Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064 / 26.5.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К А Р Н О Б
А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа
докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело
номер.....206.......по описа за............2021..................година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ищцата К.С.М.
в качеството й майка и законен представител на малолетното дете Й.Д.Й.
с която тя е предявила срещу Д.Г.Й.
– същият в качеството му на
родител на същото горепосочено малолетно
дете иск по чл. 127 а ал.2 от СК с който моли съда да
разреши издаването на паспорт на същото малолетно дете само със
съгласието на майката респ. съдът да замести изискващото се съгласие на бащата
и съдът да разреши на същото малолетно дете да пътува в чужбина – в
Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, само със съгласието на неговата майка и законен представител
, без ограничения на броя на
пътуванията до навършването на
пълнолетие на същото дете .
Съдът
е приел, че така предявените от ищцата иск се явява допустим за разглеждане и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с
приложенията към нея на ответника , като му е указал
да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му
ако подаде такъв и последиците от
неподаване на отговора и неупражняването от негова страна
на указаните му права ,както и това , че същият има право на правна помощ, ако има
необходимост и право на това .
В законния едномесечен преклузивен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК ответника по иска е подал писмен отговор по повод предявения
срещу него иск, като по този начин е
изразил становища по същия – от една
страна , че същият се явява напълно неоснователен , а от друга страна , че с
оглед на представените от него 2 бр.
декларация – съгласие и пълномощно се явява такъв предявен без да е налице
правен интерес за предявяването и поради това се явява недопустим за
разглеждане и моли производството по делото да бъде прекратено .
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован не се явява лично по уважителни обективни причини , като чрез
процесуалният си представител поддържа така предявените от него иск и моли
за неговото уважаване така както е предявен .
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява като по този
начин не взема друго становище по така
предявения иск.
В съдебно заседание въпреки
редовното му призоваване не се явява законен или процесуален представител на
Дирекция Социално подпомагане гр. Карнобат , но същата изпраща социален доклад
по делото.
В тази същата връзка съдът е
приел всички събрани по делото доказателства, посочени от страните по делото и
след тяхната цялостна преценка приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба са изложени твърдения от ищцата К.С.М. , че страните са бивши
съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № 61 от 25.3.2014 г. по гр. дело № 42/2014 г. по описа на
РС
Карнобат . Сочи се, че от брака си имат родено едно малолетно дете – Й.Д.Й. . След прекратяване на брака упражняването на
родителските права е предоставено на майката,
като на бащата е определен режим на лични контакти. Детето е родено в Р България и понастоящем живее в България в гр. Карнобат
, като за същото се грижат родителите на ищцата . Ищцата споделя, че бащата възпрепятства
възможността й да извежда детето извън пределите на страната. Заявява, че се
установила трайно да живее в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия в гр.
Лондон където работи по трудов договор и дори е записала детето да учи в училище . В
тази връзка излага, че липсата на
доброволно съгласие от страна на ответника да разреши детето да напусне страната и да бъде издаден международен
паспорт, обуславя правния й интерес да заведе настоящето дело.
Безспорно е по делото , че страните К.С.М. и Д.Г.Й. са родители на малолетната Й.Д.Й. , родена на *** г. в гр. Сливен видно от представеното пред удостоверение за раждане издадено от Община
Карнобат . Същото детето е родено по време
на гражданския брак между горепосочените негови родители К.М. и Д.Й. , сключен на 11.04.2009 г., като понастоящем бракът е
прекратен на основания чл. 50 от СК, видно от приложеното по делото решение №
61 от 25.03.2014 г., постановено по гр.
дело № 42/2014 г. по описа на РС Карнобат . Съгласно цитираното решение,
родителските права по отношение на роденото от брака дете Й.Д.Й. са предоставени на майката К.М. , като е
постановено детето да живее при нея. Определено е местоживеене на малолетното
дете на адреса на майката в гр. Карнобат , обл. Бургас
ул. Л.К. № 8 до навършването на 18- годишна възраст на същото дете , като на бащата Д.Й. е определен режим на лични отношения- всяка втора и четвърта неделя от
месеца, считано от 10.00 часа до 18.00 часа в съответната неделя, както и един
месец през лятната ваканция на детето , който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
В хода на настоящото първоинстанционно
производство са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Г. М. и С.Н. .
От показанията на свид. Г.
М. /майка на ищцата / се установява, че ищцата е възпрепятствана от бившия си
съпруг да напусне България заедно с малолетната им дъщеря . Същата свидетелка
разказва, че дъщеря й понастоящем се намира в Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия в гр. Лондон , където работи по съответен
трудов договор и получава много добро трудово възнаграждение в размер на около
2000 британски лири , като живее под наем в съответно жилище- къща заедно с
друго семейство в добри условия , като даже предварително го е записала на там
на училище , като по този начин желае горепосоченото дете да отиде да живее при
нея в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в гр. Лондон, където
детето ще започне да ходи на училище , но ответника винаги е възпрепятствал
това нейно искане . Разказва, че ответника категорично отказвал в проведените
разговори с него да пусне детето да живее при майка си в чужбина , като е
изтъквал причини затова , че тя е нямало да се справи там с отглеждането на
детето и то по- добре се чувства в Р България , рядко осъществявал контакти с
детето , но плащал определената от му от
съда издръжка.Същият свидетел твърди , че майката и детето имат много силна емоционална връзка помежду
си и всеки ден се виждат по скайп или
месинджър като разговарят помежду си .
Свидетелката С.Н. /без родство със страните по делото / споделя
за изострени отношения между бившите съпрузи, страни в настоящото производство
във връзка с това , че ответника не искал да даде разрешение да пусне детето да
живее в чужбина при майка си , като според нея това било напук на ищцата , тъй
като тя можела да осигури добри условия
детето да живее там в чужбина при нея , тъй като ищцата работела по
трудов договор , получавала добър доход който да й позволи да издържа детето си
там и да му осигури учение в тамошното
учебно заведение в което майка го била вече записала предварително .
Пред настоящата инстанция
са представени ксерокопия на нотариално
заверена декларация- съгласие, с рег. № 713/18.03. 2021 г., заверена от помощник
– нотариус В.О. при нотариус Николай Ников , рег. № 246 на НК, с район на действие РС- гр. Бургас ,
с която бащата Д.Й. дава съгласие дъщеря
му Й.Й. да напуска пределите на страната
ни , да пътува и престоява в чужбина , вкл. в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия , придружаван от майка си или упълномощено от нея лице до навършването
на пълнолетие на същото дете и ксерокопие на пълномощно , нотариално заверено с
рег. № 712/18.03. 2021 г., заверена от помощник – нотариус В.О. при нотариус
Николай Ников , рег. № 246 на НК, с
район на действие РС- гр. Бургас , с която бащата Д.Й. упълномощава майката К.М.
да го представлява пред Районните
управления на ОД МВР – Бургас и РУ Карнобат
при подаването на необходимите
документи за издаване на български
документи за самоличност / международен
паспорт , лична карта / на детето им Й.Д.Й. и да ги получава.С оглед на
същите ответника твърди , че по
отношение на ищцата е налице липса на
правен интерес от предявяването на настоящия иск и поради това счита , че производството по
настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Съдът намира обаче , че с оглед на това , че ищцата не е получила тези
документи от ответника , за които тя е завела и настоящото дело , а ответника е
представил само ксерокопия на същите и с
които ищцата не може да се снабди, то съдът намира , че с оглед на тези обстоятелства е налице правен интерес в ищцата да предяви
настоящия иск и същият поради това се явява напълно допустим за разглеждане и
като такъв следва да бъде разгледан по същество.
Пред въззивния съд е представен и
социален доклад, изготвен от ДСП- гр. Карнобат . От същия се
установява, че ищцата живее и работи от 2019 г. в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия , като
оттогава се е прибирала при детето си в Р България 2 пъти, а в нейно отсъствие
за детето се грижат нейните родители . В доклада е отразено, че майката е придобила временен статут на
отседналост в същото Обединено Кралство
което се и потвърждава и от приложения в тази насока писмен документ по делото , където
е намерила
своята среда, работи по трудов договор и респ. договори за което плаща съответни данъци
, направила е и съответните осигурителни вноски , като е наела и съответно жилище под наем в
което живее , състоящо се от кухня , дневна, баня и тоалетна , като е записала предварително детето си да учи в средно училище Арк Ектън Академи и ще му
бъдат предоставени повече възможности за развитие. За същите горепосочени
обстоятелства ищцата е ангажирала писмени доказателства , които е приложила към
исковата си молба и които съдът е приел. По този начин същата има намерение да промени местоживеенето на детето
от сегашното на посоченото от нея в гр. Лондон в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Бащата е изразил несъгласие за краткосрочно
пътуване на детето в чужбина. Същият е заявил, че не желае да бъде променяно
местоживеенето на детето от България в Обединеното Кралство , тъй като по този
начин емоционалната връзка помежду им ще бъде прекъсната, а детето се нуждае и
от двамата си родители. Отразено е, че е
налице емоционална близост на детето и с бащата , както и че бащата осъществява режим на
лично контакти с детето макар и нередовно и то само по инициатива на детето. Посочено е, че комуникацията между двамата
родители е нарушена и липсва родителско сътрудничество межу тях.
Съобразно нормата на чл. 127а, ал. 3 СК пред настоящата инстанция не е изслушан бащата Д.Й. тъй като
същият не се явява в съдебно заседание , без да е посочил обективни причини
възпрепятстващи това му неявяване.
Майката К.М. също не е изслушана пред
РС Карнобат
, тъй като не се е явила в съдебно заседание пак поради горепосочените причини
които настоящия съд е посочил по- горе отнасящи се до бащата на детето.
В съдебно заседание е изслушано и
малолетното дете Й.Й. което изразява искане да отиде да живее постоянно при майка си в
чужбина, където и да започне да учи тъй като му е много мъчно за майка му и
иска да живее заедно с нея , а същевременно тя ще му осигури много по- добра от
сегашния момент материална обезпеченост
с оглед на доходите , които тя получава , както и че в чужбина ще получи
много по- добро от сегашната училищно обучение. Същото дете потвърждава , че се
среща си баща си по два пъти на месец и
се разбира много добре с него и с роднините му по бащина линия , но заявява
твърдо и категорично становище , че не иска да живее заедно с него в село
Лозарево.
Другите писмени доказателства,
събрани в хода на въззивното производството, съдът не обсъжда тъй като са или
неотносими, или не са необходими за изясняване на факти от предмета на
доказване, очертан от предявения иск.
Районен съд Карнобат е бил сезиран с иск по чл. 127а, ал. 2 СК.
Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на
родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право
при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо
съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е да
бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При
липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях
се решава от съда.
Производството по чл. 127а СК е такова по спорна
администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави
преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се
преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на
конкретните факти, установени в хода на производството.
С решението си по предявения иск, съдът следва да
прецени най-добрия интерес на децата. Законът не прави разграничение между
различните хипотези на пътуване на дете в чужбина. В някои случаи пътуването би
могло да е краткосрочно, като детето напуска пределите на страната и се връща,
без да се променя местоживеенето на детето. От друга страна би могло да се
касае за разрешение за напускане на страната и това да промени местоживеенето
на детето. В случая в исковата молба твърденията са, че майката желае да промени
местоживеенето на детето като същото заживее при нея в чужбина , като то да
започне да учи в учебното заведение в
което майката го е записала . В този
смисъл са и събраните по делото доказателства и изразеното в показанията на разпитаните свидетели в проведеното
открито съдебно заседание. Не се касае за
кратковременно напускане на страната и връщане, а за трайно пребиваване, което
би довело до промяна в местоживеенето на детето. В този случай, при положително решение на спора,
преместването на детето ще засегне и интересите на детето и на родителя, при когото то не живее, но с когото има определен режим на лични контакти.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице категорична и
непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане
на детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в
интерес на детето / Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013
г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г.,
IV г. о./ При преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат
съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДетето , дефиниращ
понятието "най-добър интерес на детето". Там изрично е посочено, че
преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В
рамките на производството безспорно е установено, че детето има добра
емоционална връзка и с двамата си родители , но особено силна с майка си , като безспорно е, че по отношение на него е налице режим на лични отношения с бащата който не е разширен по обем , като е съдебно установено
той да бъде изпълняван всяка втора и четвърта неделя от месеца и през лятната ваканция. Детето е на единадесет години и следва да посещава съответно
учебно заведение .
Предвид
горното, съдът
приема, че не е в интерес на детето да да пътува всяка седмица
от България до Обединеното Кралство , което е необходимо с оглед определения
режим на лични контакти с бащата. Контактът
с близките и с бабата и дядото по бащина линия, които живеят в България също е от съществено значение за детето във връзка с
задоволяване на неговите желания и емоционални потребности. Следва да се отбележи, че още по-голямо отражение в емоционален план
върху детето тези неограничени по време и период пътувания биха имали и върху
контактите на детето с неговия баща. Невъзможността да се осъществява режима на
лични отношения би довел до преустановяване на изградената вече връзка баща-дъщеря , поради което и това категорично не е в интерес на
детето. Още повече, както се установи пред настоящия съд , че намерението на майката е, възползвайки се от
определения неограничен режим на пътувания, да пребивава за постоянно извън
територията на страната и да промени местоживеенето на детето от сегашното такова в чужбина. Вярно е и обратното , че правото на майката да напуска страната и да
избере местоживеене в друга държава не може да бъде ограничено, както и правото
й да упражнява предоставените родителски права върху детето от нейна страна . Тука следва да се посочи , че същата работи като затова получава добра работна
заплата в размер много над средната
такава за страната ни, което показва , че детето ще бъде там където ако живее с
майка си много по- добре парично обезпечено отколкото е сега в страната ни .Същата освен живее
в нормално жилище и по този начин може да създаде ако детето живее при нея и на
него нормални условия за израстването на детето. Респективно, съдът по този начин намира за прието, че е в интерес на детето респ. същото дете има по-
голям интерес да напусне страната и да
пребивава в Обединеното кралство за неограничен период от време. Преценката на
тези фактори е идентична с преценката на предпоставките, които съдът би
установявал при преценка промяна в местоживеенето на детето, но горното се
налага поради обстоятелството, че на практика по реда на чл. 127а СК чрез
снабдяване с разрешение за неограничено пътуване, се променя местоживеенето на
детето. Тази мярка може да бъде променена само със съгласието на двамата
родители или по съдебен ред. Затова и при разрешаване на настоящия спор
съставът следва да прецени дали е в интерес на детето същото неограничено като
период и време на пътуване да може да пътува извън територията на страната с
неговата майка или упълномощено от нея лице без съгласието на бащата. Съставът
намира, че в интерес на детето е да пътува, включително и напускайки
територията на страната на екскурзия или за да осъществява контакти със своите
близки и роднини. Тези пътувания обаче не следва да нарушават установения
режим, начин на живот и занимания на детето, а също така и контактите с
биологичния му баща. В интерес на детето е то да не губи емоционалната връзка с баща си, с
когото то осъществява контакти съгласно установения с бракоразводното решение
режим на лични отношения. Този режим е определен, както следва: всяка втора и
четвърта неделя от месеца, от 10:00 часа
до 18:00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в годишен
отпуск. В тази връзка съдът намира, че не би било и в интерес на самото дете да
пътува всяка седмица до България и обратно с оглед осъществяване на контактите
с бащата.
РС Карнобат счита обаче, че в настоящия случай с направеното искане за даване на разрешение за пътуване
по същество се цели промяна на
местоживеенето на детето К.П. по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, тъй като от искането на ищцата и на нейния процесуален представител
става ясно, че се иска разрешение за трайно установяване на територията на друга държава,
различна от тази, където е съдебно определено местоживеенето на малолетното
дете. Иначе казано, от изявленията им
става ясно, че с исканото разрешение за пътуване, по същество се цели изменение на местоживеенето на детето.
Даването на разрешение за пътуване на дете в
чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време,
но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите
от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество,
включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.Решението на съда следва да
е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се
противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на
преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с
интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от
конфликти между двамата.
Съдът както посочи
по- горе ако детето отиде да живее в чужбина ще бъде по- добре материално
обезпечено от майка си , същото ще живее в напълно нормални битови условия и ще
учи в нормално учебно заведение . Преценката
на тези фактори е идентична с преценката на предпоставките, които съдът би
установявал при преценка промяна в местоживеенето на детето, но горното се
налага поради обстоятелството, че на практика по реда на чл. 127а СК чрез
снабдяване с разрешение за неограничено пътуване, се променя местоживеенето на
детето. Тази мярка може да бъде променена само със съгласието на двамата
родители или по съдебен ред, както бе посочено
по- горе . Действително ищцата не е предявила искът по чл. 59 ал.9 от СК
при спазване на постановките на Тълкувателно решение № 1 от
03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, за да бъде разрешен този
спор по съдебен ред , но в случая това не е и необходимо с оглед прилагането от
страна на самия ответник на горепосочените ксерокопия - от декларация- съгласие , нотариално заверена
с която той собственоръчно декларира , че е съгласен детето му Й.Д.да напуска
пределите на Р България и да пътува и престоява
в чужбина , в това число и в
Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия за срок до навършването
на пълнолетие от същото дете , което да бъде придружавано от своята майка – ищцата К.М. или от
упълномощено с нея лице и – от пълномощно с която пак самият ответник е упълномощил изрично ищцата К.М. да го
представлява пред съответните органи на МВР при подаването на необходимите документи за издаването на български документи за самоличност / международен паспорт или лична карта / по отношение на тяхното
малолетно дете Й.Д., както и при получаването им. По този начин самият ответник
се е съгласил респ. е дал съгласие да
бъде променено местоживеенето на детето на страните по делото при майка му в
чужбина , а в отговора си на исковата молба
и респективно в живота твърдейки
, че тези искания които той сам е дал по- горе
и които претендира и ищцата са неоснователни , като това негово
мнение е породено от конфликта между
двамата родители и по този начин не съобразявайки това с интересите на детето
си , той нарушава същите. Още един факт в тази
насока следва да се посочи и
факта , че плащайки издръжка в
размер от 100 лв. която е неосъвременена и е под минималния размер на издръжка
определена в чл. 142 ал.2 от СК , ответника не дава дори най- минималния размер
на издръжка , която той следва да заплаща на малолетното си дете.
С оглед на гореизложеното ,
съдът намира , че така предявения иск се явява напълно основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В исковата си молба ищцата е поискала съдът да й присди направените от
нея съдебни разноски по настоящото дело , но съда намира, че всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, и съобразно
възприетата съдебна практика по тези производства - с характер на спорна
съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в това производство
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.
В случая съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, ползва и двамата родители. В този смисъл не е приложима
разпоредбата на чл. 78 ГПК по разноските. Затова и искането на ищцата да й
бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в настоящото следва да бъде
отхвърлено , като неоснователно.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а,
ал. 2 СК съгласието на бащата Д.Г.Й. с ЕГН ********** с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения – гр.
Бургас бул. Захари Стоянов № 89 чрез адв. А.К. , за пътуване на детето му Й.Д.Й. родена на *** г. с ЕГН ********** извън територията на
Република България, а именно: от Република България до
Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия и от Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия до Република България , съответно за пребиваването му в тези
държави във връзка с осъществените пътувания, без ограничения в техния брой, продължителност
и времето, през което се провеждат, до навършването на пълнолетие на същото дете Й.Д.Й. като детето бъде придружавано от своята майка
и законен представител К.С.М. с ЕГН **********
или от определено и упълномощено от нея
пълнолетно трето лице, , като ЗАМЕСТВА
и съгласието на бащата Д.Г.Й. с ЕГН ********** с адрес *** за издаване по реда
на ЗБЛД на паспорт на детето Й.Д.Й. родена на *** г. с ЕГН ********** и на други документи,
необходими за тези пътувания.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително
изпълнение на решението.
ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** , същата и със съдебен адрес за призоваване и съобщения - гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Г.Д. № 6 чрез адв. Д.Д.В.
да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски по настоящото гр.д. №
206 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ
ОБЖАЛВА
пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: