РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Вл. Ч.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600148 по описа за 2021 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия П. ЦВ. Й., ЕГН
********** против присъда № 5 от 21.01.2021г. по НОХД № 792/2020 год. по
описа на Окръжен съд – Варна.
Развиват се оплаквания за необоснованост на изводите на ОС Варна за
наличие на виновно поведение на подсъдимия Й.. Твърди се, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че л.а., управляван от възз.Й., е бил
технически изправен, тъй като заключението на техническата експертиза
имало вероятностен характер, който не изключва възможността ПТП то да е
причинено поради прекъсване в ел.захранването на сервоусилвателя на
кормилната уредба.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това,
че на 29.08.2016 г. на път III - 902 на км 8,7 от гр. Аксаково в посока
Аксаково - Албена, на 1200 метра преди Чатал чешма, при управление на
МПС - л. а. „Тойота Ярис“ с peг. № ЕН 2153 ВМ нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват",
изгубил контрола върху управлението на автомобила и се блъснал странично
в крайпътно дърво, с което причинил смърт по непредпазливост на
1
пътничката М.П. Й., с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343,
ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОС Варна отложил изпълнението на
така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила .
На основание чл.343г от НК, съдът лишил подсъдимия П. ЦВ. Й. от
право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
За заплащане от подсъдимия П.Й. са възложени сторените в хода на
досъдебното и съдебното производство разноски.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и относно съдбата на
веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано
по жалба от защитника на подсъдимия – адв.Д.А., с която се оспорва
обосноваността на изводите на първата инстанция относно възприетия
механизъм за настъпване на ПТП.
В съдебно заседание се излага несъгласието на защитата с извода на ОС
Варна за допуснато от въззивника каквото и да е нарушение на ЗДвП.
Навежда се твърдение, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй
като заключението и на тройната АТЕ, назначена от ВАпС, също е
хипотетично и липсва категорично становище, че ПТП не се дължи на
технически неизправности по л.а. Иска се безалтернативно оправдаване на
възз.Й. по предявеното му на първа инстанция обвинение.
В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин.
И изслушаното от въззивния съд заключение на арбитражната експертиза не
подкрепя тезата на защита – на първо място няма обективни данни по делото
за внезапно възникнали технически неизправности по л.а., а дори да се
приеме за достоверно твърдението на подсъдимия за смущения в
ел.захранването на сервоусилвателя на кормилната уредба – това не прави
автомобила неуправляем, нито изключва възможността за избягване на удара
чрез спиране. Намира отмерените от първата инстанция наказания за
справедливи, тъй като са съобразени както с тежестта на извършеното, така и
с личността на дееца.
В последната си дума подсъдимият заявява желанието си присъдата на
първата инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за
неоснователни оплакванията на защитата по следните съображения:
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена
следната обстановка:
2
Подсъдимият Й. е правоспособен водач на МПС. Притежава
категории „С” от 1971г. и „DЕ” от 1981г.
На 29.08.2016г. подс.Й., заедно със съпругата си – пострадалата М.Й.а,
предприели пътуване от гр.Плевен (където живеели) към КК „Албена“.
Пътували с л.а.„Тойота Ярис“ с peг. № EH 2153 ВМ. Негов водач бил
подсъдимият.
Около 15ч. на 29.08.2016 г. времето било слънчево, с добра видимост,
като асфалта бил влажен, поради скорошно преваляване. Подсъдимият се
движил по път III-902. След гр.Аксаково, в района на км 8+700 и на около
1200 метра преди „Чатал чешма“, пътят минавал през дълъг ляв по посоката
на движение на автомобила завой. Й. управлявал автомобила със скорост от
около 67,7 км/ч. Платното за движение в района на произшествието било
двупосочно, с три ленти - две за движение по посока към Аксаково,
Варненска област и една - в обратната посока, по която се движил и л.а.
„Тойота Ярис“. Тя била разделена от другите две ленти с непрекъсната линия.
Видимостта била не по-малко от 100 метра. Наближавайки мястото на
произшествието, лекият автомобил Тойота Ярис с рег. № ЕН 2153 ВМ се е
движил в лява за посоката му хоризонтална крива, когато водача му П.Й.
предприел маневра завой вляво, за да заобиколи „...една неравност на пътя“.
В следващия момент подс.Й. направил опит да възстанови траекторията
си на първоначално движение, но установил, че воланът „...нещо ми
засече...'". В резултат на това, лекият автомобил Тойота Ярис с рег. № ЕН
2153 ВМ продължил движението си насочен косо вляво, преминал през
лентите за насрещно движение и навлязъл в терена край пътя. Там се ударил с
дясната си страна, в областта на предна дясна врата в дърво с обиколка на
ствола 124 см. Когато л.а. Тойота Ярис започнал да пресича разделителната
линия и да навлиза в лентата за насрещно движение се е намирал на
разстояние 67,4 м от мястото на удара. Движението на автомобила било
възприето от намиращите се в насрещно движещ се автомобил „Пежо
Партнер“ свидетели Н. и И. С оглед траекторията на движение и ниската
/според субективната им преценка/ скорост свидетелите предположили, че
целта на водача е да направи обратен завой. След удара в дървото те слезли от
автомобила и отишли на мястото на произшествието. Н. се обадил на Единен
телефонен номер 112 и съобщил за произшествието, а св.И. отишъл до
автомобила. Помогнал на Й. да излезе от него, но не успял да помогне на
стоящата на предна дясна седалка М.Й. Успял само да откопчае колана, с
който била обезопасена, проверил за пулс. Видял, че изтича кръв от носа и
ушите на пострадалата.
На място пристигнали екипи на РСПБЗН, ЦСНМ и на МВР.
Служителите на РСПБЗН вързали с въже автомобила и го изтеглили на пътя.
След това разрязали вратата и с помощта на медицинския екип извадили
пострадалата Й. Следствие на причинените травматични увреждания тя
починала по време на транспортирането до МБАЛ „Св.Анна[1]Варна“ АД.
3
Съгласно заключението на СМЕ за аутопсия № 171/2016 г., назначена в
хода на досъдебното производство, установени са следните травматични
увреждания на М. П. Й. - контузия на мозъчния ствол, контузия на мозъка,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа в
областта на средна лява черепна ямка, счупване на всички ребра по задна и
средна мишични линии с разместване на фрагментите, счупване на гръдната
кост, контузия на белите дробове, кръв и кръвни сгъстаци в двете плеврални
кухини, кръвонасядания по меките тъкани на средностението,
кръвонасядания в областта на гръдния кош и крайниците. Причината за
настъпилата смърт е контузията на мозъчния ствол. Травматичните
увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети или детайли на МПС, реализирани в посока отпред назад в областта
на гръдния кош, лявата теменнослепоочна област, крайниците. Налице е
пряка причинно[1]следствена връзка между ПТП и уврежданията, станали
причина за смъртта на пострадалата.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство химическа експертиза подс.Й. не е управлявал превозното
средство след употреба на алкохол или наркотични вещества.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били
изслушани експертите – Н.Н., Т.Т. и М.П., дали заключение по тройна АТЕ,
назначена на досъдебно производство. В писменото заключение вещите лица
са дали отговор на поставените въпроси - посочили са, че движението на
автомобила след напускане платното за движение е вследствие презавиване
от страна на водача, следвано от завъртане на волана в обратна посока
/вдясно/; липсва задействане на спирачната уредба на автомобила, което би
дало възможност за довеждане на същия в покой и избягване на фаталния
удар в дървото; не са установени при извършения личен оглед каквито и да е
повреди по процесния автомобил, и в частност в системите, които са
ангажирани основно в инцидента - кормилна и спирачна; експертите са
категорични, че не е била налице внезапно възникнала екстрена
ситуация/внезапно възникнала опасност/; видимостта на водача е била поне
100 метра, което значително надвишава необходимото разстояние за спиране.
При устните си разяснения, дадени в с.з. на 19.10.2020 г. пред ОС
Варна, вещите лица обаче, въпреки изявлението си, че поддържат писмено
даденото заключение, по същество достигат до други, противоположни
изводи – за ситуация, предизвикана от смущение в ел.захранването на
кормилната уредба на автомобила, поставила водача в невъзможност да спре
–виж л.59 гърба, отговор на вещото лице Т. на въпрос на адв.А.. Всъщност
вещите лица едва в устните си разяснения за първи път обсъждат хипотезата
за смущение в ел.захранването на усилвателя на електрическия волан,
въпреки че подобни данни са били изнесени от подсъдимия още на
досъдебното производство.
Първата инстанция е положила значителни усилия да изясни дали са
4
били налице технически повреди, възникнали внезапно и довели до
блокиране на кормилната уредба и самозавиване на автомобила. Категорично
е било изключено наличието на механични повреди по кормилната и
спирачната система на л.а. „Тойота Ярис“. В този смисъл са становищата на
всички изслушани експертизи, формирани след личен оглед на автомобила и
защитени от вещите лица и в съдебното следствие. По различен начин обаче
стои въпроса дали е имало смущение в електрическия сигнал, подаван към
електро-усилвателя на електрически волан. Подобно временно смущение в
ел.захранването на усилвателя на електрическия волан, според вещите лица
би могло да доведе до „втвърдяване на волана“. Обективни данни биха могли
да се съдържат единствено в паметта на компютърната система на процесния
автомобил, поради което и правилно първата инстанция се е насочила към
изследването й чрез експерт, които да извърши разчитането. Видно от
заключението на вещото лице А.Х.В. (л.72 и сл. НОХД № 792/20 г.)
състоянието на автомобила, в резултат на атмосферните въздействия при
неговото съхраняване, не позволява подобно изследване, т.е. твърдението на
подсъдимия за внезапно „втвърдяване“ на волана не може да бъде оборено.
Затова, за разлика от първата инстанция, настоящият състав на ВАпС,
обвързан от принципа in dubio pro reo, при наличието на няколко
възможности, възприе във фактическите си изводи най-благоприятната за
дееца – възникнало внезапно „втвърдяване“ на волана поради смущение в
ел.захранването на усилвателя на електрическия волан.
Съобразявайки всички тези данни, въззивната инстанция допусна
повторна АТЕ в състав от три вещи лица – О.Д., В.Т. и Е.Ж., чието
заключение и кредитира като най-пълно (съобразено с цялата доказателствена
съвкупност), обективно и компетентно дадено. Всъщност и повторната
тройна АТЕ достига до сходни изводи относно съществени за изясняване на
предмета на делото въпроси като скорост на движение на л.а., траектория на
движението му, място на удара, механизъм на ПТП. Вещите лица са
извършили външен оглед на лекия автомобил „Тойота Ярис“ с рег № ЕН 2153
ВМ през септември 2021 г. (повече от 5 г. след ПТП) и отново не са
установили механични неизправности, които да са в причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. При огледа на механичната част на
кормилният механизъм е било установено следното:
няма луфт в ябълковидните съединения на кормилните щанги;
няма луфт по-висок от допустимия в зъбната двойка на кормилната
рейка;
няма видими деформации по волана, кормилния вал, кормилната
конзола, кормилната рейка, нейните щанги, хебелите и шенкелите.
Кормилният привод е изправен. Всички скрепителни елементи по
кормилният механизъм са изправни;
Вещите лица са констатирали и са обективирали на снимка 3 от
заключението, че след произшествието лекият автомобил „Тойота Ярис“
с рег № ЕН 2153 ВМ е намерен с предни колела отклонени вдясно
5
(следователно волана след временното му „втвърдяване“ е било
възможно да се завърти вдясно). Завъртането на волана в дясна посока е
ясно видимо на снимковия материал.
От изложеното по-горе следва извода, че настъпилата временна
неизправност не може да е причинена от дефектирал електромотор на
електрическия усилвател на кормилния механизъм.
Вещите лица са посочили, че непосредствено преди произшествието
л.а. „Тойота“ се е движил през плавна лява хоризонтална крива (според
огледния протокол при хорда 50 м е измереното отклонение на хордата от
кривата на завоя 1,18 м). При движението си в кривата автомобилът плавно се
е насочил наляво, по посоката си, преминал е през двете ленти за насрещно
движение, излязъл е от пътя и се е ударил в дърво, разположено там с дясната
си част в областта на предна дясна врата; мястото на удара е в областта на
предната дясна врата на л.а. Тойота в масивното дърво, разположено на
1202,4 м след ОР и на 2,9 м вдясно от базовата линия в терена край пътя;
скоростта на движение на л.а. Тойота непосредствено преди произшествието
била 67,7 км/ч.; опасна зона за спиране на л.а. при тази скорост на движение е
64,5 м.
Вещите лица са посочили, че лекият автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
ЕН 2153 ВМ се е намирал на отстояние около 65,1 м преди мястото на удара в
крайпътното дърво в момента, в който е настъпило внезапно засичане
(„втвърдяване“ на волана), породена от погрешен или смущаващ
електрически сигнал към управляващия ел.блок и към електроусилвателя.
Въззивният съд приема, че именно това е и момента на възникване на
опасност за водача, когато за него е възникнало задължението по чл.20 от
ЗДвП да предотврати ПТП. Съпоставката на тази величина (65.1 м) и
опасната зона за спиране от 64.5 м. сочи на извод, че подсъдимият е
разполагал с техническа възможност да спре л.а. и да избегне удара в
крайпътното дърво.
Изложените фактически положения въззивният съд приема за
установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: частично дадените в
съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и становища на вещите лица, писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната
истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица
на местопроизшествието, от заключенията на изслушаните и приети по
делото съд. медицински експертизи относно причината за смъртта на
пострадалата М.Й., от заключението на повторната тройна автотехническа -
експертиза, изготвена от вещите лица – О.Д., В.Т. и Е.Ж., от заключението на
техническата експертиза за разчитане на данните от компютърната система на
л.а. с вещо лице А.Х.В. (л.72 и сл. НОХД № 792/20 г.), които вече бяха
6
коментирани по-горе.
Заключението на именно тези експертизи дава отговор на всички
относими въпроси, включени в предмета на доказване по това производство
съгласно чл.102 НПК. В този смисъл и оплакванията на защитата за
необоснованост на изводите за наличие на виновно поведение на подсъдимия
и за допуснати процесуални нарушения по повод установяване на
обективната истина по делото, допуснати от първата инстанция, не се
споделят от този въззивен състав.
Безспорно е установено, чрез заключението на повторната АТЕ, че
скоростта на л.а. „Тойота Ярис“ преди ПТП е била 67.7 км/ч., опасната зона
на спиране на л.а. при тази скорост е 64.5 м; установено е, че л..а. е бил на
около 65.1 м. преди мястото на удара, когато подсъдимият е усетил
„втвърдяване на вола“, но не предприел нито спиране, нито коригиране на
траекторията на движение на л.а. В резултат на неговото бездействие,
равняващо се на загуба на контрол, л.а. „Тойота Ярис“ пресякъл двете летни
за насрещно движение, напуснал пътя, навлязъл в крайпътната територия и се
ударил в крайпътно дърво. При тези обстоятелства напълно необосновано е
поддържаното и пред тази инстанция възражение на защитата, че
подсъдимият обективно не е могъл да предотврати удара. Това твърдение е
било отхвърлено мотивирано още от първата инстанция.
В разглеждания случай с оглед възведеното обвинение за нарушение на
чл.20, ал. 1 от ЗДвП отговорността на въззивника се обуславя от това, че той
не е реагирал своевременно и адекватно на т.нар. „втвърдяване на волана“ и
то в ситуация, когато сам водачът е насочил л.а. в съседната лента за
движение. Подсъдимият не е активирал спирачната система на л.а., и
очевидно късно предприел действия по коригиране на траекторията на
движение, завъртайки волана вдясно (в каквото положение е открит след
сблъсъка в дървото). Дървото е било обективно видимо от разстояние над 100
м., а смущението в електроусилвателя на волана е възникнало, когато
обективно е било възможно спиране – л.а. е бил на 65.1 м. - разстояние, по-
голямо от опасната зона. При установените факти, че избраната от водача
скорост е била разрешена и съобразена с кривата на завоя и пътната настилка,
в случая се е развила типична аварийна пътна ситуация, при която поради
неизпълнение на задължението за непрекъснато внимание при управлението
на превозното средство, водачът е реагирал късно, непосредствено преди да
настъпи сблъсъка, въпреки обективната възможност да стори това в по-ранен
момент и да предотврати произшествието.
С оглед изложеното въззивната инстанция прие, че в пределите на
доказаните фактически положения материалният закон е приложен правилно
и точно при осъждането на жалбоподателя П.Й.. Главната причина за
аварията е дефинирана компетентно и вярно. Задължението по чл.20, ал.1 от
ЗДвП изисква от водача да контролира непрекъснато управляваното пътно
превозно средство – по време на движението да не отклонява вниманието си,
7
да следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него
и движението на автомобила по него, да се концентрира в достатъчна степен
върху процеса на управление. Това задължение е самостоятелно и няма
връзка с режима на скоростта. При нарушението му водачът проявява
непредпазливост поради различни субективни външни и вътрешни фактори,
които го разсейват и водят до липса на концентрация върху осъществяваната
дейност. Когато той поради невнимание не реагира своевременно на
опасност, която е имал обективна възможност да възприеме, се касае до
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както законосъобразно е заключил и
първоинстанционият съд.
Деянието на подсъдимия не може да се третира като случайно по
смисъла на чл. 15 от НК, защото опасността за движението макар да е
възникнала внезапно, това е станало извън опасната зона за спиране, поради
което и ударът е бил технически непредотвратим. С късната си реакция, той
сам се е поставил в невъзможност да преодолее опасността за движението и
да осигури безопасността на намиращата се в колата му М.Й. Както се е
произнасял многократно ВКС, случайно деяние би било налице само при
липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в
опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати. В
случая пропускът на подсъдимия да задейства спирачната система на л.а.
своевременно или да коригира траекторията на движение на л.а. се дължи на
собственото му невнимание, а това изключва случайното деяние по смисъла
на чл.15 от НК.
Въззивната инстанция намира отмерените от първоинстанционния съд
наказания за справедливи и пропорционални на преследваните легитимни
цели.
Санкцията е отмерена при съобразяване принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание „Лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите обстоятелства.
В съответствие с изискването на чл.54 от НК за преценка на съществуващите
обстоятелства при определяне на наказанието на подсъдимия, първата
инстанция правилно е съобразила тяхното съотношение и е приела, че спрямо
П.Й. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да бъдат постигнати
именно с наказания на законовия минимум, предвиден в санкцията на чл.343,
ал.1 б.В НК и чл.343 Г от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от две години
и кумулативно лишаване от права за същия срок. Основавайки се на този
извод, основният съд е определил на подсъдимия наказанията, които по
размер съответстват на личната му опасност като деец и на изискванията на
чл.35, ал.3 НК, като е изложил съображенията си досежно обществената
опасност на конкретното деяние и на подсъдимия .
Предпоставките за налагане на тези наказания на П.Й., отчетени от съда
8
са - от една страна неговата зряла възраст, трудова заетост, чистото съдебно
минало, а от друга страна е съобразил негативните му характеристични
данни, обусловени от факта, че за периода 1998г.- 2017г. подс.Й. като водач
на МПС е санкциониран с 24 наказателни постановления и е глобяван 5 пъти
с фиш за извършени нарушения по ЗДвП. Затова и правилно първата
инстанция е отхвърлила възможността за индивидуализация на наказанията
при условията на чл.55 от НК. Съгласно Р. 63-83-II, нормата на чл. 55 НК се
прилага по изключение само в случаите, когато данните, които
характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е
налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца. При анализ на
обсъжданата конкретика, такъв извод не може да бъде изведен.
От друга страна, първата инстанция е приложила института на
условното осъждане, като правилно е преценила наличието на всички
предпоставки за това, установени в нормата на чл.66 от НК, акцентирайки
основно върху личностните качества на подсъдимия. Тази аналитична
дейност на ВОС се споделя изцяло от въззивния съд.
По изложените съображения, и предвид липсата на служебно
констатирани нарушения на материалния или процесуалния закон,
обосноваващи отмяна на постановения съдебен акт, настоящият състав на
въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да
бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 21.01.2021г. по НОХД № 792/2020
год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9