Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 21
гр. ВРАЦА, 31.01.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 24.01.2018 г. в състав:
Председател: Евгения Симеонова
Членове: Татяна Александрова
Мария Аджемова
в присъствието на:
прокурора секретар Ирена Митова
като разгледа докладваното от Мария Аджемова
в. гр. дело
N` 17 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Атакува се решение на районен съд гр. Козлодуй №
218/30.10.17 г. постановено по гр. дело № 652/17 г., с което районен съд е
УВАЖИЛ изцяло предявените от работника Х.Т.Х. обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и частично искът по т. 3 и във вр.
с чл. 225 от КТ за сумата 3 611.23 лв. - обезщетение за оставане на ищеца без
работа за периода от 05.05.17 г. до 23.10.17 г., като до претендираната сума от
3 889.23 лв. за периода от 23.10.17 г. до 05.11.17 г. искът е ОТХВЪРЛЕН.
Исковете са предявени с оглед прекратяване трудовото правоотношение на ищеца Х.
с ответното дружество работодател, извършено със заповед № 005/04.05.17 г. на
основание чл. 325, ал. І, т. 9 от КТ - невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест довела до трайно намалена работоспособност
въз основа на заключение на трудово експертна лекарска комисия.
И двете страни са останали недоволни от
постановеното решение, в съответните негативни за тях части.
Дружеството работодател ЕООД "Енергоремонт -
Козлодуй" със седалище гр. Козлодуй и ЕИК ***, след подробен анализ на събраните по делото
доказателства и излагане отново на фактическата обстановка по спора, заявява,
че решението на първостепенния съд, с което исковите претенции на работника Х.
с правно осн. чл. 344, ал. І, т. 1-3 от КТ са уважени, е неправилно и
необосновано. Според работодателя, доколкото в експертно решение на ТЕЛК от
19.07.16 г. е посочено, че работника Х. е със 100% намалена трудоспособност,
следва да се направи извода, че са налице предпоставките на чл. 325, ал. І т. 9
от КТ - основанието, на което е прекратен процесния трудов договор. Оспорва
изводът на районен съд в обратния смисъл. Дружеството моли за отмяна решението
на районен съд в атакуваната от него част и постановяване от въззивна инстанция
на решение по същество, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.
Претендира присъждане на съдебни разноски. В проведеното открито съдебно
заседание пред настоящата инстанция, процесуалният представител на дружеството
въззивник - адв. Б. заявява, че оттегля претенцията си за присъждане на съдебни
разноски, при евентуално уважаване на тяхната жалба. Няма доказателствени
искания.
Работникът Х.Х., чрез адв. Е.О., представя
отговор, в който мотивира становище за неоснователност на постъпилата от
работодателя въззивна жалба. Претендира съдебни разноски.
Работникът Х.
обжалва процесното решение на районен съд гр. Козлодуй в частта, с която
исковата му претенция с правно осн. чл. 344, ал.І, т. 3 от КТ е отхвърлена за
сумата над 3 611.23 лв. до претендираната сума от 3 889.23 лв. за периода след
23.10.17 г. до 05.11.17 г. Работникът Х. моли окръжен съд да отмени
отхвърлителната част от решението на районен съд, като му присъди обезщетение
за оставането му без работа поради незаконното уволнение в поискания от него
размер.
Жалбоподателят Х. също няма доказателствени
искания.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което окръжен съд ги намира за допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Окръжен съд, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за основателна въззивната жалба на дружеството работодател
при следните съображения:
Работникът Х.Х. е предявил срещу
работодателя си ЕООД "Енергоремонт Козлодуй" със седалище и адрес на
управление гр. Козлодуй обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1-3 и във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Първите два иска са уважени,
като уволнението на работника е признато за незаконно; той е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност "***"; частично е уважено и
искането за присъждане на обезщетение за оставането на работника без работа
поради незаконното уволнение. Аргументацията на районен съд по същество, е че
трудовото правоотношение на страните е прекратено неправомерно на основание чл.
325, т. 9 от КТ, тъй като работодателят е приложил неправилно нормите на КТ,
тъй като към момента на издаване заповедта за уволнение на работника Х. е
липсвала една от предпоставките за прекратяване на тр. правоотношение на
посоченото основание - липсва предписание на компетентния здравен орган, че
ищецът не може да работи при ответното дружество като "***". За този
си извод първостепенния съд се позовава и на две решения на ВКС постановени на
осн. чл. 290 от ГПК - реш.№ 195/30.10.14 г. по гр. д. № 1997/14 г. на ІІІ г. о.
и реш. № 174/19.07.17 г., постановено по гр. д. № 4316/16 г.
Настоящият състав на окръжен съд намира за неправилно становището на
първостепенния съд.
По делото няма спор между страните, а и в тази връзка са приети от съда
писмени доказателства, относно следните обстоятелства: Ищецът Х.Х. е работил
при ответното дружество работодател на длъжността "***" на основание
сключен между тях трудов безсрочен договор № 421/21.03.14 г. Трудовото
правоотношение е било прекратено със заповед на дружеството работодател №
005/04.05.17 г., връчена на работника на 05.05.17 г. при отказ да я получи.
Посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на тр. договор е
чл. 325 т. 9 от КТ - невъзможност на работника да изпълнява възложената му
работа поради болест довела до трайно намалена трудоспособност. Заповедта за
уволнение е издадена във вр. онкологично заболяване от което страна ищецът Х.Х.
и представено по делото /стр. 56/ решение на ТЕЛК към МБАЛ ""Св. Иван
Рилски" гр. Козлодуй № 1950/19.07.16 г., влязло в сила на 03.08.16 г.,
видно от положения върху решението печат. В решението на ТЕЛК е посочено, че
ищецът Х. има злокачествено новообразувание на правото черво /ректум/, с
оперативно изведен противоестествен анус. С решението си ТЕЛК е определила на
ищеца 100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от две
години - до 01.07.2018 г. В решението не е изрично посочено, че ищецът Х. не е
в състояние за изпълнява заеманата от него преди заболяването длъжност на
"***". Също така не е посочено изрично, каква друга работа ищецът
може да изпълнява през периода на инвалидизация.
При така установените по спора обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира следното:
Процесното основание за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца Х.
включва установяване на невъзможността на работника да изпълнява възложената му
работа поради болест, която е довела до неговата трайна неработоспособност.
Установяване на това релевантно обстоятелство следва да стане със заключение
здравен орган - ТЕЛК. Със заключението на ТЕЛК трябва не само да се
определи болестта довела до инвалидност, но и да се посочи, че това състояние
на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа
по трудово правоотношение. По аргумент от чл. 325, т. 9, изр. второ от КТ, в
заключението на ТЕЛК следва да се посочи и каква друга, подходяща за
здравословното състояние на работника,
длъжност той може да изпълнява. Това изискване е свързано с идеята на
законодателя да не позволи прекратяване на трудовия договор с даден работник,
ако и когато при работодателя има подходяща за неговото здравословно състояние
работа.
В конкретния случай в експертно решение на ТЕЛК № 1950/19.07.16 г. на ищеца
Х.Х. е определена за срок от две години трайно намалена работоспособност /ТНР/
100%. По правилата на формалната логика това означава, че за посочения в
решението на ТЕЛК период той не може да изпълнява каквато и да било работа,
тоест е напълно неработоспособен. При така определения от компетентния здравен
орган процент на ТНР за ищеца, не е било нужно ТЕЛК да се произнася за
работоспособността на ищеца Х. за конкретно изпълняваната от него длъжност на
"***", а също и във вр. с неговото трудоустрояване чрез посочване на
подходящи за здравословното му състояния длъжности, които може да изпълнява. В
този смисъл, според окръжен съд в процесното решение на ТЕЛК № 1950/16 г. не е
налице непълнота, каквото становище застъпва в решението си първостепенния съд.
ТЕЛК има задължение да се произнесе по работоспособността на работника или
служителя за изпълняваната от него длъжност и във вр. с възможността да бъда
трудоустроен, но само ако определената ТНР е 50 %" и над 50%, а в случая
работникът Х. е със 100% ТНР, при което той не следва да упражнява какъвто и да
било труд, дори при най-облекчени условия. При това положение за работодателя
не е съществувала друга възможност освен да прекрати трудовия договор с
работника Х. на основание чл. 325, т. 9 от КТ. Ето защо, според окръжен съд ответното
дружество работодател е упражнило законосъобразно субективното си право да
прекрати трудовото правоотношение на ищеца Х., тъй като към датата на
прекратяването по делото е установена хипотезата на правната норма на чл. 325,
т. 9 от КТ - работникът Х. е в невъзможност да изпълнява възложената от
ответника-работодател длъжност "***" поради болест довела до
100% намаляване на неговата
работоспособност.
Следва да се посочи, че трайната съдебна практика приема, че в случаите на
чл. 325, т. 9 от КТ преценката на ТЕЛК за степента на ТНР на работника или
служителя не подлежи на инцидента проверка за правилност от гражданския съд.
Поради което всички събрани пред районен съд доказателства във вр. с допълване
или тълкуване преценката на ТЕЛК за степента на ТНР на ищеца Х. материализирана
в реш. № 1950/16 г. са неотносими към спора.
Цитираните от районен съд решения на ВКС са постановени при фактическа
обстановка различна от процесната /работниците са били с ТНР над 50%, но под
100%/, при което не следва да намерят приложение в казуса.
При извода за неоснователност на обективно съединения главен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконност на процесното уволнение
извършено със заповед на работодателя № 005/04.05.17 г., окръжен съд намира за
неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание чл.
344, ал.І, т. 2 и т. 3 и във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради техния
акцесорен характер.
Във връзка с изложеното по-горе, поради акцесорния характер на претенцията
за обезщетение за оставена без работи поради незаконното уволнение с пр.
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, окръжен съд намира за неоснователна жалбата на
работника Х.Х. срещу частта от решението на районен съд с която искът по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен. В тази част решението на районен съд следва
да се потвърди.
В заключение, тъй като изводите на окръжен съд не съвпадат с тези на
първостепенния районен съд, в атакуваната от дружеството работодател част,
решението на районен съд следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по
същество с отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал., т.
1-3 от КТ по изложените по-горе правни съображения.
При изхода от спора, решението на първостепенния съд следва да се отмени в
частта, с която на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл.
36, ал. 2 от ЗА дружеството работодател е осъдено да заплати на адв. Е.О.
адвокатско възнаграждение в размер на 482.78 лв., а също и в частта, с която на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК дружеството е осъдено за да заплати по см. на районен
съд гр. Козлодуй държавна такса в размер на 144.44 лв. и възнаграждения за вещи
лица в размер на 200 лв.
На дружеството-работодател не следва да се присъждат направените съдебни
разноски за заплащане възнаграждение на процесуален представител адвокат Б., тъй
като дружеството изрично заявява в открито с. з. от 24.01.18 г., чрез адв. Б.,
че не поддържа това свое искане.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Козлодуй № 218/30.10.2107 г., постановено
по гр. д. № 652/17 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която са уважени
предявените от работника Х.Т.Х. обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 3
611.23 лв., както и в ЧАСТТА, с която с която на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и
във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА ответното дружество-работодател е
осъдено да заплати на адв. Е.О. адвокатско възнаграждение в размер на 482.78
лв., а също и в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК дружеството е
осъдено за да заплати по см. на районен съд гр. Козлодуй държавна такса в
размер на 144.44 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер на 200 лв. и вместо
това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от работника Х.Т.Х. с ЕГН ********** *** срещу ЕООД
"Енергоремонт-Козлодуй", със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй
и ЕИК *** обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. и т.1-т. 3
от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца извършено със
заповед на работодателя № 005/04.05.2017 г. на основание чл. 325, т. 9 от КТ;
възстановяване на работника на предишната работа; обезщетение за времето, през
което работника Х. е останал без работа поради уволнението за сумата 3 611.23
лв. за периода от 05.05.17 г. до 23.10.17 г., като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА цитираното решение на районен съд гр. Козлодуй в ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от работника Х.Х. обективно съединен осъдителен
иск с пр. основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ за сумата над 3 611.23 лв. до
претендираната сума от 3 889.23 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при предпоставките на чл. 280 ал.І и ал. ІІ от ГПК.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........