№ 100
гр. Ловеч, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310201082 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 5007554 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
СТ. СТ. Т. от гр.В., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Т., който го е обжалвал,
като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че фишът му е бил връчен на 12.11.2021 г.,
поради което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата подробно и обстойно са
наведени възражения за това, че при издаването на фиша е бил нарушен материалния закон,
както и че е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че липсва
ясното, че АТСС, с което е засечена скоростта е мобилно, като в тази връзка се позовава на
ТР № 1/2014 г. на ВАС, като акцентира, че нарушения по ЗДвП могат да се санкционират с
електронен фиш само ако са установени от стационарни АТСС. Обсъдил е и тълкувал
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е стигнал до извода, че при работа с мобилни АТСС е
задължително постоянното присъствие на контролен орган.
По-нататък в жалбата са наведени доводи и възражения и относно липсата на
съществени реквизити в издадения срещу него електронен фиш, а именно : към връченият
му фиш не е бил представен снимков материал за нарушението, както и че липсва конкретен
издател на фиша, тъй като посочването само на конкретното териториално поделение на
МВР не е достатъчно. Възразява и относно техническата годност на АТСС, заснело
нарушението.
С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е
1
издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли
да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Т. не се явява. С писмена
молба заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея възражения и моли да бъде отменен
електронният фиш.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 22.06.2021 г. в 14:21:09 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500 в с.Сопот,
област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.В.
със скорост от 85 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид обстоятелството, че
контролирания от системата участък от пътя се намирал в населеното място с.Сопот, област
Ловеч, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост за
тази категория ППС била 50 км/час. Началото и краят на населеното място били обозначени
съответно с табелите Д11 и Д12, видно от схемата за организацията на пътното движение от
км 24+000 до км 25+000 /л.39/.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0171000 /л.13/ установили, че засечената в 14:21:09 часа на 22.06.2021 г. скорост от
85 км/час била от лек автомобил *********** с рег.№ *********. След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 82 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.18/ било установено, че собственик
на автомобила е СТ. СТ. Т. от гр.В..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 12.07.2021 г. /справка на л.15 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5007554 /л.12/ срещу СТ. СТ. Т. от гр.В..
Така издаденият ЕФ бил връчен на С.Т. на 12.11.2021 г. /известие за доставяне на л.16 от
делото/, които данни кореспондират със заявеното в жалбата от Т. относно датата на
2
връчване на фиша.
Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и за което наложил на Т., в качеството му на собственик на заснетия от АТСС
автомобил санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, в размер на 400 лева.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Т. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на С.Т. и съответно когато жалбата е била изпратена по куриер до наказващия орган
ОД на МВР Ловеч /л.9/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-
ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно СТ. СТ. Т. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи непосочването на конкретно лице, като издател на фиша, както и че не му е бил
представен с фиша снимков материал на извършеното нарушение.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност в него ясно е посочено, че е издаден от
ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на
закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Компетентността на
наказващият орган (ОД на МВР Ловеч) се разпростира върху цялата територия на
административната единица Област Ловеч, като ноторен, не нуждаещ се от доказване факт
е, че с.Сопот попада в този административно-териториален район. В тази връзка, макар и да
не е наведено подобно възражение не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е
посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8
от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това
става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази
структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната
структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с
цялата административнонаказателна преписка.
3
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно
компетентността на издателя на фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е
посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното, в съдържанието му няма
изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие
с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТСС, като и максимално
изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено, а именно : в с.Сопот,
област Ловеч, в тази част на селото, през която преминава първокласен път І-4 (София – В.),
както и че скоростта на движение там е била ограничена до 50 км/ч. Повече от това
4
наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно
АТСС и доводите за задължително постоянно присъствие на контролен орган, както и
позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС -
Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС
и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е
допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е
дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно
крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на
нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива
случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
5
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.11/ и от
протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.10/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя С.Т.. На вещественото доказателство
- разпечатка от видеоклипа /л.13/ ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя,
като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим
„приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу
радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.17 от делото снимка на
разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била
насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за
видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се
е движел с превишена за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват
тези, които са представени от административнонаказващия орган. На вещественото
доказателство - разпечатка /статично изображение/ от видеоклипа /л.13/ ясно се вижда в
цялост автомобила собственост на жалбоподателя и той е единствения заснет на пътното
6
платно. Ето защо, няма съмнения дали засечената скорост е от автомобила на Т.. В средата
на долната хоризонтална и дясната вертикална линия от статичното изображения ясно се
различават отметките от екрана на АТСС (под формата на малки триъгълни стрелки), на
които мисленото продължение на посоките се пресичат в регистрационния номер на
автомобила на жалбоподателя, т.е. именно в този момент е била засечена скоростта на
движение и заснет автомобила от която е. При това положение, не може да има никакво
съмнение, че отчетената скорост от 85 км/ч е именно от автомобила с регистрация
*********. Съществена част от техническите характеристики на системата ARH CAM S1 е
вграденото разпознаване на регистрационния номер на съответния автомобил, видно от
удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. /л.11/.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0171000 /л.13/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда
регистрационният номер на автомобила, като фиксираната скорост е 85 км/час. Необходимо
е да се отбележи още и че техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не позволяват манипулации и намеса в
автономността на работата ѝ. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.21/, на деня 22.06.2021 г., пътният участък, на който е
била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от
13:10 до 16:30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са
били общо 22 броя.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя СТ. СТ. Т., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик
на заснетия от АТСС автомобил, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в
декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188,
ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят С.Т. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността
на скоростта в населено място не следва да превишава 50 км/ч и в този смисъл дадената
цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
7
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се,
като обжалвания ЕФ следва да се потвърди.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Тъй като страните не са имали претенции за присъждане на разноски, то такива не
следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5007554 на
ОД на МВР Ловеч, с който на СТ. СТ. Т. от гр.В., *****************, ЕГН : **********,
му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8