О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..…./……….11.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.11.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 722 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, с която е предявен иск на
заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ длъжник З.Р.М. *** дължимост на вземания по издадена заповед за
незабавно изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит, предсрочно
обявен в просрочие.
По размяната на книжата:
Исковата молба вх.№
14442/09.06.2020г., уточнена с молба вх.№ 261548/15.07.20г. е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Посочени са
фактите, на които ищеца основава
претенцията си и са направени доказателствени искания.
Книжата са връчени на ответника, който предприема
в срок защита чрез пълномощник с отговор вх.№ 267581/09.10.2020 г.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено
е служебно провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София се е снабдил с изпълнително основание заповед
за незабавно изпълнение, въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с
представените по настоящото дело доказателства за съществуване на дълга срещу ответника
– съдлъжник на кредитополучател по договор за ипотечен кредит. При служебната
справка по ч.гр.д.№ 12491/2018 г. на ВРС 14 с-в, е видно, че заповедта е
връчена неприсъствено по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, като този длъжник не е бил
намерен на постоянен и настоящ адрес и по удостоверени сведения от връчителя, заповедният
съд е констатирал пречка за стабилизирането на заповедта. Не е установено
обезсилване на вече издаденото изпълнително основание. Установителната
претенция на заявителя е предявена в срока, указан от съда, издал заповедта(
изтичащ на 12.06.2020г.) по поща с клеймо на подаване от 26.04.2018 г.
С определение № 260261/28.07.2020г. по настоящото дело (стабилизирано
след пропуснат срок за обжалване) съдът е ограничил предметът на установяване до
сумите, заявени от кредитора в размери и основания съвпадащи с посочените в
нестабилната заповед за изпълнение. Твърденията за легитимация на страните
съответстват на описаното спорно правоотношение между правоприемник на кредитор
и встъпил в дълга на кредитополучател съдлъжник по породена от договорно
неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени
ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита, наказателни лихви, както и
дължими такси и разходи за застраховане на обезпечението.
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, след
приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определени
съразмерно на цената от всяка от установителните
претенции и са внесени.
Ищецът е
регистриран търговец по реда на ЗТР, като правния му статут се установява чрез
публичен достъп в ТР, воден от АВ. Както кредитополучателя, така и съдлъжника
са физически лица, като в договора няма данни кредитът да е предоставен за
професионални цели на тези клиенти. Това налага приложение на особеното
процесуално правило, изключващо реда за разглеждане на търговски спорове,
въпреки че банковото кредитиране е абсолютна търговска сделка(чл. 286 ал.2 и чл. 1
ал.1 т.7 ТЗ). Съдът, чието седалище съвпада с регистрирания постоянен и настоящ
адрес на ответника – потребител е провел размяната на книжата по ОБЩИЯ ред(чл. 113 ГПК).
Представителната
власт на пълномощниците адв. И. и адв. Живков е надлежно учредена без ограничение за отделна
инстанция (л.84-86 и л. 111 от делото).
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните доказателства, с оглед изложените по-горе съображения по
допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Документите по чл. 417 ГПК представляват относими и допустими
доказателства и следва да се приемат. Счетоводните справки за движение по
сметката на кредитополучателя са относими и допустими. Документите са представени в преписи, заверени от адвокат,
поради което се ползват с силата на официално удостоверено вярно копие.
С отговора на
исковата молба ответникът е поискал оригинали на два от писмените документи,
представляващи споразумения за промяна в условията по кредита, но не е оспорил
нито верността на преписите, нито автентичност на съставените писмени
документи. Оспорва се самото съдържание на волята, изразена в документа,
доколкото ответникът счита че то е бланкетно и документът не удостоверява
конкретни параметри на сделката. В този смисъл оспорването е довод по същество,
а изискването на оригнали с попълнени бланкети с друго сдържане не може да
бъдат изисквани от страна, която вече е представила копията на документите във
вида, в който се съхраняват в кредитно досие.
Поисканата от
ищеца счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите
на задълженията по процесния договор (обобщени в извлечението от сметка,
послужило за издаването за спорната заповед) е допустима, а събирането на това
доказателство е наложително, с оглед оспорването на претендираните размери.
След служебното им преформулиране за целите на доказването и с оглед
правомощията на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, за
да обезпечи правилното приложение на императивните правни норми, предвидени в
Закона за защита на потребителите, съдът намира за относими към предмета на
спора поставените с исковата молба въпроси,
но към тях добавя и варианти съобразени с възражения на ответника и евентуално
отричане на действие на някои от клаузите на договора и анексите към него.
Съдът намира за
необходимо и установяването на обстоятелства по сключването на първоначалния
договора и допълнителни споразумения по повод възражението за неравноправно
договаряне. Дали и доколко всяко от споразуменията е било индивидуално
договорено, респективно чия е била инициативата и повода за изменение на
установените вече клаузи налагат изследване на преддоговорната информация по
сключения договор, затова и съдът следва да изиска от ищеца да представи заверено копие на останалите
книжа от кредитно досие, включително искания на клиентите по които са се
договаряли предоставени от банката облекчения.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл.
374 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявени обективно
съединени искове на заявител-кредитор за установяване на дължимост на вземания по
издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща просрочена след
обявена предсрочна изискуемост главница по договор за банков кредит,
възнаградителна лихва, лихва за забавата, внесени застрахователни премии и
банкови такси, които са били оспорени с възражение от съдлъжника на
кредитополучателя
ДОПУСКА като доказателства
по делото писмените документи
(идентични с приложени към ч.гр.д. № 12491/2018 г. на ВРС, 14-ти състав)
заверени по реда на чл. 183 ГПК като преписи към искова молба: договор за ипотечен
кредит №1/16.01.2006 г. (л.6-11); анекс № 1 от 22.06.2006г.(л. 12- 13),
допълнително споразумение от 09.10.2009 г. и погасителен план към него (л.
14-20), допълнително споразумение от 08.11.2010г.(л. 21-23), допълнително
споразумение от 31.08.2011 г.( л. 24), допълнително споразумение от
12.09.2011г. и погасителен план към него (л. 25-35), допълнително споразумение
от 13.08.2012 г.(л.36-38), допълнително споразумение от 31.07.2013г. и
погасителен план към него (л. 39-49), допълнително споразумение от
06.06.2014г.(л. 50-53), допълнително споразумение от 07.09.2015г. и погасителен
план към него (л. 54-64), методология за определяне на лихвен процент
ПРАЙМ(л.65-66); справка по чл.366 ГПК с обобщен дълг(л.67-76), извлечение от
сметка за начислени други вземания от клиенти на банката (л.77), нотариална покана за предсрочна изискуемост до съдлъжник на
кредитополучател с протокол за удостоверени действия от връчителя (л. 78-83),
застрахователна полица и застрахователен сертификат(л. 101-102).
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 ГПК ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да представи в едноседмичен срок с препис за насрещната страна цялото копие от кредитно досие( с изключение на книжата от него, представляващи договора и анексите към него с погасителните планове, вече допуснати като доказателства по делото), включително налични документи съставени при запознаване на потребителя с преддоговорната информация по сключения потребителски кредит, искания за предоставяне на облекчения от клиента и непредставени погасителни планове към анексите.
Предупреждава страната, че при пропускане на така указания срок и представяне на доказателствата едва в съдебното заседание може да причини отлагане на делото поради осуетена защита на насрещната страна и съдът може да й наложи глоба по реда на чл. 92а ГПК, а при непредставяне на документите до края на съдебното дирене съдът ще приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказани твърденията на насрещната страна за липса на такива съставени документи.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в счетоводната система на „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ“ АД да даде отговор на следните въпроси:
1. Предоставена ли е за рефинансиране на друг дълг на кредитополучателя по разплащателната сметка, указана в договора за кредит, главницата по кредита в срока за усвояване
2. Съответстват ли осчетоводените от кредитора и усвоени от текущо постъпващи по сметката вноски суми на уговорените задължения на кредитополучателя за главница и лихви по първоначално уговорени или променени погасителни планове (към договора за кредит и сключените допълнителни споразумения за периоди на облекчения) и уговорените ежемесечни или годишни такси за управление на редовен кредит или администриране на просрочен кредит и допълнително заплатени за сметка на собственика просрочени годишни застрахователни премии по застраховката на имота, служещ за обезпечение.
3. Какви са размерите на лихвени проценти и текущи такси прилагани от банката по време на изпълнението на договора от кредитополучателя и съответстват ли те на размерите, фиксирани в първоначален договор или анекси. Променяни ли са допълнително тези размери (с увеличаване или намаляване) от кредитора според възможността за едностранна промяна в променлив компонент БЛП/ПРАЙМ/СОФИБОР и Тарифите на банката, като ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на променливия компонент (като в този случай посочи дали промяната е съобразена с публично оповестен от банката ново ниво и съответно решение на компетентен орган на банката за такава промяна) или с промяна на надбавката или с промяна и на двата компонента? Спазена ли е била приложимата от банката методология и установените в нея формули за изчисление на текущ лихвен процент? Отразена ли е всяка от промените в нов погасителен план и как се е отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?
4. В случай, че се установи динамика на променливите БЛП/ПРАЙМ/СОФИБОР, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в методиката, ползвана от банката за определяне са общоизвестни и промените в показателите им се оповестяват публично и има ли компонент, който да не е свързан с външни за банката фактори и може да се определя по целесъобразност? Какво е относителното значение на всеки фактор/индекс, участващ във формулата за изчисление на БЛП/ПРАЙМ/СОФИБОР и променяно ли е било то?
5. Какъв е общия размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за поредността застраховки, такси, наказателни лихви, договорни лихви, главница? Кога е направена последната погасителна вноска по договора за кредит?
6. Какъв е размерът
на просрочените вноски за лихви, които са били добавяни към главницата по всяко
от допълнителните споразумения? Съответстват ли включените в договорените
фиксирани размери на вноските в периодите на облекченото ползване (посочени в
плановете като плащане само на лихви) на договорения за съответния период намален
лихвен процент и има ли прибавяне на допълнително начислени извън тези вноски
неплатени от длъжника лихви, които са добавяни към редовен дълг в края на всеки
облекчен период? С колко общо е нараснала главницата по последния анекс спрямо
първоначално ползваната сума и как се е променял общия сбора на редовен
дълг(сбор от всички дължими от клиента на банката суми за главници, лихви и
такси), извън обезщетения за забава и застраховки), вследствие на всяко от допълнителните
споразумения спрямо първоначално договорения размер по първия погасителен план
с фиксирани вноски и такси?
7. Вещото лице да състави ТРИ варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания като съобрази различни дати като момент на предсрочна изискуемост 1.02.2018 г. (вариант 1 според отправено изявление за предсрочна изискуемост); 04.04.2018 г. (вариант 2 според дата на връчване на нотариална покана) и трети вариант без отчитана на предсрочна изискуемост само за вземания с настъпил падеж до момента на изготвяне на заключението както следва:
А. главница по погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна главница);
Б. възнаградителна лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до редовен падеж преди предсрочна изискуемост;
В. наказателна лихва, уговорена като дължима при забава за целия период от първата допусната забава до 14.08.2018г.;
Г. законната лихва само върху просрочени анюитети за целия период от първата допусната забава до 14.08.2018 г.;
Д. начислени по договора такса за администриране на просрочен кредит (с посочване на периода, за който е била начислена) до 14.08.2018г
Е. внесени са сметка на собственика застрахователни премии за ипотекирания имот (с посочване на периода за който са внесени) до 14.08.2018г
8. Вещото лице да състави АЛТЕРНАТИВЕН вариант на отговора по предходната т.8 КАТО ОТЧИТА при текущо формиране на размера на задълженията САМО ПЪРВОНАЧАЛНО съдържание на договора, респективно първия погасителен план уговорен с фиксирани лихвени проценти, годишен комисион, наказателни лихви и застраховки, без съобразяване на каквито и да са изменения на размер на главницата, лихвените проценти и нови видове такси, срокове или други облекчения и промени, въведени с анексите.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 800 лв., вносими поравно от ищеца и ответника, по 400 лв. всеки (в седмичен срок от връчване на определението) по сметка на ВОС IBAN***, клон Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Б С Б ( № 106 от списък на вещи лица за 2020г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и насочването им към други банки и първични документи за направени разходи за сметка на кредитополучателя, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от съобщението да уточни твърдения относно начина на договаряне на анексите, като ПОЯСНИ по чие искане (на клиента или на банката) е предприето изменението на месечни вноски и как са провеждани преговорите до сключване на допълнителните споразумения и конкретно разясненията за последиците от промяната в лихвени проценти, размера на главницата и новите срокове за издължаване, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание(чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 28.01.2021 г. от 9.30 часа. Да се призоват страните чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца да са приложи преписа от допълнителен отговор вх.36274 от 10.12.2018г.
Съдия в Окръжен съд:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N722 по описа за 2020 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул "Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, действащи чрез адв. И.( АД„Чаталбашев, Петкова и И.”***, срещу З.Р.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Иванов( кантора „Панов и Желязков”-ВАК), служ. адрес гр.Варна бул. М. Луиза 12, като обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на кредитополучателя на вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 12491/2018 г. на ВРС, 14-ти състав, както следва:
1. за връщане на ползвана главница по договор за банков ипотечен кредит в сборен размер от 44 538лв, формирана от части от 24 вноски с пропуснати падежи по погасителен план от 10.09.2016г. до 04.04.2018г в размер на 1823.74лв и предсрочно изискуем остатък от 42715,15лв.
2. за плащане на сборно вземане от 5785,28лв за договорни лихви за редовен кредит, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита, включени в 24 вноски с пропуснати падежи по погасителен план с падежи от 10.09.2016 до предсрочна изискуемост на 04.04.2018г.
3. за плащане на сборно вземане от 1915,88 лв договорни лихви за просрочен кредит, претендирани като допълнително уговорено в чл. 3 ал. 2 обезщетение за забавено плащане на просрочената главница, начислена от първа дата на забава 10.09.2016 до 14.08.2018г.
4. за плащане на
сборно вземане от 175лв за банкова такса, претендирани като допълнително
уговорено в чл. 9 от допълнително споразумение от 09.10.2009г. вземане за
администриране на просрочен кредит, начислено ежемесечно при забава на вноски в
периода 09.10.2016 – 10.03.2017г.
5. за плащане на
сборно вземане от 121.79 лв за заплатени за сметка на кредитополучателя застраховки за ипотекирания имот,
формирано от премия за 2017г по застраховка с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРХОВАНЕ“ в размер на 85.06лв и за 2018г по застраховка
с „Дженерали Застраховане“АД.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно проведено заповедно производство, в което е било уважено заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от кредитна сметка. Тези обстоятелства обаче определят преценката за допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор, от съда.
С оглед съдържанието на възражение, основано на договоряне в нарушение на закона, предприето от ответника като защита по иска, съдът приема, че не се оспорва фактическия състав на възникването на правоотношението по банковия кредит, а само действителността на допълнителни съглашения и конкретни клаузи, пораждащи права за кредитора и размера на задълженията. Твърденията на ищеца са потвърдени при формиране на защитната теза на ответницата изрично в тази част, поради което съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
Ищецът (търговска
банка) е отпуснал кредит за рефинансиране и потребителски нужди в размер на 35 000
лева на Екатерина Георгиева Димитрова срещу уговорена годишна лихва,
начисляване ежемесечно, считано от усвояване на кредита в размер от 11.79% за
първата година на ползване и 12.79% за остатъка от срока до 16.02.2006г.,
съответно с уговорка при промяна пазарни условия на право на банката да променя
този размер, като уведоми клиента (чл. 9 ал. 3). Допълнително страните
уговорили олихвяване на неиздължена част от ползвана главница със завишена
лихва за период на забавено плащане в размер на текущ лихвен процент и надбавка
15 пункта (чл. 3, ал.2), както и комисиони
за управление обработка в размер на 0.8%
върху целия кредит и 0.25% годишно върху остатък от дълга(чл. 3 ал. 4),
като банката получила право да прилага изменени размери след промяна в Тарифата
си. С договора страните са уговорили погасяване на кредита на 240 месечни
вноски, включващи главница и лихва в размер на 380.27лв за първата година и
404.17 лв за втората година с падеж съвпадащ с дата на усвояване на кредита. В
същото съглашение е уговорено и поемането и лично задължение на съдлъжника М., който
се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
всички задължения, както и да учреди уговорена като обезпечение на този кредит
ипотека върху собствения си имот. Освен че са поели задължение да застраховат
ипотекирания недвижим имот в полза на банката, съдлъжниците са се съгласили да
бъдат заместени от самия кредитор при неизпълнение на това задължение, който да
сключи застраховката и да плати премиите за сметка на длъжниците (чл. 5 ал.2). Страните
са уговорили и право на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна
изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска, като пристъпи към принудително изпълнение
върху имуществото на двамата солидарни длъжници( чл. 8 ал.2, вр. ал.1 т.1 ). Няма
спор, че обезпечението е било учредено и че главницата е предоставена от
кредитора, както и че първоначалните условия са били изменяни с поредица от 9
съглашения, сключени с кредитора и негов универсален правоприемник „Българска
пощенска банка”АД, поел предприятието на банката през 2017г., в последствие с
променени фирмени наименования „Юробанк И Еф Джи България” от 01.11.2007г и
„Юробанк България” от 01.1.2013г.
С първия анекс от 22.06.2006г. са
поправени само отделни текстове, легитимиращи банката да събира дължими суми от
наличностите по сметките без съществено да са засегнати задълженията на
страните.
С допълнително споразумение от
09.10.2009 г. страните са се съгласили просрочените лихви, главница и такси да
се погасят чрез добавянето им към
главницата (чл. 4) след което длъжниците да ползват период на облекчено погасяване
с 12 броя намалени месечни вноски. Уговорени са нови лихвени размери за
облекчен период 12.38%, а след това 16.86 %(чл. 5 и 6) и нова такса за
администриране на просрочен кредит при забава за разходи по събиране на
просрочени плащания (чл. 9).
След изтичане на периода с намалени вноски, допълнително споразумение
от 08.11.2010г.(л. 21-23) също са добавени начислени, но още неизискуеми лихви
към главницата (чл. 3) и са договорени нови 12 м. на съхраняването на същия размер на вноската и намалена
до фиксирана 12.34 % лихва, чийто непогасен с вноската размер е следвало да се добави
към главница в края на периода. Уговорена е нова плаваща лихва формирана от БЛП( определян без договаряне и
оповестяван в банков салон) плюс
фиксирана надбавка 7.44 пункта (чл.
6).
Облекченото ползване е прекъснато с ново допълнително споразумение на
31.08.2011г., като отново още неизсикуеми начислени лихви са добавени към
главница чл. 2 и страните са потвърдили съгласие за прилагането на плаващата лихва, като условие
за ново преразглеждане на възможността за облекчения(чл.6). Съответно на
следващия месец в споразумение от 12.09.2011г. всички заварени задължения, вкл.
просрочени вече лихви и такси, отново са
оформени в общ капитализиран дълг и са намалени размерите на вноските за 6
месеца на облекчено ползване на главница(чл. 4).Предвидено е добавяне на
текущата за този период лихва към главница и продължаване на изпълнение с плаваща
лихва от БЛП плюс 8.67 пункта надбавка(чл. 6). Потвърдени са правата на банката
да определя без договаряне променливия компонент и да събира таксата за
администриране при просрочие( чл. 6,11и 12), като годишния комисион е отразен в
приложен погасителен план като отделно плащане извън текуща месечна вноска.
Следващото облекчение е предоставено с допълнително споразумение от 13.08.2012 г.,
отново с прибавяне на просрочени главници, лихви, такси и премии по
застраховките към общия дълг и уговаряне на нов 6 месечен период на намалени
вноски и прилагане на лихва, формирана от БЛП, намален с 4.59 пункта (чл. 4) и
нова надбавка към БЛП увеличена до 10.36 след това. В това споразумение е
уточнен начин на ползване на правота на банката да определя променливата БЛП,
като са пояснени пазарни показатели, следени от банката и периодичността на
преразглеждането им и оповестяване (чл.5), като е добавено и право на клиента
да се откаже от ползването на кредита след промяна на БЛП(чл. 5).
Новото споразумение през следващата година от 31.07.2013г. също включва
добавяне на просрочени главници, лихви, такси и премии към общ дълг и
погасителен план към него и нов период от шест месеца на намалена лихва(чл.4),
но променливия елемент от размера на лихвата вече се дефинира чрез референтен
процент ПРАЙМ (определян по
оповестена на интернет страница на банката методика, връчена на длъжниците) и
надбавка, съответно 1.65 за облекченото ползване и 7.89 за остатъчния период. При
това договаряне, освен установените вече при предходните изменения декларации,
изключващи тълкуването на анексите като новационни договори и потвърждаващи
запазване на всички незасегнати от конкретното изменение условия, длъжниците
допълнително са одобрили и всички действия на кредитора от началото на отчитане
на плащанията като съответни на волята им (чл.10) и внасяне на такса за
реструктурине на дълга, като условие за действие на споразумението.
Година по-късно страните отново
за променили размера на главницата, като след плащане на нова такса за
реструктуринане и при същите декларации и одобрения със споразумението от
06.06.2014г. са добавили просрочени главници, лихви, такси и премии. Като
облекчение са договорени 2 месеца на намалени вноски и лихва в размер ПРАЙМ
плюс 3.46 и съхраняване на размера ПРАЙМ плюс 7.89 за остатък от срока, който
обаче е продължен с 201 месеца, считано от 10.04.2014.
В последното споразумение от 07.09.2015г., референтният показател е променен на борсов индекс 6М СОФИБОР а размера на текущата лихва се формира два пъти годишно при отчитане на публикувана от БНБ стойност и надбавка от 9.379, като облекчението на новоформирания дълг (след добавяне на просрочени главница, лихви, такси и премии) обхваща 24 месечен период на намалена лихва с надбавка 7.379, а общият срок на ползването е разсрочен до 10.12.2035г.
Не се оспорват
размерите на наличностите, усвоени от средствата по сметката за обслужване на
кредита, нито последно погасяване, извършено от кредитора от постъпление в
размер на 200лв на 31.01.2017г.
Няма и спор относно получаване на изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост поради допусната забава с обявена за връчена на 03.04.2018г. нотариална покана, след изчерпване на възможностите за лично уведомяване на съдлъжника и събрани сведения от съседи и роднини за пребиваването му в чужбина.
ОСТАНАЛИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА (относно размерите на начислените, събраните и останалите дължими вземания, конкретизирани детайлно в справката по чл. 366 ГПК), са оспорени изрично, тъй като са спорни последиците от иначе безспорно съдържание на съглашенията:
Кредиторът счита, че всяко от съглашенията изменя условията по първоначалния договор като е предназначено да реструктурира задълженията по удобен за клиента начин. Ищецът посочва, че въпреки поредицата от облекчения длъжниците допуснали забава в плащанията след последното установяване на размерите на общия дълг, текущата лихва, таксите и месечните погасителни вноски по плана, утвърден със споразумението от 07.09.2015г, като последната внесена сума на 31.01.2017г била усвоена за погасяване на лихва и част от главница по просрочена вноска с най-ранен падеж 10.09.2016г. Тази забава, послужила за основание за упражняване на договореното право на предсрочна изискуемост за целия дълг, като от 04.04.2018г кредиторът счита за дължима цялата остатъчна главница и преустановил начисляване на възнаградителни лихви, съответно начислявал мораторна лихва върху целия непогасен кредит, таксата за администриране на просрочения кредит и неплатени от длъжниците премии по застраховката за имота за 2017 и 2018г.
Ответникът сочи, че с допълнителните съглашения е
нарушена законова забрана за капитализиране на изтекли лихви, поради която
уговорките, увеличаващи главницата се оспорват като изцяло недействителни. Съответно
на тези твърдения се оспорват начисленията, основани на недействителните
уговорки и съответно забавата на длъжника.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията като специален установителен иск за съществуването на придобито при универсално правоприемство вземане, подлежащо на изпълнение, удостоверено в изпълнително основание. Твърденията за притезанието на заявителя квалифицират иска като претенция за изпълнение на договорно задължение, поето от встъпил в дълг на кредитополучател солидарен длъжник за връщане на предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, уговорено в договора като наказателна лихва с характер на мораторна неустойка, както и уговорени такси за администриране на просрочен дълг и разноски по обезпечение на разсрочен с погасителен план кредит. Приложимото право, уреждащо притезанието на ищеца се съдържа в нормите, допускащи договорна свобода (вкл. за установяване на съдържание на права и промяна на съществуващи вече договори), договаряне при общи условия и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД и чл. 298 ТЗ), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1, 2 и ал. 4 ЗЗД), както и специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Диспозитивно е и правилото, уреждащо начина на приспадане на изпълнението при непосочено от длъжника основание за плащане по чл. 76 ЗЗД. Олихвяването на изтекли лихви е предвидено като възможност в чл. 294 ал.2 ТЗ при договаряне между търговци, а за граждани е приложим чл. 10 ал.3 ЗЗД.
Потребителския характер на кредитирането следва пряко от договорената цел за текущи нужди на физическо лице. Ипотечните кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит (чл. 3 ал.5 ЗПК отм. и чл. 4, ал.1, т.2 от ЗПК), но не и от общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне( пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП). Затова към процесния договор са приложими действащите към момента на договарянето правила за защита на кредитополучателя като потребител и по-специално императивната закрила срещу неравноправно договаряне съгласно чл. 143, чл. 144, чл. 146, чл. 147 ЗЗП. Тези норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, независимо от позоваването на страните. При издирване на точното съдържание на императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване на тези норми според духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията относно приложимостта на Директива 93/13/ЕИО за критериите за значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (C-415/11 и С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от запазване на договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11), закрилата на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство (C-473/00).
Нормативната обща уредба за уговаряне на срок в полза на една от страните(чл. 70 ЗЗД), съответно и отпадане на преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията за предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между страните. Начина на упражняване на това право обаче е уреден императивно, съответно на указанията по тълкуване на норма на чл.60, ал.2 ЗКИ в т. 18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Съединената претенция за договорена лихва при просрочие е основана на твърдения за предварително установени по размер обезщетения като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължими след допускане на просрочие на вноска по погасителен план. Тези специфични белези съответстват на характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като мораторна неустойка. Този вид уговорки (допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се ограничават както от потребителска закрила срещу неравноправно наложени на потребителя неоправдано високи обезщетения, така и от общия принцип на добросъвестно договаряне в съответствие с морала, изключващ свръхпрекомерни обезщетения, неоправдани с обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката (според възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС).
Възраженията за недействителност на всяко от съглашенията се основават на порок за чието наличие съдът следи и служебно, тъй като се основава на императивна норма. Само ако съдът приеме, че сделката е валидна, ще следва да приложи и служебно закрилата на потребителя, доколкото правата му изобщо не биха могли да бъдат накърнени при нищожно договаряне(Решение 141 от 14.07.2016г. по гр.д.№ 7446/2014г., IV г.о.; Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК).
В тази връзка съдът обявява на страните, че
част от съдържанието на първоначалния договор и последващите съглашения
пораждат съмнение за неравноправност на отделни клаузи, с които на кредитора са предоставени
възможности да променя в тежест на насрещна страна условията на кредитната
услуга, каквито потребителя няма. Такава
е уговорката за право на банката да променя по своя преценка фиксиран лихвен
процент, респективно променлив елемент от променлив лихвен процент (БЛП, ПРАЙМ)
без тази промяна да е обоснована с обективни причини, върху които кредиторът не
влияе. Такова е и правото да се въвеждат размери на такси с определяна от
банката Тарифа. Неравноправността, като нарушен баланс в правата и задълженията
на страните не може да се санира с начални или последващи декларации, освен ако
те са предоставени от потребител, който е бил надлежно запознат с
икономическите последици от договарянето и то е резултат от изрично оповестен в
преддоговорни отношения индивидуален интерес или е израз на отказ от
разяснената гарантирана от закона потребителска закрила.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
По отношение на процесните вземания, ищецът се е позовал на неоспорените писмени доказателства (договор за кредит, допълнителни споразумения към него и погасителни планове), свои счетоводни записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за проверка на редовното им водене. В тежест на кредитора е да докаже индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи както в първоначалния договор, така и в поискани от потребителя анекси, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен процент. За тези обстоятелства кредиторът е представил безспорните по съдържание писмен договор и поредица от допълнителни споразумения.
Ищецът носи и тежест да установи целия
фактически състав на пораждането на предсрочната изискуемост на дълга(обективно
наличие на факт, договорен между страните като основание за такова право и
субективно изявление на кредитора, достигнало до длъжника с позоваване на този
факт). За допълнителния факт, предвиден като фикционна предпоставка, е посочил официален удостоверителен документ.
Оспорването на валидността и обвързването на потребителя е изградено на твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и ответникът не носи доказателствена тежест за конкретно посочени факти.
С оглед необходимостта от прилагане на императивни норми, посочени в настоящия доклад съдът предприема и събиране на доказателства по служебен почин, доколкото преценката на счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК).
Служебната преценка на съда за норми от публичен интерес е изградена на твърдения, вече въведени от ищеца и ответника като предмет на делото, поради което и на страните не следва да се указва доказателствена тежест за други конкретни обстоятелства по служебен почин на съда. Няма наведени релевантни твърдения за които не са посочени и представени доказателства.
Всяка от страните следва да докаже размера на направените от нея разноски, като посочи и представи доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на пълномощника си.
По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и процесуалното поведение на страните, съдът намира, че следва да укаже предварително възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по повод реализация на обезпечение. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с обезпечен с ипотека необслужван потребителски кредит, съдът счита, че спорът им е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http:// vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.