Р Е Ш
Е Н И Е № 41
гр. Сливен, 11.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 95 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от представител на ищеца в пръвоинстанционното производство, а
именно Г.Г.Й., ЕГН **********,***, против Решение № 1399/02.12.2019 г. по
гр.д.№ 2745/2019 г. на Сливенски районен съд, с което съдът на основание чл. 2
ал. 1 т.3 от ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Република България със седалище
гр. София, бул. Витоша, № 2 да заплати на ищеца общо сумата от 800 лв., която
представлява сумата от 500 лв. -обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
300 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 2 от НК и по чл. 270, ал.
1 от НК, по отношение на които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №
146/13.11.2018 г. постановено по НОХД № 1057/2017 г. по описа на СлРС, ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от 29.05.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 100,97 лв., представляваща
направените разноски по делото.
В останалата му част до
предявения размер от 10 000 лв. исковата претенция за причинени неимуществени
вреди е отхвърлена като недоказана.
Решението се обжалва в
отхвърлителната част, като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна. По отношение на претенцията за неимуществени вреди до размера на 500
лв. и претенцията за имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на
постановения от СлРС акт, на следното:
Сочи се, че съдът не е отчел
продължителността на производството и множеството съдебни заседания, лишаването
на ищеца от правото да управлява МПС за периода, в който е текло производството.
Изразява несъгласие с мотивите на съда относно липсата и слабия интензитет на
негативните преживявания на ищеца, свързани с незаконното обвинение. Навежда се
довод, че ищецът се страхувал и бил притеснен от евентуалното активиране на
условното осъждане от предходна присъда. Моли се, претенцията да се уважи в
пълен размер.
С въззивната жалба не са
направени искания за събиране на нови доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът Г.Г.Й.,
редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие адв. К., който поддържа подадената жалба, като моли за уважаването
й. Уточнява и развива доводите изложени във въззивната жалба, а именно че предходното
условно осъждане на ищеца не само не е намалило, а е увеличило преживения стес.
Акцентира се, че отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС е
създало значителни неудобства за Й.. Подчертава се, че определеният от съда
размер на претърпените неимуществени вреди не отговаря нито на практиката, нито
на закона. Претендира за увеличаване на обезщетението до пълния предявен размер
от 10 000 лв. Претендира разноски.
Въззиваемият - Прокуратурата
на РБ, редовно
призован в съдебно заседание изпраща представител – прокурор Русев от ОП Сливен,
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че развитите доводи
са неоснователни и моли за потвърждаване на решението на първата инстанция.
Изтъква, че производството на досъдебна фаза, където прокуратурата може да влияе
на продължителността на процеса е траело 2 дни от повдигането на обвинението до
внасянето на обвинителния акт в съда. Възразява, че прокуратурата няма
отношение към отнемането на свидетелството за правоуправление. Уточнява, че предишното осъждане редуцира
негативните преживявания на дееца, тъй като същият е запознат с процеса на
ангажиране на наказателната му отговорност и въпреки възможността да поиска по
тежка мярка за неотклонение Прокуратурата не е сторила това. Счита, че
решението е правилно законосъобразно и съобразено със съдебната практика и
икономическата конюнктура в страната.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният съд
намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е частично законосъобразно и
правилно.
Този състав на контролиращата инстанция счита, че
формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея, като за акуратност следва
само да я допълни със следното:
От лист 23 на досъдебното
производство е видно че СУМПС е иззето при съставянето на ЗППАМ№ 17-0455-000037
от 28.07.2017 г. издадена въз основа на АУАН № 525754 от 27.07.2017 г.
От лист 34 и 35 на ДП е
видна справката за съдимост на Г.Г., от която може да се направи заключение, че
същият е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за наказание ЛС
за срок от 7 месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 17.01.2017 г. и деянието
за което е било повдигнато обвинение е извършено в срока на условното осъждане.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС прави следните правни изводи:
За да възникне правото на
дадено лице да бъде обезщетено за претърпени вреди от незаконни действия на
държавата по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, то следва да са налице следните кумулативни
предпоставки:
На първо място следва да има
отпочнато наказателно преследване срещу
конкретното лице, като същият е привлечен в качеството на обвиняемо лице.
Наказателното производство следва да е прекратено поради липса на престъпление
или поради неизвършването на престъплението от лицето, давност или амнистия, или
лицето да е оправдано.
Като втора предпоставка следва да са настъпили
вреди за лицето, субект на незаконното обвинението. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото.
Обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде присъдено ако се докаже пряката им и непосредствена връзка
с ангажираната наказателна отговорност и настъпването им бъде доказано с
надлежни доказателствени средства.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя в съгласие с принципа за справедливост като се
преценят редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и др. (Р № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. ІVто ГО ВКС, Опр № 263/14.03.2016 г. по гр. д. № 838/2016 г. ІVто ГО ВКС)
По чл. 2 ЗОДОВ, държавата
носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на
правозащитните органи (Р№ 450/14.04.2016 г. по гр.д.№ 1279/2015 г. ВКС, О № 356/08.04.2016
г. по гр. д. № 1327/2016 г. ВКС). Ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да бъде Прокуратурата на Република България. Не е необходимо да се
изследва дали органите й са действали недобросъвестно или има виновно поведение
от тяхна страна. По същия аргумент, за да се реализира правото на обезщетение
по този ред не е от значение дали действията им са правомерни и дали те са били
длъжни да ги предприемат.
Възможността за
освобождаване на държавата от отговорност по така квалифицираната претенция, е
регламентирана в чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, а именно изключителна вина на
пострадалия. Когато обаче същият само е допринесъл за настъпване на увреждането
си с виновно поведение, то той е съпричинил вредоносния резултат и следва да се
намали присъденото обезщетение. В конкретния случай, не се установиха твърдения
или факти по делото, които да обуславят освобожадване на държавата от
отговорност или съпричиняване от страна на въззивника.
Настоящият състав на съда се
солидаризира с изводите на първата инстанция относно наличието на
предпоставките за възникване на отговорността на Прокуратурата на РБ за
заплащане на обезщетение на Г.Г.Й. поради повдигнатото му на 02.08.2017 г. обвинение,
в рамките на наказателно преследване, развило се за година и седем месеца в
девет съдебни заседания и завършило с оправдателна присъда по всички обвинения.
Доказани пълно и главно, са всички горепосочени елементи, които дават основание
за уважаване на иска.
Относно определяне на
размера на обезщетението следва да се вземат предвид няколко фактора. В
практиката на ВКС е разяснено, че наличието на други приключили с осъдителна
присъда наказателни производства срещу същото лице е от значение за естеството
и размера на други претендирани вреди, напр. накърнен авторитет и добро име,
злепоставяне в социалното и професионално обкръжение и пр.; е от значение за
преценката на обема на претърпени неимуществени вреди. При определяне размера
на неимуществените вреди всички относими обстоятелства трябва да се вземат
предвид в тяхната съвкупност, като се прецени тежестта на всяко от тях
съобразно конкретната обстановка и конкретната личност на пострадалото лице.
Съдът правилно е отчел, че
твърдението на защитата, че обвинението в извършване на престъпление по чл.
343б ал. 2 и 270, ал. 1 от НК оронват престижа и доброто име на подсъдимия
в обществото, е несъстоятелно, тъй като
същият вече е бил осъден по подобен престъпен състав и с това е оронил доброто
си име. Съдът споделя доводите на държавното обвинение, че лице, което не е
имало досег с правораздавателните органи изпитва осезаемо повече негативни
изживявания, отколкото лице, чиято наказателна отговорност е била ангажирана в
миналото. Това в пъти намалява интензитета на изпитаните негативни
преживявания. Следва да се отбележи, че действително както твърди въззивникът
минимално е ограничена и професионалната и лична сфера на Й., тъй като спрямо
него освен най-леката мярка за неотклонение – Подписка, не е упражнявана друг
вид принуда.
По отношение на твърдените
вреди от отнемането на СУМПС на Й. съдът намира следното:
При определяне на глобалния
размер на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъдат включени
обстоятелствата относно административния акт Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка 17-0455-000037 от 28.07.2017 г., издадена
въз основа на АУАН № 525754 от 27.07.2017 г.
- временно отнемане на свидетелството за правоуправление. По отношение
на тези вреди, които въззивникът твърди и доказва - неудобство от липсата на възможност
сам да управлява МПС и да осъществява ежедневни дейности за себе си и като
земеделски производител, тези вреди според настоящия състав не са следствие от
повдигнатото на ищеца незаконно обвинение. Както се установи по делото
отнемането на свидетелството за правоуправление на въззивника не представляват
действия извършени в рамките на воденото срещу него наказателно производство.
Тези действия са част от проведена паралелно с наказателното производство и
отделна от това производство административно-наказателна процедура, в рамките
на която е съставен акт за установяване на административно нарушение който като
дата предхожда повдигането на незаконното обвинение. По никакъв начин тази
процедура няма връзка с него, поради което и тези вреди не може да бъдат
овъзмездени в рамките на производството по настоящото дело. В случая липсва
причинно - следствена връзка между така посочените вреди и повдигнатото
обвинение.
От друга страна на лицето са
повдигнати две обвинения и е бил оправдан по всички тях. Производството се е
развило за година и седем месеца, което е сравнително дълъг период за бързо
производство. Продължителността на процеса е пряка последица от повдигнатото
незаконно обвинение, което пък е основание за ангажиране на отговорността на
държавата, чрез нейният представител Прокуратурата на РБ, поради което следва
да се съобрази константната практика на съдилищата, че
продължителността на процеса се отразява върху отговорността на държавата, без
да се изследва дали забавянето е по вина на прокуратурата, съда или други
фактори.
Нормално е да се приеме, че
по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие наказателното производство е прекратено,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, макар и вече
осъждано веднъж. Съдебната практика приема, че при установяване на този вид
обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства, а следва да се има предвид и житейската логика.
Съдът се солидаризира с
извода на първата инстанция, че не са доказани неудобства и негативни изживявания
по-големи от обичайните, както и че обезщетението следва да се определи при
превес на обстоятелствата обуславящи по-нисък размер. Единственото
обстоятелство, което първата инстанция не е обсъдила и което обуславя завишение
на определеното обезщетение това е притеснението и страхът от заплашващо
ефективно наказание вследствие активизиране на предходното условно осъждане.
Тъй като повдигнатото незаконно обвинение е за две престъпления, които
предвиждат в санкционната част на наказателноправната норма наказание лишаване
от свобода, то притеснението от налагане на такова наказание, което да обуслови
изтърпяване и на предходното осъждане може да доведе до възбуждането на
основателен страх и сериозни негативни изживявания за незаконно обвиненото
лице. Именно тези изпитани негативни емоции, продължили година и седем месеца
са основание за завишаване на присъденото обезщетение до размера на 2000 лв.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди и неимуществени до размера на 500 лв. решението не е
обжалвано и като такова е влязло в сила.
По отношение на акцесорната
претенция за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, то съобразно
уважаването на главния иск следва да се присъди законната лихва върху присъдения
размер.
В частта, с която е отхвърлен
искът за неимуществени вреди за разликата от 2000 до пълния предявен размер – 10000
лв., решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция следва да се преизчислят направените в първата
инстанция разноски като Прокуратурата на РБ следва да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 181 лв. съобразно уважената част от иска, включващи
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
За въззивната инстанция
разноските следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно с уважената част от обжалваемия интерес, а именно 64 лева.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1399/02.12.2019 г. по гр.д.№ 2745/2019 г. на
Сливенски районен съд в частта, в която е отхвърлен иска на Г.Г.Й., ЕГН **********,***
против Прокуратурата на Република България –гр. София, бул. Витоша, № 2 с
правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 500 до сумата от 2000 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България –гр. София, бул. Витоша, № 2 на основание чл.
2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Г.Г.Й., ЕГН **********,*** сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконно обвинение в извършване
на престъпления по чл. 343б, ал. 2 и чл. 270, ал. 1 от НК, по отношение на което същият е оправдан с
влязла в сила присъда № 146/13.11.2018 г. по НОХД 1057/2017 г. по описа на РС
Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.05.2019 г. до
окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1399/02.12.2019 г. по гр.д.№ 2745/2019 г. на
Сливенски районен съд в останалата
обжалвана част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България –гр. София, бул.
Витоша, № 2, да заплати на Г.Г.Й., ЕГН **********,*** сумата от 80,03
лв., представляваща направени, но
неприсъдени разноски в първата инстанция за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, съобразно уважената част от иска и сумата от 64 лв., представляваща разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
обжалваемия интерес.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.