Присъда по дело №975/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 7
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200975
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Свиленград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниНеделина Стойчева Тръндева

заседатели:Маргарита Димова Динкова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора М. Н. Сл.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200975 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЛЮБ. Б. Д., роден на
*********************** година в град Горна Оряховица, област Велико
Търново, българин, български гражданин, живущ в град
*************************** ул.„**************************” № 14,
област Велико Търново, със средно специално образование, неженен, ЕГН
**********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 01.09.2017 година
до 05.09.2017 година в град Свиленград, област Хасково и в град Велико
Търново, при условията на продължавано престъпление, възбудил и
поддържал заблуждение у М. Ст. Анг. от град Свиленград, област Хасково, че
има намерение и възможност да й посредничи за започване на работа в
чужбина и с това причинил на нея и майка й - Ел. Юл. Анг., имотна вреда в
общ размер на 412 лв., представляваща изпратените по „Изипей” АД суми за
необходимите средства за пътуване и започване на работа, както следва:
в периода 01.09.2017 година - 04.09.2017 година - възбудил у М.С.
А. заблуждение, че има намерение и възможност да й посредничи за
започване на работа във фабрика за ябълки в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия и следва да заплати 212 лв. за
закупуване на самолетен билет, с което причинил имотна вреда на майка й
*** ****************************** А. в размер на 212 лв.,
1
представляваща изпратената за това сума и
на 05.09.2017 година - поддържал у М. Ст. Анг. заблуждение, че
има намерение и възможност да й посредничи за започване на работа във
фабрика за ябълки в Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия и възбудил заблуждение, че следва да заплати 200 лв. за изготвяне
на документи за започване на работа, с което причинил имотна вреда на М.
Ст. Анг. в размер на 200 лв., представляваща изпратената за това сума -
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12
(дванадесет) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така
определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ
окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на 8
(осем) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ЛЮБ. Б.
Д., роден на *********************** година в град Горна Оряховица,
област Велико Търново, българин, български гражданин, живущ в град
*************************** ул.„**************************” № 14,
област Велико Търново, със средно специално образование, неженен, ЕГН
**********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, този на
МВР, направените по делото от Досъдебното производство разноски за
извършени Графически експертизи в общ размер на 273.15 лв. (двеста
седемдесет и три лева и петнадесет стотинки), вносими по сметка на ОДМВР
– Велико Търново и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. (пет лева)
– държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА 2 броя Разписки на „Изипей” АД в оригинал и
диск, изпратен от „Мобилтел” ЕАД, ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 7 от 14.03.2022 година
по НОХД № 975/2021 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № ЗМ-
191/2017 година по описа на ОДМВР – Велико Търново, преписка с вх.№
2641/2017 година по описа на Районна прокуратура – Велико Търново,
Красимир Стайков – Прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново
повдига обвинение на Л. Б. Д., роден на *********************** година в
град Горна Оряховица, област Велико Търново, българин, български
гражданин, живущ в град *************************** ул.
„**************************” № 14, област Велико Търново, по настоящем
в Затвора – Ловеч, със средно специално образование, неженен, ЕГН
**********, осъждан, за това, че в периода 01.09.2017 година до 05.09.2017
година в град Свиленград, област Хасково и в град Велико Търново, при
условията на продължавано престъпление, възбудил и поддържал
заблуждение у М. Ст. Анг. от град Свиленград, област Хасково, че има
намерение и възможност да й посредничи за започване на работа в чужбина и
с това причинил на нея и майка й - Ел. Юл. Анг., имотна вреда в общ размер
на 412 лв., представляваща изпратените по „Изипей” АД суми за
необходимите средства за пътуване и започване на работа, както следва:
в периода 01.09.2017 година - 04.09.2017 година - възбудил у М.С.
А. заблуждение, че има намерение и възможност да й посредничи за
започване на работа във фабрика за ябълки в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия и следва да заплати 212 лв. за
закупуване на самолетен билет, с което причинил имотна вреда на майка й
*** ****************************** А. в размер на 212 лв.,
представляваща изпратената за това сума и
на 05.09.2017 година - поддържал у М. Ст. Анг. заблуждение, че
има намерение и възможност да й посредничи за започване на работа във
фабрика за ябълки в Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия и възбудил заблуждение, че следва да заплати 200 лв. за изготвяне
на документи за започване на работа, с което причинил имотна вреда на М.
Ст. Анг. в размер на 200 лв., представляваща изпратената за това сума -
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Л. Б. Д. и служебния му
защитник – адвокат Н.П., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл. 55 от НК, което да
бъде около 9 месеца и след това да се приложи редукцията по чл. 58а от НК,
1
както и за приложението на чл. 66 от НК. Сочат се смекчаващи вината
обстоятелства – младата възраст на Л.Д., съдействието, което е указал за
разкриване на обективната истина и ниският размер на причинената имотна
вреда.
В съдебно заседание подсъдимият Л.Д. участва лично и със свой
служебен защитник – адвокат. Заявява, че разбира в какво е обвинен.
Признава се за виновен. В хода на съдебните прения поддържа казаното от
защитника си. В процесуалното време на последната дума подсъдимият моли
да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при уславията на чл.
55 от НК. Изразява съжалението си по отношение на случилото се и искрено
се разкайва.
Участващият по делото Прокурор от Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград: М.С., поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на
вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и
неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Л.Д.. Поради
това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му,
като му бъде наложено предвиденото в чл. 209 от НК наказание „Лишаване от
свобода” в размер, близък до минимума - около 1 година, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК и да се приложи редукцията
по чл. 58а от НК, като наказанието да не се изтърпи ефективно, а да бъде с
изпителен срок от 3 години. Сочи, че направените по делото разноски следва
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия Л. Б. Д. се подкрепят от
събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
2
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от
НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост № 290 от
15.02.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Горна
Оряховица, подсъдимият Л. Б. Д. е осъждан веднъж към периода на деянието
с Определение от 22.07.2013 година по НОХД № 1299/2012 година на
Районен съд – Горна Оряховица, на наказание „Пробация” за престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК. След това (след периода на деянието) е осъден още
няколко пъти за измами.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият Л. Б. Д. има
ненавършило пълнолетие дете, не работи, няма доходи и не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства.
Видно от Характеристичната справка (, наименувана Данни за
личността), изготвена от Мл.ПИ М.П. – служител в РУ – Горна Оряховица,
подсъдимият Л. Б. Д. не се ползва с добро име в родния си град, не
злоупотребява с алкохол и има криминалистическа и съдебна регистрации.
През лятото на 2017 година с подсъдимия се запознава
пострадалият М. Ст. Анг. по мобилното приложение „Месинджър”. В
периода 01.09.2017 година - 04.09.2017 година Д. лъже М.А., която се намира
в град Свиленград, област Хасково, че има намерение и възможност да й
посредничи за започване на работа във фабрика за ябълки в Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия и че следва да заплати 212 лв.
за закупуване на самолетен билет, за да може тя да отпътува. Поискал й да му
преведе посочената сума. В резултат на така създадените неверни представи
Ел. Юл. Анг. - майка на М. А. извършва имуществено разпореждане -
изпраща от магазин „Билла” в град Свиленград по „Изипей” АД (с актуална
Справка от Търговския регистър, приложена в кориците на делото) сумата от
212 лв. на подсъдимия, която сума той лично получава в град Горна
Оряховица, област Велико Търново. След това - на 05.09.2017 година,
подсъдимият се свързва по телефона с М. А., която се намира отново в град
Свиленград, като поддържа създадените от него неверни представи у нея
твърдейки, че има намерение и възможност да й посредничи за започване на
работа във фабрика за ябълки в Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, наред с което я лъже, че следва да заплати и 200 лв. за
изготвяне на документи за започване на работа, като й иска тази сума. В
резултат на така създадените неверни представи М. А. извършва имуществено
разпореждане - изпраща от град Свиленград по „Изипей” АД сумата от 200
лв. на подсъдимия, която той лично получава в град ВеликоТърново.
Видно от Заключенията на вещото лице по назначените по делото
Графически експертизи, подписът и ръкописният текст в графата, касаеща
клиента в двете Разписки на „Изипей” АД са изпълнени от Л.н Б. Д..
3
В хода на ДП Л.Д. се признава за виновен по предявеното му
обвинение и изразява съжаление, но се възползва от правото си по чл. 115, ал.
4 от НПК да не дава обяснения. В съдебната фаза също не дава обяснения
като заявява, че съжалява за случилото се и се разкайва.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия – разпити на множество свидетели, включително по делегация,
назначени са и са изготвени Графически експертизи, изискани са и са
получени множество писмени документи, повдигнато е обвинение и е
извършен разпит на обвиняемия и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направеното в
съдебно заседание самопризнание от подсъдимия Л.Д., подкрепено от
приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки; Жалба; Разписки за
парични преводи; Писма от „Изирей” АД; Справки за извършени преводи;
Протоколи за доброволно предаване; Разпореждане № 254 от 08.02.2018
година по ЧНД № 242/2018 година на Районен съд – Велико Търново;
Справка за съдимост; Заключения по Графически експертизи; Писма от
мобилните оператори; Писма от различни институции; Характеристична
справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: М. Ст. Анг., Ел. Юл. Анг.,
В.П. А., Десислава Л. Д. и Б. В. Ч., всички те материализирани в съответни
Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им,
корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими
се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на
формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето,
мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство
са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371,
т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно
прибщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите, Справка за съдимост, както и от Заключенията на назначените и
изготвени Графически експертизи и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетелите М. Ст. Анг. и Ел. Юл. Анг., приобщени в тази инстанция като
доказателство, макар и същите да се явяват пострадали от деянието, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията им. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
4
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително опред*** доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от
престъплението. Настоящият състав кредитира показанията на пострадалите
лица като обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е
налице индиция за недостоверност на показанията им.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършените Графически експертизи, тъй като са извършени от вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, специалист в ОДМВР –
Велико Търново, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и
аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключенията на вещото лице, поради това Съдът намира за
обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при
формирането на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – експертизи и разпити по
делегация, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи,
също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия Л.Д. признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
5
Присъдата.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство - диск, предявен в хода на съдебното следствие
по реда на чл. 284 от НПК.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Л. Б. Д. е осъществила състава на престъплението чл. 209, ал.
1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението измама са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на
собственост както върху движими, така и върху недвижими вещи. Като негов
субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а от обективна страна
изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие - възбуждане на
заблуждение и/или поддържане на това заблуждение. Първото представлява
такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него
неверни представи, а втората форма - само потвърждаване на вече оформена
по други причини заблуда у адресата на измамата като затвърждава
съществуващата у него невярна предства или отнема възможността той да я
осъзнае и преодолее. Като съществен признак от обективната страна на
измамата е поведението на измаменото лице, защото то мотивирано от
неправилните си представи за действителността, извършва акт на юридическо
или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Възбуждането на
заблуждение и поддържането му, което е елемент от състава на
престъплението измама, представлява процес, който включва, от една страна,
както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у
измамения относно съществуването или несъществуването на определени
факти, така и от друга страна - подлагането им на оценка, възприемането им и
сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти,
което го мотивира да се разпореди със своя или на другиго средства в своя
вреда. Освен това престъплението измама е резултатно увреждащо такова,
защото законът изисква да е настъпила имотна вреда. При това измамата се
характеризира и с особената причинна връзка между деянието и престъпния
резултат. Резултатът е имотната вреда, която настъпва като пряко следствие
от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а
разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице
относно основанието или условията на разпореждането. Видът и формата на
6
вината са прекият умисъл, с предвиден в състава и допълнителен субективен
признак - специална користна цел: деецът да набави за себе си или за другиго
имотна облага, като е достатъчно тази цел да бъде поставена, но не е нужно да
бъде обективно постигната.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението с правна квалификация чл. 209, ал. 1, вр.чл.
26, ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Л. Б. Д. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна срана – в периода от 01.09.2017 година до 05.09.2017
година в град Свиленград, област Хасково и в град Велико Търново, при
условията на продължавано престъпление, Л. Б. Д. възбудил и поддържал
заблуждение у М. Ст. Анг., че има намерение и възможност да й посредничи
за започване на работа в чужбина и с това причинил на нея и майка й - Ел.
Юл. Анг., имотна вреда в общ размер на 412 лв., представляваща изпратените
по „Изипей” АД суми за необходимите средства за пътуване и започване на
работа, както следва:
в периода 01.09.2017 година - 04.09.2017 година - възбудил у М.С.
А. заблуждение, че има намерение и възможност да й посредничи за
започване на работа във фабрика за ябълки в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия и следва да заплати 212 лв. за
закупуване на самолетен билет, с което причинил имотна вреда на майка й
*** ****************************** А. в размер на 212 лв.,
представляваща изпратената за това сума и
на 05.09.2017 година - поддържал у М. Ст. Анг. заблуждение, че има
намерение и възможност да й посредничи за започване на работа във фабрика
за ябълки в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и
възбудил заблуждение, че следва да заплати 200 лв. за изготвяне на
документи за започване на работа, с което причинил имотна вреда на М. Ст.
Анг. в размер на 200 лв., представляваща изпратената за това сума.
Д. изначално е нямал намерение да изпълни това което е бил обещал
и за което е получил сумата, възлизаща на обща стойност от 412 лв., което
дава основание да се направи категоричният извод, че е извършил измама -
чрез своите действия, представяйки се за лице, което има намерение и
възможност да посредничи на М. Ст. Анг. за започване на работа във фабрика
за ябълки в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, е
формирал неправилни представи у последната относно определени факти от
действителността – че има намерение и възможност да й посредничи за
започване на работа във фабрика за ябълки в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Налице са и останалите признаци,
съставляващи обективната страна на престъплението измама - М. Ст. Анг. и
7
*** ****************************** А., са се разпоредили с материални
ценности (пари) - тяхна собственост, въз основа на предварително
формираната и поддържана невярна представа, в резултат на което същите
(парите) са получени от Д., който се е обогатил за сметка на пострадалите.
Между инкриминираното деяние и настъпилия престъпен резултат е
на лице пряка причинно-следствена връзка. Следователно безспорно е налице
изискуемата за престъпния състав по чл. 209, ал. 1 от НК причинна връзка
между създаденото от дееца заблуждение и извършеното от пострадалите
имуществено разпореждане, водещо до имотна вреда.
Извършеното от подсъдимия Л. Б. Д. правилно е квалифицирано
като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
се касае за две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление – на това по чл. 209, ал. 1 от НК, които са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Деянията, обхванати от
продължаваното престъпление са извършени чрез действие, изразяващо се
във вербално възбуждане и поддържане (при второто деяние) на заблуждение.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Л. Б. Д. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК и
специалната користна цел. И двата признака от субективна страна на
престъплението - пряк умисъл и користна цел у дееца, са налице по
настоящото дело. Кумулативно е налице субективна връзка между отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление. Подсъдимият Л. Б. Д. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното
настъпване. За наличието на тези пряк умисъл и специална користна цел в
конкретния случай се съди както от признанията на подсъдимия Д. на всички
факти и обстоятелства, изложени в ОА и се потвърждават от цялата
фактическа обстановка, така и от конкретното му процесуално поведение,
както и от действията му. Д. никога не имал намерение и възможност да
посредничи на М.А. да започване работа във фабрика за ябълки в Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, но съзнателно и ц***сочено е
поддържал заблуждение у нея, предизвиквайки у нея конкретни представи и
мотивирайки нея и майка й - *** ****************************** А. да се
разпоредят със собствено имущество, знаейки че твърденията му не отговарят
на истината, а действията му имат измамлива цел. Създадената от Д. невярна
представа у пострадалия М.А. и поддържането на същата по отношение на
нея, е мотивирало нея и майка й - Ел. Юл. Анг., да извършват действия на
разпореждане със собствено имущество - различни суми пари. Мотивирани
8
от погрешната представа, формирана от подсъдимия Д., пострадалите са
извършили актове на имуществено разпореждане и по този начин е настъпил
и престъпният резултат – имотната вреда, представляваща отрицателни
изменения в патримониума на пострадалите. Деянието е довършено, тъй като
е причинена имотна вреда.
Подсъдимият Л. Б. Д. е роден на *********************** година
в град Горна Оряховица, област Велико Търново, с ЕГН **********.
Български гражданин е от български произход. Живее в град
*************************** ул.„**************************” № 14,
област Велико Търново, а понастоящем е в Затвора – Ловеч. Със средно
специално образование е. Не е женен. Осъждан е.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 209, ал.
1 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за срок от
1 година до 6 години. Съставът на престъплението има и специален минимум
и специален максимум, непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване от
свобода” с друг вид наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Д., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства изразеното съжаление, искрено разкаяние, младата
възраст към датата на деянието и ниската стойност на предмета на
престъплението (сравнено с минималната работна заплата за страната към
2017 година, посочена в ПМС № 372/22.12.2016 година – 460 лв.). Като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха фактът, че не е възтановил
никаква част от сумите и лошите му характеристични данни.
Обществената опасност на деянието не е завишена предвид
стойността на предмета на престъплението, за разлика от тази на дееца
предвид изложеното по–горе.
Мотив за извършване на престъплението е намерението на
подсъдимия противозаконно да се обогати.
Причини за извършване на престъплението е ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната
ред за поведение в обществото, както и незачитане спокойствието на
гражданите и липса на морални задръжки.
При индивидуализацията на наказанието следва да се отчете
9
времевата отдалеченост на деянието спрямо момента на постановяване на
настоящата Присъда, т.е. продължителността на наказателното производство.
Към настоящия момент са изминали повече от 4 години от датата на
престъплението. Забавеното правораздаване не може да бъде вменено на
подсъдимия. Срокът на наказателното преследване надхвърля разумните
рамки. Последицата от тази отдалеченост е, че към настоящия момент
случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен отзвук, нито обществен
интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и особено - генералната
превенция. Същевременно в конкретния случай това обстоятелство не може
да се определи като изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК,
доколкото не обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-
напред по общите правила и след това да се намали с една трета. Така
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на така коментираните
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение
на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при завишена обществена опасност на дееца и при незавишена на деянието,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимият Л. Б. Д. за
виновен за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и му
наложи справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в
минималния размер, предвиден в Особената част на НК, а именно „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година (12 месеца), като на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК намали размера на това наказание с една трета и определи окончателния
размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца. По-
нататъшно намаляване на този размер се явява неоправдано от гледна точка
на защитата на обществения интерес.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК Съдът отложи изпълнението на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до
3 години, лицето не е осъждано към датата на деянието на Лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи
наказанието ефективно.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дееца, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 209,
ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 1 година до 6
10
години) ще бъде несъразмерно тежко, предвид завишената степен на
обществена опасност на дееца – предвид факта, че не е възстановена
имуществената вреда.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия Д. като Съдът намира, че ще
предизвика положителни промени в съзнанието и ще го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанието ще допринесе със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли
напълно извършеното. От друга страна индивидуализирано така по вид и
размер, наложеното наказание на подсъдимия, Съдът прецени за необходимо,
достатъчно и справедливо наказание за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Така
определеното наказание ще запази своето превъзпитателно въздействие по
отношение на подсъдимия, без да загуби превантивно и предупредително
отношение спрямо останалите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за
виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски по
Републиканския бюджет, този на МВР – сумата в общ размер на 273.15 лв. за
Графически експертизи – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР –
Велико Търново, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна
такса - 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
Дискът, изпратен от „Мобилтел” ЕАД, следва да остане приложен
по делото, както и 2 броя Разписки на „Изипей” АД в оригинал.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
11
Съобщи за изтекли лични данни