№ 39
гр. Оряхово, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100586
по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от П. Н. С., с ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 чрез адв. Л. И. А.-
САК против "Микро Кредит" АД. ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, р-и Младост, бул.Цариградско шосе № 137. ет. 3, представлявано от заедно
и поотделно от В.М.В.в и Г.А.А. за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3.1.
предвиждаща заплащане на пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги,
сключен към Договор за заем № 8052-00147047/21.10.22г. на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл. 19 ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, противоречаща на императивните
изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.55,
ал.1 ЗЗД, сумата от 1002.08 лева, платена без основание по нищожна клауза за заплащане на
пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, сключен към ДОГОВОР №
8052-00147047/21.10.22г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2022г. ищецът сключил с ответното дружество
на Договор за заем № 8052-00147047/21.10.22г., по силата на който на същият е отпуснат
паричен заем в размер на 1300.00 лв., с 8 погасителни вноски до 21.06.2023г., а размерът на
общата сума, която ищецът П. С. следва да върне е в размер на 2507.12 лв.
Сочи се, че в чл.2.1 от процесния договор е уговорено, че клиентът е заявил желанието
си искането му за кредит да бъде разгледано бързо,поради което се е съгласил да заплати
цената на договор за допълнителни услуги „ Разглеждане до минути“ сключен към
процесния договор, за което дължи сума в размер на 1002.08 лв. Сочи се, че заплащането
уговорената такса за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, е уговорено да
бъде включено към месечните погасителни вноски, като всяка вноска е в размер на 125,26
лева месечно, за 8 месеца.
Ищеца сочи, че след начисляването на таксата, общото задължение по кредита е в
размер на 2507.12 лв.
1
В ИМ се сочи, че клаузите с които е договорено допълнително плащане към кредитора
по Договора са изцяло неравноправни и нищожни на осн.чл.143 от ЗЗП. Ищецът сочи, че
тези клаузи не са индивидуално уговорени съгласно чл. 146 ЗЗП.
В ИМ се твърди, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Така договореното заплащане на таксата за пакет допълнителни услуги, води до оскъпяване
на кредита, като за нея не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна
печалба от кредитора.С чл. 3.1 страните са договорили такса допълнителни услуги
„Разглеждане до минути“, съгласно която ищецът следва да заплати сумата в размер на
1002.08 лв. Съгласно чл. 10а ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действие свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената
такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.Освен
това горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му
се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което представляват допълнително възнаграждение за кредитора и са нищожни - чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът счита, че оспорените клаузи от процесния договор са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност, поради което иска прогласяване на тяхната нищожност.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява.С писмено становище процесуалния представител на ищеца – адв. А., заявява,
че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
За ответникът редовно призован, не се явява представител.С писмено становище
процесуалния представител на ответника – адв. Г. М., оспорва предявените искове и моли
съда да ги отхвърли изцяло.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза със задача, вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и направи необходимите проверки в
счетоводството на ответника, да даде заключение 1/ Погасени ли са от ищеца процесните
договори / Договор за допълнителни услуги, сключен към ДОГОВОР № 8052-
00147047/21.10.22г. / - кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени? 2/
Какъв е размерът на посочения в процесния договор за паричен заем годишен процент на
разходите /ГПР/ и какъв е реалният размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ по
заема и какво се включва в него? 3/ Включена ли е сумата за такса за заплащане на пакет от
допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги, сключен към ДОГОВОР №
8052-00147047/21.10.22г. в размер на 1002,08 лева в посоченото в договора за заем
/ДОГОВОР № 8052-00147047/21.10.22г./ ГПР?
По искане на ищеца в с.з, съдът на осн.чл.214 ГПК, е допуснал намаление на размера
предявеният иск с пр.осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД - от сума в размер на 1002.08 лева лв.
представляваща платена без основание по нищожна клауза за заплащане на пакет
допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, сключен към ДОГОВОР № 8052-
00147047/21.10.22г., на сума в размер на 346.55 лв. представляваща платена без основание
по нищожна клауза за заплащане на пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни
услуги, сключен към ДОГОВОР № 8052-00147047/21.10.22г.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД,
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3.1. предвиждаща заплащане на пакет
2
допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, сключен към Договор за заем №
8052-00147047/21.10.22г., като противоречаща на чл. 19 ал. 4 ЗПК чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и иск с пр.осн.чл.55 ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника, да заплати на ищцата, сумата от 346.55 лв., представляваща платена без
основание сума по нищожна клауза за заплащане на пакет допълнителни услуги по Договор
за допълнителни услуги, сключен към ДОГОВОР № 8052-00147047/21.10.22г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за заем № 8052-
00147047/21.10.22г. С цитираният договор, на ищецът от ответното дружество е предоставен
заем в размер на 1 300 лв. със срок на погасяване 8 месеца, считано от 21.11.2022г. до
21.06.2023г., при фиксиран лихвен процент 40.49% и договорна лихва в размер на 0.11% на
ден,ГПР 48.90%, с размер на месечната вноска от 188.13 лева. Съгласно Договора за заем,
ищецът трябва да заплати и такса пакет допълнителни услуги - разглеждане до минути, за
който е сключил Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № 8052-
00147047/21.10.22г., в размер на 1002.08 лв., която сума се заплаща за срок от 8 месеца, с
размер на вноската от 125.26 лева.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора, вкл. и дължимата
такса за разглеждане до минути.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ се установява че
ищецът погасил предсрочно на 12.01.2023г. процесният Договор за заем № 8052-
00147047/21.10.22г. и таксите по сключеният към него Договор за допълнителни услуги със
сумата общо в размер на 1757.46 лева, с която е заплатил на ответника 1300.00 лева –
главница, 107.69 лева – договорна лихва, 346.55 лева начислена такса разглеждане до минути
по договор за допълнителни услуги, като е надплатил 3.22 лева. В заключението си вещото
лице сочи, че в посоченото ГПР в размер на 48.92 %, в сключеният между страните договор
за заем, не е включена таксата дължима по договора за пакет допълнителни услуги
разглеждане до минути, като действителния размер на ГПР изчислен след включване
дължимата такса по договора за допълнителни услуги - разглеждане до минути е в размер на
588.94%.
Ищецът счита, че платената сума по договора за кредит в размер на 346.55 лв.- такса
разглеждане до минути е недължима, тъй като клаузата на чл. 3.1. предвиждаща заплащане
на пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, сключен към Договор за
заем № 8052-00147047/21.10.22г. е нищожна на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави и противоречие на разпоредбите на чл. 10а, чл.19 ал.4 вр. чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Ищецът се позовава на първата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на
атакуваната клауза от договора като твърди, че същата е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, както и противоречаща на разпоредбите на чл. 10а, чл.19 ал.4 вр. чл.22 ЗПК
и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Съгласно установената съдебна практика „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 пр.3
от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат
да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
3
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще
бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между
двете престации.
В случая по процесния договор за паричен заем на ищецът е предоставена в заем сума
от 1 300 лева, при уговорен ГПР в размер на 48.90%, като уговорената допълнителна такса
за разглеждане до минути в размер на 1002.08 лв., дължима към вноската по кредита, която
следва да върне ищецът води до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такава такса за бързо
разглеждане, поради което уговорката въз основа на която е сключен договорът за
допълнителни услуги към процесният договор за заем противоречи на добрите нрави и е
нищожна.
Макар и да е обективирана в договора за заем, уговорката за такса възниква за услуга,
която не е обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се
сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство на конкретния потребител при
влизането в преговори по отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз
основа, на което възниква вземането на кредитната институция за такса бързо разглеждане и
самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора
за потребителски кредит. Също така, чл. 10а, ал. 2 ЗПК императивно въвежда забрана да се
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите. Бързото разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект. На същото основание не
спада и към допълнителните услуги. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на
парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна
лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива са издаването на различни
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителен план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за
плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им кредитната институция да въведе такса, тъй като не са
предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по
отпускането или управлението на един кредит. Бързото разглеждане на документите на
потребителя няма пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и
от тази гледна точка може да бъде определено като допълнителна услуга. Но, тъй като
предхожда по време сключването на договора и по същността си е цена за приоритетното им
придвижване, то не може да бъде споделено виждането, че тази услуга е свързана с договора
за потребителски кредит. Когато е предвидил връзката между договора и услугата, като
елемент от фактическия състав на нормата, законодателят е имал предвид съществуващ
договор. Или може да се обоснове извод, че атакуваната клауза противоречи на цитираните
норми на ЗПК, поради и което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не поражда
задължение за ищецът да я заплати на ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че предявения иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3.1. предвиждаща заплащане на пакет допълнителни услуги
4
по Договор за допълнителни услуги, сключен към Договор за заем № 8052-
00147047/21.10.22г. на с основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.10а, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22
ЗПК е основателен и следва да се уважи.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице се установява, че по ищецът е
погасил предсрочно задълженията си по процесния договор за заем, като е заплатила
начислената такса „разглеждане до минути“ по Договор за допълнителни услуги, сключен
към Договор за заем № 8052-00147047/21.10.22г., със сумата в размер на 346.55 лева, поради
което предвид установената нищожност на клаузата предвиждаща заплащането й, сумата е
платена на ответника без основание, поради което подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният осъдителен иск с пр. осн.
чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищецът сумата от 346.55
лева представляваща недължимо платена сума за такса по Договор за допълнителни услуги,
сключен към Договор за заем № 8052-00147047/21.10.22г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумите от 100.00 лв. за внесена държавна такса, 300 лв.
депозит за ССчЕ, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв..
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай, тъй като въпреки, че исковете се основават на един и
същ правопораждащ факт – недействителност на клауза от договор за заем и
установителният иск има обуславящ характер по отношение на осъдителният такъв, то
предвид цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и предприетите
процесуални действия на ищеца във връзка със защитата на съответното право (т.е
положеният от пълномощника труд) за доказване на претенциите си по всеки от исковете,
същото не се явява прекомерно в претендирания общ размер от 420 лв. (заплатено по
банкова сметка на адв. А. от САК), вкл. съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.10а, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 ЗПК,
нищожността на клаузата на чл. 3.1. предвиждаща заплащане на пакет допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги, към Договор за заем № 8052-00147047/21.10.22г.
сключен между П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти
септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 и "Микро Кредит" АД. ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1784, р-и Младост, бул.Цариградско шосе № 137. ет. 3,
представлявано от заедно и поотделно от В.М.В.в и Г.А.А. като противоречаща на закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА "Микро Кредит" АД. ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, р-и Младост, бул.Цариградско шосе № 137. ет. 3, представлявано от заедно
и поотделно от В.М.В.в и Г.А.А. на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на П. Н.
С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3,
ап.18 сумата от 346.55 лв. /триста четиридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/
представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза на чл. 3.1. предвиждаща
заплащане на пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, към Договор
за заем № 8052-00147047/21.10.22г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Микро Кредит" АД. ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, р-и Младост, бул.Цариградско шосе № 137. ет. 3, представлявано от заедно
5
и поотделно от В.М.В.в и Г.А.А. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 деловодни разноски в общ
размер на сумата от 820.00 лева /осемстотин и двадесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6