№ 83
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260217/14.12.2020 г., постановено по гр.д. №
139/2018 г. по описа на РС-К., допълнено с решение №
26009/24.02.2021 г., „А П-К.“ ООД е осъдено, на осн. чл. 125, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1 от ТЗ, да заплати на Л. И. Я., Т. А. Я. и И. А. Р. по 3607,82
лева, на всеки един от тях, заедно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите. На ищците са присъдени
разноски в общ размер на 3097,00 лева.
Решението е обжалвано от ответника, с доводи за неправилност
и необоснованост, с искане да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Релевира оплаквания, че постановеното решение е немотивирано,
тъй като съдът не е изложил мотиви защо приема заключението на
тройната съдебно счетоводна експертиза. Моли да бъде взето предвид,
че кредитираното от РС-К. заключение и допълнително такова не
съдържа констативно-съобразителна част. Излага, че в нарушение на
чл. 125, ал. 3 от ТЗ, решението не се основава на счетоводен баланс
към края на месеца, когато е настъпило прекратяването на членството
1
на наследодателя на ищците, което е довело до неправилност на
решението. Сумата, която се дължи на ищците била определена на
база пазарната й стойност, което било в противоречие както със
Закона за счетоводството, така и с практиката на ВКС. На следващо
място излага, че не било взето предвид, че в пасива на дружеството не
са включени негови задължения към някои от съдружниците.
Посочва, че по делото било изяснено, че средствата за закупуването на
притежаваните от ответното дружество МПС-автобуси са били на
съдружниците, а не на самото дружество, за което на вещите лица
били предоставени документи. По същество моли решението да бъде
отменено и исковете отхвърлени. Претендира разноски за двете
инстанции.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещните страни
в производството. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
от Л.Я., Т.Я. и И.Р., чрез адв. К. С., с който жалбата се оспорва.
Посочват, че не е налице твърдяната немотивираност и
необоснованост на атакуваното съдебно решение. Приетите основна и
допълнителна тройни съдебни експертизи не са оспорени от страните,
поради което правилно съдът е основал извода си на същите. Излагат,
че всички заключения на изслушаните по делото експертизи са
формирани на база изготвен от вещите лица коригиран баланс на
дружеството към 27.02.2017 г., а в представения по делото баланс
липсва осчетоводяване на задължения към съдружниците.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците Л. И. Я., Т. А. Я. и И. А. Р. са предявили искове на осн.
чл. 125, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от ТЗ срещу „А П-К.“ ООД за право на
вземане, представляващо стойността на ликвидационния дял на
починалия общ наследодател на ищците А.А.Я., починал на
13.02.2017 г.- бивш съдружник в ответното дружество, като
ответникът бъде осъден да заплати на всеки един от тях сума от по
3607,82 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на исковата молба – 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК е депозирало
2
писмен отговор, с който оспорва субективно съединените искове като
недоказани по основание и размер. Счита, че припадащата се част от
дружествения дял на всеки един съдружник е в размер на 2116,28
лева, която била изплатена.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Не се спори, а и от представеното препис-извлечение от акт за
смърт се установява, че А.А.Я. с ЕГН: ********** е починал на
13.02.2017 г.
От представено удостоверение за наследници изх. №
152/22.02.2017 г. е видно, че наследници на починалото лице са Л. И.
Я. /съпруга/, Т. А. Я. /дъщеря/ и И. А. Р. /дъщеря/.
Не се спори, че починалият А.А.Я. е бил съдружник в ответното
дружество. Представен е дружествен договор на „А П – К.“ ООД от
19.06.2010 г., от който е видно, че А.А.Я. с ЕГН: ********** е бил
съдружник в ответното дружество, притежаващ 22 дяла. В чл. 17, ал. 5
от договора е предвидено, че при напускане или изключен съдружник
или наследниците на починалия имат право да получат вноската си в
капитала на дружеството в тримесечен срок от прекратяване на
участието в дружеството.
Приетата съдебно -счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т. З.
С. дава заключение, че счетоводството на ответното дружество се
води по национални стандарти. Един дружествен дял се равнява на
584,35 лева. При полагаеми се 12 855,59 лева, определено на база
пазарна стойност на активите по метод чиста стойност на активите,
допълнителен капитал пропорционално за 506 дяла, съобразно устава
и относимо към записания капитал минус 2116,28 лева /получени
средства/ се получава 10 739, 31 лева или по 3579, 77 лева за всеки
един ищец.
Приетата тройна експертиза дава заключение, че при полагаеми
се 12 939, 78 лева, определено на база пазарна стойност на активите по
метода на чиста стойност на активите, допълнителен капитал
пропорционално за 506 дяла, съобразно устава минус получените
средства от 2116,28 лева са получава сума от 10 823, 50 лева или по
3607,83 лева за всеки ищец. В съдебно заседание, проведено на
29.01.2020 г. в.л. П. уточнява, че съгласно предоставена информация в
счетоводството на фирмата, автобусите са закупени от самото
дружество, а захранването на сметките не става ясно как е станало.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
3
правна страна следното:
Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици при
прекратяването на участието на съдружника в дружеството се уреждат
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Оплакванията във въззивната жалба, че
решението не се основава на счетоводен баланс към края на месеца,
когато е настъпило прекратяването на членството на наследодателя на
ищците, е неоснователно. Видно от приетите експертизи стойността
на дела е определен въз основа на коригиран баланс за определяне на
СПС на собствения капитал по метода на чистата стойност на
активите.
Съобразно нормите на ЗСч и константната съдебна практика в
компонентите за формиране на равностойността на дружествения дял
не се включват записванията в пасива на баланса на собствения
капитал, резервите, финансовия резултат и пр., а тази стойност се
изчислява въз основа на т. нар. "чист актив".
Неоснователни са възраженията, че сумата, която се дължи на
ищците била определена на база пазарната й стойност, което било в
противоречие както със Закона за счетоводството.
Установява се от приетото заключение на тройната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, мотивирано и
пълно, че т. нар. "чист актив" /изчислен чрез съпоставка между
пасивите и активите/ е в размер на 297 615,00 лева. При така
установената стойност на "чистия актив" делът на ищците от
имуществото на дружеството е в размер на 12 939,78 лв. съответстващ
на 4,34 % от капитала. От тази стойност следва да се извади сумата от
2116,28 лева /изплатена на 23.01.2018 г./, които средства са получени
и се получава стойност от 10 823, 50 лева, която следва да бъде
платена. Въззивният съд кредитира заключението на тройната
експертиза, тъй като в състава участват различни специалисти,
притежаващи знания и опит в съответната област. Заключението е
пълно, ясно и обосновано и кореспондира с другите събрани писмени
доказателства по делото – счетоводен баланс, извлечение от сметка и
др.
Неоснователно е и възражението, че не било взето предвид, че в
пасива на дружеството не са включени негови задължения към някои
от съдружниците и по конкретно, че средствата за закупуването на
притежаваните автобуси са били на съдружниците, а не на самото
дружество. В съдебно заседание, проведено на 29.01.2020 г. в.л. П.
уточнява, че съгласно предоставена информация в счетоводството на
4
фирмата, автобусите са закупени от самото дружество, а захранването
на сметките не ставало ясно как е станало.
С оглед изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Въззиваемите страни не претендират разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260217/14.12.2020 г., допълнено с
решение № 26009/24.02.2021 г., постановени по гр.д. № 139/2018 г. по
описа на РС-К..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5