Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 12- ти състав, в публичното заседание на  седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Д.Б., като разгледа гр.д. № 1229/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът – Р.И.С., твърди, че към 24.05.2018 г. като изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ бил на лечение в СБАЛЛС, към Централния софийски затвор. На следващия ден трябвало да пътува за гр. Разград за участие в отрито съдебно заседание, като поради заболяванията му следвало да бъде извършена преценка на здравословното му състояние с оглед това дали да пътува с общ конвой или със специализиран превоз. Сочи, че ответникът д-р К.В., в качеството си на дежурен лекар в СБАЛЛС, Затвора гр. София, без да му извърши обстоен преглед дал мнение, че ищецът може да пътува с общ конвой. Твърди, че към момента, в който е следвало прегледът да бъде извършен е бил с високо кръвно налягане 190/110, като ответникът не е позволил на медицинските сестри да му измерят кръвното и не му е дал лекарства, с което целенасочено застрашил живота му. Сочи, че след като отпътувал в това състояние, по пътя започнало да му тече кръв от носа и бил откаран от служителите на ГДО гр. Враца по спешност в спешен център в гр. Горна Оряховица, а след това преместен в УМБАЛ „д-р Ч.“, където бил спасен от инфаркт. Твърди, че в следствие противоправното поведение на ответника животът му бил поставен в опасност, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева.

Ответникът д-р К. В.В. оспорва иска. Твърди, че на 22.05.2018 г. с оглед предстоящото му пътуване, ищецът е прегледан от ЛКК, която е изразила мнение, че ищецът на 25.05.2018 г. може да пътува с общ конвой за участие в процесуално-следствени действия. Сочи, че на 24.05.2018 г. е бил дежурен лекар в СБАЛСС - СЦЗ и съобразно предвидената процедура при преместване на лишени от свобода е следвало С. да бъде последно прегледан за даване на последна преценка дали може да пътува с общ конвой. Сочи, че при извършване на прегледа ищецът е нямал оплаквания и през целия ден е бил наблюдаван, като последно в 18,30 ч. му е било измерено кръвно от 130/80 удара в минута, както и че ищецът е изпратен да пътува с лекарства за 7 дни. Оспорва влошаването на здравословното състояние на ищеца да е свързано с това, че е пътувал с общ конвой. Твърди, че С. е бил с редица хронични заболявания и диагнозата, поставена от УМБАЛ „Д-р Ч.“ касае неговите хронични заболявания.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

За основателността на предявения иск е необходимо кумулативното установяване на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение, в причинна връзка с което са настъпили за ищеца неимуществени вреди. По отношение на вината на дееца  в разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД е предвидена оборима презумпция.

Установява се от събраните писмени доказателства, че ищецът Р.И.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е бил хоспитализиран във вътрешното отделение на СБАЛЛС-София с диагнози: нестабилна агина пекторис; артериална хипертония 3та степен; захарен диабет 2-ри тип и слип апнея. На 22.05.2018 г. е сформирана комисия, която е дала заключение, че Р.С. е в компенсирано общо състояние при редовен прием на медикаменти и може да участва в процесуално-следствени действия с общ конвой – видно от справка за хоспитализиран, лист 34 от делото. Видно от справка за медицински преглед от 24.05.2018 г. конвоираният Р.И.С. е прегледан без оплаквания, като е посочено, че може да пътува с общ конвой на 25.05.2018 г. и са му предадени лекарства за 7 дни.

Установява се от представената епикриза от кардиологично отделение на МОБАЛ „д-р Ст.Ч.“ АД, че на 25.05.2018 г. в 15,46 ч. ищецът е постъпил с оплаквания от тежест в гърдите, сърцебиене и обилно изпотяване.

Според показанията на свидетеля Д.Н.Н.тя работи като медицински фелдшер в болницата към затвора в гр. София, като на 24-25.05.2015 г. е била на нощно дежурство. Свидетелката сочи, че около 19,00 ч. на 24.05.2015 г. д-р В. извършил преглед на ищеца Р.С., тъй като на другия ден той трябвало да пътува и това било задължителна процедура. Свидетелката сочи, че по време на прегледа тя присъствала и С. не е имал оплаквания. Според Н.тя видяла С. и на следващия ден преди да отпътува и той и тогава нямал оплаквания.

Според показанията на свидетеля Х.Б.той е прегледал ищеца в деня след постъпването му в МОБАЛ „д-р Ст.Ч.“ АД. Свидетелят сочи, че ищецът е приет от друг лекар с предсърдечно мъждене, което състояние не е позволявало на ищеца да бъде превозван на дълго разстояние без наблюдение от медицинско лице. Свидетелят сочи, че след започване на медикаментозно лечение ритъмът на сърцето е възстановен и общото състояние на ищеца е подобрено. Ищецът е приет в болничното заведение с кръвно налягане 120/80 и състоянието му е било пристъпно, т.е. настъпва внезапно и без предварителни симптоми.

Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза здравословното състояние на ищеца на 25.05.2018 г. преди възникване на сърдечния инцидент в района на гр. Горна Оряховица е позволявало транспортирането му с автомобил в друго населено място. Според заключението при ищеца са налице хронични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет и обструктивна сънна апнея в причинна връзка, с които здравословното му състояние се е влошило и е получил пристъп от тахифреквентно /високочестотно/ предсърдно мъждене. Вещото лице сочи, че няма причина връзка между пътуването на ищеца с общ конвой и пристъпа на предсърдно мъждене, а това е резултат на съвпадение.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът като дежурен лекар в СБАЛСС – СЦЗ е извършил необходим преглед на ищеца с оглед напускане на лечебното заведение, при който ищецът не е имал оплаквания. По делото е несъмнено установено, че единствената причина за влошаване на здравословното състояние на ищеца Р.И.С. на 25.05.2018 г. са неговите хронични заболявания, като влошаването на здравето му, изразяващо се в предсърдно мъждене е възникнало внезапно и не е могло да бъде предвидено при потеглянето му от лечебното заведение в гр. София. Предвид изложеното поради липса на противоправно поведение и причинна връзка с поведението на ищеца и влошаване здравословното състояние на Р.С. искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Й.В. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1430,00 лева.

 Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.С., ЕГН: **********, против д-р К. В.В., с адрес ***  иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 24.05.2018 г., като дежурен лекар в  СБАЛСС – СЦЗ, без да извърши личен преглед на ищеца е дал заключение, че може да пътува с общ конвой, в следствие на което при пътуване на ищеца с такъв, а не със специализиран медицински превоз, на 25.05.2018 г., здравословното му състояние се влошило и по спешност бил приет в МОБАЛ „д-р Ст.Ч.“ АД, където бил спасен от инфаркт.

ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН: **********, да заплати на адв. Р. Й.В. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в 1430,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                            СЪДИЯ: