О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ………………... /……...април,
Година 2011, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На петнадесети април Година
2011
в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
разгледа докладваното от съдията
Томова
търговско
дело номер 2150 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
І. По редовността на разменените
книжа.
С искова молба, заведена с вх.
№53056/17.12.2010г. по описа на ВОС, РГТО, от
„ТПО ВАРНА ЦППБО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат Мая Андреева,
АК - Варна, съдебен адрес: гр.
Варна, ул. „Феликс Каниц” №32, срещу
„ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Батак” №8, ет.8, ап.56, представлявано от управителя
Мортен Педерсен, са предявени искове за заплащане на сумата
28 549,92 лева,
представляваща остатък от дължимо, но неплатено възнаграждение, съгласно чл.4, ал.1,
т.3 от сключен между страните договор №133 от 30.04.2008г. за изработка, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (17.12.2010г.) до
окончателното й плащане, както и за
заплащане на сумата 3 007,10 лева, представляваща
общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената главница за периода от 11.12.2009г. до 17.12.2010г. (дата на
подаване на исковата молба в съда).
Претендира се и осъждане на ответника да репарира на
ищеца направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
С разпореждане №505/20.01.2011г., съдът е разпоредил препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, да бъдат връчени на ответника „ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Батак” №8, ет.8, ап.56, ЕИК *********.
Изпратеното му съобщение е
надлежно връчено по смисъла на чл.45 от ГПК на пълномощник на законния
представител на дружеството Антоанета Чернева, на 7.02.2011г. С оглед на това и на основание чл.60, ал.4 от ГПК е
видно, че двуседмичният срок по чл.367, ал.1 от ГПК за депозиране на отговор на
исковата молба е изтекъл на 21.02.2011г. В този срок ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
С оглед на това съдът приема, че
не се налага последваща размяна на книжа. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Подаденият отговор вх.
№7169/7.03.2011г., ведно с уточнителна молба от
21.03.2011г. на „ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощник
адвокат М.К., не следва да се зачита,
тъй като е подаден след изтичане на установения в закона (чл.367, ал.1 ГПК)
срок.
Изложените в тази връзка твърдения
на ответника, че са налице особени непредвидени обстоятелства, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.370, in fine
ГПК подаденият отговор на ИМ следва да бъде приет, са неоснователни и не могат
да се зачетат. Мотивите на съда, за да стигне до този извод, са следните:
Нормата на чл.39 от ГПК урежда
института на съдебния представител за връчване на съдебни съобщения.
Нормата на чл.40 от ГПК урежда
задължението за назначаване на съдебен представител за връчване на съобщения
при отсъствие на страната за повече от един месец.
Нормата на чл.44 от ГПК изисква
изрично отбелязване на качеството на лицето, на което е връчено съдебното
съобщение.
Нормата на чл.45 от ГПК задължава
личното връчване на съдебното съобщение, като приравнява на такова и връчването
на представител.
От анализа и съпоставката на
горепосочените текстове на закона се извежда правилото за лично връчване на
съдебното съобщение на страната или на назначения за целта от страната неин
представител. От това правило е установено и изключение с нормата на чл.46 от ГПК, а именно връчване на друго лице. Според това изключение такова друго лице
може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е
работник, служител или съответно работодател на адресата. Законодателят
изброява примерно лицата, които, макар и да не са съдебни представители, заради
това, че се намират в особени отношения със страната, може да се направи
обоснован извод, че съобщението ще бъде доставено на страната в срок и по
начин, при които няма да се стигне до увреждането на правото й за участие в
процеса със своевременно запазване на процесуалните възможности по реализиране
на правото на защита.
В процесният
случай съобщението за постъпилата искова молба срещу ответното дружество,
определящо и началния момент за изчисляването на срока за правото на отговор, е
връчено на адресата – ответник по адреса
му на управление. За получател се е легитимирал пълномощника на управителя
на дружеството Мортен Педерсен.
Видно от съдържанието на самото пълномощно, в предметно отношение същото се
квалифицира като пълномощно за търговски представител, т.е. по дефиниция на
чл.32 от ТЗ за осъществяване на самостоятелна дейност, като не дефинира кръг на
отношения от категорията на посочените в чл.46 или чл.50, ал.3 от ГПК. Но наред
с това в самото пълномощно е отразена и оторизацията за представителство пред
съд с право да подписва и задължава упълномощителя със съдебните книжа.
Предвид това и като съобрази, че
няма данни пълномощното да е бил оттеглено към датата на връчване на
съобщението, нито пък данни за наличието на предпоставки по смисъла на чл.54 от ГПК, налагащи поправяне на връчването, съдът намира, че отговорът е подаден
след определеният от закона срок за това, поради което не следва да се взема
предвид, а следва да бъде върнат на ответника.
Ирелевантни при преценката за
наличието на обстоятелства от категорията на чл.370, in
fine ГПК, са изложените твърдения, че единственият
законен представител на ответното дружество - Мортен Педерсен, е с постоянно местожителство в Кралство Дания,
поради което получилото съобщението лице А. Чернева е успяла да му го предаде
едва на 18.02.2011г. при пристигането му в България. Това обстоятелство
(постоянното местожителство на управителя на дружеството) не е извънредно,
необичайно, изключително по характер, за да може да се счете, че проявлението
му в конкретния случай извинява бездействието на страната. Същото е било
известно на страната и при полагане на необходимите за добрия търговец грижи
към делата му е могло да се предвиди като се осигури лице, което своевременно
да организира защита на интересите на дружеството. Впрочем, такова предвиждане
се установява в конкретния случай от представеното пълномощно на лицето А.
Чернева, като последното има възможност и да преупълномощава
трети лица с дадените му по пълномощното права (напр. адвокат)
Отсъствието
от страната на управителя, съответно късното му уведомяване за постъпилата
срещу дружеството искова молба, е могло, в конкретния случай, да послужи като
основание за искане за продължаване на срока по чл.63 от ГПК (за упражняването
на което право страната е имала възможност, с оглед датата на връчване на
съобщението – 7.02, съответно твърдяната дата на предаването му на управителя –
18.02).
ІІ. По допустимостта на
претенциите.
Така предявените от ищеца искове са допустими.
Същите намират своето правно основание
в чл.266, ал.1 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Цената на главния иск, определена
в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на 28 549,92 лева.
С оглед на това и на основание
чл.71, ал.1, изр.1-во ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата за
производството държавна такса е в размер на 1 142 лева.
Цената на акцесорния иск,
определена в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на
3 007,10 лева.
С оглед на това и на основание
чл.71, ал.1, изр.1-во ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата за
производството държавна такса е в размер на 120,28 лева.
Ищецът е представил доказателство
за предварителното внасяне (чл.73, ал.3 ГПК) на сумата 1 262,30 лева, която
безспорно обхваща сбора на така определените държавни такси (1 262,28 лв.).
ІІІ. По доказателствените искания.
Представените
от ищеца писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към
повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите
следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по
делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
За
допустимо и относимо към предмета на спора съдът
намира и доказателственото искане на ищеца да бъде назначена
съдебно – счетоводна експертиза
с подробно посочени в исковата молба задачи. Наред
с това съдът намира, че задачите на експертизата следва да бъдат допълнени –
чл.195, ал.1 от ГПК.
Макар понастоящем само ищецът да е
направил искане да му бъдат присъдени сторените за производството разноски,
съдът намира, че и на двете страни следва да се укаже необходимостта от
представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание по делото (чл.80 ГПК).
Настоящото определение следва да
се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото,
като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във
връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат
становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени
искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото,
като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на
основание чл.374 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на „ТПО ВАРНА
ЦППБО” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Цар Освободител” №76Г, представлявано от арх. Георги Костадинов Митрев, срещу
„ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Батак” №8, ет.8, ап.56, представлявано от управителя
Мортен Педерсен, за заплащане на сумата 28 549,92 лева, представляваща остатък от
дължимо, но неплатено възнаграждение, съгласно чл.4, ал.1, т.3 от сключен между
страните договор №133 от 30.04.2008г. за изработка,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (17.12.2010г.) до
окончателното й плащане, както и за
заплащане на сумата 3 007,10 лева, представляваща
общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената главница за периода от 11.12.2009г. до 17.12.2010г. (дата на
подаване на исковата молба в съда).
Така предявените искове намират
своето правно основание в чл.266, ал.1 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е представил доказателство
за предварителното внасяне (чл.73, ал.3 ГПК) на дължимите за производството
държавни такси.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на
делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от ищеца с исковата молба.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със
следните задачи: вещото лице, след като се запознае с относимите
писмени доказателства, приложени по делото, относимите
такива, находящи се у ищеца и ответника, в т.ч. в счетоводствата на страните,
да даде отговор на следните въпроси:
1.
Осчетоводени ли
са при страните издадените във връзка с процесния договор фактури №1050/17.05.2008г., №1067/21.05.2008г.,
№1288/11.08.2008г. и №2715/03.12.2009г.?
2.
В Дневниците за
покупки и Справките - декларации по ДДС на ответника през периода
от м. декември 2009г. до края на финансовата 2009г. и в срока, позволяващ осчетоводяване
на разхода, осчетоводена ли е фактура №**********/03.12.2009г. и на каква
стойност е тя? В счетоводството на ответника отразено ли е извършено частично или
безостатъчно плащане по същата? Ответникът възползвал ли се е от правото да ползва
данъчен кредит по процесната фактура?
3.
В Дневниците за
продажби и Справките - декларации по ДДС на ищеца за м. декември
2009г. осчетоводена ли е фактура №**********/03.12.2009г. и на каква стойност е
тя? В счетоводството на ищеца отразено ли е извършено частично или безостатъчно
плащане по същата? ДДС по фактурата внесено ли е от него?
4.
На основата на
заключението по предходните две задачи, установява ли се задължение на
„Ен Ди Джи Марина Хилс” ЕООД към „ТПО Варна ЦППБО” ЕООД по фактура
№**********/03.12.2009г. и в какъв размер е то?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за
извършване на експертизата в размер на 300 лв., като
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе така определения
депозит в 5-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски
окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежни документи за внасянето
му в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жулиета Господинова
Тонева, съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски
окръжен съд, раздел ІІ „ИКОНОМИЧЕСКИ”, с адрес за кореспонденция: гр. Варна,
ул. „Силистра” бл.4, вх.А, ап.19,
0888/327363.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най- малко една седмица преди съдебното
заседание.
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно
до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК), като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че при непредставянето на такъв списък, нямат право да искат изменение на
решението в частта му за разноските.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по
настоящото търговско дело №2150 по описа за 2010г. за 12.05.2011г. от 10,00 часа, за която дата да се призоват
страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и
преписи от настоящото определение.
Ведно
с призовките на страните по делото ДА СЕ
ИЗПРАТИ и изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже
възможността в съдебното заседание да изложат становища във връзка с него,
както и да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
Председател:
ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД
по
търговско дело №2150 по описа за
2011г.
на
Варненски окръжен съд, търговско отделение
Производството по делото е
образувано по искова молба от 17.12.2010г., подадена от „ТПО ВАРНА ЦППБО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител” №76Г,
представлявано от арх. Георги Костадинов Митрев,
чрез пълномощник адвокат Мая
Андреева, АК - Варна, съдебен адрес:
гр. Варна, ул. „Феликс Каниц” №32.
Препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства е надлежно връчен на ответника „ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА
ХИЛС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Батак” №8, ет.8, ап.56, представлявано от управителя Мортен
Педерсен. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият не е депозирал отговор на исковата
молба.
І.
Твърдения и възражения на ищеца.
1.
Ищецът
„ТПО ВАРНА ЦППБО” ЕООД, гр. Варна твърди в исковата си молба, че между
страните по делото бил сключен договор №133/30.04.2008г.,
по силата на който ответникът му възложил да извърши проектни и проучвателни
работи за поземлени имоти №205001, находящ се в
местност „Караманачмасъ”, с. Константиново,
Варненска област, при граници: имоти 205004; 000480; 000520 и 205002, и по
отношение на имот с №213015, находящ се в м-ст „Съзлъкола”, с. Константиново,
Варненска област, при граници и съседи: имоти 213016; 000483; 000482 и 213014,
срещу насрещно задължение за заплащане на възнаграждение в общ размер
59 479 лв. (без ДДС).
2.
Ищецът твърди, че е изпълнил
в цялост задълженията си по чл.1 от договора, предоставяйки на възложителя
консултации и съдействие за определяне на инвестиционните му намерения по
отношение на посочените имоти, извършил предпроектни
проучвания за двата имота с цел определяне на основното предназначение и
параметрите на застрояване, изработил и директивни план-схеми за териториалните
структури и обемно пространствено изграждане на имотите, собственост на
възложителя.
3.
Твърди се, че изработката била приета в цялост и без възражения от
възложителя с премо-предавателен протокол на
03.12.2009г., с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от договора
за него възникнало задължение за окончателното плащане на остатъка от дължимото
възнаграждение в общ размер на 28 549,92 лв. (с ДДС).
4.
Това задължение се формирало след приспадане на авансово и
междинно заплатените от възложителя суми по издадените фактури
№1050/17.05.2008г., №1067/21.05.2008г. и №1288/11.08.2008г., и следвало да бъде
заплатено в 7-дневен срок, считано от датата на приемо-предаването
на директивните план - схеми за двата имота, т.е. в срок до 10.12.2009г.
5.
Твърди
се също така, че това задължение в общ размер на 28
549,92 лв. било потвърдено от ответното дружество във връзка с изпратеното му на
28.01.2010г. писмо за потвърждение за нуждите на одитирането
на ищцовото дружество.
6.
Въпреки това сумата не му била заплатена.
7.
Ищецът твърди, че с покана изх. №513/01.07.2010г., получена от
възложителя на 03.07.2010г., поканил ответника доброволно да му заплати
дължимия остатък от договореното възнаграждение и дължимото към 30.06.2010г.
обезщетение за забава, но в предоставения срок от 7 работни дни, считано от
получаване на поканата, вземането му не било погасено, като не е платено и понастоящем.
8.
С
оглед на това ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество
да му заплати дължимото по договора възнаграждение за извършената и приета
работа в общ размер на 28 549,92 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2009г.
до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата
молба в съда (17.12.2010г.) определя в
размер на 3 007,10 лева.
ІІ. Правна квалификация на
претендираните права.
9.
Въз
основа на изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че от ищеца
„ТПО ВАРНА ЦППБО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар
Освободител” №76Г, представлявано от арх. Георги Костадинов Митрев,
срещу ответника „ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Батак” №8, ет.8, ап.56, представлявано от управителя Мортен Педерсен, са
предявени следните искове:
9.1.
за заплащане на сумата 28 549,92 лева, представляваща остатък от
дължимо, но неплатено възнаграждение, съгласно чл.4, ал.1, т.3 от сключен между
страните договор №133 от 30.04.2008г. за изработка.
9.2.
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
17.12.2010г., до окончателното й заплащане.
9.3.
за заплащане на сумата 3 007,10 лева, представляваща общия размер на
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 11.12.2009г. до 17.12.2010г. (дата на подаване на
исковата молба в съда).
10.
Така
предявените искове намират своето правно основание в чл.266, ал.1 от ЗЗД,
съответно в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
11.
Наред
с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
12.
Така предявените от ищеца искове съдът приема за допустими за разглеждане в настоящото
производство.
13.
Предвид
липсата на надлежно подаден по реда и в срока на чл.367 ГПК отговор на исковата
молба съдът приема, че от ответника не са противопоставени възражения по предявените
искове, не са наведени насрещни твърдения.
ІІІ. Разграничаване на спорните и безспорни факти по делото:
14.
Предвид
липсата на надлежно подаден по реда и в срока на чл.367 ГПК отговор на исковата
молба, съответно противопоставени възражения по твърденията на ищеца и наведени
от страна на ответника собствени твърдения по същество на предявените искове,
съдът приема, че всички, релевантни
за спора факти, твърдени от ищеца – раздел І, т.1 - 7, не са спорни между страните.
ІV.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
15.
Независимо, че твърдените от ищеца релевантни
за спора факти и обстоятелства не са спорни между страните (разд.
ІІІ), съобразно и правилата, установен в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на всяка от
страните в процеса е да установи фактите, които твърди и от които извлича
изгодни за себе си правни последици.
16.
В
тази връзка, в тежест на ищеца
е да установи, че е изпълнил надлежно (съобразно уговореното по вид и обем)
възложената му работа и че същата е предадена и приета от възложителя, с което
за последния е възникнало задължение за заплащане на договореното
възнаграждение.
17.
В доказателствена тежест на
ответника е да
установи, че е заплатил уговореното възнаграждение за извършената от
изпълнителя и приета работа.
V.
Други указания към страните.
18.
Съобразно
разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 ГПК съдът указва на страните в насроченото по делото открито съдебно заседание
да изложат становища по така разпределената доказателствена тежест досежно
подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази
насока.
19.
От страна на ответника следва да се съобрази
разпоредбата на чл.370 от ГПК.
20.
По допускането на посочените и представени
писмени доказателства, както и по останалите доказателствените искания на
ищеца, съдът се е произнесъл в разпоредителното заседание по реда на чл.374,
ал.1 ГПК, като постановеното определение, ведно с настоящия проект за доклад по
делото, ще бъде съобщено на страните по реда на чл.374, ал.2 ГПК.
Съдия
– докладчик:
/
Д. Томова/