Р Е
Ш Е Н
И Е
№13
гр.
Пловдив, 03.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на трети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6915/2018 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.***”
ЕООД, седалище и адрес на управление : *** , чрез адв. Г.М. ***, против
Наказателно постановление № 16-002125 от 15.10.2018 г. , издадено от *** на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Жалбата е бланкетна. С нея се
иска да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, като не се изтъкват какви са съображенията за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
предсталява от Н. К. – **** отдел „Административно информационно и правно
осигуряване” в Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, която оспорва жалбата и
изразява становище, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима – подадена е в редвидения
в чл.59, ал. 2 от ЗАНН срок за обжалване, от правоимащо лице и при наличие на
правен интерес от обжалване, доколото жалбоподателят се явява санкционирано
лице.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 04.09.2018 г. на
строителен обект „Къща за гости, заведение за обществено хранене и магазин” в
с.У., с изпълнител „С.***” ЕООД, е установено, че на 04.09.2018 г. от страна на
дружеството- работодател „С.***” ЕООД не са осигурени безопасни и здравословни
условия на труд на работещите на строителния обект „Къща за гости, заведение за
обществено хранене и магазин” в с.У., като е допуснато Б.Н.Ч., работник на „С.***” ЕООД на длъжност „***” да
извършва товаро-разтоварни работи с челен товарач „Комацу” в третата къща за
гости без да има правоспосбоност за това. По време на проверката е установено,
че Б.Ч.качва на втория етаж на плочата на третата къща за гости чували с готова
суха смес за зидария ТХ- 500. При проведен разговор с Б.Ч.същият е потвърдил,
че няма правоспособност за работа с кари. На 10.09.2018 г. техническият
ръководител на обекта Л.Д.е декларирал, че се е наложило Б.Ч.да извършва
товаро-разтоварни работи с челен товарач „ Комацу” без да има правоспособност
за това, поради заетостта на титуляра в този момент.
В хода на образуваното административнонаказателно
производство е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№16-002125 от 13.09.2018 г. във връзка с констатираното нарушение.
Същият е предявен на нарушителя, като в графа
възражения е посочено, че причината за нарушението била възникналата неотложна
необходимост от вдигане на палета с лепило инцидентно.
Въз основа на съставения Акт за установяване
на административно нарушение №16-002125 от 13.09.2018 г. било издадено и
обжалваното Наказателно постановление, в което административнонаказващият орган
възприел установената в хода на проверката фактическа обстановка по идентичен
начин.
Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни
доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител
Н.И.Б., а също и въз основа на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, материали по административнонаказателната преписка – трудов
договор № 102 от 23.11.2017 г., допълнително споразумение от 23.12.2017 г. към
трудов договор № 102 от 23.11.2017 г., писмени обяснения от Л.З.Д.–
технически ръководител в „С.***” ЕООД, Заповед № 3- 0058 от 11.02.2014 г.
Не се спори по делото, а и се установява от
събраните в хода на съдебното следствие показания на Н.И.Б., че към дататата на
нарушението дружеството е осъществявало строителни дейности в строителен обект
„Къща за гости, заведение за обществено хранене и магазин” в с.У.
Установява се по делото също от приложения към
административнонаказателната преписка трудов договор № 102 от 23.11.2017 г. и
допълнително споразумение от 23.12.2017 г.
към трудов договор № 102 от
23.11.2017 г., че завареният в деня на проверката работник Б.Ч.е служител в „С.***”
ЕООД, и е назначен в дружеството на длъжността „***” .
Установява се също от показанията на св. Б.,
че в деня на проверката Б.Ч.качва на
втория етаж на плочата на третата къща за гости чували с готова суха смес за
зидария ТХ- 500 с челен товарач „Комацу”.
В
същата насока са и приобщените по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
писмени обяснения от Л.З.Д.– технически ръководител в „С.***” ЕООД, който
не оспорва констатациите в хода на проверката, като отбелязва, че
разтоварването на материал на бетонната
плоча се наложило поради заетостта на титуляра в този момент.
В хода на административнонаказателното производство,
а също и на съдебното следствие не се представят доказателства за
правоспособността на работника, заварен да извършва товаро-разтоварни дейности.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви,
подкрепят се от събраните и приобщени писмени доказателства - трудов договор №
102 от 23.11.2017 г.; допълнително
споразумение от 23.12.2017 г. към трудов договор № 102 от 23.11.2017 г.;
обяснения от Л.З.Д.– технически ръководител в „С.***” ЕООД.
С оглед изложеното съдът намира, че визираното
в обжалваното наказателно постановление нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на
труда, във връзка с чл.9, т.1 от Наредба
№10 от 07.12.2004 г. е доказано по безспорен начин. Налице е осъществено от
страна на „С.***” ЕООД нарушение на разпоредбите на чл.275, ал.1 от Кодекса на
труда, във връзка с чл.9, т.1 от Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. Съгласно
чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.9, т.1 от Наредба №10 от
07.12.2004 г. за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари работодателят е длъжен да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съгласно
посочената за нарушена в АУАН и НП
разпоредба на чл.9, т. 1 от цитираната Наредба при управление на кари се
допускат само: 1. правоспособни лица, които са придобили
правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари. От
събраните устни и писмени доказателства се установява, че на 04.09.2018 г. „С.***”
ЕООД в качеството му на работодател не е
спазил въведеното от закона изискване, предвидено
в чл.9 т. 1 от Наредба №10 от 07.12.2004 г., тъй като е допуснал на строителния обект на работа с челен товарач
неправоспособен работник да качва чували на строителния обект. В случая ирелевантен
остава въпросът за вината, предвид обстоятелството, че е вменено нарушение на
юридическо лице.
Предвид
изложеното правилно административнонаказващият орган е приложил материалния
закон, след като е квалифицирал нарушението по чл.275, ал.1 от КТ, вр. чл.197 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд, както и тази на чл.9, т.1
от Наредба №10 от 07.12.2004 г.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба
на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда. При проверка относно справедливостта на
наложеното наказание и с оглед правилото
на чл.27, ал.2 от ЗАНН съдът прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на други нарушения
от същия или от друг вид на трудовото законодателство от страна на
санкционираното лице, както и това че в резултат на нарушението няма данни за
настъпили вредоносни последици .
При преценка относно отегчаващите
отговорността обстоятелства съдът прие, че обществената опасност на нарушението
е висока предвид зачестилия брой нарушения от същия вид, а също и че
обществените отношения, които се засягат с нарушението, са свързани с
гарантиране на най-важните човешки ценности - живота и здравето на работниците при
осъществяване на вменените им трудови функции. Поради това всяко нарушение на
трудовото законодателство е свързано със създаването на реална опасност за
живота и здравето им. При определяне размера на наказанието обаче липсват
мотиви досежно налагането на имуществена санкция
над минималния размер от 1500 лв.
По тези съображения съдът намира, че наложената имуществена санкция в размер от
2000 лв. се явява несъразмерна на извършеното нарушение. Това налага и
изменение на наказателното постановление в частта, отнасяща се до определеното
и наложено наказание от 2000 лв. , като същото следва да бъде намалено до
минимално предвидения от закона размер от 1500 лв.
При проверка относно процесуалната законосъобразност
на издаденото наказателно постановление съдът не констатира допуснати нарушения
на процесуалните правила. И АУАН, и НП са издадени от компетентни лица, като
доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка
Заповед № 3- 0058 от 11.02.2014 г., а също и са спазени сроковете,
регламентирани в чл.34 от ЗАНН при издаването им. АУАН е предявен на нарушителя.
Описанието на нарушението в НП и АУАН е
по ясен начин, даващо възможност на нарушителя да разбере в какво се състои
нарушението и да организира адекватно защитата си, следователно АУАН и НП
отговорят на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
Не са налице основанията за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е
основно задължение, гарантиращо живота и здравето на работниците. Нарушението
макар и формално и без да са настъпили
вредоносни последици за работника , установен на строителния обект, създава
опасност за живота и здравето му. Дори и възраженията за инцидентност, релевирани срещу съставения АУАН, не могат да
бъдат възприети за сериозни и основателни,
предвид обстоятелството, че работодателят следва на първо място да ограничи до
минимум опасностите, които могат да възникнат в процеса на работата. Наред с
всичко изложено с оглед обстоятелствата от фактическа страна следва да се
отбележи, че нарушението е констатирано на строителен обект, където рисковете
от възникване на инциденти при работа са високи, същото е допуснато от лице,
което осъществява основно строителна дейност, поради което и следва да е
наясно, че с допускането до работа на лице с
товарач без нужната правоспособност създава реална опасност за живота и
здравето за работника.
Предвид изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002125
от 15.10.2018 г. , издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив,
с което на „С.***” ЕООД, седалище и адрес на управление : ***, представлявано
от Д.А.К., с ЕИК **** за нарушение на
чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.9, т.1 от Наредба №10
от 07.12.2004 г. за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари, на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лв. като НАМАЛЯВА имуществената
санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК,
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
...............................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.