплюл на два пъти по посока на инспектор „СДВР“ Л. Н. – информация, съдържаща се в писмо № 2791/16.12.2008 г. по опис на Затвора Стара Загора. Трето - на 03.05.2010 год., в 09:00 часа при провеждане на престой на открито осъденият Харакчиев не е бил облечен с изискуемото към момента облекло. Незабавно е била проведена среща с инспектор „СДВР“ Л. Н., на която Харакчиев се е държал арогантно и непристойно, крещейки и обиждайки длъжностното лице. Четвърто - на 08.10.2010 г. Харакчиев бил поканен за психологическо изследване, нужно за целите на адм. дело № 429/2009 г. по опис на АС - Стара Загора, като осъденият категорично отказал да съдейства, както и да бъде изследван с психологически тестове. Пето - на 07.12.2018 г. осъденият Харакчиев използвал вербална агресия, обиждайки инспектор „СДВР“ И. И., използвайки думите „ти си никой, ще видиш какво ще напиша за тебе, ще видиш с кой си имаш работа " - докладна записка №821/10.12.2018 г. по опис на Затвора - Стара Загора. Шесто – През 2019 год. Харакчиев подал сигнал до РП - Стара Загора твърдейки, че инспектор „СДВР“ Н. Н. се е държал неадекватно, миришел на алкохол и канабис, крещял на висок глас. Посочва се номера на образуваната по случая прокурорска преписка - 4439/2019 г. по опис на РП - Стара Загора, като предвид липсата на установени данни за извършено престъпление от общ характер, се прави извод, че поведението на Харакчиев е крайно неуважително. На седмо място се посочва, че неуважителното поведение на осъденият Харакчиев еволюира до мащаби, които уронват престижа както на определени служители, така и на институцията в цялост, като „въпреки това тези действия не възбуждат дисциплинарна отговорност.” Цитират се номера на жалби - Ж-39/15.10.2019 г. и Ж-59/16.11.2019 г., депозирани от Харакчиев, в които същият дава оценка на поведението на инспектор „СДВР“ Н. Н., дежурния главен надзирател Д. М. и длъжностно лице, отговарящо за доживотно осъдените - Т. Т., съдържащи обидни [жк], че в началото на месец април има нов инспектор „СДВР“, отговарящ за Зоната за повишена сигурност /ЗПС/, което е дало повод за поредна ескалация на агресивно, грубо и неуважително отношение спрямо служителя. Твърди се, че създалата се обстановка е провокирана от изготвено от ИСДВР предложение до началника на затвора и наложеното на осъденият Харакчиев дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка“ за месец юли и месец август 2023 г., обективирано в Заповед № Л-3151/28.06.2023 г. на началника на затвора [населено място]. Описва се депозиран до началника на затвора Стара Загора сигнал от друг осъден, според когото на 16.06.2023 г. в продължение на три астрономически часа осъдените М. Г. Х., Е. Н. М. и И. С. С., настанени в ЗПС са обсъждали как да „изгонят“ новия инспектор „СДВР“ З. Д.. Основната идея на така формираната група била да се образуват съдебни дела от различен характер с ответник инспектор „СДВР“ З. Д., а той в качеството си на насрещна страна да „вдигне ръце". Сочи се, че „в развилата се дискусия длъжностното лице е обиждано, квалифицирано и отъждествявано с животни - дебела свиня и исторически личности – Цицерон”. Девето – посочва се, че в деловодството на затвора е депозирано обяснение от друг лишен от свобода, от което било видно, че осъденият Харакчиев има отрицателно отношение и към ангажираната с психологическото обслужване на ЗПС II З. Ж., като се посочва номер на молба /№ М-204/14.11.2019 год./, в която Харакчиев е изложил своето несъгласие с изготвеното от Желева становище. Твърди се също така, че Харакчиев е определил г.жа Р. Н. като „патогенен лъжец”, а инспектор „СДВР“ Н. Н. е назован „боклука Н.”. Десето - посочено е, че в поведението на осъдения се наблюдава и отрицателно отношение спрямо други лишени от свобода – 2007 год. - упражненото физическо насилие спрямо И. С. С., конфликт с осъдения Х. Л. през месец май 2022 г. и възникнало напрежение между осъдения Харакчиев и осъдения Е. Н. М. през месец юни 2022 год. С оглед изложеното се прави извод за системно отрицателно отношение на осъденият Харакчиев към всяко едно длъжностно лице, което има пряк контакт в ежедневието си с него, като се приема, че усилията на осъдения са насочени към злепоставяне и уронване достойнството основно на инспектор „СДВР“ в ЗПС и инспектора-психолог. Сочи се, че осъденият Харакчиев използва всякакви способи за злепоставяне на служители, включително и със сигнали до държавното обвинение или други институции, като непрестанните обиди и отрицателни квалификации несъмнено показват психологическа несъвместимост на Харакчиев с когото и да е от длъжностните лица от администрацията на затвора [населено място]. Прави се извод, че всички действия от страна на служителите се тълкуват превратно и целенасочено негативно от Харакчиев, като към настоящия момент са изчерпани възможностите на пенитенциарния състав към затвора [населено място] за въздействие и корекционна работа с лишения от свобода. Заявява се, че описаните по-горе случаи индикират за реална, а не хипотетична опасност от ескалиране на напрежение в затвора [населено място]. В допълнение се посочва, че л.св. Харакчиев е длъжник по девет на брой изпълнителни дело, като предстоят да бъдат образувани и още, като по този повод осъденият е предприел действия за прехвърляне на парични вземания в полза на трети лица, като с договор от 22.04.2023 г. е цедирал на Д. К. - негов близък, вземанията си по различни изпълнителни производства. По отношение на контактите на Харакчиев в заповедта се посочва, че за 2023 год. осъденият има проведени общо четири свиждания, като две от тях са по „Скайп” с дъщеря му, а другите две – с майка му, която е с постоянен адрес [населено място], общ. Тунджа, обл.Ямбол и сестра му, която е с постоянен адрес в [населено място], предвид което се обобщава извод, че превод в Затвора [населено място] е удачен от гледна точка на запазване и подобрение на социалните контакти със семейството му. В оспорената заповед се допуска и предварително изпълнение, по повод оспорването на което е образувано отделно производство в Административен съд - Стара Загора, понастоящем приключило с постановяването на Определение по административно дело № 760/2023 г. и Определение по административно дело № 370/2024 г. на Административен съд - Стара Загора. В заключение от административния орган е прието, че са налице важни съображения, свързани с безопасността на осъденото лице и сигурността в затвора [населено място], които представляват фактическо основание по смисъла на чл.62, ал.1,т. 4 от ЗИНЗС.

Предложението на началника на Затвор - Стара Загора е с идентично съдържание, като при изпращане на административната преписка в съда към същото са приложени част от наличните документи в затворническото досие на Харакчиев, а впоследствие допълнително са представени и други писмени доказателства.

При оспорване на издадената заповед жалбоподателят и процесуалният му представител също представят писмени доказателства, част от затворническото досие на Харакчиев, като считат, че съзнателно създадената неяснота по отношение на пълнотата на административната преписка затруднява правото на защита и осуетява и възпрепятства установяването на значимите факти по делото.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят ангажира и други писмени доказателства като акцентира на изготвеното психологическо становище от психолог З. Ж. от 18.05.2023 год. и сочи, че същото, заедно с останалите две становища - от 2021 г. и от 2022 г. установява, че три поредни години психологът дава становище, че у него е налице промяна и вече го няма демонстративното, заплашително, арогантното, презрително, пренебрежително поведение към лишените от свобода и към други служители. Жалбоподателят лично заявява пред съдебния състав, че не чувства заплаха за сигурността си, нито от лишени от свобода, нито от служители.

Писмени доказателства в съдебното заседание представя и процесуалния представител на ответника, като същите като съставени след издаване на оспорения акт не следва да бъдат взети под внимание от съдебния състав, респ. обсъждани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок /заповедта е издадена на 24.11.2023 год., а жалбата сезираща Административен съд – Стара Загора е депозирана на 29.11.2023 год./ и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", предвид което съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Същата е издадена в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й, от което следва че е изпълнено императивното изискване на закона административният акт да е мотивиран.

Що се касае до спазване на процесуалния закон, обаче, настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като оспорената заповед е издадена без жалбоподателят М. Х. да бъде уведомено за започване на административното производството, с което същият е лишен от правото да даде обяснения и да направи възражения, както и да представи доказателства. Така допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като в случая е довело до издаване на оспорената заповед в нарушение на чл.35 от АПК, без органът да е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и без да събере служебно необходимите доказателства, съгласно чл.36 от АПК и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство.

Освен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалноправните разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, посочена като правно основание за издаване на заповедта, преместването от един затвор в друг се извършва със Заповед на Г. Д. на ГДИН - по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

В случая, в процесната заповед е посочено, че административният орган приема, че са налице важни съображения, свързани с безопасността на осъденото лице и сигурността в затвора [населено място] - основание, което съставлява предл.4-то на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, поради което преценката на съда относно материалната законосъобразност следва да се ограничи само с изследването на тези факти, а не с проследяването на цялостното поведение на Харакчиев по време на престоя му в Затвора [населено място], считано от 18.01.2002 год. до 24.11.2023 год.- датата на издаване на акта, въпреки че при изготвянето на оспорената заповед, чието съдържание е детайлно пресъздадено по-горе, е направена именно такава ретроспекция.

От материалите, налични по делото, включващи както писмени доказателства, представени от ответника, така и такива представени от жалбоподателя и процесуалния му представител, нито пряко, нито косвено се доказва съществуването на „важни съображения, свързани с безопасността на осъденото лице”. Никъде в оспорения акт не се излагат факти, които да мотивират извод, че в следствие на пребиваване на Харакчиев в Затвора – Стара Загора е възникнала опасност за здравето и живота му, която може да бъде избегната чрез преместването му в Затвора – Бургас, като що се касае до възникването на обичайни конфликти между лишени от свобода, в случая конфликт с осъдения Х. Л. през месец май 2022 г. и възникнало напрежение между осъдения Харакчиев и осъдения Е. Н. М. през месец юни 2022 год., то следва да се посочи, че извършването на дисциплинарно нарушение следва да има за последица своевременното налагане на дисциплинарно наказание, но не и да е основание близо година и половина по-късно за издаване на заповед с процесния предмет. Нещо повече, в проведеното съдебно заседание, самият Харакчиев лично заявява пред съдебния състав, че не чувства заплаха за сигурността си, нито от лишени от свобода, нито от служители. Това свое твърдение отново преповтаря и доразвива и в представените по делото писмени бележки.

Според настоящият съдебен състав събраните по делото доказателства и изложените в заповедта мотиви не обосновават и извод за наличието на „важни съображения, свързани със сигурността в затвора [населено място]”. В заповедта, чието съдържание е подробно пресъздадено по-горе, не се твърди, а и от събраните по делото писмени доказателства не се доказва да е налице възникнала ситуация, в която да е застрашена сигурността на пенитенциарното заведение - Затвора - Стара Загора, а и принципно възникнала опасност към 2023 год. не може да бъде обоснована с описание на събития, случили се в периода 2007 год. - 2019 год. Що се касае до посочените в заповедта обстоятелства, касаещи случилото се на 16.06.2023 г., когато в продължение на три астрономически часа осъдените М. Г. Х., Е. Н. М. и И. С. С., настанени в ЗПС са обсъждали как да „изгонят“ новия инспектор „СДВР“ З. Д., то така посочените факти, освен че са недоказани, съдът намира и че не са достатъчни, за да се приеме, че поведението на Харакчиев е довело до застрашаване на сигурността на затвора. Само по себе си твърдението, че Харакчиен и Мюмюн дискутират три часа план за „изгонване” на инсп.Д. противоречи на становището, изложено в заповедта за наличието на конфликт между тях.

Извод за възникнала опасност както за Харакчиев, така и за сигурността на пенитенциарното заведение, не може изведен и от описаното в заповедта твърдение за наличие на множество на брой изпълнителни дела, по повод на които осъденият е предприел действия за прехвърляне на парични вземания в полза на трети лица.

Такива изводи не могат да бъдат изведени и въз основа на субективната преценка, която е формирал и изложил административния орган и която настоящият съдебен състав намира, че не е подкрепена със съответни доказателства, а липсата на такива във всички случаи има за последица порочност на постановения акт, тъй като недоказването на съществуването на фактическите обстоятелства, посочени като основание за издаване на оспорения акт, които пораждат правото на административния орган да го издаде, води до материалната му незаконосъобразност.

Наличието на противоречие с материалноправните разпоредби на закона от своя страна води и до несъответствие на оспорения акт с целта на закона.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че подадената от Харакчиев жалба се явява основателна и оспорената заповед следва да се отмени, тъй като макар и постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, същата е издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.

В производството не са претендирани разноски от страните, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №4925/24.11.2023 год. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], с която на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено л.св.М. Г. Х., [ЕГН] да бъде преведен в Затвора - Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.