Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. Габрово 25.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ : В. Генжова
С.Миланези
при секретаря В.Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в.гр.д. №270 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
574/25.03.2019г., постановено по гр.д. № 4941/2018г., Плевенският районен съд
е осъдил на осн. чл. 128, във вр. с чл.
242 КТ „Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен
да заплати на И.Й. *** сумата от 5 379.27 лв. представляваща
трудово възнаграждение за периода 01.05.2017г. – 30.11.2017г. по трудово
правоотношение възникнало по трудов договор № 20/17.02.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 05.07.2018г. и до окончателното и
изплащане, като е отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер
от 6 229.27 лв., като неоснователен и
недоказан.
На осн. чл. 86 ЗЗД
е осъдил„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен
да заплати на И.Й. *** сумата от 407.06 лв., лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017г. до
05.07.2017г., като отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер
от 501.50 лв., като неоснователен и недоказан.
Със същото
решение, на осн. чл. 224,ал.1 КТ е
осъдил„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен
да заплати на И.Й. *** сумата от 1129.24 лв. представляващи
незаплатено обезщетение за 15 дни
неизползуван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 05.07.2018г. и до окончателното й изплащане.
На осн. чл.
221,ал.1 КТ е осъдил „Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен да заплати на И.Й. *** сумата от 1129.24 лв.
сумата от 1596,00 лв. представляваща обезщетение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.07.2018г. и до окончателното й изплащане.
Осъдил е ответника
„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен
да заплати държавна такса върху присъдените суми.
В законния срок,
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от„Плевенски хляб-
ПАК” ЕООД – гр. . В нея се твърди, че то е валидно и допустимо, но необосновано
и неправилно.
Твърди, че между
страните не е спорно наличието на валидно трудово правоотношение.Твърди, че
ищеца не е изпълнявал задължението си да престира труд, на длъжност, за която
не притежавал квалификация и образователен ценз. Не били представени и
доказателства, че ищецът е упражнявал задълженията си по трудовия договор
ежедневно.В експертизата било посочено, че направените изводи са по данни от
трудовата книжка, от ТД на НАП и трудовия договор. Тъй като съдът не събрал
доказателства в тази насока, то това водело до неоснователност на претенцията.
Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът оспорва
жалбата и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта, съдът намира, че
решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с
правно основание чл.221,ал.1 КТ, като е осъдил „Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр.
Плевен да заплати на И.Й. *** „сумата от 1129,24 лв.”
Видно
от исковата молба и от изменението на исковете направено от ищеца с нарочна
молба, което е прието от съда в о.с.з. на 26.02.2019г., че приетата за
разглеждане претенция по чл. 221 КТ е в размер на 1596 лв. В мотивите към
решението съдът обсъждайки претенцията
по чл. 221,ал.1 КТ е посочил сума в размер на 1596.лв. Единствено в диспозитива
на обжалваното решение, съдът е записал като дължими от ответника две суми: - „сумата от 1129,24 лв. сумата от 1596 лв.” ...Произнасяйки се върху нещо, което не е заявено с
исковата молба, съдът е постановил решение „плюс петитум”, което го прави
недопустимо в тази част и само в тази част следва да бъде обезсилено. Тъй като
порока в тази част на решението не води до недопустимост на останалата част от
обжалваното решение, то същото в другите части се явява допустимо.
По същество, решението е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били във валидно трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 20/17.02.2017г., по
силата на който ищецът е работил в ответното дружество, считано от 21.02.2017г.
на длъжността”мениджър инфраструктура и логистика”, с основно трудово
възнаграждение в размер на 1200 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1% за година или общо 33%
.Тези изводи се налагат от завереният препис на трудовата книжка на ищеца, надлежно оформена от управителя на
ответното дружество, както и от уведомление по чл. 62,ал.5 КТ до НАП, от
01.04.2017г.Със Заявление № 68/29.11.2017г. ,подадено от ищеца до ответното
дружество на осн. чл. 327, ал.1,т.2 КТ, това трудово правоотношение е прекратено,
считано от 01.12.2017г., поради неплащане на трудовото възнаграждение на
работника и невнесени вноски за обществено осигуряване. На основание тази
молба, ответното дружество, чрез своя законен представител И.М.е издал Заповед
№ 38/01.12.2017г., на осн. чл. 327, ал.1,т.2 КТ . Тези факти са приети за
установени и от първоинстанционния съд. По размера на иска, първоинстанционният
съд е ползувал неоспореното заключение на ССчЕ и представените и неоспорени
писмени доказателства, съдържащи данни за превеждани между страните парични
средства.
Основното възражение в жалбата е за
нарушени процесуални права на ответника, тъй като не му е указано и не му е
дадена възможност да сочи доказателства, поради което и делото е останало
неизяснено.
Това възражение е неоснователно. С
доклада по делото правилно е разпределена доказателствената тежест между
страните и им е указано, какви факти и обстоятелства подлежат на доказване от
всеки от тях. Ответникът, сега жалбоподател е участвал чрез представител при
приемане на доклада и не е възразил по него. Няма и данни да е искал събирането
на относими към спора доказателства, чието допускане да е било отказано от
първоинстанционния съд.
Неоснователно е и възражението, че
ищецът не е установил да е полагал труд,
по трудовия договор, от който черпи
права. Установено е по делото, а и е заявено изрично с въззивната жалба, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. В хода на
производството се е твърдяло от ответното дружество, че трудовото възнаграждение
на ищеца е изплатено. За това са представени и писмени доказателства, част от
които са относими към спора и са намерили отражение в мотивите на решението.Не
е логично да бъде изплащано от работодателя, макар и частично трудово
възнаграждение на работника, при условие, че същият този работодател твърди
пълно неизпълнение на задълженията по трудовия договор от работника. Наред с
това, данни за изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по трудовия
договор се съдържат и в декларациите подавани в НАП от управителя на ответното
дружество, които съдържат данни за отработените месечно дни от работника.
Декларациите подавани в НАП от управителя на ответното дружество установяват
неизгодни за ответника факти , а именно, че
ищецът е полагал труд по възникналото между страните трудово
правоотношение и неговият размер. На основание изложеното, съдът намира за
неоснователни и доводите за неизпълнение трудовите задължения от страна на
ищеца, поради липса на работно място.Освен това , по отношение на това конкретно
възражение, застъпено и пред първоинстанционния съд, настоящият състав се
присъединява изцяло към мотивите изложени в обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК, без да е необходимо да ги преповтаря.
Тъй като по отношение исковете с правно
основание чл. 242, ал.1 ; чл. 221,ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД единствените доводи за
отмяна на първоинстанционното решение изложени във въззивната жалба се
основават на твърдението,че ищеца не е престирал труд, по трудовия
договор, по което възражение съдът се произнесе по-горе, то допълнителни
съображения не следва да бъдат излагани.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че в тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно – потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателят не се дължат разноски за тази инстанция, а на ответника по жалба
следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 800 лв. за въззивната инстанция, на осн. чл. 78 ГПК и съобразно
представеният договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 574/25.03.2019г., постановено по гр.д. №
4941/2018г.на Плевенския районен съд В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 221,
ал.1 ат КТ е осъдил „Плевенски хляб – ПАК” ЕООД, ЕИК ********* – гр. Плевен,
ул.”Осогово,№1А,ет.3,ап.6 да заплати на И.Й.Й. , ЕГН ********** *** сумата от 1129,24 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574/25.03.2019г., постановено по гр.д. №
4941/2018г.на Плевенския районен съд в
останалата част.
ОСЪЖДА „Плевенски
хляб – ПАК” ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
ул.”Осогово,№1А,ет.3,ап.6 да заплати на И.Й.Й. , ЕГН ********** *** сумата от
800 лв./ осемстотин лева/ разноски за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.