№ 233
гр. Шумен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201538 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001374/30.07.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД, с ЕИК200720669, със седалище
и адрес на управление: гр.С., С., район О., бул.”******* III” №136Б, ет.2, в качеството му на
работодател, представлявано от С.С.Р., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция
в размер на 300 лева /триста лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление,
като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” -гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага
подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД осъществява строително монтажни работи в обект
„Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, гр.Шумен, намиращ се на адрес: гр.Шумен, ул.“Карел
Шкорпил“ №1, като извършва Основен ремонт на сграда №23 /битов корпус/ с възложител
НВУ „В.Левски“, гр.Велико Търново. На 17.06.2021 год. на строежа била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по
труда”, гр.Шумен, първоначално на обекта в гр.Шумен, а след това и на 22.06.2021 год. въз
основа на представени писмени документи, при което било констатирано, че на посочения
обект е пуснато в действие и се използва от работещите работно инвентарно скеле модел
„УНИ 70“ с ширина 0.70 м и височина 16 м, като същото било инсталирано пред източната
фасада на сградата на строежа, без предпазните парапети на работните му площадки да са
окомплектовани със защитни бордови ленти за крака. Било констатирано, че такива
елементи не са доставени на строителната площадка, като независимо, че скелето не е било
окомплектовано с предпазно оборудване, същото е било прието на 10.05.2021 год. с Акт от
лицето Л.С.С., на длъжност „техник строителство и архитектура“ и от лицето И.М.И. на
длъжност „работник строителство“, след което скелето е било използвано от работещите,
които в рамките на един-два дни са налепили по фасадата на сградата термоизолационни
плоскости. От страна на лицето Л.С.С. била попълнена Декларация на основание чл.402,
ал.1, т.3 от КТ в която е посочил, че действително монтираните скелета не са били снабдени
с бордови дъски и са били използвани от работещите на строежа четирима работници.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ПР2120444 от 17.06.2021 год. и 22.06.2021 год., който бил връчен на управителя на
дружеството на 29.06.2021 год. За констатираното нарушение на 29.06.2021 год. на
дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №27-0001374/29.06.2021 год., като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗБУТ, чл.173, ал.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места при
използване на работно оборудване и чл.16, т.1, б.“б“ и чл.61 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Актът е
бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да
изложи възражения. Впоследствие се е възползвал и от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които е изложил, че работното
скеле е било закупено от тях в това състояние, без а е фабрично окомплектовано със
защитни бордови ленти за краката, че са използвали същото само един-два дни и че са взели
необходимите мерки за доокомплектоване на скелето, съобразно дадените им предписания
по време на проверката. Впоследствие на 05.07.2021 год. и на 30.07.2021 год. са били
депозирани допълнителни молби, в които дружеството-жалбоподател заявява, че са
2
отстранили посочените в предписанието недостатъци. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, както и
депозираното възражение е издадено наказателно постановление №27-0001374/30.07.2021
год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД, с
ЕИК200720669, със седалище и адрес на управление: гр.С., С., район О., бул.”******* III”
№136Б, ет.2, в качеството му на работодател, представлявано от С.С.Р., с ЕГН********** е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева /триста лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ПЛ. В.
С. и на свидетеля Г. П. П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ПЛ. В. С. и Г. П.
П., доколкото същите са присъствали по време на извършване на проверката и показанията
им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които
свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗБУТ Работното оборудване се пуска на
пазара и/или се пуска в действие и използва само ако отговаря на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове. В същото
време съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване Не се допуска експлоатация на работно
оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и
автоматизация, свързани с безопасността на труда, като съгласно нормата на чл.16, т.1, б.“б“
от №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи Строителят осигурява
комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните
изисквания на тази наредба.
Безспорно установено по делото е, че по време на извършване на проверката на
обекта, на който са били извършвани строително-монтажните работи е било пуснато в
действие и използвано от работещите работно инвентарно скеле модел „УНИ 70“ с ширина
0.70 м и височина 16 м, като същото било инсталирано пред източната фасада на сградата на
строежа, без предпазните парапети на работните му площадки да са окомплектовани със
3
защитни бордови ленти за крака. Такива елементи не са били доставени на строителната
площадка, като въпреки, че скелето не е било окомплектовано с предпазно оборудване,
същото е било прието на 10.05.2021 год. с Акт от лицето Л.С.С., на длъжност „техник
строителство и архитектура“ и от лицето И.М.И. на длъжност „работник строителство“, след
което скелето е било използвано от работещите, които в рамките на един-два дни са
налепили по фасадата на сградата термоизолационни плоскости.
В подкрепа на този извод са и събраните хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите ПЛ. В. С. и Г. П. П., които са присъствали по
време на извършване на проверката и лично са възприели състоянието на скелето към този
момент, както и факта, че на обекта е имало работници, извършващи строително-монтажни
дейности именно на посоченото скеле.
А с оглед на изложеното се налага извода, че дружеството–жалбоподател е
осъществило състава на посоченото в акта и в издаденото наказателно постановление
административно нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗБУТ, чл.173, ал.1 от Наредба
№7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места
при използване на работно оборудване и чл.16, т.1, б.“б“ и чл.61 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР.
Впоследствие дружеството е изпълнило задължението си и е отстранило посочената
нередовност, като е окомплектовало скелето с допълнителни елементи. Това обстоятелство
се установява от приложените като писмено доказателство по делото Молба вх.
№21075315/30.07.2021 год., Молба изх.№77-1/05.07.2021 год. и снимков материал.
Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е
било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган,
както и с оглед констатираната липса на вредни последици за работниците, съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.415в, ал.1 от КТ. В същото време обаче,
съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанието. Наложил е наказание в размер на максималния, предвиден в закона, без да
изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в
настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде
наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от
КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева. В тази връзка съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че при издаване на
наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Такива не са посочени изрично в жалбата, а и не са установени от страна на настоящия
състав при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление.
4
Съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че приложената в настоящия
случай разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, регламентираща административно-наказателна
отговорност при маловажни случаи на нарушение на разпоредбите на КТ, по същността си
представлява специално правило, дерогиращо общата норма на чл.28 от ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по реда на КТ, съобразно чл.415в, ал.1 от КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда
на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи, за разлика от общата хипотеза на "маловажност", не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В
контекста на посоченото, настоящият състав намира, че наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН. Това тълкуване, от една
страна е съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. №
7/2010 г., а от друга - отчита специфичната уредба на института на "маловажността", вложен
в КТ. Преценката за маловажност на административното нарушение на норми от КТ следва
да бъде извършвана при стриктното съблюдаване на правилото на чл. 415в от цитирания
нормативен акт..
С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното
наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-
жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 300 /триста/ на 100 /сто/ лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било изменено, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-0001374/30.07.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.415в, ал.1 от КТ на „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД, с ЕИК200720669, със седалище и
адрес на управление: гр.С., С., район О., бул.”******* III” №136Б, ет.2, в качеството му на
работодател, представлявано от С.С.Р., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция
в размер на 300 лева /триста лева/, като намалява размера на наложената „имуществена
санкция” от 300 /триста/ на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД, с ЕИК200720669, със седалище и адрес на
управление: гр.С., С., район О., бул.”******* III” №136Б, ет.2, представлявано от С.С.Р., с
ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6