Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 387
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – Р.М.К.
твърди, че на 03.01.2017г., около 11:50 часа управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Джета“, с peг. № *******по път №
50625, когато в района на с. Въгларово е ударен от лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с peг. № *******,
управляван от водача А.Р.А., който поради несъобразена с пътните условия
скорост, изгубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата
за насрещно движение и предизвикал ПТП. За описаното пътно произшествие е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/ 03.01.2017г. След
инцидента ищецът е настанен в Спешно отделение на МБАЛ „Благоевград“ АД, а след
това в Отделението по анестезия и интензивно лечение с травматичен шок, болки
по цялото тяло, контузия на главата и гръдния кош, обилно кървене от носа,
силни болки в ребрата и областта на белия дроб. След редица прегледи и
изследвания е установено, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил
следните наранявания:
-
травматичен шок;
-
контузия на главата;
-
контузия на левия бял дроб в основата;
-
контузия на гръден кош;
-
счупен нос;
-
счупени ребра 3,6 вдясно и 7,8,9,11 вляво;
-
хемоторакс в ляво.
На 05.01.2017г. ищецът е приведен
в Отделение „Уши, нос, гърло“ на болницата с инфекция на носа, подуване и
зачервяване, придружени с температура от 38-39 градуса. Извършена е операция с
открито наместване на фрактура на носни кости, инцизия
на кожа и подкожна тъкан. Изписан е на 14.01.2017г. Вследствие на фрактурите на
ребрата в лява и дясна половина, причинени от процесното
ПТП, на 24.01.2017 г. ищецът постъпил за лечение в Клиника по гръдно- коремна
хирургия УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив с болки в областта на гърдите, задух,
отпадналост и бронхо-пулмонален синдром. След
проведени прегледи и изследвания е установен травматичен хемоторакс
и плеврален излив в ляво.
На 27.01.2017 г. ищецът е опериран повторно. Твърди, че в резултат на пътния
инцидент и получените от ищеца увреждания се е променил изцяло начина му на
живот - в продължение на дълъг период от време му е била необходима чужда помощ
при обслужването си, не е могъл да диша и да се движи нормално. Промяна е
настъпила и в емоционалното състояние на ищеца, станал е силно раздразнителен,
с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство
и страх, след инцидента е станал нервен, неспокоен, изпада в паника, че няма да
може да ходи нормално, трудно се среща с хора извън семейството, избягва да
излиза от дома си, емоционално е лабилен, тревожен, със затруднена
концентрация, често сънува кошмари за инцидента и се страхува от преминаващи
автомобили. Посочва, че към датата на процесното
произшествие, отговорността на автомобилистите на л.а. „Опел Вектра“ с peг. № *******, е била
застрахована от З. „Л.И.” АД, с полица №BG/22/l 16000457203, валидна до
04.02.2017 г. Във връзка с това, отправил покана вх. № L- 1729/ 22.05.2017г. до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника З. „Л.И.” АД, с искане да
бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. С писмо изх.
№ 11929/ 21.12.2017 г. ответникът предложил споразумение за сумата 21 000 лв.
Счита, че определената сума е изключително занижена с оглед реално претърпените
вреди. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да
му заплати:
- 120 000 лева– представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от датата на ПТП - 03.01.2017г. до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 433 от делото/. В определения от съда срок е депозирана писмена
защита от процесуалният представител на ищеца. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита.
Ответникът – З. „Л.и.” АД в
депозирания от него писмен отговор е направил възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, като твърди, че същият е управлявал лекия автомобил с
превишена за участъка и конкретните пътни условия скорост в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, както и че същият е бил без поставен обезопасителен
колан. Поддържа, че причина за настъпване на описаното ПТП е и поведението на
ищеца – неспазване на задължението му за управление на превозно средство
възможно най – вдясно. Относно описаната инфекция в носа и предприетите
медицински действия поддържа, че същата не е в резултат на наранявания от
описаното ПТП, евентуално поддържа, че причина за същото е неспазване на
добрите медицински практики и хигиенни изисквания за обработване на рани.
Оспорва, че пътния инцидент е причина за постъпване на ищеца в УМБАЛ „Св.
Георги“ – гр. Пловдив, а счита, че това е липсата на лечение непосредствено
след ПТП – то на установената контузия на бял дроб и хемопневмотораск.
Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на причинените му увреждания от процесното ПТП не е могъл да се самообслужва. Оспорва
началната дата, от която ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва, като твърди, че претенцията на ищеца е подадена пред него на
22.05.2017г. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 438 от делото/.
Трето лице помагач на страна на
ответника - А.Р.А. – не изразява становище относно предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване
на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване на процесното ПТП и
-
предявяване на претенция за заплащане на претендираната
сума от ищеца към ответника на 22.05.2017г.
По
делото на страница 6 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 03.01.2017г., съставен относно процесното ПТП.
С решение
№ 254 от 17.10.2017г., постановено по анд № 1110/2017г.
по описа на Районен съд – Хасково, е признато третото лице помагач за виновно в
причиняване на процесното ПТП и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на ищеца, изразяващи се в: счупване на ребра от
двете половини на гръдната клетка, контузия на левия бял дроб, кръвоизлив в
гръдната кухина, травматичен шок и счупване на лявата страмна
кост на таза. Решението е влязло в сила на 01.11.2017г.
По делото е представена епикриза
ИЗ № 130 на МБАЛ „Хасково“ АД, /страница 18 от делото/. От нея се установява,
че ищецът е постъпил в лечебното заведение, отделение за Анестезия и интензивно
лечение на 03.01.2017г., с диагноза:
съчетана травма, травматичен шок, фрактура на носни кости /изрично в статус е
вписано, че има налично кървене от носа/, фрактури на 3,6 ребра в дясно и
фрактури на 7, 8, 9, 11 ребра в ляво, контузия на бял дроб и хемопневмоторакс в ляво. Ищецът е изписан от отделението на
05.01.2017г., като изрично в епикризата е вписано, че
това е направено, за да постъпи в отделение по „Уши, нос и гърло“.
На
лист 19 от делото е представена епикриза по ИЗ № 307,
издадена от МБАЛ „Хасково” АД, отделение „Уши, нос и гърло”, за престой на
ищеца за периода: 05.01.2017г. – 14.01.2017г. В нея са описани два оперативни
протокола: от 05.01.2017г. – друга инцизия на кожа и
подкожна тъкан и от 11.01.2017г. – открито наместване на фрактура на носни
кости.
По
делото е представена и епикриза по ИЗ № 4604/305 на
УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив, Клиника по гръдно-коремна хирургия /лист 22 от
делото/, от която се установя, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 24.01.2017г.
с диагноза: травматичен хометоракс в ляво. Посочено
е, че на 27.01.2017г. е извършена операция на пациента. Назначено му е
медикаментозно лечение. На 02.02.2017г. е изписан от лечебното заведение.
На
страници 111 – 127 е представена в препис медицинската документация на ищеца,
съставена във връзка с престоя му в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД.
На
страници 128 – 231 е представена в препис медицинската документация на ищеца,
съставена във връзка с престоя му в МБАЛ „Хасково” АД.
С
молба ищецът е представил допълнителна медицинска документация на страници 234
- 240, представляваща ренгенография на носните кости
от 08.03.2018г. и шест броя амбулаторни листове.
На
страници 243 – 389 са приети като доказателства по делото в заверен препис
документите, които се съхраняват по анд №110/2017г.
по описа на РС – Хасково.
По делото
е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно – автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
него е посочено, че широчината на пътното платно е 6,20 м., отстрани има банкет
съответно 1 и 0,9 м. пътното платно е покрито с асфалтова настилка, без
маркировка и пътни знаци, предназначено за срещуположно движение, пътното
платно е сухо и на места влажно и заледено, като преди мястото на катастрофата
има голям пътен участък заледен в зоната на завой и при ограничена видимост.
Вещото
лице посочва, че ако се съди по разположението на автомобила на ищеца след
удара, то той се е движил в дясната част на пътното платно и самото ПТП е
настъпило в неговата лента за движение. Експертът посочва, че скоростта на
“Опела” е била по - висока от тази на л.а. “Фолксваген Джета”. В конкретния
пътен участък - на ПТП не са отразени пътни знаци за намаляване на скоростта,
което означава, че водачът сам избира скоростта си на движение спрямо пътните
условия, като максимално разрешената е 90 км/ч. Деформациите по автомобила
“Фолксваген, модел Джета” са изключително само от предната част на същия.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните комплексна съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно.
В него е посочено, че същото е изготвено и след извършен преглед на ищеца от
вещите лица. В заключението е вписано, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът
Р.К. е получил следните травматични увреждания:
-
съчетана травма. травматичен шок. контузия на главата и гръдния кош,
- открито
счупване на носни кости,
- счупване
на ребра 3-то и 6-то в дясно и 7, 8, 9, 11 в ляво,
- контузия
на бял дроб. хемопневмоторакс (наличие на кръв и
въздух в гръдната клетка) в ляво.
Вещите
лица посочват, че описаните
травматични увреждания получени от ищеца имат пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка процесното ПТП. Експертизата
приема, че между два и три месеца ищецът е търпял болки и страдания, като за
първия месец те са били с интензивен характер. Към момента на прегледа -
23.04.2019г., Р.К. се оплаква от болки в гръдния кош, особено нощно време и при
физическо натоварване, както и болки в таза, и шум в ушите. Посочено е още,
че е проведено
комплексно медикаментозно и оперативно лечение. Хирургичното лечение включва: 03.01.17г. сутура
(зашиване на раната в областта на носа) и репозиция
на счупените носни кости, на 11.01.17г. по повод абсцес в областта на носа, под
местна анестезия - инцизия на кожа и подкожна тъкан и
на 27.01.2017г. ищецът е опериран за отстраняване на стар хеморагичен
излив, около 1800 мл. и нежни шварти
(сраствания). Вещите лица правят заключение, че в момента на прегледа ищецът е
в задоволително общо състояние, като съобщава за затруднение при дишането с
носа. Наличен е фин белег в основата на носа, а в областта на гръдния кош — в
ляво, по предна аксиларна линия се вижда оперативен
белег с кръгловата форма и диаметър 3 см., хиперпигментиран. Гръдния кош е симетричен, двете гръдни
половини вземат еднакво участие в дишането. В заключението е посочено, че от
представената медицинска документация не се установява фрактура на пубисна кост при ищеца. В проведеното на 20.11.2019г.
открито съдебно заседание, вещите лица допълват, че болките в гръдния кош, за
които съобщава ищецът при прегледа би могло да се дължат на базата на
срастванията, които са предизвикани от травмата и от наличието на кръв в
гръдната клетка в ляво. Експертите посочват, че ищецът има захарен диабет и той
може да предизвика това шума в ушите. Трудно може да се направи пряка връзка с
уврежданията, които е претърпял ищеца и това оплакване. Допълват, че белегът в основата
на носа е фин и нямаме тежък козметичен дефект. Вещите лица сочат, че е
възможно на база на тези сраствания при по-голямо физическо натоварване и при учестена дихателна дейност или при промяна на време, или
без видима причина, да има болка в областта на гръдния кош. Заявяват, че за в
бъдеше е възможно на база на тези сраствания и най-вероятно на тези, които ги
има в момента и за в бъдеше да има такива оплаквания.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Г.Р.М.
– дъщеря на ищеца, която е била пътник в лекия автомобил, управляван от ищеца в
процесното ПТП, седяла зад шофьора. Сутринта отишли в
Хасково за покупки, на връщане минали село Въгларово. Другата кола идвала
кръгово и ги ударила. Ударът не бил челен, завъртял се и въртящо ги ударил. Той
бил странично, те били челно, на линията си. Той навлязъл в тяхното платно.
Времето било слънчево. Тяхното платно било чисто, а другото – заледено. Свидетелят
посочва, че баща му не може да кара кола с висока скорост. Под 100 км/ч, 90
км/ч или 80 км/ч., защото децата били с тях. От тяхната страна имало банкет, но
от другата -поле, нива. След удара, тяхната кола наполовина била на банкета. Ударът
на двата автомобила станал в тяхната лента. След удара и двете коли били изцяло
на тяхното платно, но другата кола била странично. Скоростта на удара на другия
автомобил била висока. С бърза скорост се приближавал към тях, въртял се. Свидетелят
посочва, че към момента на ПТП-то баща й бил с колан. Имало пътници, които спряли и му помогнали да си махне колана, защото той не можел
да се движи изобщо. Ударът настъпил в предната част на техния автомобил, която
навлязла цялата навътре. Не можали да отворят вратата. Имало спирачни следи от автомобила
на баща й. Свидетелят посочва, че приели баща й в интензивното отделение в
Хасково. На деветия ден от постъпване в болницата го е видяла, бил вързан за
леглото, поставяли му много болкоуспокояващи. Бил посинял, носът му бил
превързан, лицето му било подуто, устните, очите, защото претърпял операция на
носа. Не ставал, бил на памперси. Преместили го в отделение „УНГ“ същият ден.
Нямал придружител, сестрите се грижели за него. Посетили Д-р Г., който го
изпратил в болницата в Пловдив. Направили снимка, като не се виждало половината
бял дроб. В Пловдив потвърдили, че половината дроб е пострадал от удара и му
изкарали около 3 литра кръв. Направили му операция на белия дроб в Пловдив. След
изписване от болницата, сестра идвала да го превързва през ден. Свидетелят
посочва още, че баща му не можел да става около 3 месеца, като продължава да изпитва
болки - не може да ляга на гръб, загубил слуха си. Още ходи на ортопед, който
изписва медикаменти за мазане и прави терапии в минерални бани. Сочи, че баща
му е сърдечно болен. Взима лекарства под определен час. Заявява, че след ПТП-то
баща му станал нервен, не ги понася, когато говорят с децата. В интензивното отделение, когато го видял за
първи път, той не можел да говори, бил с превръзка и маркуч на устата. Дишал с
помощта на машина. Попитал го дали го
вижда и с пръст дал знак, че го чува. От болницата изписали баща му с инвалидна
количка, защото той не можел да се придвижва сам. През ден викали вкъщи сестрата
от селото за превръзки - за белия дроб и за носа. Около 1 месец сестрата го
превързвала, тя ги посъветвала да купят специализирани лепенки и мазила за след
операция. След това те започнали да сменят превръзките. В болницата ползвал
количка с подлога и памперси. У дома имали количка с подлога. Със сестра й го
карали до банята с количката, той се притеснявал. Свидетелят сочи още в
показанията, че след ПТП баща й станал нервен, сприхав, станал раздразнителен.
Преди инцидента баща й бил много добър,
а сега се е променил. Не спи спокойно, събужда се нощем. Посочва, че не може да диша както
преди, защото от шевовете се е образувал израстък от вътрешната част на носа.
Винаги е с носна кърпа. Ползва гелове, спрей през
лятото. Носът му е надут, с деформация, не е както преди. Паднал е надолу
малко, сплескан и не може да диша както преди. Съдът кредитира показанията на
този свидетел, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като те са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По искане
на ищеца е допуснат и изслушан и свидетелят С.Р.Ш.– дъщеря на ищеца. Свидетелят
Ш., посочва, че видяла на втори или трети ден след ПТП баща си, който бил много
зле. В първия момент не я е разпознал. Едно парче от носа му го нямало,
вдигната устната, имал превръзки по тялото, имал страшни болки. Устните му били
подути. Не можел и да говори. Вдигали го до тоалетната много трудно. Прибрали
го вкъщи, бил на легло. Не ходел самостоятелно. Придържали го. Сядал, лягал и ставал трудно. Два - три
месеца бил на легло, на памперси, на подлога. В момента баща й все още използва
кърпички, получил тик на носа. Мислил, че има нещо на носа. Оплаква се, че не
може да прави резки движения. Преди играел с внуците, сега не може да рискува. Водел
ги на пикници, на разходки в гората, сега сам не искал да отива. Станал е
по-страхлив, бил по-весел. Сега е малко по-добре, има подобрения, останали му следи
по тялото и психологически. Обичал да шофира, бил тракторист. Сега предпочита
да върви пеша. В болницата сестрите се грижели за него. Движел се с помощни
средства- патерици, проходилка. След катастрофата баща
й се предвижвал доста време с чужда помощ. До 3-тия месец нямал никакво
движение. Четвъртият месец след ПТП-то започнал самостоятелно да ходи. Преди
инцидента бил много весел човек, сега не. Баща й не спи, събужда се, понякога
бълнува. Съдът кредитира показанията на този свидетел, включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и
не се опровергават от събраните по делото доказателства.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП и
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка със заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /постановеното съдебно решение по нохд и заключението на авто –
техническата експертиза/ се установява настъпването на първите два факта:
механизма на настъпване на процесното ПТП и
съответно, че вината за това е на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******.
От
заключенията на комплексната съдебно – медицинска експертиза се установява, настъпване
на описаните в исковата молба увреждания, както и причинно – следствената
връзка между процесното ПТП и тези травми. При така
изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички описани
по-горе факти, за които носи доказателствена тежест,
поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите /множество травми: - съчетана травма. травматичен шок. контузия на
главата и гръдния кош, открито счупване на носни кости, счупване на ребра 3-то
и 6-то в дясно и 7, 8, 9, 11 в ляво, контузия на бял дроб. хемопневмоторакс
(наличие на кръв и въздух в гръдната клетка) в ляво/, възрастта на ищеца към
момента на настъпване на увреждането – 62г., продължителният лечебен и
възстановителен период от около 3 месеца след операциите, извършване на две
операции на ищеца, интензитета на болките, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване /използване за период от три месеца на памперси
и инвалидна количка с подлога/, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние – нарушение на съня,
нервност и избуливост, както и обстоятелството, че настъпилите
нарушения на здравословното състояние на ищеца са тежки и съответно липсва
пълно възстановяване – деформация на носа, от която и от извършената операция,
чувства затруднения в дишането, секреция от носа, болки в гръдния кош нощно
време и при физически натоварвания,
съдът намира, че сумата от 75 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП, като над тази сума до предявения размер
от 120 000лв. искът се отхвърли.
Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа, че пострадалият
е бил без поставен обезопасителен колан, като по този
начин е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на следващо място, че
ищецът е управлявал лек автомобил „Фолксваген Джета" с peг.
№ *******със скорост над допустимата за пътния участък при разрешени в този
участък - 90 км/ч/ и на последно място – че не се движел възможно най – дясно в
своята лента.
Относно
второто направено възражение, а именно, че ищецът е управлявал лекия автомобил
със скорост над разрешената за пътния участък: в мотивите на приетото по делото
Решение № 254 от 17.10.2017г., постановено по над № 1110/2017г. по описа на
Районен съд – Хасково, е прието, че скоростта на лек автомобил „Фолксваген
Джета“ непосредствено преди ПТП е била около 57.60 км/ч, а в момента на удара –
около 28.26 км/ч. Доколкото в приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза е прието, че максимално разрешената скорост за процесния
пътен участък е 90 км/ч, съдът намира това възражение за
неоснователно.
По отношение на наведеното от ответното
застрахователно дружество, че ищецът е управлявал лекия автомобил без поставен
предпазен колан, с което е допринесъл за настъпване на последиците от ПТП – то,
следва да се посочи, че предвид събраните по делото доказателства, същото е неоснователно.
От събраните свидетелски показания, както и предвид част от причинените на
ищеца травми /счупване на ребра в ляво и в дясно/ съдът приема, че ищецът е бил
с поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното
ПТП.
По
отношение на третото възражение на ответника за съпричиняване,
съдът посочва, че въпреки дадените от него указания, че тежестта за
установяване на този факт е на ответника, по делото не са събрани
доказателства, от които да се установи твърдението на тази страна.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Р.К..
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение от по-ранната от двете
дати: 15 работни дата от представяне на всички необходими документи или 3 –
месеца от завеждане на претенцията, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В разглеждания
случай по делото на страници 32 -34 е представена писмена претенция до
ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното
ПТП неимуществени вреди, като страните не спорят, че същата е депозирана пред
ответника на 22.05.2017г.
На
25.05.2017г. ответното дружество е поискало от ищеца да представи резултат от
взета кръвна проба /лист 35 от делото/.
На
26.09.2017г. пълномощникът на ищеца е депозирал молба до ответника, с която го
уведомява, че не може да представи описани по-горе документ.
По делото
на лист 37 е представено писмо от ответника изх. № 11929 от 21.12.2017г., от
което се установява, че последният е определил обезщетение в размер на
21 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съдът като
взе предвид, че в съставения протокол за процесното
ПТП /стр. 335/ не е вписано, че ищецът не е употребил алкохол, а е посочено, че
е взета проба от това лице, което е било на носилка, приема, че искането от
ответното дружество на представяне на резултата от кръвната проба относно
установяване/ или съответно липса на наличие на алкохол в кръвта на ищеца е
основателно и относимо към преценката на размера на
дължимото обезщетение. Предвид изложеното, в разглеждания случая, обезщетението
за забава следва да се определи по правилата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а
именно: с изтичане на тримесечния срок от предявяване на писмената претенция
/22.05.2017г./, тоест от 23.08.2017г. застрахователят е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искането за
присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди от 03.01.2017г. – датата на ПТП до 22.08.2017г., следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото и нормата на чл. 78 ГПК, регламентиращ правилото, че
разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска, право
на разноски имат и двете страни.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 3 000 лв., както и 218, 75 лв. разноски,
платени от бюджета съразмерно уважената част от иска /общата стойност на
платените от бюджета разноски е 350 лв. –200 лв. – възнаграждение на вещите
лица по допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза и 150 лв. –
възнаграждение на вещото лице по допуснатата авто –
техническа експертиза/.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 3 336 лева,
съразмерно на уважената част от иска, в която сума е включено и ДДС, доколкото
на страница 434 е представено удостоверение за регистрация на това лице по ЗДДС.
Направените
от ответника разноски са в размер на 300 лв. - депозит по допуснатата авто – техническа експертиза, 400 лв. – заплатен депозит по
допуснатата комплексна съдебна медицинска експертиза, 60 лв. – разпит на
свидетел и 5 лв. – издаване на удостоверение. Тази страна е направила и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 150 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 343, 12 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.М.К., ЕГН
- ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.М. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 75 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 03.01.2017г. около
11:50 часа, по вина на водачът на лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. №*******, ведно със
законната лихва, считано от 23.08.2017г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 75 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв.,
както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата за периода от
03.01.2017г. до 22.08.2017г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Р.И.М.,
адвокат при САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
съдебен съвет №********** и адрес: гр. София, ул. „*******на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА сумата от 3 336
лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на Р.М.К.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.М. да заплати на З. „Л.И.”
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 343, 12 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. *********
сумата от 3 218, 75 лв.
Решението е постановено при
участието на страната на ответника на трето лице помагач – А.Р.А., ЕГН – **********
с адрес: ***.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: