РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр.Мадан, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100009 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД от М. С.
Т. против Х. В. Г. за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 882лв.,
представляваща нанесени имуществени вреди - заплатени операция, лекарства, консумативи
и престой във ветеринарна амбулатория и разходи за гориво, произтичащи от нападението
на собственото на ответника куче - немска овчарка върху кучето на ищцата йоркширски
териер, ведно със законната лихва, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата от 800 лева – представляваща нанесени на ищцата неимуществени вреди -
притеснение, стрес, напрежение и уплаха от нападението и последвалата животоспасяваща
операция. В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че ищцата и съпругът й Н. Н.
Т. били собственици на малко куче, порода Йоркширски териер, кафяво-черно на цвят,
отговарящо на името Зиги. Кучето отглеждали вкъщи - гр. Р., ... и ежедневно го извеждали
на разходка. На 22.11.2022г. към 14:30ч., съпругът на ищцата извел кучето на разходка в
посока към Стадиона на гр. Р., намиращ се в близост до блока, в който живеели. По пътя до
Стадиона се преминавал през метален мост, след преминаването на който следва черен път
водещ до Стадиона. Успоредно на черния път имало ограда на дърводелски цех. Мястото
било уединено, спокойно, нямало движение на коли, бездомни кучета и котки, които да
провокират раздразнение или инциденти. След като стигнали до края на черния път,
съпругът й и кучето тръгнали обратно по пътя, за да се върнат отново вкъщи. Придвижвайки
се спокойно по пътя, изведнъж кучето на ищцата било нападнато неочаквано от идващо от
Стадиона голямо куче, порода немска овчарка. Немската овчарка захапала териера през
гърба и го разтърсила. Съпругът й се развикал на голямото куче и то пуснало Зиги, след
което той взел териера в ръце и продължил да отблъсква с тялото си голямото куче, което
скачало и срещу него. Докато се развивала цялата ситуация, на място дошла и стопанката на
голямото куче - Е. Р. Г.а, която всъщност разхождала немската овчарка, но без повод и
намордник. Госпожа Г.а се опитала да задържи кучето си, но не успяла, тъй като то било
голямо и силно. След инцидента, съпругът на ищцата се прибрал незабавно вкъщи с кучето
им и едва тогава ищцата видяла какви наранявания имало и цялото било в кръв. Обадила се
на д. Х. (ветеринарен лекар), тя дошла веднага в домът им и като видяла кучето ги
посъветвала спешно да го закарат в клиника в гр. Смолян, където да бъде оперирано.
Ищцата тръгнала заедно със съпруга й незабавно за гр. Смолян и отишли във Ветеринарна
амбулатория „Андре Вет“, където били посрещнати от д-р Ю. М., д-р М. и д-р Б.. Като
видели състоянието на кучето им и раните му, лекарите им казали, че се налага незабавна
1
животоспасяваща операция, която да може да бъде извършена в гр. Пловдив и им дали
координати на Ветеринарна клиника „Провет“ в гр. Пловдив. Пристигнали в клиниката
около 20:00ч., където ги очаквали и кучето било оперирано веднага. След като минала
операцията и Зиги бил спасен, ищцата и съпругът й тръгнали към гр. Р., а кучето останало в
клиниката четири дни и на петия бил изписан (22.11.2023г. -26.11.2023г.), във връзка с което
отново пътували от гр. Р. до гр. Пловдив и обратно, за да го приберат. Около две седмици
след изписване на кучето го закарали отново в гр. Смолян, във Ветеринарна лаборатория
„Андре Вет“, за да му бъдат свалени конците от операцията. Ищцата направила разходи за
лечението на кучето Зиги на стойност 882 лв., от които разходи за извършени манипулации,
лекарства и консумативи на стойност 605,76 лева, разходи за 4 дневен престой на кучето в
клиниката на стойност 156,90 лв.; Разходи за бензин при двукратно пътуване до Пловдив и
обратно и еднократно до Смолян и обратно за премахване на конците на стойност 120 лв,
които не били заплатени от ответника. Сочи, че съпруга й живеели само двамата в
апартамента им в гр. Р. и домашният им любимец кучето Зиги се превърнало в част от
семейството им. Ежедневно полагали грижи за него, отглеждали го в домът им и го
извеждали навън само на разходка. Били много привързани към кучето си. Случилото се със
Зиги на 22.11.2022г. било истински кошмар и шок за тях. Изпитали голям стрес, напрежение
и притеснение във връзка с живота и състоянието на кучето им след нападението от
немската овчарка. Първоначалните предположения на лекарите били, че кучето едва ли ще
бъде спасено, заради сериозните рани и разкъсвания, които е получило. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта, че е собственик на
куче порода немска овчарка, което се казва Рекс. С ищцата живеели на една и съща улица в
един и същи жилищен блок в гр. Р., близо до Стадиона в града, където често разхождали
кучето Рекси. Досега нито устно, нито писмено били постъпвали оплаквания от кучето.
Макар да е голямо, то в никакъв случай не било агресивно и не било нападало нито други
кучета, нито хора. Съпругата му споделила, че през месец ноември, докато е разхождала
Рекси е срещнала съпруга на М. Т., който често разхождал и тяхното куче на същото място в
посока Стадиона. Кучето им било без каишка, и се е движило далеч от стопанина си, който
не е упражнявал надзор върху него и не го е следил. Двете кучета се срещали често и се
познавали, като кучето Зиги, винаги щом забележи кучето Рекси, започва да лае срещу него,
а Рекс възприемал това като игра и го приближавал. Същото се случило в деня на
процесните събития, когато Зиги започнал да лае по Рекс, и Рекс на свой ред му отговорил.
Ответникът категорично оспорва твърдението, че неговото куче е нападнало, захапало през
гърба и разтърсило териера на ищцата. Счита, че ако това се било случило, предвид
разликата в телосложението на двете породи кучета, би било фатално за по-малкото куче.
Съпругата на ответника веднага, щом е видяла, че Рекс се е приближил до Зиги, е хванала
Рекс и го е държала, докато съпругът на ищцата е наблюдавал напълно безучастно
ситуацията и дори не е направил опит да вземе своето куче и да го отдалечи. Едва щом
съпругата на ответника го е помолила да вземе своето куче, за да нямат контакт помежду си,
той го е хванал и се е отдалечил. Оспорва, че именно неговото куче причинило
нараняванията, описани от ищцата. Прави и възражение за причиняване/съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на лицето, под чийто надзор се е намирало кучето Зиги на
22.11.2022г., а именно - съпругът на ищцата, който е разхождал същото без каишка и не е
упражнявал адекватен надзор върху същото, така че да предотврати евентуален инцидент.
Счита, че съпругът на ищцата като трето лице има изключителна вина за допускането на
контакт между двете кучета, понеже не е упражнил нужния контрол за гарантиране на
безопасната разходка на своето малко куче, а освен това той бил и лицето, което е хванало,
държало и носило кучето до вкъщи, като било възможно в яда си да е наранил неволно
животното. Оспорва размера на направените разходи, като счита, че същият е силно
завишен. Оспорва иска за заплащане на неимуществени вреди като неоснователен. Позовава
се на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че ищцата нямала
право да претендира неимуществени вреди като собственик на вещ, каквото е кучето. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства- представени
от страните паспорти на домашни любимци се установява, че ищцата М. С. Т. е собственик
на домашен любимец – куче, порода „Йоркширски териер“, на име „Зиги“, а ответникът Х.
2
В. Г. е собственик на домашен любимец – куче, порода „Немска овчарка“, на име „Рекс“.
Ищцата и свидетелят Н. Н. Т. са съпрузи, живеят в гр. Р. ...., където отглеждат и
домашния си любимец – куче порода „Йоркширски териер“. На 22.11.2022 г. около 14.30
часа съпругът на ищцата – св. Н. Н. Т. извел кучето на разхода към стадиона в гр. Р., който
бил на разстояние около 150 метра от дома на свидетеля. След като излязъл от вкъщи
свидетелят минавал по железен мост, а впоследствие и черен път, който водил към стадиона.
От страни на пътя бил брегът на реката. По пътя към стадиона свидетелят се спрял до брега
на реката и се загледал в нея. В същото време свидетелят Н. Т. държал кучето Йоркширски
териер на разтегателна каишка и същото се намирало на 3-4 метра зад свидетеля. Внезапно
кучето „Йоркширкси териер“ започнало да „пищи“. Когато свидетелят се обърнал видял, че
кучето порода „Немска овчарка“, собственост на Х. В. Г. е захапало кучето „Йоркширкси
териер“ и го тръскало с главата. Свидетелят Н. Т. се развикал и отишъл да отблъсква кучето
на ответника да освободи неговото куче. Кучето на ответника пуснало кучето „Йоркширкси
териер“, след което свидетелят грабнал последното. Кучето на ответника започнало да
обикаля около свидетеля и искало да хапе кучето „Йоркширкси териер“. Впоследствие
дошла съпругата на ответника, която хванала кучето „Немска овчарка“, което имало въже
наподобяващо повод, който висял. Съпругата на ответника започнала да дърпа кучето
„Немска овчарка“ и да крещи на свидетеля да се маха оттам. Свидетелят Н. Т. се прибрал
заедно с кучето „Йоркширкси териер“ в дома си. Когато се прибрал неговата съпруга –
ищцата М. Т. много се изплашила. Ищцата се опитала да забърше кучето с парцал, но то
пищяло от болка не давало да бъде докоснато. От лявата му страна в областта на ребрата се
бил получил нещо като балон. Дишането на кучето било като хъркане. Когато кучето
дишало, този балон се издувал и се прибирал. Външно кучето имало една като драскотина.
След около 30-40 минути в дома на свидетеля дошла д. Х. – ветеринарен лекар. Същата
прегледала кучето „Йоркширкси териер“, което изглеждало видимо изплашено. Св. Н. Х.
констатирала наличието на една рана в гръдната област, която рана не била голяма. По
козината на кучето съвсем леко кървяло от тази рана. Констатирала и наличието на
пневмоторекс – изтичане на въздух от белия дроб. Пневмоторекса бил животозастрашаващ
за животното, тъй като имало излизане на въздух от кожата. Свидетелката Н. Х. посъветвала
да бъде закарано кучето в гр. Смолян за извършването на операция. След извършения
преглед св. Н. Т. и съпругата му взели кучето в едно одеало и тръгнали с автомобил към гр.
Смолян. След като били приети във ветеринатрната клиника в гр. Смолян и след преглед
извършен преглед на кучето „Йоркширски териер“ на ищцата и съпругът й било заявено, че
не може да бъде извършена операция на кучето, тъй като в клиниката нямало апаратура за
обдишване. Ищцата и съпругът й били упътени към гр. Пловдив във ветеринарна клиника,
находяща се в ж.к. Тракия. От ветеринарната клиника в гр. Смолян ищцата и съпругът й
тръгнали направо за ветеринарната клиника в гр. Пловдив, където пристигнали около 8 часа
вечерта същия ден. Във ветеринарната клиника в гр. Пловдив направили рентгенова снимка
и установили счупване на ребра на кучето. Вкарали пострадалото куче в операционната,
като операцията продължила около час и половина, до 10 часа вечерта. След операцията
показали кучето на ищцата и съпругът й, то се било събудило от упойката. Ветеринарните
лекари заявили на ищцата и съпругът й да отидат на другия ден да се интересуват за
състоянието на кучето, както и че следващите 24 часа за него са критични. Ищцата и
съпругът й останали да нощуват в Пловдив при техни роднини. На другия ден отишли по
обяд в клиниката, интересували се за състоянието на кучето и им било съобщено, че кучето
трябвало да остане под наблюдение няколко дена. То не можело да се храни било на
системи, антибиотици, трябвало да е под грижите на ветеринарен лекар. Деня след
операцията- на 23-ти ноември ищцата и съпругът й се прибрали в гр. Р.. Същия ден кучето
останало в клиниката в гр. Пловдив за обгрижване. В събота отишли да си приберат кучето
– същото било от вторник до събота в клиниката. При прибиране на кучето от клиниката в
гр. Пловдив, то било с превръзка около гръдния кош, имало шевове около 7-8 см. Казали
след 12 дни да му се махнат шевовете, като можело да не ходят в гр. Пловдив, а да отидат до
гр. Смолян. 12 дни след като прибрали кучето ходили във ветеринарна клиника в гр. Смолян
да бъдат премахнати шевовете на кучето. Кучето следвало да приема хапчета, както и да е
обездвижено. 15-20 дни кучето стояло в кафез, за да не се движи, ищцата и съпругът й се
грижили в домашна обстановка около 1 месец за него, докато започнели да го изкарват
навън.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на св. Н. Н. Т.,
св. И. Р. М. и св. Н. Х. Х.. Съдът дава вяра на показанията на св. Н. Н. Т., доколкото същите
се явяват преки, непосредствени, последователни и житейски логични. Свидетелят детайлно
3
описва настъпването на процесния инцидент, както и последващите събития. Действително
св. Н. Т. е съпруг на ищцата, поради което на осн. чл. 172 ГПК неговите показания следва да
бъдат ценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. В случая съдът
намира, че липсва основание показанията на св. Т. да не се кредитират по отношение на
релевантните към предмета на спора факти, доколкото от една страна по делото не са
налице доказателства, които по някакъв начин да ги опровергават, а от друга- показанията на
св. Н. Т. се подкрепят макар и косвено от показанията на св. Н. Х. и св. И. М., които не са
били преки свидетели на настъпване увреждането на кучето порода „Йоркшиски териер“, но
са констатирали последващи обстоятелства, свързани с процесния инцидент. Възраженията
на ответника, че не следва да бъдат кредитирани показанията му, поради това че свидетелят
е заинтересован от искова на спора са неоснователни, доколкото от събраните по делото
доказателства не възникват съмнения за тяхната обективност и достоверност.
По отношение на направените разходи за лечението на кучето порода „Йоркшиски
териер“ са представени следните писмени доказателства:
1. Клиничен протокол 247434 от 22.11.2022 г., на ветеринарна клиника „Провет“ гр.
Пловдив за извършени манипулации: Клиничен преглед, Дигитална рентгенография,
Дигитална рентгенография, Венозна инжекция, Интубиране, Инхалационна анестезия с
позитивна вентилация на час, Зашиване на проникващи рани в гръдна кухина, Зашиване на
рани включващи коремна и гръдна стена, Превръзка(отделно цената на материалите),
Контролна рентгенография, Подкожна инжекция, Подкожна инжекция, Подкожна
инжекция, Мускулна инжекция, Венозна инфузия, на час, Две пози върху един филм,
Мониторинг по време на анестезия(на час), Регионална нервна блокада, както и продадените
стоки: Операционна кърпа, Ръкавици хирургически , Острие за скалпел, Маски с ластик,
Операционни шапки, Стерилна марля, Конец моноф. резор., Конец полиф. резор. Игла,
Конец монофиламентен кожен, Изо 5 мл., Норофол., Рингер М 5 мл.,. Цефтриаксон флакон
1.0, , Бупак 0.3 мл., Метамизол 30%, Ревмокам 5мг./мл. инж., Анакет, Ропивакаин 7,5 мг./.,
Лидокаин 20 мг., Хепарин мл. 1, Инсистор, Бинт Круз., Вата синтетична., Памперсов
чаршаф, Венозна система и Натриев хлорид 0.9%. Общата дължима сума в описания
протокол е 605,76 лева.
Представен е от ищцата фискален бон, издаден на 22.11.2022 г. в 21:37 часа от
ПРОВЕТ ООД, гр. Пловдив, бул. Марица № 148, ЕИК *********, Ветеринарна клиника –
магазин гр. Пловдив, ж.к. Тракия до бл. 83 за заплатена сума на стойност 605,76 лева за
ветеринарни услуги.
2. Клиничен протокол № 247453 от 23.11.2022 г. за извършени манипулации: престой
в клиниката на кучето за 24 часа, както и продадени стоки: цефтриаксон флакон 1.0,
ревмокам 5 мг /мл. инж., Хелицид мл.., Бупак мл.., Метамизол 30%. Общата дължима сума
за манипулации и стоки по цитирания протокол възлиза на 28.88 лева.
3. Клиничен протокол № 247533 от 24.11.2022 г. за извършени манипулации: престой
в клиниката на куче за 24 часа, флуидна терапия с инфузионна помпа за 24 часа, кръвна
картина с вземан на кръвна проба и продадени стоки: Цефтриаксон флакон 1.0 0.2 бр,
Ревмокам 5 мг, . Хелицид мл, Бупак мл. Метамизол 30%. Общата дължима сума за
манипулации и стоки по цитирания протокол възлиза на 54,07 лева.
4. Клиничен протокол № 247604 от 25.11.2022 г. за извършени манипулации: престой
в клиниката на куче за 24 часа, подкожна инжекция и продадени стоки: Цефтриаксон
флакон 1.0 0.2 бр, Ревмокам 5 мг, /л. инж. Хелицид мл, Бупак мл. Метамизол 30%. Общата
дължима сума за манипулации и стоки по цитирания протокол възлиза на 32.22 лева.
5. Клиничен протокол № 247689 от 26.11.2022г. за извършени манипулации: престой
в клиниката на куче за 24 часа, подкожна инжекция и продадени стоки: Ревмокам 5мг.,
Метамизол 30%, Цефтриаксон флакон, Ревмокам табл. Клавасептин табл. Общата дължима
сума за манипулации и стоки по цитирания протокол възлиза на 37,34 лева.
Представен е от ищцата фискален бон, издаден на 26.11.2022 г. от ПРОВЕТ ООД, гр.
Пловдив, бул. Марица № 148, ЕИК *********, Ветеринарна клиника – магазин гр. Пловдив,
ж.к. Тракия до бл. 83 за заплатена сума на стойност на стойност 156,90 лева за ветеринарни
услуги.
Представена е от ищцата фактура № **********, издаден от ПЕТРОЛ АД, на
23.11.2022г. в 13.56 ч., бензиностанция гр. Асеновград, ул. Бачковско шосе за заплатена
сума от 49,32 лева за гориво Бензин А 95-H. Като доказателство по делото е прието заверено
копие от свидетелство за регистрация – част II касаещо МПС Рено Клио, справка за среден
4
разход на гориво на МПС Рено Клио, както и справка за разстояние в км по маршрути гр.
Пловдив - гр. Р. и гр. Р. - гр. Смолян.
От показанията на св. Н. Т. и св. И. М. се установява, че след възникване на
процесния инцидент ищцата е била страшно притеснена, плакала и чакала резултат дали ще
оживее кучето й. Притесненията на ищцата продължили много време, докато кучето се
пооправило. При пътуването си до гр. Смолян, а в последствие и до гр. Пловдив на
22.11.2022г. ищцата и съпругът й тръгнали без подготовка, не били взели и лекарствата,
които приемали, а ищцата страдала от високо кръвно налягане. В първата вечер, когато
нощували в гр. Пловдив ищцата и съпругът й не успели да заспят, ходели до тоалетната
многократно. Към настоящия момент ищцата и съпругът и св. Н. Т. се страхуват да изкарват
кучето навън, за да нямат нова среща с другото куче. Съобразявали се да не се засичат с
другото куче- от тяхната тераса се виждал маршрута, по който се разхождало другото куче и
когато видят, че последното се разхожда не излизали или излизали в друга посока.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира
отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е
необходимо да са налице следните елементи - причинени вреди /имуществени и
неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със
състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За
разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия
или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите
(собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ.
Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, респ.
върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие
състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да
упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в
който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея. В аспекта
на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл.
50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто
надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните
си качества е причинило тези вреди. В настоящия случай претенцията е насочена само
срещу собственика на животното, който е солидарно отговорен с лицето, което упражнява
надзор върху него, което е в съответствие с принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес, доколкото съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Въз основа на свидетелските показания на св. Н. Т. се установява пряко настъпилия
инцидент, а именно, че кучето порода „Немска овчарка“ на име Рекс, собственост на
ответника Х. В. Г. е захапало много по-малкото куче на ищцата, тръскало го е и не го е
пускало докато не се намесил св. Н. Т.. Ответникът не оспорва обстоятелството, че неговата
съпруга е разхождала кучето му „Немска овчарка“ в района на инцидента към момента на
процесните събития и че се срещнала с ищеца, който разхождал кучето порода
„Йоркширски териер“. В тази връзка са и показанията на св. И. М., която живее в съседство
със страните по делото и която заяви, че съпругата на ответника се прибрала заедно с кучето
си, 40-50 минути по-късно от св. Н. Т.. Въз основа на показанията на св. Н. Т., които се
базират на преки и непосредствени впечатления и не се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото съдът намира, че именно кучето на ответника е
участвало в инцидента и е предизвикало нараняването на кучето на ищцата. Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника, че влошеното здравословно състояние на
кучето „Йоркширски териер“ може да се дължи на транспортирането на кучето от мястото
на инцидента до дома на ищцата и от дома на ищцата до гр. Пловдив, доколкото от
показанията на св. Н. Х. - ветеринарен лекар констатирал състоянието на кучето
непосредствено след инцидента се установява, че същото имало рана в гръдната област и
пневмоторекс, което нараняване било свързано с прободна рана, като не се констатирали
други видими травми. Св. Незиха Х., която е прегледала животното около 40 минути след
инцидента посочва, че състоянието на кучето било опасно за живота му, което наложило и
извършването на спешна операция в друго населено място. Ето защо съдът намира, че е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между нападението на кучето, което е
собственост на ответника над кучето на ищцата и причинените имуществени вреди на
ищцата, изразяващи се в разходи за извършени манипулации, лекарства и консумативи и
5
престой в клиника, свързани с лечението на кучето „Йоркширски териер“, както и
реализираните от ищцата пътни разходи за транспортирането на кучето за извършване на
операция. С оглед изложеното съдът намира, че е изпълнен изцяло фактическият състав на
чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени всички негови елементи, поради което предявеният
срещу ответника иск за заплащане на имуществени вреди е доказан по основание. По
отношение на размера на претърпените вреди касаещи извършени манипулации, лекарства,
консумативи, престой във ветеринарна клиника на кучето „Йоркширски териер“ са
представени 2бр. касови бонове от – 22.11.2022 г. на стойност 605,76 лева /л. 5 от делото/ на
стойност 156,90 лева /л. 7 д./, като към тях са приложени и клинични протоколи, детайлно
описващи извършените манипулации и продадените стоки. Общият размер на претърпените
от ищеца имуществени вреди - платени суми за лечението на кучето възлиза на 762,66 лева,
поради което искът за заплащане на имуществени вреди е доказан по размер в тази част. По
отношение на претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размера на претърпените разходи за гориво с цел да бъде транспортирано кучето за
извършване на необходимите манипулации съдът намира претенцията за доказана до
размера от сумата от 49,32 лева, за която са представени доказателства, че е заплатена –
фактура № ********** от 23.11.2022г. /л. 12 д./. Претенцията за сумата над 49,32 лева е
недоказана, тъй като не са представени доказателства какви други суми са заплатени за
гориво при описаните в исковата молба пътувания на ищцата и от кого са платени. С оглед
изложеното съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 811,28 лева.
По отношение на предявения иск за претендираните неимуществени вреди на
ищцата, съдът намира, че същият е доказан по своето правно основание. Причинната връзка
между нападението на кучето, което е собственост на ответника и причинените
неимуществени вреди на ищцата е пряка и непосредствена. В резултат на нанесеното
увреждане на домашния любимец на ищцата, което е застрашавало живота му, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в психически болки и страдания,
тревожност, притеснение и страх. Макар законът да приравнява причинените от животно
вреди с тези, причинени от вещ, то в конкретния случай става въпрос за вреди от
неимуществен характер, причинени на ищцата, вследствие на това, че е пострадало
собственото й куче . Неимуществени вреди се претендират от ищцата за нейните собствени
негативни изживявания във връзка с доказания факт, че кучето й е било обект на нападение
и пострадало от кучето на ответника. Да се отрече това, че при отглеждането на домашен
любимец в дома не се създава взаимна привързаност, че собственикът не изпитва
притеснения, емоционален дискомфорт при влошаване на здравословното състояние на
такъв домашен любимец /като се има предвид, че всеки конкретен случай е различен и
подлежи на индивидуална преценка/ би противоречало на нормалните житейски стандарти.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, същите
следва да се определят по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат в предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като взе
предвид преживените негативни емоции от ищцата във връзка с настъпването на процесния
инцидент, изразяващи се изживян стрес от влошеното здравословното състояние на кучето
непосредствено след инцидента, обстоятелството, че животът му е бил застрашен от
претърпяното увреждане и същото е било подложено на операция, възстановителния период
и изпитвания страх от среща с кучето на ответника, съдът намира, че сумата от 600 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от вещ - куче, собственост на
ответника, вследствие на нападение върху нейното куче, извършено на 22.11.2022 г. в гр. Р.,
са достатъчни, за да възмездят претърпените от ищцата стрес и неудобства.
По отношение възражението на ответника за съпричиняването на вредоносния
резултат, съдът намира за установено следното: Съпричиняване на вредоносния резултат ще
е налице само, ако действията и поведението на лицето, което е упражнявало надзор върху
кучето на ищцата при настъпване на инцидента е станал причина или е повлиял по някакъв
начин върху настъпването на вредите. Съпричиняването на вредата предполага наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. В настоящия случай не се установява наличието на такова поведение от
упражняващото надзор върху кучето на ищцата лице. Към момента на инцидента кучето на
ищцата е било с повод, придържан от лицето, което е упражнявало надзор и е било на 3-4
метра от него. От друга страна кучето на ответника се е появило внезапно и макар да е
имало повод- то към този момент се е придвижвало свободно, а лицето което е упражнявало
6
надзор- съпругата на ответника е пристигнала по-късно, след като вече кучето на ответника
е било пуснало кучето на ищцата и последното било в ръцете на св. Николай Ташев. С оглед
изложеното съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от лицето, което е упражнявало
надзор върху кучето на ищцата.
С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от настъпилия инцидент следва да бъде уважен за сумата от 811,28 лева., а искът за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 600 лева, като за разликата до пълните
предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, по съразмерност с уважената част от исковете. Същите се констатираха
от съда в размер на 100 лева – държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. По съразмерност с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да
бъде заплатена сумата от 276 лева по иска за обезщетение за имуществени вреди и 225 лева
по иска за обезщетение за неимуществени вреди или общо разноски в размер на 501 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете. Същите
се констатираха от съда в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 30
лева – депозит за призоваване на свидетел. Съдът намира за неоснователно въведеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение, доколкото в настоящия случай се касае за предявени два обективно
съединени иска, по всеки един от който е заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение в минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ размер от 400 лева, съобразно чл. 2, ал. 5 от същата наредба. По съразмерност в полза
на ответника следва да бъдат заплатени разноски в размер на 74,70 лева по предявения иск
за имуществени вреди и в размер на 103,75 лева по предявения иск за неимуществени вреди
или разноски в общ размер на 178,45 лева.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А. № ... да заплати на М. С.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А., ... сумата от 811,28 лева (осемстотин и единадесет
лева и двадесет и осем стотинки)- главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- заплатени операция, лекарства, консумативи и престой във ветеринарна амбулатория
и разходи за гориво, произтичащи от нападението на собственото на Х. В. Г. куче, порода
„Немска овчарка“ върху собственото на М. С. Т. куче порода „Йоркширски териер“ на
22.11.2022 г. в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 09.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 811,28 лева до пълния предявен размер от 882 лева.
ОСЪЖДА Х. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А. № ... да заплати на М. С.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А., ... сумата от 600 лева (шестстотин лева)-
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- притеснение, стрес,
напрежение и уплаха, произтичащи от нападението на собственото на Х. В. Г. куче, порода
„Немска овчарка“ върху собственото на М. С. Т. куче порода „Йоркширски териер“ на
22.11.2022 г. в гр. Р., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 600 лева до пълния предявен
размер от 800 лева.
ОСЪЖДА Х. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А. № ... да заплати на М. С.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А., ... сумата от 501 лева (петстотин и един лева)
направени по делото разноски по съразмерност с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А., ... да заплати на Х. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. А. № ... сумата от 178,45 лева (сто седемдесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки) направени по делото разноски по съразмерност с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8