№ 769
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙ***ЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:К***СТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от К***СТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110142123 по описа за 2021 година
Решение
№ ...
гр. София, 17.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙ***ЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К***стантин Ал. Кунчев
При секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия К***стантин Ал.
Кунчев гражданско дело № 42123 от 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 406, искове с правно осование: 1) чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) чл.
225, ал. 1 КТ; 3) чл. 224, ал. 1 КТ; 4) чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; 5) чл.
49 ЗЗД; 6) чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 49 ЗЗД, както и 7) иск за невнесени
осигуровки, срещу „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, с
процесуален представител адв. Красимир Иванов Апостолов, вписан в САК. Ищецът моли
съда да признае уволнението му за незак***но и да отмени Заповед № 22/12.07.2021г., с
която е наложено. Наред с това, ищецът моли дружеството работодател бъде осъдено да
заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незак***ното
уволнение, за периода от 19.07.2021г. до 13.10.2021г. в размер на 2600.00 лв, обезщетение за
незаплатен годишен отпуск за 2020-2021г. в размер на 800.00 лв, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв, както и обезщетение за невнесено осигуровки
1
за периода от 12.07.2021г. до 13.10.2021г. в размер на 800.00 лв. В зак***оустановения срок
ответникът е депозирал отговор. Твърди се недопустимост, а в условията на евентуалност –
неоснователност, на предявените искове поради липса на правен интерес. Претендират с
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че с Трудов договор
№ 4/03.12.2019г. сключен между него и ответника, е назначен като „продавач к***султант“
в сладкарница „Марти“, но трудов договор и справка от НАП по чл. 62, ал. 2 от КТ до
момента не са му предоставени от работодателя му – ответник в настоящото производство.
В периода 21.06.2021 – 21.07.2021г. ищецът е бил в отпуск при временна
неработоспособност поради нужда от долекуване и рехабилитация с основна диагноза
„Лумбална остех***дроза с радикулопатия“, като изрично е уведомил и работодателя си, че
постъпва в болница със силни болки в поясен дял на гръбначния стълб за долекуване и
рехабилтация. В същия този период на временна неработоспособност, на 14.07.2021г.,
ищецът получава Писмо искане от „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД за представяне на
обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина. На следващия ден, когато
отива до пощата, за да изпрати отговор на писмото искане, ищецът получава ново писмо от
„Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, от което разбира, че със заповед от 12.07.2021г. е
дисциплинарно уволнен по време на временната си неработоспособност. Поддържа се, че на
ищеца е отнета възможността да даде обяснения за неявяването си на работа поради факта,
че получава писменото искане на 14.07.2021г., болничен лист е издаден на 15.07.2021г., а
заповедта за прекратяване на трудовия договор чрез налагане на дисциплинарно уволнение е
от дата 12.07.2021г. Ответникът не оспорва факта, че ищецът е негов служител и работи
като „продавач к***султнт“ в сладкарница „Марти“ въз основа на трудов договор №
4/03.12.2019г. Не се оспорва и изготвянето и връчването на Заповед № 22/12.07.2021г. и
Заповед № 30/12.07.2021г., с които съответно се налага дисциплинарно наказание и се
прекратява трудовия договор. Твърди се, че заповедите се изготвени и връчени в резултат на
неявяването на работа, прекъсването на всякакъв к***такт и недаването на обяснения в
развилото се производство по налагане на дисциплинарното наказание. След получаване, на
16.07.2021г., на процесния болничен лист от 14.07.2021г., от който е установено, че през
периода от 21.06.2021г. до 21.07.2021г. ищецът се намира във временна нетрудоспособност,
веднага, на 19.07.2021г., със Заповед № 039 от 19.07.2021г. е отменена Заповед №
22/12.07.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание и Заповед № 30/12.07.2021г. за
прекратяване на трудовия договор. Поддържа се, че са направени многократни опити за
връчване на Заповед №039 от 19.07.2021г., които са неуспешни, тъй като ищецът
продължава да се намира в отпуск при временна нетрудоспособност, за което изпраща
болнични листове в офиса на фирмата. Ответникът моли съда да приеме, че с депозиране на
отговора на исковата молба и с приложената към него Заповед №039 от 19.07.2021г. я
връчва отново. В открито съдебно на 05.10.2022г. ищецът оттегля иска за невнесени
осигуровки в размер на 800.00 лв и иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Видно от представените по делото доказателства (Заповед № 039 от 19.07.2021г.,
Заповед № 22/12.07.2021г. и Заповед № 30/12.07.2021г.), както и от твърденията на страните,
и в частност неоспорването на факта от страна на ищеца, между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено.
От становището на ответника в отговора на исковата молба, както и от приложената
към него Заповед № 039/19.07.21г. за изменение на заповедите за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, може да
се заключи, че не е налице основание за уволнение.
По отношение на надлежно упражненото уволнение от доказателствата по делото се
к***статира следното: 1) относно извършените к***кретни нарушения на трудовата
дисциплина – както бе споменато по-горе, липсват такива; 2) по въпроса дали от ищеца са
2
поискани обяснения – на ищеца е изпратено писмо искане с изходящ номер от 05.07.2021г.,
което г-жа З. твърди, че получава на 14.07.2021г., когато срокът за представяне на обяснение
във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина е изтекъл; 3) що се касае до
съобразяването на тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание – липсват
к***кретни доказателства от ответника, ищецът не оспорва; 4) по отношение на издаването
на заповедта от компетентен орган, в писмена форма, със съответни мотиви относно
индивидуализацията на нарушението и наложеното наказание, както и в установените от
зак***а преклузивни срокове – ищецът не оспорва, от приетата по делото като
доказателство Заповед № 22/12.07.21г. може да се заключи, че посочените изисквания са
спазени; 5) по въпроса за момента на връчвае на заповедта за прекратяване – липсват
доказателства от ответника, ищецът твърди, че същата е му е връчена на 15.07.21г.
Видно от приложените по делото доказателства, ищецът е останал без работа за
периода от септември 2021г. до 13.10.2021г. Липсват доказателства, че оставането без
работа в този период е в причинна връзка с уволнението. Размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено за месеца преди уволнението, се равнява на средното дневно
брутно възнаграждение умножено по 30, което съгласно данните от експертизата се равнява
на 32,50х30 = 975,00 лв.
От извършената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че ищецът е имал за
2019г. – един работен ден неизплатен годишен отпуск, за 2020г. – двадесет работни дни, а за
2021г. – единадесет работни дни. Като средното дневно брутно възнаграждение за 2019г. е в
размер на 29,54 лв, а за 2020г. и 2021г. – в размер на 32,50 лв. Следователно за 2019г.
дължимата сум е в размер на 29,54 лв, за 2020г. – 650,00 лв, а за 2021г. – 357,50 лв. Или
общо – 1037,04 лв.
От правна страна:
1. За да е основателен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, трябва да е
налице следният фактически състав: 1) страните да са се намирали в трудово
правоотношение; 2) на работника или служителя да е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, което да е 3) незак***но, както и 4) да не е отменено от работодателя.
В процесния случай, както бе установено, между ищеца – И. Р. З., и ответника – „
Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, е било налице трудово правоотношение, породено от
сключения на 03.12.19г. Трудов договор № 4/03.12.2019г.
Видно от приложените към делото доказателства, на ищеца е било наложено и
дисциплинарно наказание уволнение. Същото е отменено като незак***но, като в отговора
на исковата молба ответникът изрично моли съда да приеме, че с депозиране на отговора и
приложената към него Заповед за отмяна на дисциплинарното наказание уволнение същата
се връчва отново. Въпреки че заповедта, чиято отмяна се иска, всъщност вече е отменена,
ответникът не е доказал, че заповедта е отменена преди предявяване на иска. Следователно
искът е основателен.
2. За да е основателен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, трябва да е налице
следният фактически състав: 1) страните да са се намирали в трудово правоотношение; 2) на
работника или служителя да е наложено дисциплинарно наказание уволнение, което да е 3)
незак***но, както и 4) да не е отменено от работодателя, а също така 5) работникът или
служителят да е останал без работа и 6) това да е поради незак***ното му уволнение
Както вече бе к***статирано, страните са се намирали в трудово правоотношение, на
ищеца е наложено незак***но дисциплинарно наказание уволнение, като последното е
отменено, но работодателят не е доказал, че това се е случило преди продаване на исковата
молба. Ищецът не е доказал причинна връзка между оставането му без работа и
незак***ното му уволнение. Напротив, от твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства е по-вероятно да се заключи, че оставането на служителя без работа се дължи
на факта, че е продължил да се намира във временна неработоспсобност. С оглед това искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
3. За да е основателен искът по чл. 224, ал. 1 КТ, трябва да е налице следният
3
фактически състав: 1) страните да са се намирали в трудово правоотношение, което 2) да е
прекратено, и 3) работникът или служителят да е не е използвал полагащия му се годишен
отпуск, както и 4) правото за него да не е погасено по давност.
Както бе к***статирано по-горе, страните са се намирали в трудово правоотношение
и същото е прекратено. От извършената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че
ищецът е имал за 2019г. – един работен ден неизплатен годишен отпуск, за 2020г. – двадесет
работни дни, а за 2021г. – единадесет работни дни. Като средното дневно брутно
възнаграждение за 2019г. е в размер на 29,54 лв, а за 2020г. и 2021г. – в размер на 32,50 лв.
Следователно за 2019г. дължимата сум е в размер на 29,54 лв, за 2020г. – 650,00 лв, а за
2021г. – 357,50 лв. Или общо – 1037,04 лв.
Съгласно чл. 176а, ал. 1 когато платеният годишен отпуск или част от него не е
ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от
причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В процесния случай
искът е предявен на 19.07.2021г., т.е. преди изтичане на 2-годишния давностен период.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен, тъй като е налице фактическият
състав, обуславящ основателността.
По отношение на разноските:
В установения в чл. 80 ГПК срок ответникът прави искане пред съда за присъждане на
разноски. От страна на ответника се доказаха разноски в общ размер от 200.00 лв за
адвокатско възнаграждение. Тъй като ищецът е служител, а искът произтича от трудово
правоотношение, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК той не внася такси и разноски по
настоящото производство. Следователно от бюджета на съда са поети следните разноски: 1)
държавна такса в размер на 216.00 лв; 2) депозит за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 250.00 лв. и въз основа на чл. 77 ГПК в диспозитива на настоящото решение
съдът ще осъди страните, съобразно уважената част от иска, да заплатят съответната част от
таксите и разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАК***НО УВОЛНЕНИЕТО на И. Р. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 406, извършено със със Заповед №22/12.07.2021г. на
Мартин Бисеров Кирчев, управител на „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А,
ет. 2, ап. 4, представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител,
считано от 12.07.2021г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба 2“, бл. 406, срещу „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК *** да
4
заплати обезщетение за времето, през което И. Р. З., ЕГН ********** е останала без работа
поради незак***ното уволнение, за периода от 19.07.2021г. до 13.10.2021г. в размер на
2600.00 лв, като недопустим.
ОСЪЖДА „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, да заплати на
И. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 406, сумата от 800.00 лв,
представляваща обезщетение за незаплатен годишен отпуск за 2020-2021г.
ОСЪЖДА „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, да заплати
по сметката на Софийски рай***ен съд сумата от 50.83 лв, предствляваща разноски за
съдебно-счетоводната експертиза.
ОСЪЖДА „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, да заплати
по сметката на Софийски рай***ен съд сумата от 58.83 лв, предствляваща държавна такса.
ОСЪЖДА И. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 406, да
заплати на „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4, представлявано от
Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, сумата от 152.94 лв,
предствляваща заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Съдия при Софийски рай***ен съд: _______________________
5