№ 1509
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 50/10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 583/2021 г.,
поправено с Решение № 137/13.04.2022 г., Софийски окръжен съд, трети
първоинстанционен състав е отхвърлил предявените от „ЖО ТРАНС - БГ“
ООД срещу А. А. А. искове с правно основание чл.203, ал.2, предл.2 КТ,
връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждането му да заплати сума в размер на
27 034,23 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и е
осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в
производството в размер на 250 лв., а на адвокат Д. да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 2081 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба
вх. № 1439/04.03.2022 г. /първият работен ден след изтичане на срока в
неприсъствен ден/ и допълнителна въззивна жалба вх. № 3015/05.05.2022 г. на
ищеца „ЖО ТРАНС - БГ“ ООД чрез процесуален представител адвокат А. А.
с надлежно учредена представителна власт.
Решението се обжалва в неговата цялост. Твърди се, че решението е
1
изцяло нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита
така постановеното решение за немотивирано, същото не отразява какво е
прието за установено от фактическа страна, как съдът е стигнал до извода за
неоснователност на иска, не са обсъдени в цялост доводите на ищеца, както и
показанията на свидетелите и събрания по делото доказателствен материал,
изложеното води до нарушения на изискването за мотивиране на съдебния
акт. Счита решението за изцяло неправилно и незаконосъобразно. Поддържа
се, че в разпоредбата на чл.203, ал.2, пр.2 КТ не е посочена при каква форма
на вината умисъл /пряк и евентуален/ или непредпазливост /небрежност и
самонадеяност/ работника отговаря по общия гражданскоправен ред.
Моли съда да върне делото на първоинстанционния съд предвид
изложените обстоятелства за неговата нищожност при условията на
евентуалност-да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи
така предявения иск. Претендират се разноските и пред двете съдебни
инстанции.
С допълнителната въззивна жалба във връзка с постановеното от съда
решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,
въззивникът заявява че поддържа всичките си възражения срещу поправеното
решение, така както ги е посочил в първоначалната въззивна жалба.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство А. А.
А. чрез процесуален представител адвокат Д., преупълномощен с
пълномощно представено по делото на първоинстанционния съд от адвокат
Я. Д. Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно
представено по първоинстанционното дело.
Моли съда да остави без уважение подадената от ищеца въззивна жалба
като неоснователна и да потвърди изцяло решението като законосъобразно,
правилно и обосновано. Твърди, че на първо място не са ангажирани
доказателства за наличието на влязла в сила присъда, постановена по
надлежния ред. На второ място твърди, че когато вредата е причинена от
работника по небрежност, каквито данни се съдържат в представения от
ищеца чуждестранен съдебен акт, имуществената отговорност на работника е
ограничена по размер-не повече от месечното му трудово възнаграждение и
2
се претендира на различно от процесното правно основание. В отговора се
съдържа подробно становище по съществото на спора. В депозирания по
делото допълнителен отговор изцяло се поддържа вече изложеното
становище и се заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемият претендира направените разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
В открито съдебно заседание възивникът-ищец, чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове. Не претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемият ответник в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - София е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.203, ал.2, пр.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „ЖО ТРАНС-БГ“ ООД срещу А. А. А..
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Между страните не е било спорно, а и с приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между тях са съществували валидни трудови
правоотношения по силата на сключен на 27.02.2020 г. трудов договор, въз
основа на който ответникът е изпълнявал при ищеца-негов работодател
длъжността „шофьор“. Със заповед на работодателя ответникът бил
командирован от 17.08.2020 г. до 20.08.2020 г. като водач на микробус
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******** до гр. Прага и обратно-гр.
Костинброд.
Видно от приетото по делото наказателно определение на Окръжен съд
на град Кишкунфеледхаза, постановено на 27 май 2021 г., по дело номер
1.Врк.98/2021/3, което определение е необжалваемо (видно от текста на
същото), на ответника А. А. А. е наложена парична глоба за 200 дни в размер
3
на 1000 форинта всеки ден, за това че на 19.08.2020 г. в 22,35 ч. се движел на
автомагистрала М5, управлявайки камион с рег. № ********, собственост на
фирма „Жо Транс-БГ“ ООД гр.Костинброд в дясната пътна линия извън
населената територия на Петьофисалаш, годен за паралелно движение във
външно пътно платно. По време на придвижването му видимостта е била
нощ, при ясни метеорологични условия, при среден поток на превозните
средства, настилката е била суха на праволинейното асфалтово пътно платно
и без дефекти откъм Будапеща посока Сегед. Когато стигнал на магистрала в
120.250 метър неспазил достатъчно разстояние до движещото се пред него
превозно средство, което се движело в една и съща посока с него и
предизвикал пътно транспортно произшествие. С действията си ответникът
нарушил правилата на (KRESZ) относно чл.27, ал.1 1/1975 (ІІ.5.) КРМ-ВМ
Вътрешно Министерство, според който при движение зад друго превозно
средство, водачът следва да спазва безопасна дистанция-в случай на рязко
спиране на предното моторно превозно средство-да може да се спре
безопасно. Нарушението е извършено по небрежност.
С наказателното определение на Окръжния съд ответникът е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл.235, ал.1 НК, чл.13, ал.1 от
НК. Доколкото в определението изрично е посочено, че не подлежи на
обжалване, то е влязло в сила на 27.05.2021 г.
Настъпване на местопроизшествието и вината на ответника за него също
не са спорни между страните.
С Разпореждане № Ц5104-22-61 от 30.09.2020 г. на НОИ, ТП-София
Област, влязло в сила на 24.11.2020 г., описаната по-горе злополука е приета
за трудова.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на
А. В. Т. и М. В. С..
Свидетелят А. В. Т. установява, че работи като шофьор при ищеца. След
инцидента през 2020 г. той и един от управителите на фирмата взели
платформа и заминали за Унгария, където натоварили пострадалия бус и го
върнали в България. Микробусът бил тотална щета, не можел да бъде върнат
на собствен ход. Бусът бил на паркинг в близост до сръбската граница.
Управителят на фирмата заплатил такса за почистване на магистралата, за
репатриране на автомобила, за престой на паркинга, както и всички разходи
4
по пътуването-горивото, таксата на Дунав мост.
Свидетелят М. В. С. установява, че също работи при ищеца като
шофьор. За инцидента чул в офиса, където се задействали да ангажират
адвокат, преводач. А. по това време бил приет в болница и след излизането му
оттам не се върнал на работа във фирмата.
От приетите по делото писмени доказателства и неоспореното от
страните заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е направил следните
разходи, заплащайки както следва:
-за транспортиране на ранените до болница и на катастрофиралото МПС
до паркинг, за четиридневен престой на МПС на него и свързаните с тези
действия такси по издадена фактура № ASSIS - 2020 - 571/28.08.2020 г. от
фирма „Асистънс 7/24“ ООД, гр. Сегед, Република Унгария, на стойност 730
евро, с левова равностойност от 1 427,76 лева. Съгласно счетоводните
регистри на ищеца, счетоводна сметка 609 - “Други разходи”, фактурата е
заплатена в брой на 28.08.2020 г. (погрешно посочена в заключението на
вещото лице година 2021) от Г. Б.,
-за процесуално представителство на водача на МПС - А. А., пред ПУ
гр. Кишкунфеледхаза от д-р В. Н. /26.08.2020 г. и извършен банков превод в
негова полза на 24.08.2020 г. в размер на 300 евро, с левова равностойност от
586.75 лева. Разходът и заплащането са покрити със счетоводни записи от
фирма „Жо транс - БГ" ООД,
-за адвокатска защита и съдействие на водача на МПС - А. А., от д-р Е.
Н. и извършен банков превод в негова полза на 27.08.2020 г., в размер на 1
500 евро, с левова равностойност 2933, 75 лева. Разходът и заплащането са
покрити със счетоводни записи от фирма „Жо транс - БГ" ООД,
-за репатриране на катастрофиралото МПС до Република България на
27.08.2020 г. са издадени два броя командировъчни заповеди от Б. Т. -
управител във фирма „Жо транс - БГ“ ООД, с които се командироват Г. Б. и
А. Т., с маршрут: от гр. Костинброд, Република България до гр. Сегед,
Република Унгария и обратно, за период от два дни - 27.08.2020 г. до
28.08.2020 г. и със задача: прибиране на МПС след пътно произшествие.
Посочено е пътуването да се извърши със служебен автомобил, който видно
от приложеният към делото пътен лист, е марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с рег.№ ********. Съгласно заповедите, командированите лица
5
са с право на дневни пари: Г. Б. - 70 EUR на ден, А. Т. – 35 EUR на ден.
Съгласно разходен касов № 41387/28.08.2020 г. на Г. Б. са изплатени
общо 469,40 лева за командировката, представляващи левовата равностойност
на дневните в размер на 140 EUR /2 дни х 70 EUR/ и 100 EUR за пътни такси.
Съгласно разходен касов № 41388/28.08.2020 г., на А. Т. са изплатени общо
136,91 лв. за командировката, представляващи левовата равностойност на
дневните в размер на 70 EUR /2 дни х 35 EUR /. Пари за транспорт - 100 EUR
за командировката.
Заключението на вещото лице е, че общият размер на разходите,
направени от ищеца „Жо транс" ООД възлиза на сумата от 5 743,11 лв.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че пазарната
стойност на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******** към 19.08.2020
г. възлиза на сумата от 20 650 лв. Установява се, че катастрофиралия
автомобил е предаден за скрап и е отписан от активите на дружеството ищец.
Установява се, че размерът на вредите в условията на тотална щета на
процесния автомобил с приспадане на стойността, получена от предаването
на автомобила за скрап е 14 275 лв. Вещото лице сочи, че по делото и на
базата на наличните доказателства, не може да се даде категоричен отговор
налице ли е тотална щета на товарния автомобил.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на ОЧЦМ и фактура
от 18.01.2022 г. се установява, че на 18.01.2022 г. процесният бус е продаден
за скрап, срещу което ищецът е получил сумата от 180 лв. за 900 кг. желязо
отпадък от купе на бракувано МПС № ******** с рама №
WDB906635S5839581. Видно от извършеното върху свидетелство за
регистрация част І отбелязване, регистрацията на автомобила е прекратена на
04.01.2021 г.
Заключенията по приетите по делото експертизи не са оспорени от
страните.
При така установените по-горе факти първоинстанционният съд е
приел, че исковете са неоснователни, тъй като процесното престъпление е
неумишлено. Касае се за автотранспортно произшествие, при което не е
необходимо да са настъпили имуществени вреди за участниците в него или за
трети лица, самите вреди не са съставомерни, поради което работодателят
може да ангажира само ограничената имуществена отговорност на работника
6
по чл.203, ал.1 КТ.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби срещу решението и решението по реда на чл.247 от
ГПК са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва
страна-ищецът в първоинстанционното производство и са насочени срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258,
ал.1 ГПК.
В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От правна страна предявен е иск по чл. 203, ал. 2, пр.2 КТ във връзка с
чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца вследствие на
ПТП, настъпило на 19.08.2020 г. по вина на ответника, изпълняващ по трудов
договор длъжността "шофьор" в ищцовото предприятие. Претендираните
вреди се изразяват в стойността на повредения и унищожен при катастрофата
товарен автомобил микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ********,
собственост на ищеца, съобразно приетото по делото свидетелство за
регистрация част І № ********* от 22.01.2019 г., както и в стойността на
заплатените от ищеца такси за транспортиране на ранените до болница и на
катастрофиралото МПС до паркинг, за четиридневен престой на МПС на него
и свързаните с тези действия, за процесуално представителство на водача на
МПС - А. А., пред ПУ гр. Кишкунфеледхаза от д-р В. Н., за адвокатска защита
и съдействие на водача на МПС - А. А., от д-р Е. Н. и за репатриране на
катастрофиралото МПС до Република България на 27.08.2020 г.
Отговорността по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, се определя от гражданските
закони. Посочената разпоредба възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/
на определено лице, като нормира три хипотези - вредата е причинена
умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена не при
или по повод изпълнението на трудови задължения. Определящото и при
трите хипотези е пряка причинна връзка между вредата и конкретно
7
проявление на определено лице. Изцяло в този смисъл Решение № 9 от
31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г.о., ГК, на което се позовава
и въззивникът във въззивната си жалба.
Когато вредата е причинена по небрежност, но деянието съставлява
престъпление, то тогава работникът носи пълна имуществена отговорност.
Във втората хипотеза на чл.203, ал.2 от КТ, законодателят не е направил
изрично разграничение дали се касае за умишлено или непредпазливо
престъпление, следователно достатъчно е вредата да е настъпила в резултат
на извършено от работника престъпление, без значение вида на вината-
умисъл или непредпазливост. В този смисъл Решение № 75 от 12.05.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 733/2012 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от
ГПК, в което съставът на ВКС е приел, че когато трудовата злополука е
причинена от работника по непредпазливост, но в резултат на извършено от
него престъпление, както е и в процесния случай, то отговорността на
ответника е в пълен обем-до размера на всичко платено. В този смисъл е и
Решение № 394 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2012 г., IV г. о., ГК.
Предвид горното, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че
ответникът може да носи само ограничена имуществена отговорност, тъй
като престъплението е извършено по непредпазливост, а причинените
материални щети на процесния товарен автомобил, собственост на ищцовото
дружество, не са съставомерен елемент от извършеното от ответника
непредпазливо престъпление.
Видно от приетия по делото и неоспорен от ответника доклад за пътно
транспортно произшествие с ранени лица, по отношение на процесния
автомобил са констатирани материални щети на приблизителна стойност 1
000 000 унгарски форинта, което в левова равностойност по валутния курс
към 19.08.2020 г. възлиза на сумата от 5 591,44 лв. и които материални щети
намират израз в повреден капак на двигателя, предна броня, предно стъкло,
отворени въздушни възглавници на товарния автомобил. От произшествието
обаче има три ранени лица, от които двама тежко ранени-пътуващата в
микробуса Р. А. е с пострадало ляво бедрено тяло с изместване на тяло
отворена фактура. Т.е. в резултат на виновното деяние на ответника са
причинени както средни телесни повреди на Р. А. и Г. Т., така и значителни
материални щети. Според съдебна практика, в този случай е налице едно
8
престъпление, тъй като съставът на по-тежкото престъпление-причиняване на
телесни увреди поглъща по-лекото - причиняването на значителни
имуществени вреди. Ответникът е признат за виновен именно за причиняване
на телесни увреждания с цитираното по-горе наказателно определение.
Неоснователно е възражението на въззиваемия-ответник, че наличието
на престъпление като елемент от фактическия състав на пълната имуществена
отговорност на работника по смисъла на чл.203, ал.2 КТ не е установено по
надлежния ред.
Определението на унгарския окръжен следва да бъде зачетено от
настоящия граждански съд, така както би зачел съдебен акт на български
наказателен съд на основание член 3, параграф 3 и съображение 13 от
Рамково решение 2008/675. Определението е постановено от съд на друга
държава членка на ЕС. Съобразно Решение от 21 септември 2017 г., Б.,
C‑171/16, EU:C:2017:710, Съдът на ЕС приема, че рамковото решение
цитирано по-горе, не допуска вземането предвид в държава членка на
предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде
обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за
признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава
членка, каквато е разглежданата в главното производство процедура,
предвидена по-конкретно в членове 463-466 от Наказателно-процесуалния
кодекс.
Така че наказателното определение на Окръжен съд на град
Кишкунфеледхаза, постановено на 27 май 2021 г., по дело номер
1.Врк.98/2021/3, като постановено в друга държава членка-Унгария, трябва да
се вземе предвид от настоящия съдебен състав такова, каквото е постановено.
Съдът намира за преклудирано възражението на въззиваемия в отговора
на въззивната жалба за липса на влязла в законна сила присъда, постановена
по надлежния ред, както и оспорването на представеното още с исковата
молба копие с превод на наказателно определение с твърдението за липса на
печат и подпис върху него. Това писмено доказателства е представено с
исковата молба, поради което и най-късно с отговора си ответникът е
следвало да го оспори, включително и с възраженията изложени в отговора,
че същото не е влязло в сила, не е породило правните си последици или че с
така представеното копие на се установява фактът на влизане в сила на
9
присъдата. Такива възражения с отговора не са въвеждани, поради което и на
основание чл.133 ГПК са преклудирани.
С оглед на така гореизложеното въззивният съд приема, че с
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, подробно обсъдени
и анализирани в настоящото решение, ищецът безспорно доказа, че
ответникът е причинил на своя работодателя вреда в резултат на
престъпление, за което е осъден по надлежния ред в Унгария и е налице
причинна връзка между неправомерните му действия при управление на
автомобила и настъпилата за ищеца имуществена вреда. С ангажираните по
делото писмени доказателства се установи, че ответникът, намиращ се в
трудови правоотношения с ищцовото дружество, е причинил трудова
злополука по непредпазливост, но в резултат на извършено от него
престъпление.
По така изложените съображения, въззивният съд намира, че
предявеният иск е основателен и доказан.
По размера на иска:
Ищецът на първо място претендира заплащане на вреда, изразяваща се в
стойността на повредения и унищожен при катастрофата товарен автомобил
микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ********.
Размерът на претърпяната от ищеца вследствие на ПТП вреда следва да
се определи като от справедливата средна пазарна стойност на товарния
автомобил в размер на 20 650 лв., съобразно заключението на ССчЕ, се
приспадне получената за него, след бракуването му, от ищеца сума в размер
на 180 лв. Така - Решение № 259 от 16.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2018
г., III г. о., ГК. Този размер и съобразно заключението на ССчЕ възлиза на
сумата от 20 470 лв., в който размер искът се явява основателен.
Неоснователно е възражението на въззивника, че по делото липсват
доказателства за „тотална щета“ по отношение на процесния товарен
автомобил. Такива доказателства според настоящия съдебен състав са
доказаното по делото прекратяване на регистрация на превозното средство на
04.01.2021 г., както и предаването му за скрап на 18.01.2021 г. По делото
липсват твърдения и доказателства за наличието на запазени части, възли и
агрегати от процесното превозно средство, които ищецът да е реализирал.
На второ място ищецът претендира и вреди, изразяващи се в стойността
10
на заплатените от него такси за транспортиране на ранените до болница и на
катастрофиралото МПС до паркинг, за четиридневен престой на МПС на него
и свързаните с тези действия, за процесуално представителство на водача на
МПС - А. А., пред ПУ гр. Кишкунфеледхаза от д-р В. Н., за адвокатска
защита и съдействие на водача на МПС - А. А., от д-р Е. Н. и за репатриране
на катастрофиралото МПС до Република България на 27.08.2020 г. Тези вреди
безспорно също се намират в пряка причинна връзка от реализираното
виновно от ответника ПТП в Унгария и техният размер възлиза съобразно
заключението на ССчЕ общо на сумата от 5 743,11 лв., или общият размер на
вредата възлиза на сумата от 26213,11 лв., до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен. Налице са писмени доказателства,
неоспорени от ответника, удостоверяващи извършените от ищеца плащания,
които са изцяло във връзка с осъщественото пътно транспортно
произшествие и отстраняване на последиците от него.
Предвид горното обжалваното решение ще следва да бъде отменено в
частта, с която исковата претенция е отхвърлена до сумата от 26 213,11 лв. и
потвърдено за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 27
034,23 лв.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на делото съдът ще следва да преизчисли разноските
направени от страните пред първоинстанционния съд, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер на
сумата от 3 522 лв., от която: 1081 лв. ДТ, 2081 лв. адвокатско
възнаграждение и 360 лв.-заплатено възнаграждение за вещо лице. От тази
сума и съобразно уважената част от исковете (26 213,11 лв.) ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 3 415,01 лв.
Пред първата инстанция ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай
че размерът му надвишава минимума, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението е неоснователно. При материален интерес от 27 034,23
лв., на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата (в редакцията на нормата към
11
датата на сключване на договора за правна помощ), минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 341,03 лв.
Разликата от 739,97 лв. според настоящия състав не обосновава
прекомерност.
Въззивникът ищец не претендира разноски пред настоящата инстанция,
поради което такива не му се присъждат.
Ответникът пред първата инстанция е направил разноски в размер на
сумата от 250 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице. От тази сума и
съобразно отхвърлената част от иска (821,22 лв.) и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер
на 7,59 лв. Следователно решението и в частта над тази сума до присъдената
сума от 250 лв. следва да бъде отменено.
Адвокат Я. Д. Д. е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на
1340 лв., определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство на ответника, съобразно
представения договор за правна помощ от 08.09.2021 г. От тази сума и
съобразно отхвърлената част от иска (821,22 лв.) и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 40,70 лв. Първоинстанционният съд е присъдил
адвокатското възнаграждение на преупълномощения адвокат Д., следователно
и при липса на жалба в тази част, решението ще следва да бъде отменено само
досежно размера, т.е. над сумата от 40,70 лв. до присъдения размер от 2081
лв., какъвто не е и претендиран. Видно от списъка на разноски
претендираният размер възлиза на сумата от 1340 лв.
Пред настоящата инстанция разноски претендира само адвокат Д. за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на
въззиваемия в настоящото производство, съобразно представения по делото
договор за правна помощ от 12.04.2022 г. Ето защо и на основание чл.38, ал.2
от ЗА въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. Б. Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 40,70 лв., съответстващо на
отхвърлената част от въззивната жалба.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 50/10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 583/2021
г., поправено с Решение № 137/13.04.2022 г., Софийски окръжен съд, трети
първоинстанционен състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените
от „ЖО ТРАНС - БГ“ ООД срещу А. А. А. искове с правно основание чл.203,
ал.2, предл.2 КТ, връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждането му да заплати
сума в размер на 26 213,11 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, в частта с която е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
да заплати на ответника А. А. разноски над дължимата сума от 7,59 лв. до
присъдения размер от 250 лв. и в частта, с която е осъдил ответника да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение над дължимата сума от 40,70 лв. до присъдения размер от
2081 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на основание чл.203, ал.2, пр.2 от КТ във връзка с чл.45 от
ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на „ЖО ТРАНС - БГ“ ООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Костинброд, ул. „Александър Стамболийски“ № 72 сумата от 26 213,11
лв. (двадесет и шест хиляди двеста и тринадесет и 0,11 лв.), представляваща
имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на
19.08.2020 г. по вина на ответника, изпълняващ по трудов договор
длъжността "шофьор" в ищцовото дружество и изразяващи се в стойността на
повредения и унищожен при катастрофата товарен автомобил микробус
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ********, собственост на ищеца, както и в
стойността на заплатените от ищеца такси за транспортиране на ранените до
болница и на катастрофиралото МПС до паркинг, за четиридневен престой на
МПС на него и свързаните с тези действия, за процесуално представителство
на водача на МПС - А. А., пред ПУ гр. Кишкунфеледхаза от д-р В. Н., за
адвокатска защита и съдействие на водача на МПС - А. А., от д-р Е. Н. и за
репатриране на катастрофиралото МПС до Република България на 27.08.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от 26 213,11 лв., начиная от
06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати и сумата от 3 415,01 лв. (три хиляди четиристотин и
петнадесет и 0,01 лв.) разноски направени от ищеца пред първата инстанция,
13
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЖО ТРАНС - БГ“ ООД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Костинброд, ул.
„Александър Стамболийски“ № 72 да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокат Д. Б. Д., гр.София, пл. „Позитано“ № 3, ет.2, офис 10 адвокатско
възнаграждение в размер на 40,70 лв. (четиридесет и седемдесет лв.)
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство на въззиваемия в настоящото
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 26 213,11 лв. до пълния претендиран размер от
27 034,23 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 06.08.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14