№ 1873
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205603 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-003212 от 01.07.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на
„Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от А.Р.Д. – ***
на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление №
16-003212 от 01.07.2021г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.Пловдив като
незаконосъобразно и в нарушение на процесуалния и материалния закон. В
депозираната жалба излага подробни доводи по същество на искането,
включително и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правят се и доказателствени искания за разпит на свидетели в режим на
довеждане.
Жалбоподателят редовно призован чрез процесуален представител, в
съдебно заседание се представлява от мл.адвокат Е.К. преупълномощена от
1
адв.С.И., пълномощник на дружеството по силата на представено
пълномощно. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. В пледоарияти са представи
доводи по същество на искането за отмяна на НП. Прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт Васил Бойкински който представя
становище за неоснователност на жалбата. Пледира за правилно и
закононосъобразно издадено НП и моли съда за неговото потвърждаване.
Прави искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН /НП е връчено на 17.08.2021г., а жалбата е подадена на 24.08.2021г./
затова е процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
„Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК ********* е еднолично дружество с
ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление град Пловдив,
ул.”Богомил” № 1, вх.Б, ап.4. Дружеството се представлява и управлява от
А.Р.Д. като ***
На 21.05.2021г. в гр.Пловдив от служители на Д“ИТ“ Пловдив била
извършена проверка на строителен обект – „Премахване на склад“ с адрес
гр.Пловдив, ул.“Радецки“ № 25. Повод за извършената проверка бил подаден
сигнал от телефон 112 до Д“ИТ“ Пловдив за затрупан човек на посочения
обект. На място свидетел Н.Б. – *** в Д“ИТ“ установил че има полицейски
служители, които били качили в микробус 9 човека, работили на обекта за да
бъдат отведени в полицейското управление за разпит. При проведения
разговор тези лица обяснили на свидетел Б. че са работили на обекта от
няколко дни и че нямат сключени трудови договори. На 26.05.2021г. в Д ИТ-
Пловдив се явило лицето А.М.Х. който писмено декларирал от името на
всички 9 човека, работили на обекта на 21.05.2021г. че са започнали работа на
2
12.05.2021г. с работно време от 8 часа до 17 часа ежедневно, че са почивали
само в неделя и че управителя ( посочен като Андон в декларацията) на
„Астра билдинг груп“ ЕООД им е плащал по 50 лева на човек на ден. В
декларация посочил че им е било обещано ( от Андон съгласно декларацията)
че ще имат сключени договори, за което изпратили копия на личните карти на
всички. Съгласно декларацията Д. е работил с къртач на 3 тия етаж, не знае
кой го е изпратил и от там пада надолу. В хода на проверката в Д“ИТ“
Пловдив били представени от Районна прокуратура гр.Пловдив копия от
протоколи за разпит на свидетели по ДП № 289/2021г. по описа на ІІ РУП
гр.Пловдив, включително и за лицето Н.Н. Б., заедно с копие на лична карта
на посоченото лице. Бил е представен и договор за премахване на сгради от
20.04.2021г. със страни Е.Т.Т. възложител и „АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“
ЕООД изпълнител. На 09.06.2021г. от свидетел Н. Ил. Б., *** в Д“ИТ“
Пловдив бил съставен против дружеството акт за установяване на
административно нарушение № 16-003212 за това, че към 21.05.2021г. на
строителния обект в гр.пловдив, ул.“Радецки“ № 25, от страна на
дружеството – работодател „Астра билдинг груп“ ЕООД е приет на работа
като *** Н.Н. Б., ЕГН **********, при установени елементи на трудово
правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма и с
това е нарушен чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е
съставен в присъствието на управителя на дружеството, който след
запознаване със съдържанието му го е подписал без вписване на
възражения/обяснения относно посоченото в него нарушение и нарушената
правна норма. Актът е подписан от посочените в него лица, като на датата на
неговото съставяне е връчен препис от него на управителя на дружеството,
надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения три дневен срок пред Директора на Д“ИТ“ Пловдив са
били представени от управителя на дружеството писмени възражения относно
съставения АУАН, с които се твърди че посоченото в акта физическо лице не
се е намирало и не е било в трудови правоотношения с дружеството за да
възникне нуждата от уреждането им с писмен трудов договор. След като не
били приети като основателни възраженията от страна на дружеството,
директора на Д“ИТ“ Пловдив въз основа констатациите в акта е издал
атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
3
дружеството за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.21 от КТ.
Издаденото НП е било връчено на управителя на дружеството на 17.08.2021г.
В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Н. Ил. Б.
потвърди авторството на акта, както и личното участие в проверката и
установеност на фактите посочени в съставения АУАН. Свидетелят посочи,
че при пристигане на обекта установил присъствие на полицейски служители,
които също така извършвали проверка съгласно своите компетенции, както и
че били събрали всички лица от обекта в микробус за отвеждането им за
разпит в полицейското управление. Свидетелят посочи, че е водил разговор с
някои от тези лица, както и че в дирекцията се е явил А.М.Х. който в негово
присъствие саморъчно изписал приложената по делото декларация.
Свидетелят посочи че са били събирани различни писмени доказателства въз
основа на които е направил заключение за осъществено нарушение по КТ.
Свидетелят посочи че при разговор с управителя на дружеството му било
казано че тези лица събирали дървен материал от обекта.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетел
Н. Ил. Б., както и от приетите по делото писмени доказателства съдържащи се
в административната преписка и представени от страните в съдебното
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и неоснователна по следните съображения:
В конкретният казус акта за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е
издадено от компетентно лице Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пловдив. Акта и наказателното постановление са в съответствие с
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено
нарушение по Кодекса на труда.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен
4
начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето,
посочено като нарушител. В настоящото производство съдът намира като
надлежно доказано, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото
нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Безспорно по делото се установи, че дружеството жалбоподател, като
изпълнител е било страна по надлежно сключен договор за премахване на
сгради, с адрес на поземления имот гр.Пловдив, ул.Радецки № 25. За
изпълнение на договорното задължение дружеството е ползвало лица
организирани от лицето А.М.Х., които при започване на работата на обекта за
имали уговорени работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение без да имат трудови договори съгласно изискванията на КТ.
На датата 21.05.2021г. служители на Д“ИТ“ Пловдив установили че на обекта
находящ се в на гр.Пловдив на адрес ул.Радецки № 25 са били допуснати 9
лица, включително и посоченото в НП Н.Н. Б., без да имат сключени трудови
договори съгласно КТ.
Съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Това изискване е спазено от работодателя когато сключи с работника или
служителя писмен трудов договор, съгласно чл.62, ал.1 КТ. Отношенията
между работник и работодател във връзка с предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл.1, ал.2 КТ. В
настоящия случай дружеството жалбоподател, се явява работодател който не
е сключил трудов договор с Н.Н. Б. работещ на обекта – премахване на
стради, в нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 КТ във вр. с
чл.62, ал.1 КТ, което е съставомерно по приложения от наказващия орган
административно наказателен състав на чл.414, ал.1 КТ.
Извършеното от дружеството жалбоподател деяние е съставомерно и е
основание за реализиране на административно – наказателна отговорност.
Дружеството жалбоподател е осъществило изпълнителното деяние по чл.1,
ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ като е допуснал до работа работник, с
определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в
писмена форма.
Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че наказателното
постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
5
случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.
Правилно е индивидуализирано административното нарушение и
определено наказанието в границите, които са установени за съответното
извършено нарушение. Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 лева до 10000 лева.
Наказващият орган е изпълнил задължението си, като е квалифицирал
деянието по чл. 1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ, поради което и на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева. Така
определеното наказание е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН,
наложената имуществена санкция е в минимума, предвиден в нормата на чл.
414, ал.1 от КТ, поради което и съдът не е в правомощия за нейното
изменение в насока нейното намаляване.
В чл.415в от КТ е предвидена отговорност за маловажно нарушение и е
определено маловажното нарушение, като нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители.
В ал.2 от тази правна норма е предвидено, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че няма изложени мотиви от наказващия
орган защо счита, че случая не е маловажен, тъй като не е налице
маловажност на нарушението и не може да намери приложение в случая
предвид специалната норма на чл.415в, ал.2 от КТ, дефинираща
немаловажност на случая.
Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.
Съобразено с изхода на делото право на присъждане на разноски има
Д“ИТ“ Пловдив, която прави искане в тази насока. Съобразно Закона за
правната помощ, Тарифата за минималните размерите на адвокатските
възнаграждения и съдебната практика, съдът счита че следва да присъди на
Д“ИТ“ Пловдив да се заплати юристконсултско възнаграждение в размер на
6
120 лева .
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003212 от 01.07.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на
„Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул.”Богомил” № 1, вх.Б, ап.4, представлявано от
А.Р.Д. – *** на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул.”Богомил” № 1, вх.Б, ап.4,
представлявано от А.Р.Д. – *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пловдив сумата от 120 /сто и двадесет / лева юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7