РЕШЕНИЕ
№……………. 22.06.2020
г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
на
девети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 513 по описа за …2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД срещу
Г.И.Г.
***, за признаване за установено, че ответникът има задължение към ищеца произтичащо от договор за потребителски кредит №746909/17.11.2011 г.
в размер на 1 211,23 лв., представляващо незаплатено задължение по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски.
Ответникът,
чрез своя особен представител оспорва иска като неоснователен.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражение, прие за установено от
правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД има сключен договор за потребителски кредит № 746909 от 17.11.2011
г. за отпускане на паричен кредит на стойност 2 601,00 лв., от които
2 200 лв., чиста стойност на кредита, 83,60 лв. комисионни и 317,40 лв.,
представляваща застрахователна премия, който същият следвало да върне на 60
равни месечни вноски, по 65,35 лв.
„Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД изпълнил договорните си задължения и отпуснал
договорената заемна сума. Ответникът е направил 25 вноски и погасил допълнително
9,18 лв., представляваща лихва за просрочие. Общо внесената сума по кредита
била в размер на 1 639,56 лв. Последната направена вноска била в непълен размер
- 61, 98 лв.
На
18.08.2014 г., между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД бил сключен
договор за цесия, по силата на който били прехвърлени всички парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизпратени договори за потребителски кредити, вкл.
и процесния.
Цесионерът
бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници относно настъпилата
цесия. Това било сторено с обратна разписка, получена на 13.10.2014 г.
След датата
на цесията ответникът бил направил плащания в размер на 750 лв.
За
вземанията си срещу ответника ищецът отправил заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Образувано било ч.гр.д.№248/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Заявлението било изцяло уважено.
В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение
на парично задължение.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът оспорва,
че заемът е предаден на ответника; прави възражение за наличие на неравноправни
клаузи в договора; нечетливост на представените документи; относно
действителността на договора и приложените към исковата молба документи;
оспорва действителността на уведомлението за извършената цесия вкл. и чрез
особен представител.
Правната квалификация на
иска е по
чл. 124 от
ГПК, чл. 79 от ЗЗД.
Искът
е допустим. Подаден при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен
срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.
По
отношение на неговата основателност:
На 17.11.2011 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД и Г.И.Г. бил сключен договор за
потребителски кредит №746909, по
силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит от 2 200 лв.
Според договора ответникът се е задължил да върне сумата, ведно с комисионна в
размер на 83,60 лв., на 60 равни месечни вноски, всяка от по 65,35 лв. В тоя
смисъл е представения договор и общите условия към него.
Съгласно договора,
кредитополучателят се е съгласил към договора да се сключи и договор за
застраховка по програма Кредитна протекция Плюс.
За
предаване на сумата в полза на ответника по договора за кредит косвено свидетелстват
постъпилите плащания по договора.
С
оглед представените доказателства по делото се установи, че при чиста стойност
на кредита в размер на 2 200 лв., комисионни в размер на 83,60 лв.,
застрахователна премия в размер на 317,40 лв., или общо 2 601,00 лв., ГПР
в размер на 20,79 %. , кредитополучателя е следвало да върне 3 921 лв.
Процесният договор се
регулира от разпоредбите на ЗПК.
Законът за потребителския кредит
въвежда редица ограничения при договарянето за кредитора с цел да се гарантират
правата на икономически по - слабата страна, кредитополучателя.
Съдът служебно и по възражение на
ответнатата
страна разгледа
въпроса за големината на шрифта, доколкото изследваното нарушение на
императивна норма е очевидно. Използвания шрифт в договора и общите условия е по
– малък от 12 и не е еднакъв по размер.
Доколкото е налице най-тежкият порок,
водещ до недействителност, съдът не следва да изследва дали са налице неравноправни клаузи в договора.
В чл. 23 от ЗПК е уредена последицата от обявяване на договора за
недействителен, свеждаща се до задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според
твърденията на ищеца ответникът е върнал общо 1 639,56 лв. преди цесията и
750 лв., след нея, или общо 2 389,56 лв., което налага извода относно
неоснователност на претенцията.
Според разпоредбата на чл. 19 от ЗПК във вр. с §1 т. 1
от ДР на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита (какъвто е
настоящия случай, предвид инкорпориното задължение за сключване на
застрахователен договор - програма Кредитна
протекция Плюс при ненавършени 65 г. и застрахователна програма 66 Плюс при
навършени такива). По силата на текста от Закона годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
При анализ на
договора и изложените нормативни изисквания, при определен размер законна лихва
според БНБ за периода в размер на 10% , съдът стига до правния извод относно
противоречие на така постигнатите договорни клаузи със закона, като надвишаващи определените
по ал. 4 на чл. 19 размери, поради което ги третира като нищожни.
Свободата на договарянето не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на принципа на
добросъвестност при договарянето. В случая икономически по-силната страна е
упражнила натиск спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки допълнителни условия за сключване на договор за
потребителски кредит, на които е придала привидно доброволен характер и привидно право на
избор, които действия са в разрез с принципа на добросъвестността и са
обществено неприемливи. В тоя смисъл е и съдебната практика. (решение №
858/2019 г. на Окръжeн съд-Бургас; решение № 408/4.06.2020 г. на Окръжен
съд-Добрич).
Съдът служебно и по възражение на
ответнатата
страна разгледа
въпроса за големината на шрифта, доколкото изследваното нарушение на
императивна норма е очевидно. Използвания шрифт в договора и общите условия е по
– малък от 12 и не е еднакъв по размер.
Доколкото е налице най-тежкият порок,
водещ до недействителност, съдът не следва да изследва дали са налице неравноправни клаузи в договора.
В чл. 23 от ЗПК е уредена последицата от обявяване на договора за
недействителен, свеждаща се до задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според
твърденията на ищеца ответникът е върнал общо 1 639,56 лв. преди цесията и
750 лв., след нея, или общо 2 389,56 лв., което налага извода относно
неоснователност на претенцията.
Искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД, гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 срещу Г.И.Г. *** за признаване за установено, че Г.И.Г. има задължение към „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ЕАД, произтичащо от договор за потребителски кредит №746909/17.11.2011 г.
в размер на 1 211,23 лв.(хиляда двеста и единадесет лева и двадесет и три ст.), представляващо
незаплатено задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: