Решение по дело №522/2016 на Районен съд - Карлово

МОЛИ съда да постанови решение, с което: 1) да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Ч.С.А., ЕГН: ********** и А.С.А., ЕГН: ********** на него; 2) да бъде осъдена ответницата да му плаща месечна издръжка за двете деца, както следва: за Ч.С.А. – 190.00 лв., а за А.С.А. – 170.00 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Ответницата, чрез пълномощника си адв. П., намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че бракът им с ищеца бил прекратен в края на 2009 г.. От раздялата им с него до заминаването ѝ за Л. в началото на 2016 г. тя и децата живеели с нейната майка, в дома ѝ (за Ч. – до септември 2014 г.), като само тя помагала безрезервно в отглеждането и възпитанието на децата. До момента на предявяване на иска по настоящото дело ищецът никога не бил имал претенции, свързани с личностните качества на майка ѝ, с начина, по който тя общувала с децата и подпомагала тяхното отглеждане и възпитание, поради което за ответницата било изненадващо твърдението, че тя нямала авторитет пред дъщеря им и че не полагала адекватни на възрастта и нуждите на детето грижи в нейно отсъствие, което било временно. Според ответницата А. била силно привързана към нея и към баба си и многократно била заявявала, че баща ѝ много настоявал и я притеснявал тя да отиде да живее при него, но тя не желаела, тъй като се чувства добре при баба си. През целият им съвместен живот с ищеца и след раздялата им, неговите родители не ѝ помагали за децата, дори не ги търсели да общуват с тях, както било нормално за баба и дядо. В дома им били създадени условия детето да живее спокойно и нормално. Оспорвала твърдението в исковата молба, че тормозела децата си, вдигайки им скандали и заявявайки, че ще ги изостави или че ще се самоубие, както и че тормозела майка си и посягала да я удря. Невярно било и твърдението, че си имала приятел, че заявявала пред децата, че ще ги напусне и ще заживее с него, както и че той се е държал грубо с тях, заканвайки се и с физическо насилие. Твърди, че през целия си живот като майка се била старала да бъде добра, обгрижвала ги с оглед техните нужди и собствените си възможности, показвала обичта си към тях, била внимателна, стараейки се да ги възпитава правилно. Децата били привързани и към нейната майка, която в отсъствие на ищцата била на тяхно разположение, полагайки адекватни грижи. С майка си били в прекрасни отношения и тя я подкрепяла в решението ѝ временно да замине за А., за да реализира по-високи доходи, които ѝ били необходими най-вече за децата. С нея контактувала по Скайп, като ѝ се обаждала по три пъти на ден. Относно твърденията на ищеца, свързани с изплащането на издръжката на децата и подпомагането им, ответницата твърди, че първите няколко месеца след развода същият изплащал присъдената издръжка, след което спрял. Затова се наложило да образува изпълнително дело, като съдебният изпълнител му наложил запор върху трудовото възнаграждение, след което последвали скандали и закани. По същото време той бил образувал дело за промяна на родителските права върху детето Ч.. Във връзка с двете дела, се споразумели той да оттегли иска си, а ответницата да вдигне запора, за да може да си ползва цялата заплата. Така и направили. От месец януари 2015 г. ищецът не бил заплащал никаква издръжка за децата. Неверни били твърденията му, че многократно ѝ давал и други суми, за да я подпомага, че приготвял зимнина и осигурявал отоплението ѝ през зимата, че го изнудвала за пари. Единственото, което направил за децата си, било да им купува за поводи подаръци. Твърди, че ищецът започнал да влияе на сина им Ч., настройвайки го срещу нея. На 23.09.2014 г. синът им започнал да я обижда, употребявайки грозни думи, една от които била ,,боклук“. Изненадала се на поведението му, тъй като дотогава нямала някакви сериозни проблеми с него. Направила му остра забележка, че не може да се държи с майка си по този начин, след което той ѝ заявил, че отива да живее при баща си. Не го била гонила, но и не можела да го спре, тъй като бил доста голям. Изпратила го с всички дрехи, обувки, екипи, които носел и досега, тъй като баща му не му закупил такива, както твърдял в исковата молба. Тя продължила да се грижи за него, тъй като детето идвало често през деня у тях, а вечер се прибирало при баща си. И до днес страдала изключително много, че той взел това решение. Първите месеци дори не искал да вижда сестричката си и да общува с нея. Изцяло не отговаряло на истината изложеното в исковата молба относно случая със счупената ръка на сина им. Ответницата твърди, че преди да замине за А. провела няколко разговора с ищеца, като се договорили А. да остане при нейната майка, защото там се чувствала добре, свикнала била и го желаела, Ч. да живеел при него, а тя да им изпраща пари за издръжката им. Преди заминаването си имала паричен заем, част от който погасила със суми от обезщетението, което получила от армията, а другата част от последното оставила, за да може майка ѝ да заплаща месечните погасителни вноски към банката. Още първия месец успяла да изпрати на децата си пари и цял куфар с дрехи и лакомства, който лично ищецът отворил. Всеки месец изпращала по два пъти достатъчно средства за тях, както и дрехи, маратонки, обувки. Платила през месец май 2016г. 200 лв. за зелено училище на А.. Била ѝ изпратила пари за Лазаровден, които баща ѝ взел. Всеки ден контактувала по няколко пъти с А. по Скайп. Почти винаги тя била с приятелки у дома, с които си играела. Детето било спокойно. В училище се справяло много добре. Всяка седмица по веднъж се обаждала на класната ѝ ръководителка, от която знаела, че детето нямало никакви проблеми. Разговаряла била и с психолога на училището. Майката на ответницата се занимавала с нея, учели заедно, когато имала затруднения, излизали на разходка и да си играе в парка, срещала я с други деца. Ответницата непрекъснато правела опити да поддържа връзка и с Ч., но баща му не разрешавал. Считала, че синът им се страхува от баща си, защото в негово присъствие или не желаел да говори с майка си, или я обиждал. Ч. ходел при баба си по няколко пъти в седмицата през деня или да преспива, когато баща му бил на работа нощна смяна. Тогава си говорели нормално с него по Скайп и той казвал на майка си че я обича. За рождения ѝ ден на 28.06. ѝ изпратил съобщение с много мил поздрав. Ответницата оспорвала твърденията на ищеца, че средата, в която живеел синът им и в която искал да живее и А., била нормална. Ищецът съжителствал с друга жена, която многократно показвала с думи и действия, че децата ѝ нарушавали спокойствието. Ищецът ѝ позволявал да гони А. от дома им, защото ѝ пречела. Дъщеря им не я харесвала и не искала да живее с нея. Казвала на майка си, че много крещяла и се карала. Тази жена си позволявала да псува ответницата на улицата в присъствието на децата. Двамата с ищеца работели в гр. П., пътували до там, често имали нощни смени. Двамата държали квартира в П., където оставали и през седмицата. В негово отсъствие Ч. бил при баба си, където оставал и да спи. Когато ищецът взимал А., той не се занимавал с децата, а ги водел при своята майка в с. Дъбене, която почти винаги ги оставяла без надзор. Случвало се да преминават сами жп линията, за да играят на могилата в близост до селото.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са удостоверения за раждане, от които е видно, че ищецът и ответницата са родители на децата Ч.С.А., роден на ***г. и А.С.А., родена на *** г..

От приложеното гр. д. №718/2013 г. по описа на КРС се установява, че с влязло в сила на 14.08.2013 г. Решение №568/18.07.2013 г., съдът е изменил присъдената по гр. д. №406/2009 г. по описа на КРС издръжка, като я увеличил на 150.00 лева месечно за детето Ч. и на 120.00 лева месечно за детето А..

От представеното от ищеца удостоверение от 09.05.2016 г. е видно, че същият работи в „Д.. – гр. П., като за периода м. ноември 2015 г. – м. април 2016 г. е получил брутно трудово възнаграждение общо в размер на 11560.27 лева или 1926.71 лева месечно.

Представени са от ответницата от ответницата платежни документи, удостоверяващи направени от нея парични преводи от А. в полза на майка ѝ А.К. в периода м. март 2016 г. – м. септември 2016 г..

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция ‚Социално подпомагане“ – гр. Карлово се установява, че към момента на изготвянето му детето Ч.С.А. се отглежда и възпитава от баща си, а за детето А.С.А. грижи полага баба ѝ А.Н.К.. Битовите условия и в двете жилища са добри, като на децата е осигурено всичко необходимо за поддържане на добър жизнен стандарт. Двете деца се срещат често и контактуват помежду си, като са задоволени нуждите им от социални контакти, образование и медицинско обслужване.

За доказване твърденията на ищеца е изслушана свидетелката М. А. – негова майка. Тя заявява, че поддържа чести контакти с внуците си, въпреки, че Д. ѝ създавала пречки да ги вижда. Имало случай след развода, при който били с децата и С. на гости при съседка. Д. се обадила, че ако не ѝ доведат децата до пет минути ще повика полиция. Това нейно поведение стресирало децата. С. бил грижовен баща и имало силна връзка между него и децата. Майката се опитвала да влияе на децата и по-специално на А., като я настройвала срещу баща ѝ. Докато Д. се намирала в А., А. търсела баща си. Когато тя се връщала, детето се променяло и страняло от ищеца и отказвала да се види с него. С. купувал на децата дрехи, давал им храна, обгрижвал ги. Помагала му жената, с която живеел – Н.. Тя била много добра домакиня и също се грижела за децата. Децата, докато живеели при майка си нямали хигиенни навици – ходели с мръсно бельо, неизмити и несресани. С. и Н. променили това, като ги възпитавали и учели на обноски. Д. използвала децата, за да изнудва бившия си съпруг за пари. Заплашвала го, че няма да ги види, ако не му даде определена сума. С. се принуждавал да ѝ дава каквото поиска, независимо, че плащал издръжка. Веднъж и дал 1000 лева назаем, за да купи дърва. В друг случай занесъл хранителни продукти за децата, но Д. разхвърлила чантата по коридора, защото искала да ѝ донесе пари. Ч. разказал на свидетелката, че майка му му казала, че дядо му бил к.., баща му бил к.. и той щял да стане к.. Самата свидетелка получила смс от Д., че щяла да смени името на Ч., за да не носи името на дядо си по бащина линия, че намерила друг баща на децата и щели да имат други баба и дядо. Това се случило скоро след смъртта на съпруга на свидетелката и понесла заплахите много тежко. Д. травмирала децата. Имало случай, когато извадила нож и заплашила Ч., че ще се самонарани, ако не ѝ вземе назаем отнякъде 20 лева за банкет. Впоследствие Ч. се пренесъл при баща си след пореден скандал с майка си. Детето разказало на баба си, че след училище искал да  покаже на майка си какво бил написал, но тя не му обръщала внимание. Той се подразнил, скарали се и тя го изгонила, като преди това се обадила на приятеля си и му се оплакала. Приятелят на Д. разговарял с Ч. по телефона и го заплашил. След като се преместил при баща си Ч. се чувствал много по-добре, успокоил се и си повишил успеха в училище. С. и Н. водели децата на разходки и на почивки. А. спечелила конкурс за красота, благодарение на Н., която изцяло се занимавала с подготовката ѝ за конкурса. Двете деца се чувствали много добре при баща си и според свидетелката той трябвало да ги гледа. Още повече, че той не създавал пречки да се виждат, когато поискат, както с баба си А., така и са майка си.

От показанията на свидетеля Н. Б. се установява, че живее на семейни начала с ищеца от седем години в неговото жилище в гр. К... Посочва, че С. бил идеалният баща – готвел, перял, простирал, дори сресвал косата на дъщеря си и я къпел. Децата били много привързани към него. Търсели всяка възможност да са при баща си, а бившата му съпруга викала полиция. Това се случвало няколко пъти, въпреки, че никога децата не били без нейно знание при тях. С. плащал редовно издръжката. Неведнъж давал допълнително пари, които Д. му искала. Свидетелката също давала пари и купувала хранителни продукти и дрехи за децата, които ищецът да ѝ занесе. Случвало се Д. да откаже дрехите, защото според нея били цигански. Когато децата били болни, купували лекарства. С. ѝ нарязал и прибрал дървата. Докато били гледани от майка си, децата били мръсни, нямали хигиенни навици, не се миели и не се къпели. Идвали без бельо, с изпокъсани чорапи. А. дори нямала четка за коса и не била сресана. Свидетелката и С. им купували нови дрехи ги преобличали, на А. купили четка за коса. Ч. бил изпъден от майка си. Тя се прибрала от работа , а детето искало да ѝ покаже, че се постарал и написал домашното си по английски. Майка му не му обърнала внимание и говорела по телефона, въпреки неколкократните му молби. Ч. се ядосал, двамата си разменили остри думи. Ч. наркъл майка си „б..“ и тя му казала да си събира багажа и да отива при баща си. Обадила се на приятеля си, който заплашил Ч. по телефона, че ще дойде и „ще му загрее врата“. Имало и други случаи преди това, когато Ч. идвал разстроен при тях след скандал с майка си, но след това се връщал при нея. Свидетелката настоявала Ч. да се върне при майка си, но той не искал. На другия ден си счупил ръката. Д. не се поинтересувала от състоянието му. Вместо това, виждайки ги от терасата, отправила подигравателни думи по техен адрес : „това е новата ти майка, заминавай при нея“. След като заживял с баща си и със свидетелката, Ч. повишил успеха си от 4.00 на 5.50. Детето било спокойно, излизало с приятели и се забавлявало. Майка му, обаче не преставала да го затормозява психически – по чат или с смс-и му натяквала, че той бил виновен за всичко, че вече нямал майка, че нямало да я види повече, че бил предател и се отричала от него. Свидетелката лично била чела тези смс-и. След заминаването си за А. Д. обещала да помага за издръжката на децата с пари и дрехи, но помощта ѝ била минимална.Изпратила на Ч. един екип за рождения ден, както и куфар, от който Ч. донесъл два тоблерона и шоколладови изделия, които децата си разделили. На А. купила 6 тениски. Помощта ѝ била недостатъчна, предвид разходите, които трябвало да се правят за децата. Те се поемали основно от С.. Свидетелката помогнала на А. да се подготви за конкурс „Мис К…..“, който в крайна сметка тя спечелила. Ходела с нея на репетиции, погрижила се за всичко около конкурса. При прибиранията си от А. майката не търсела сина си, дои не му казвала, че си е в България. Когато Д. се връщала, променяло се и отношението на А. към баща ѝ – отказвала да се вижда се него и се държала хладно. В отсъствието на майка ѝ, за А. се грижела баба ѝ А., но тя била на възраст и макар да готвела и перяла и чистела, не можела да осигури това, от което детето се нуждаело. Детето нямало достатъчно социални контакти. Стояло пред компютъра и чакало майка му да се обади. Не си играело с други деца, било затворено по цял ден. Не получавало и необходимото възпитание. Когато С. и свидетелката били едновременно на работа, те оставяли Ч. в гр. П., където последната имала собствено жилище. След като Ч. заживял с баща си, С. и Д. се уговорили той да не плаща дължимата издръжка, тъй като вече полагал грижи за едното дете. Въпреки това тя не спазила уговорката и заплатата на ищеца била запорирана по нейна молба. Впоследствие запорът бил вдигнат. Имало и втори случай, когато Д. нарушила уговорката и по нейно искане била запорирана заплатата на С.. По това време те били на море с децата и тези действия на ответницата им създали затруднения. При псоледните си срещи с Ч. Д. се държала добре с него и имали нормален диалог. Подарила му кецове. В момента бил завършен ремонта на детската стая в жилището на С., и тя била пригодена за двете деца. Ч. и А.били силно привързани един към друг и се срещали при всяка възможност.

От показанията на свидетелката А.К. се установява, че е майка на ответницата. От заминаването на дъщеря ѝ за А., тя се грижела за А.. Преди това Д. полагала грижи за нея, а свидетелката ѝ помагала. Ч. отишъл да живее при баща си след скандал с майка си. Това се случило сутринта около 08:30 ч..Свидетелката му купила бюрек, а Ч. искал затворена пица. Ч. се ядосал на баба си и   и ѝ се разкрещял. Д. се намесила и му направила забележка да не нагрубява баба си, а той обидил и нея, като я нарекъл „б..“. Майка му му казала щом са боклуци, да отива при баща си. Ч. си събрал багажа и се изнесъл. Д. се опитала впоследствие да разговаря с него и да го убеди да се извини и да се върне, но Ч. отказвал. След нейното заминаване за А. на 02.02.2016 г., С. започнал да настоява А. да живее при него, въпреки, че се били уговорили с Д. детето да остане при баба си. А., обаче не искала и дори се криела, когато чуела, че баща ѝ я търси, за да я вземе. С. чукал и блъскал по вратата и викал „Дай ми детето“, а А. казвала: „Бабо, моля те, кажи му, че не искам“. Тя не искала да ходи там, защото Н. постоянно я критикувала и ѝ правела забележки. Н. и С. се карали пред децата и се обиждали с цинични думи. Веднъж двете деца били изгонени от Н. – било много студено, рано сутринта. А. плачела, треперели от студ. А. всяка вечер контактувала с майка си по Скайп, чували се и по телефона. С Ч. контактувала по същия начин. Д. се интересувала от децата си, питала ги как се чувстват и как е на училище. Често изпращала пари и им помагала финансово. На децата изпратила куфар с омекотители и препарати, изпращала им дрехи, обувки и сладки неща. Впоследствие те ѝ благодарили за подаръците. Д., след като напуснала предишната си работа като военнослужещ, с полученото обезщетение  погасила голяма част от свой кредит. Останалата част от парите оставила на свидетелката, за да покрива разходите по отглеждането на А., а и на другото дете. В момента кредитът бил почти погасен, оставала само една вноска от 270 лева. Децата имали изградени хигиенни навици – винаги били измити, изкъпани и добре облечени. А. имала приятелки, с които се виждала и си играела. Свидетелката ходела на родителските срещи на А., а преди това това правела Д..

От показанията на свидетелката К. К. се установява, че познава страните по делото. Познавала Д. от самото ѝ раждане, а майка ѝ от …години.Била близка с Д. и ѝ ходела на гости, преди да замине за А.. Домът ѝ бил винаги подреден и изчистен. Както майката, така и бабата се грижели много добре за децата. Ч. отишъл при баща си, защото се скарал с майка си, нагрубил я с обидни думи. Д. искала Ч. да се върне, но той отказал. Семействата на страните живеели в съседни блокове. Свидетелката живеела в блока на ищеца. След заминаването на Д. бабата се грижела много добре за А.. Детето било винаги прилежно облечено и чисто. Никога не била с несресана коса. Водели я в парка да си играе с други деца, играела си с приятелки и пред блока. На рождения ѝ ден имало много деца, стаята била украсена. А. споделяла със свидетелката, че иска да отиде в А. при майка си. Не искала при баща си, защото била свикнала с баба си. Свидетелката присъствала на инцидент, при който бащата искал да вземе А., а детето се криело и не искало да излезе. Д. често контактувала с А. по Скайп. Пращала им пари, купувала подаръци и на двете деца. На Ч. изпратила маратонки и спортен екип, които той приел. Ч. контактувал с баба си А., тя перяла и негови дрехи. Битовите условия в дома на бабата били много добри и имало всичко необходимо. Свидетелката не била в добри отношения с Н.. Имали битов конфликт за миенето на терсата. С. пък я нарекъл „лъжлива клюкарка“. А. спечелила конкурс за красота, а майка ѝ изпратила от А. три рокли. Всичко, което Д. изпращала било за двете деца, а не само за А..

Изслушан лично в съдебно заседание, непълнолетният Ч. А., на .. години, заявява, че е ученик в СОУ „Х.. П..“ – гр. К... Живеел при баща си от около две години. Преди това живеел при майка си и баба си в апартамент в съседния блок. С майка си се карали постоянно. Тя го изгонила от вкъщи, след като се скарали за глупост. Той искал да ѝ покаже как си написал домашните, а тя вместо да му обърне внимание започнала да говори с приятеля си по телефона. Възникнал скандал, който продължил и на следващия ден. Майка му му казала да си събира багажа и да отива при баща си и той това направил. Сестра му А. му липсвала. Тя живеела с баба им А., която обаче не можела да се грижи за нея. Не било достатъчно само да ѝ изпере и сготви. А. не се срещала с никой, била затворена по цял ден. А. искала да я гледа майка им, но това нямало как да стане, защото тя била в А.. Сестра му много обичала баща им и била силно привързана към него. Майка им и баба им, обаче правели всичко възможно да я настройват против него. Ч. бил натоварван психически от майка си – насаждала му чувство за вина, пишела му , че го обича, а след това че се отричала от него. Когато се прибирала не му се обаждала, веднъж дори го подминала на улицата и се направила, че не го вижда. А. била там и започнала да вика: „бате, бате“, а майка им си гледала телефона. Жената, с която живеел баща им била свястна, грижела се за всичко и се разбирали. А. нямала желание да я опознае. Не било вярно, че ги била изгонила – казала им със спокоен тон да отидат при майка си, защото ѝ било лошо и трябвало да влезе в банята, а майка им след това дошла да се кара защо били изгонени.

Изслушана лично в съдебно заседание, малолетната А. А.а, на *** години, заявява, че е ученичка. Живеела при баба си, на която била кръстена. Майка ѝ работела в А. заради тях. Помагала на баба ѝ, изпращала пари. Не искала да ходи при баща си, защото неговата жена много я дразнела. Държала се лошо с нея, казвала ѝ, че е лигла, а като били на морето казала на баща ѝ, че на негово място щяла да я набие. При баба ѝ не ѝ било скучно. Имала играчки и компютър. Гледала телевизия, играела на игри, излизала навън. Брат ѝ не ѝ липсвал много. Сърдела му се, защото обиждал майка им. Баща им се държал малко по-добре с нея.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права,  е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането ѝ. Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи се съобрази с разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни за съдилищата. Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата“ се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.

Съдът кредитира отчасти показанията на разпитаните свидетели, като отчита пристрасността и предубедеността на всеки от тях, доколкото са близки или роднини на страните по делото и произхождащите от това противоречия в изнесените от тях факти и обстоятелства.

От писмените и гласните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че детето Ч.С.А. трябва да живее при баща си, съответно родителските права следва да се предоставят за упражняване на него. За да достигне до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска, факта, че детето трайно пребивава при ищеца, живеят с него от м. септември 2014 г. и той трайно полага грижи за сина си. Установено е, че С. А. може да разчита на помощта на жената, с която живее съпружески, както и на майка си. Съдът съобрази при вземане на решението си и отразеното в социалния доклад, желанието на детето, изразено искрено и непредубедено в съдебно заседание, както и становището на ответницата – че уважава решението на сина си и е съгласна той да живее при баща си.  По изложените мотиви съдът следва да постанови детето да живее със своя баща, на адреса посочен в исковата молба и да предостави упражняването на родителските права на него.

На ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, половината от училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето – рожден ден и имен ден, както и по време на нейните лични празници – рожден ден и имен ден.

С исковата молба се претендира заплащане на издръжка в размер на 190.00 лева. Не са ангажирани доказателства ответницата да е задължено лице по смисъла Семейния кодекс и да осигурява издръжка на други лица. Безспорно, детето се нуждае от средства за издръжка, за храна, облекло, разходи във връзка с обучението му. По делото не са ангажирани доказателства за нужди над обичайните такива за неговата възраст. Не се събраха данни ответницата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. Отчитайки присъщите нужди на детето и с оглед възрастта му, съдът намира, че  за Ч. е необходимата сума за издръжка е в размер на 280.00 лева. От определената издръжка съдът счита, че участието на ответницата следва да бъде в размер на 170.00 лева, а на ищеца – 110 лева. Съдът счита, че бащата следва да участва с по-малък дял в определената издръжка, тъй като се взема предвид факта, че същият се грижи непосредствено за възпитанието и отглеждането му, като осигуряването на по-голяма издръжка, би му създало особено затруднение. Съдът приема, че майката следва да участва в определената за детето издръжка с по-голям дял, отчитайки факта, че същата не осъществява преките грижи по отглеждането му. Освен това същата пребивава и работи в А., където е ноторно известно, че получаваните доходи значително надвишават тези в България. Всичко това навежда на извода, че сумата от 170.00 лева за издръжка на детето ѝ не би представлявала трудност за нея.  При тези обстоятелства съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 170.00 лева за детето Ч., считано от влизане на решението в сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 170.00 лева, до пълния предявен размер от 190.00 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

На следващо място, съобразно константната съдебна практика, децата следва да живеят при единият от родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г. на Пленума на ВС., раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.” В конкретния случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене на децата, напротив, децата имат силна емоционална връзка помежду си, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разделени. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява  „Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа”.

С оглед изложеното съдът следва да постанови детето А. да живее със своя баща, на адреса посочен в исковата молба и да предостави упражняването на родителските права на него.

На майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, половината от училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето – рожден ден и имен ден, както и по време на нейните лични празници – рожден ден и имен ден.

С исковата молба се претендира заплащане на издръжка за детето А. в размер на 170.00 лева. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на малолетната над обичайните такива за нейната възраст. Отчитайки присъщите нужди на детето и с оглед възрастта му, съдът намира, че  за А. е необходимата сума за издръжка е в размер на 250.00 лева. От определената издръжка, предвид възможностите на родителите, съдът счита, че участието на ответницата следва да бъде в размер на 150.00 лева, а на ищеца – 100.00 лева, тъй като бащата е този, който ще се грижи непосредствено за възпитанието и отглеждането на детето. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева за детето А., считано от влизане на решението в сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 150.00 лева, до пълния предявен размер от 170.00 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските – такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:

Като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителни те относно характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен.  Ето защо искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не следва присъждат.

Водим от горното, съдът:

Р      Е      Ш      И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ч.С.А., ЕГН: ********** на бащата С. Ч. А., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ч.С.А., ЕГН: ********** на адреса на бащата в гр. К.., ул. Г.К. №..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.А.А.., ЕГН: ********** *** с детето Ч.С.А., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, половината от училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето – рожден ден и имен ден, както и по време на нейните лични празници – рожден ден и имен ден.

ОСЪЖДА Д.А.А.., ЕГН: ********** ***, да заплаща на детето Ч.С.А., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител С. Ч…А., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от влизане на решението в сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 170.00 лева, до пълния предявен размер от 190.00 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А.С.А., ЕГН: ********** на бащата С. Ч. А., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.С.А., ЕГН: ********** на адреса на бащата в гр. К.., ул. „Г.. К..” №...

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.А.А.., ЕГН: ********** *** с детето А.С.А., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, половината от училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето – рожден ден и имен ден, както и по време на нейните лични празници – рожден ден и имен ден.

ОСЪЖДА Д.А.А.., ЕГН: ********** ***, да заплаща на детето А.С.А., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител С. Ч. А., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано от влизане на решението в сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 150.00 лева, до пълния предявен размер от 170.00 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.А.А.., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 460.80 лв. (четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки) държавна такса върху присъдената издръжка.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.