Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 13.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9589/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.В.Г. твърди, че при изпълнение на
служебните си задължения като служител на пътна полиция е пострадал от ПТП,
реализирано на 18.11.2017 г., на път ІІІ – 101 км. 9+920 км. (гр. Враца – гр.
Криводол), в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат”, с рег. № *******Х.Д.Х.. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания от претърпените увреждания – контузия на главата, охлузване и рана
над лявата вежда, мозъчно сътресение със загуба на съзнание и контузия в
областта на врата. Твърди, че след произшествието имал гадене, световъртеж,
нестабилна походка, затруднени движения в опорно-двигателния апарат, като му е
назначено домашно лечение. Сочи, че въпреки провежданото домашни лечение и
прием на предписаните му лекарства поради продължаващи силни болки в областта
на главата, световъртеж, обща отпадналост и загуба на концентрация на 13.12.2017 г. бил приет в
хирургично отделение на МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, като след направени
изследвания било установено, че страда от постоянно силно главоболие и болки в
областта на врата, гадене, световъртеж, прилошаване, изпотяване, тремор в
крайниците, липса на концентрация и невъзможност за спешен отговор на думи
свързани с имена и цифри. Сочи, че след изписването му продължило домашното му
лечение, като въпреки провеждането му и към момента на подаване на исковата
молба все още страдал от постоянен световъртеж, главоболие, болки във врата и
цялото тяло и нарушение в съня. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 30 000 лева. Претендира и лихва за забава от датата на предявяване на
застрахователната си претенция – 12.01.2018 г. до окончателното плащане, както
и разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач,
евентуално прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на
предпазен колан. Оспорва вида на претърпените от ищеца в следствие на
произшествието вреди, тяхната степен и интензитет, както и размера на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите
посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с
вредоносния резултат.
На 20.11.2017 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на 18.11.2017 г. към 9,45 ч. ПТП на път ІІІ – 101 км. 9+920 ( гр. Враца –
гр. Криводол) между участник 1 – с рег. № *******, управляван от Х.Д.Х. и участник 2 – л.а. с ДК № *******, с водач П.В.Г..
В протокола е посочено, че обстоятелствата около настъпване на произшествието
са в процес на изясняване, като от същото леко е ранен водачът в участник 2 – П.Г.,
който е получил травма в областта на главата и е освободен за домашно лечение.
Според показанията на свидетеля К.Т.К. на 18.11.2017
г. бил назначен наряд с колегата си П.Г. и някъде около 9,00 – 10,00 часа били
изпратени по сигнал за ПТП на път ІІІ-101 посока Враца-Криводол. П.Г. бил водач
на служебния автомобил и го паркирал в дясно, извън пътното платно, на банкета
и Г., като старши на екипа разпоредил на свидетеля К. да организира движението
на мястото на произшествието, а самият той останал в автомобила до оформя
документите. Свидетеля се отдалечил от служебния автомобил с цел да отклонява
движението и в този момент чул, че с голяма скорост се приближава към тях лек
автомобил, като на около 30-50 м. от тях, нагоре, имало десен завой по лек
наклон. Автомобилът се подал от завоя, водачът го видял и явно при вида му се
стреснал, вероятно натиснал спирачки и автомобилът се засукал и понесъл право
към него. Свидетелят сочи, че се уплашил, скочил и се хванал за клоните на
близкото дърво, след което чул силен удар. Като се обърнал видял, че техният
автомобил се е обърнал и е паднал в близкото дере, в дясно на него. Бързо
отишъл до служебния автомобил и видял, че колегата му се опитва да излезе от
дясната му страна, тъй като от лявата не можел. Попитал го как е, но той не му
отговорил. Свидетелят сочи, че скочил в дерето и видял, че Г. в момента, в
който се опитал да се изправи не могъл да се задържи и паднал, а очите му били
премрежени. Тогава свидетелят го побутнал, но той не реагирал и го пляснал няколко пъти, след което с негова помощ се
изправил, помогнал му да се настани в автомобила и повикали 112. Свидетелят
сочи, че когато питал Г. как е той му отговорил, но малко забавено. Когато
дошла линейката го откарала в спешното, а свидетелят останал на място да
регулира движението. Свидетелят сочи, че по негова преценка, най-вероятно
водачът на автомобила, който е ударил служебният им, е направил опит да навие
волана в обратна посока и понеже не бил пуснал спирачката автомобилът му
занесъл.
Според показанията на свидетелката Р.Г.ищецът е нейн съпруг. За инцидента разбрала, когато съпругът й се е
обадил от спешното отделение, че е пострадал при катастрофа. Веднага отишла при
него и го видяла веднага след като излязъл от рентгена и бил във видимо лошо
състояние – с охлузвания по главата, краката и ръцете му трепереха, имал силни
болки в главата и врата, очите му били хем зачервени, хем гледал разфокусирано. Придружила го за други изследвания, като той
се държал за нея, след което се прибрали в къщи. Оплакванията в къщи продължили
и посетили в същия ден и личния лекар, който и му изписал още
лекарства за главоболието, гаденето и световъртежа и дал направление за
невролог. Това било съботен ден. Свидетелката сочи, че в понеделник отишли на
невролог, който също му изписал лекарства и му дал болничен, тъй като не бил в
състояние да ходи на работа. Според Г., тя сутрин помагала на съпруга си да
става от леглото, тъй като му се виело свят, имал болки във врата и главата и
му се виело свят, установила, че му се губят някои моменти от катастрофата и от
времето, през което живеят. Ходили пак при личния лекар, а през декември за 3
дни съпругът й влязъл в болница, тъй като главата не спирала да го боли и имал
световъртеж. Свидетелката сочи, че и към момента на депозиране на показанията
главоболието и болките във врата продължават, както и че при стрес започвало да
му треперят краката. Сочи, че преди произшествието съпругът й имал високо
кръвно, от което главата го боляла отзад, а след произшествието главоболието му
е в предната част най-вече. Според свидетелката инцидентът се е отразил на
психиката на съпруга й основно при шофирането му, като го направил по-напрегнат като шофьор и
като пътник.
Според заключението на автотехническата експертиза
въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и показанията
на свидетеля очевидец процесното произшествие е настъпило при следните
обстоятелства и механизъм - л.а.
„Фолксваген“ се е движел по мокра асфалтова настилка, по време на продължителен
десен завой в дясната си пътна лента, в посока към гр. Криводол със скорост
около 62 км.ч.. При наближаване на автобусна спирка „Бригадир“ и разклона за
вилна зона „Лиляшки лозя“ водачът Х.вижда полицай –
свидетеля К. и по неустановени причини в тази ситуация свидетелят Х.е завил
допълнително надясно и е задействал спирачките, с което е насочил автомобила
към десния банкет. Автомобилът е придобил неконтролирано странично занасяне с
ротация в посока на часовниковите стрелки и извършвайки сложно транслационно и
ротационно движение с предните си колела е навлязъл в десния банкет и
придвижвайки се диагонално надясно с лявата си страна напред удря спрелия на
банкета л.а. Киа в задната му част с около 39 км./ч. Ударът е настъпил с голяма
площ на контакта на двата автомобила, поради което е бил силен и рязък, с
голяма инерционна сила, която е предадена върху лек автомобил Киа, в следствие
на което са настъпили травмите при П.Г.. След удара л.а. Киа е бил отблъснат
напред по посока на движение на л.а. Пасат и надясно, поради което е пропаднал
по ската надолу в низходящ терен – дере с денивелация от 1,7 м. по-ниско от
нивото на платното за движение и банкета. Вещото лице сочи, че основната
причина за настъпване на произшествието е в поведението на водача на л.а.
Фолксваген, който виждайки полицая е завил надясно и е задействал спирачната
система, с което е предизвикал насочване на автомобила надясно с неконтролирано
странична занасяне и ротация.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП ищецът е получил лекостепенна
черепно-мозъчна травма, протекла със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание
и контузия и охлузване в лява челна област на главата, протекла с оплаквания за
гадене без повръщане, световъртеж, нестабилна походка, болки във врата,
вегетативна симптоматика и главоболие. Вещото лице сочи,
че от проведените изследвания няма данни за травматични и патологични промени и
увреждане. Вещото лице сочи, че в резултат на травматичните увреждания ищецът е
претърпял значителни болки и страдания за срок от 30 дни и умерени до 2 месеца.
Според отговорите на вещото лице, депозирани в о.с.з., проведено на 28.05.2019
г., в медицинската документация в деня на инцидента не се описват болки във
врата, но такива се описват във всички последващи медицински документи, като
вещото лице сочи, че при този механизъм на настъпване на произшествието е
сигурно получаването на лекостепенна шийна травма – навяхване на врата. Според отговорите на
вещото лице в част от медицинската документация е посочено, че има краткотрайна
загуба на съзнанието, а в друга това обстоятелство не е отбелязано, като от
личния преглед и снети анамнезни данни вещото лице
сочи, че е останало с впечатление, че има непълен спомен. Вещото лице сочи, че
продължаващите повече от месец оплаквания, в т.ч. тези наложили болничното
лечение на ищеца през м. декември 2017 г. не са типични за лекостепенно
сътресение на мозъка, поради което ищецът или симулира, или не е правилно
диагностициран или е налице друга причина за тези оплаквания. Вещото лице сочи,
че не е нормално един месец след такова сътресение да са налице оплаквания от
главоболие, гадене, световъртеж, пролошаване,
изпотяване и тремор.
Съдът намира, че е налице известно противоречие
между гласните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелката Г.и
заключението на вещото лице, свързани с обстоятелството за продължителността,
характера и интензитета на болките и страданията на ищеца в следствие на
настъпилото от произшествието травматично увреждане. Свидетелката сочи, че и
към момента на депозиране на показанията й при ищеца са налице оплаквания от
главоболие, болки във врата и тремор, а вещото лице сочи, че засилената
симптоматика един месеци след произшествието, както и оплакванията дълъг период
след това е изключено да се дължат на настъпилото в следствие на произшествието
травматично увреждане. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като същото е основано на специалните знания на вещото лице,
обосновано и незаинтересовано. Обратно свидетелката е съпруга на ищеца, поради
което е заинтересована от изхода на делото в негова полза. В тази връзка с
оглед продължителността и интензитета на претърпените от ищеца болки и
страдания съдът намира, че същите са продължили 30 дни, а около месец след това
е имало отзвучаване с по-слаб интензитет до пълното възстановяване при изтичане
на 60 дни. За продължаващите оплаквания на ищеца след изтичане на този период в
процеса не се доказа при условията на пълно главно доказване да се дължат на
травматичните увреждания в следствие на инцидента. В тази връзка съдът
кредитира заключението на вещото лице, в т.ч. и отговорите му в о.с.з., че
продължаващите оплаквания в следствие на така настъпилата травма един месец
след произшествието са изключени. Доказването на всички вреди, в т.ч. и тяхната
продължителност и интензитет следва да се проведе от ищеца при условията на
пълно, главно доказване, като съдът намира, че такова не е налице на тези
твърдения в исковата молба.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на Х.Д.Х.,
като водач на л.а. Фолксваген, с ДК № *******.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва
да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както
факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
На първо място, в случая следва да бъде
обсъдено обстоятелството съществувало ли е задължение у ищеца за поставяне на
предпазен колан, т.е. налице ли е у него противоправно поведение. Съгласно
разпоредбата на чл. 137 а ЗДвП, предвижда задължение за водачите и пътниците, в
изрично посочени видове моторни превозни средства да носят колан, но само при
движение на превозното средство. Разпоредбата е недвусмислена и поставя
задължение за поставяне на колан само при движение на превозното средство. В
настоящия случай несъмнено се установява, че в момента на настъпване на произшествието
ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като служебният автомобил е спрял
и е било в ход производство по установяване на причините и обстоятелствата по
настъпил пътен инцидент. По изложените съображения съдът намира
възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП
ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от П.В.Г. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 8 000
лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че по делото се
установява, че в причинна връзка с травматичното увреждане настъпило в
следствие на процесното произшествие ищецът е претърпял леки телесни увреждания,
които са му причинили болки и страдания с интензивен характер от 30 дни и
приключил процес на оздравяване от общо 60 дни. От друга страна съдът отчита,
че самите болки и страдания за период от 30 дни са били интензивни и с
комплексен характер – ищецът е имал гадене без повръщане, световъртеж, тремор,
болки в главата и врата. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
възрастта на ищеца. Не се установява травматичното увреждане и свързаното с
него лечение да са се отразили съществено на ищеца в битов и социален план. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
претърпяването на пътно-транспорно произшествие при конкретните обстоятелства
представлява стресова ситуация, свързана с негативни изживявания, както
непосредствено след произшествието, така и с известно безпокойство след това. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и
предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на първото от двете
събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ, освен ако от
увреденото лице не са представени всички доказателства необходими за определяне
на основанието и размера на претенцията му.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална спрямо общата
разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на специалните норми.
В настоящия случай ищецът е
предявил пред застрахователя претенцията си на 12.01.2018 г., считано от която
дата ответникът е изпаднал в забава на 03.02.2018 г., от която дата следва да
бъде присъдена и лихва за забава до окончателното плащане, като искът за лихва
за забава бъде отхвърлен за периода 12.01.2018 г. – 02.02.2018 г.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на 218,40 лева (държавна такса, разноски за
вещи лица и свидетел).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.Й.Й. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 381,33 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 120,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1349,33 лева (разноски за депозит за вещи лица и
адвокатско възнаграждение без ДДС, тъй като същото не е начислено и платено по
представените по делото доказателства). Възражението на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, уговорено между ответника и процесуалния му
представител, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е уговорено почти
в размер на минималния, определен по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е в размер на 1430,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на П.В.Г., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 8000лв., представляваща дължима
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 18.11.2017 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Х.Д.Х., като водач на л.а. Фолксваген, с ДК № *******,
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили лекостепенно
сътресение на мозъка, навяхване на шията и охлузна
рана над лява вежда, както и претърпян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 03.02.2018 г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 218,40
лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 30 000лева, както
и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода от 12.01.2018 г. до 02.02.2018
г.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати на адв. Г.Й.Й. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 381,33 лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 120,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА П.В.Г.,
ЕГН: ********** ***” АД,
ЕИК: ******* на основание на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 1349,33
лева-
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: