РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Първомай, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225340100582 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на И. Г. Х., че дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД следните суми: 1211,56 евро – частично претендирана главница за
вноски с настъпил падеж за периода 16.02.2017 г. – 16.12.2017 г. по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 201/0716/28935153 от 16.07.2014 г.,
сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, 236,60 евро – частично претендирана договорна
лихва за вноски с настъпил падеж за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., и 322,40
евро – обезщетение за забава за периода от 16.02.2019 г. до 13.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 02.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 48/07.02.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55/2022 г. по описа на РС Първомай.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД твърди, че на 16.07.2014 г. между третото
неучастващо лице „УниКредит Булбанк” АД – в качеството на кредитор, ответника И.
Г. Х. – в качеството му на кредитополучател, и солидарните длъжници М. С. С. и
„Антранс 2008“ ЕООД бил сключен договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 201/0716/28935153. По силата на този договор „УниКредит
Булбанк” АД отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 12
000 евро, който следвало да се върне ведно с начислените лихви, такси, комисиони и
други разходи от ответника или солидарните длъжници в предвидените в договора
срокове. Крайният срок за погасяване на кредита бил 16.07.2024 г. Посочил е, че след
усвояване на кредита длъжниците погасили част от задълженията си, като
впоследствие преустановили плащанията. Поддържа, че на основание сключен
1
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.11.2015 г. между него и
третото неучастващо лице „УниКредит Булбанк” АД задължението на ответника,
произтичащо от горепосочения договор за потребителски кредит, било изкупено от
него. Счита, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на
препис от исковата молба. Посочено е, че изрично бил упълномощен от цедента да
извършва уведомяване. Твърди, че пристъпил към принудително събиране на
падежиралите вноски по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Първомай. Образувано било ч. гр. д. № 55/2022 г. по
описа на РС Първомай, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът И. Г. Х.
подал възражение, в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване
на вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
ответника И. Г. Х.. В депозираното възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорва
вземането, като твърди, че е погасено по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 55/2022 г. по описа на РС Първомай в полза
на ищеца е издадена Заповед № 48 от 07.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК при условията на солидарност срещу длъжниците И. Г. Х.,
М. С. С. и „Антранс 2008“ ЕООД за следните суми: 1211,56 евро – частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода 16.02.2017 г. –
16.12.2017 г. по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
201/0716/28935153 от 16.07.2014 г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, 236,60 евро –
частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода
16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., и 322,40 евро – обезщетение за забава за периода от
16.02.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 02.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 69,26
лв. за държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът И. Г. Х. е подал
възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК. По отношение длъжника „Антранс 2008“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла
в сила, а спрямо длъжника М. С. С. образуваното исково производство е прекратено
поради невнасяне на определения депозит за особен представител.
От представения Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ 201/0716/28935153 от 16.07.2014 г. се установява, че третото лице „УниКредит
Булбанк“ АД е предоставило на ответника И. Г. С. кредит в размер на 12 000 евро.
Солидарни длъжници по договора за кредит са М. С. С. и „Антранс 2008“ ЕООД. В
договора е посочено, че кредитополучателят следва да върне сумата в срок до
16.07.2024 г. на 120 месечни анюитетни вноски. Според чл. 4 от договора редовната
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базов лихвен
процент, формиран от тримесечен EURIBOR съгласно раздел III от ОУ и премия, и
надбавка от 13,093 пункта. Към датата на сключване на договора лихвеният процент е в
размер на 13,30 % годишно. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на
17,1918 %.
Според Договор за прехвърляне на парични вземания от 23.11.2015 г.
2
продавачът „УниКредит Булбанк“ АД се е задължил да прехвърли на ищеца негови
вземания, произтичащи от договори за кредит, подробно описани в Приложение № 1.
Видно от последното продавачът е прехвърлил на ищеца вземането си към ответника
по процесния договор за кредит, като към този момент неиздължената сума възлизала
на 27 311,90 лв. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът е потвърдил прехвърлянето
на вземането.
С изрично пълномощно цедентът „УниКредит Булбанк“ АД е упълномощил
ищеца да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето на вземанията
съгласно сключения договор от 23.11.2015 г. В тази връзка е представено изпратено от
ищеца уведомление до постоянния адрес и настоящ на ответника в гр. Първомай, което
е върнато в цялост, като пощенският оператор е удостоверил, че пратката не е
потърсена.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
намира за компетентно и обективно изготвено, се установява, че ответникът И. Г. Х. е
усвоил сумата от 12 000 евро. Вещото лице е посочило, че по договора за
потребителски кредит били заплатени общо 1127,12 евро. След прехвърляне на
вземането на 23.11.2015 г. ответникът извършил следните плащания – на 25.10.2016 г.
– 300 лв., на 11.03.2016 г. – 300 лв., на 23.02.2016 г. – 35 лв. След извършване на
съответните изчисления вещото лице е посочило, че падежиралите вноски за главница
за периода 16.02.2017 г. – 16.12.2017 г. са в размер на 781,96 евро, а натрупаната
договорна лихва за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г. възлиза на 1058,02 евро.
Според експерта обезщетението за забава за периода 16.02.2019 г. – 13.03.2020 г. е в
размер на 85,15 евро, а за периода 15.07.2020 г. – 02.02.2022 г. – в размер на 123,37
евро или общо 208,52 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В разглеждания случай възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което
кредитодателят-цедент се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в
твърдения размер при уговорена възнаградителна лихва и 2) кредитополучателят да е
получил паричната сума, предмет на договора за кредит. Също така следва да се
установи наличието на валиден договор за цесия, по силата на който кредитодателят-
цедент е прехвърлил на ищеца именно това вземане с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, както и че длъжникът е
уведомен за извършената цесия.
От наличните по делото доказателства може да се направи извод, че цедентът и
ответникът са сключили договор за кредит, съгласно който кредиторът е предоставил
на ответника сумата от 12 000 евро, която последният се е задължил да върне на 120
месечни вноски до 16.07.2024 г. В случая договорът е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, съдържа информация за общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният
процент на разходите, условията за промяна на лихвения процент и за издължаване на
кредита, поради което съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК. Съобразена е и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с
постановление на МС на Република България. Породила е правно действие и клаузата,
3
уреждаща годишния лихвен процент, тъй като е съответна по размер на
възнаградителната лихва определяна обичайно при този вид договори. Поради това
съдът намира, че е налице валидно сключен договор за кредит, като за длъжника е
възникнало задължение да върне на кредитора-цедент главницата ведно с уговорената
възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В настоящия случай уведомяването е извършено от цесионера, който е
изрично овластен от цедента за това, с връчване на препис от исковата молба, към
която е приложен договорът за цесия и уведомлението. Тук е мястото да се изясни, че
по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомяването за цесията
(така Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). В този
смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014
г. по т. д. № 2352/2013 г., ТК, II т. о. Също така цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
(така Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.). По
тези съображения съдът намира, че цесията е породила действие спрямо ответника,
поради което същият дължи на ищеца изискуемите по договора за кредит суми
солидарно с длъжника „Антранс 2008“ ЕООД, спрямо когото заповедта за изпълнение
е влязла в сила.
Що се отнася до въведеното от ответника възражение за погасяване на дълга по
давност, следва да се отбележи, че в съдебната практика се приема, че връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето
защо, приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (така Решение №
38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о.). Тригодишната давност
намира приложение по отношение на претендираните договорна лихва и обезщетение
за забава. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков
кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита (така Решение № 50173 от
13.10.2022 г. по гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г. о.). Разпоредбата на чл. 116, б. „б”
ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, като в
хипотезата на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В настоящия случай крайният срок на договора е 16.07.2024
г., а заявлението е подадено на 03.02.2022 г., от което следва, че към този момент не е
било погасено по давност нито едно от претендираните задължения за главница,
договорна лихва или обезщетение за забава.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
съществуват задълженията на ответника, произтичащи от сключения с „УниКредит
4
Булбанк“ АД договор за кредит, които към момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК са прехвърлени на ищеца, който се явява носител на спорното право. Съдът,
като взе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира, че следва
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца солидарно с „Антранс 2008“ ЕООД следните суми: 781,96 евро –
частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода 16.02.2017 г. –
16.12.2017 г. по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
201/0716/28935153 от 16.07.2014 г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, 236,60 евро –
частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода
16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., и 208,52 евро – обезщетение за забава за периода от
16.02.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 02.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането. Следователно за разликата до пълните
предявени размери от 1211,56 евро за главница и 322,40 евро за обезщетение за забава
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Съобразявайки
действащия принцип на диспозитивното начало, съдът намира, че не би могъл да
присъди вземане за договорна лихва в по-голям размер, тъй като е ограничен от
претендирания от ищеца.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 69,26 лв. за
държавна такса. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на
125,53 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. С оглед уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в размер на 48 лв., както и тези,
направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 294,91 лв. По
отношение разноските в заповедното производство трябва изрично да се отбележи в
диспозитива на съдебния акт, че се дължат солидарно с другия длъжник „Антранс
2008“ ЕООД, срещу когото заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, че дължи
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
солидарно с „Антранс 2008“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, следните суми: 781,96 евро – частично претендирана главница за вноски с
настъпил падеж за периода 16.02.2017 г. – 16.12.2017 г. по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 201/0716/28935153 от 16.07.2014 г.,
сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, 236,60 евро – частично претендирана договорна
лихва за вноски с настъпил падеж за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., и 208,52
евро – обезщетение за забава за периода от 16.02.2019 г. до 13.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 02.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, като исковете за разликата над сумата от 781,96 евро до пълния предявен
5
размер от 1211,56 евро за главница и над сумата от 208,52 евро до пълния предявен
размер от 322,40 евро за обезщетение за забава ОТХВЪРЛЯ, за които суми е издадена
Заповед № 48/07.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 55/2022 г. по описа на РС Първомай.
ОСЪЖДА И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 48 лв. – разноски в заповедното производство, която сума се дължи
солидарно с „Антранс 2008“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, и сумата от 294,91 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
6