Определение по дело №495/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 696
Дата: 3 септември 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20191400500495
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

гр.Враца, 03.09.2019 г.

 

 

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ДОСОВ

мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

 

          като разгледа докладваното от мл. съдия И.Никифорски ВЧГД № 495 /2019г., за да се произнесе взе предвид следното

          Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал. 3, изр 1 - во ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба вх. № 3293/ 13.08.2019 г., подадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,гр. София, ЕИК *** бул. *** чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.И. против Определение № 645 от 30.07.2019 г., постановено  по гр.д. № 664/2019 г. по описа на PC - гр. Мездра.

         С атакуваното определение иницииралата първоинстанционното дело искова молба е върната на основание 129, ал. 3 ГПК, а образуваното производство по делото е прекратено.

          В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с оглед на които се иска неговата отмяна.

          Врачанският окръжен съд, въз основа на доказателствата по делото, като прецени становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по 275, ал.1 ГПК от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която определението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване по аргумент от чл.129, ал. 3, изр. 2 - ро ГПК  първоинстанционен съдебен акт – определение, с което исковата молба е върната, а делото е прекратено.

       Освен това, жалбата отговаря и на изискванията по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

          Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

         Производството по първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, подадена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.86 от ЗЗД от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,гр. София, ЕИК ***  против Р.Д.М., ЕГН **********, с която съдът да приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество  следните суми: 558.18 лева - допълнително начислена на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката електрическа енергия по фактура № ********** / 11.08.2016 г., 154.33 лева - законна лихва върху главница по фактура № ********** за периода от 06.06.2017 г. до 20.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата от  момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 426 / 2019 г. по описа на РС - гр. Мездра., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявелнието по чл. 410 ГПК.

     Ч.гр.д. № 426 / 2019 г. по описа на РС - гр. Мездра е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, подадено от ЧЕЗ "ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,гр. София, ЕИК ***, с което е поискано Р.Д.М., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на дружеството - заявител суми, подробно посочени в заявлението.Въз основа на последното е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, № 217 от 05.04.2019 г., с която е разпоредено Р.Д.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЧЕЗ "ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,гр. София, ЕИК *** сумите по издадената заповед за изпълнение.Процесната заповед е била връчена на длъжника Р.М. на 10.04.2019 г., който от своя страна депозира възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта на 11.04.2019 г., за което действие е уведомен кредитора ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД на 30.04.2019 г.На 30.05.2019 г. ЧЕЗ "ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД депозира в РС - гр. Мездра искова молба, съгласно указанията на съда в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като въз основа на исковата молба е образувано цитираното по - горе гр.д. № 664/ 2019 г. по описа на РС – гр. Мездра.С разпореждане от 31.05.2019 г. РС - гр. Мездра е оставил без движение подадената искова молба, с даване на указания до ищцовото дружество за заплащане на държавна такса в размер на 75 лева в едноседмичен срок.

        С определение № 645 от 30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 664/ 2019 г. по описа на РС – гр. Мездра, първоинстанционният съд е приел, че в указания от съда срок и до момента на постановяване на своето определение, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което същата следва да се върне на основание чл.129, ал. 3 ГПК, а производството по делото да се прекрати, който  съдебен акт се атакува в настоящото производство.

        Постановеното определението е незаконосъобразно.

        С Тълкувателно решение № 6 / 2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6 / 2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени  в  чл.  269,  изр.  второ  ГПК,  не  се  прилагат в производството по частна жалба.Следователно, при подадена частна жалба,въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя основания за неправилност.

        При извършената проверка, настоящия съдебен състав установи, че още с предявяване на исковата молба на 30.05.2019 г., дружеството ищец е представило вносна бележка / находяща се на лист 11 от гр.д. № 664/ 2019 г. по описа на РС – гр. Мездра/, че е заплатена държавна такса в размер на 75 лева, като е посочено в същата, че основанието за внасянето на сумата е предявяване на искова молба по ч.гр.д. № 426 / 2019 г. по описа на РС - гр. Мездра.При това положение, районният съд не е имал основание със своето разпореждане от 31.05.2019 г. да оставя без движение исковата молба, поради липса на платена държавна такса, а е следвало да продължи проверката за съответствието й с останалите изисквания на чл.127 и 128 ГПК.Предвид  неправилността на разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, незаконосъобразно е и атакуваното определение, с което исковата молба е върната, а производството по делото прекратено.Поради това същото следва да бъде отменено като неправилно.

         Освен това, при постановяване на атакуваното определение първоинстанционния съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл.129, ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл.129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се приложи санкцията на чл.129, ал. 3 ГПК, следва да са налице следните предпоставки: депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл.128 ГПК и страната да бъде уведомена за: 1. това какво трябва да изпълни; 2. в какъв срок; 3. от кога започва да тече същият; 4. какви ще са последиците при неизпълнение.Необходимо е също така да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.

         В конкретния случая, въззивния съд констатира, че дадените на ищеца указания не отговарят на горепосочените изисквания, поради което неизпълнението им не води до предвидената в чл.129, ал. 3, изречение първо последица – връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

        Видно е от дадените с разпореждането от 31.05.2019 г. указания, че на ищцовото дружество е указано да внесе държавна такса в размер на 75 лева. Установява се, че в своето разпореждане, обаче, първостепенният съд не е изпълнил изискването за уведомяване на ищеца какви ще са правните последици от неизпълнението на дадените от съда указания в посочения срок, а именно, че исковата молба ще бъде върната, поради което и на това основание  атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.  

        Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

      Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

      ОТМЕНЯ Определение № 645 от 30.07.2019 г., постановено  по гр.д. № 664/2019 година, по описа на Районен съд – гр. Мездра.

 

      ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

     Определението е окончателно.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                             2.