Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     04.12. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и трети ноември                            2020 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 270,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258и сл. от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 85 от 03.09. 2020 г., по гр.д. № 20/ 2020 г. на РС–Попово, с което  е осъден Г.Б.Г., да предаде владението на таванско помещение № 4, с площ от 30,92 кв.м., прилежаща част към самостоятелен обект и сграда – жилище – апартамент с идентификатор 57649.503.2438.1.3, с адрес в гр. Попово, ул.”Фотинова” № 5, ет. 2, придобито чрез покупко-продажба, по силата на нот.акт №128, том V, дело 9288 2014 г. на нотариус Елка Димитрова от гр. Попово, на А.М.Х.-А. и Ц.А.Л.,***, както и да им заплати 900 лв. обезщетение, за лишаването от ползване на същото помещение, за периода от 09.01. 2015 г., до 09.01. 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.01. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са на ищците разноски по компенсация в размер на 236 лв.

Срещу решението е постъпила жалба от ответника, чрез адвокат Д.П.. В нея се излагат съображения за необоснованост на решението, което е довело и до незаконосъобразност. Не била посочена цената на иска. Не бил взет предвид чл. 98 от ЗС и съдебна практика по него. Имало уговорка между страните, че принадлежността няма да следва главната вещ. Моли решението да се отмени и предявените искове да бъдат отхвърлени. В съд.зас. жалбата се поддържа от адв. П., който моли тя да бъде уважена.

В законния срок ищците са подали отговор на жалбата, чрез адвокат К.. Оспорват се изложените в жалбата съображения,  и се моли решението да бъде потвърдено и да бъдат заплатени направените по делото разноски. В съд. зас. поддържа отговора.

Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на РС–Попово. В допълнение въззивната инстанция посочва следното:

Искът се основава на това, че ищците са закупили от ответника, по законния ред недвижим имот, апартамент в гр. Попово, влезли са във владение на имота, но не и на прилежащото му таванско помещение. Това е станало още през 2014 г. продавачът ги помолил да изчакат малко с освобождаването на това помещение и те се съгласили. В последствие обаче се появили проблеми и ответникът отказва да им предаде владението. Търсят и обезщетение за лишаване от ползването.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като посочва, че между страните имало уговорка таванът да не се продава. Това било изрично отбелязано в нот. акт., от нотариуса.

Страните не спорят относно прехвърлянето на недвижимия имот. Продажбата е станала през м. ноември 2014 г., с нот. акт 128, том V, дело 928 от 2014 г. на нотариус Елка Димитрова от гр. Попово. В текста на акта е описан подробно апартаментът, към който има и избено помещение № 4, описан е и гараж № 4 и съответните идеални части от сградата, както и цената – общо 34 000 лв. Нот.акт е подписан от страните и в представеното на съда копие липсват каквито и да било отбелязвания в смисъла, който твърди въззивникът в жалбата. Той е придобил имота през 2008 г., като собственик в ЖСК. Имотът в неговия нот. акт е описан със същата площ, а процесното помещение е част от имота. Описано е като таванско помещение № 4, със светла площ от 30,92 кв.м. Това личи и от разпределителния протокол.

От разпита на свидетелите се установява, че ищците са споделили със свои приятели за покупката на апартамента, както и това, че ще правят ремонт, а за таванското помещение ще изчакат малко, да бъде освободено от продавача. При продажбата на имота, чрез агенция за недвижими имоти, страните са договаряли, че ще има отстъпка в цената, заради тавана. Той не бил включен в нот.акт., но свидетелят не е останал с впечатление купувачите да не искат тавана. Ответникът на свой ред е споделял с близки и познати, че запазва тавана за себе си.

От разпита на нотариус Димитрова се установява, че тя не помни кой е изготвил проекта за нот. акт за продажба на имота на ищците. Не е забелязала нито тя, нито секретарят й, че е пропуснато да се отбележи прилежащото към апартамента таванско помещение. Това е станало едва след като актът е бил вписан в службата по вписванията и на екземпляра, който остава за делото и документацията на нотариуса, секретарката е вписала, че няма таванско помещение, за да обърне внимание на този факт. Страните не са изразили изрична воля пред нея, че таванът няма да се продава и продавачът запазва собствеността си върху него.

Страните не спорят, че ответникът не притежава в същата сграда друг, самостоятелен имот.

Няма каквито и да било доказателства, няма и твърдения от страна на ответника, че таванът някога е бил обособяван като самостоятелен обект в сградата. Същият не притежава характеристиките на самостоятелен имот.

При така установените факти, въззивният съд счита, че искът за предаване на владението на тавана е установен в своето основание. Таванското помещение към продадения апартамент на ищците не е самостоятелен имот. Като помещение то обслужва главната вещ – апартамента и безспорно, при построяването на сградата и придобиване на собствеността от ответника, е част от него. То няма самостоятелен характер и обслужва главната вещ. Следователно, независимо дали е упоменато в нот.акт за прехвърляне на главната вещ, това помещение преминава в собственост на купувача.

Дори и да е имало уговорка в обратния смисъл/което не се установи от доказателствата/ тази уговорка би била недействителна и нотариусът не би изповядал подобна сделка. Това е заявила и самата тя, в разпита си пред съда. Именно по тази причина беше безпредметно да се установява дали има възможност таванът да се обособи в самостоятелен имот, примерно ателие. От значение за изхода на спора е това дали към момента на прехвърляне на имота това е било така, за да се счита, че това не е част от главната вещ.

Съдебната практика действително допуска изключването на помощни помещения от сделките за прехвърляне на главната вещ. Това може да стана само в случаите, в които първо това е изрично споменато в нот. акт и най-важното, когато прехвърлителят на главната вещ, притежава в същата сграда друг имот, който е самостоятелен. Само в тези случаи може да се говори за запазване на собствеността на таванско или избено помещение. В настоящия случай това не е така, защото ответникът вече не притежава друг самостоятелен имот в същата сграда.

Решението по главния иск е правилно и следва да се потвърди.

По отношение обезщетението за лишаване от ползването на имота. В жалбата не се излагат конкретни оплаквания по този иск, а само във връзка с това, че ако бъде отхвърлен главният, то искът за обезщетение също би бил неоснователен. След като и въззивният съд счита, че искът за собствеността и предаване владението на имота е основателен, то и другият иск е установен в своето основание. За размера не се излагат съображения, а за него има назначена експертиза. Съдът сее произнесъл според нейното заключение, поради което решението и в тази част е правилно.

По разноските. Предвид изхода от обжалването, разноски се следват на въззиваемите. Те са в размер на 600 лв. и следва да бъдат заплатени от ответника по иска.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 85 от 03.09. 2020 г., по гр.д. № 20/ 2020 г. на РС–Попово, като правилно и законосъобразно изцяло.

 ОСЪЖДА Г.Б.Г., ЕГН **********,***, да заплати на А.М.Х.-А. и Ц.А.Л.,***, представлявани от адвокат Б.К. ***, сумата от 600 лв. направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                            2.