№ 160
гр. София, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500141 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от М. Г. Х. – чрез адв. Л. К. от САК, с надлежно
учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 4 от кориците на
гр. д. № 47948/2019 г. по описа на СРС, 37 с-в) срещу Определение № 815/24.11.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 583/2022 г. по описа на ОС-гр. Перник, с което на основание чл.
77 ГПК, във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК ищцата е осъдена да заплати на назначения от съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника – адв. Н. Й. Х. от ПАК,
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния
съд – в размер на сумата от 600 лв.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатената
дължима държавна такса, поради което тя е процесуално допустима.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като
незаконосъобразно – при вече учредена по друго дело представителна власт на адв. Н. Й. Х.
от ответника, респ. при ненадлежно извършена процедура по редовното издирване на
ответната страна по месторабота (арг. чл. 47, ал. 3 ГПК), незаконосъобразно на ответника А.
П. А. е бил назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, поради което ищецът
не дължи заплащане на този особен представител адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд.
Ответникът по частната въззивна жалба – адв. Н. Й. Х. от ПАК, е подал в
законоустановения срок писмен отговор, в който развива подробни правни съображения за
нейната неоснователност.
Разгледана по същество, частната въззивна жалба се явява неоснователна поради
следните правни съображения.
1
Установява се, че първоинстанционният съд, като е счел, че са налице уредените в чл.
47, ал. 6 ГПК процесуални предпоставки, е назначил с Определение № 260792/04.03.2021 г.
за особен представител на ответника адв. Н. Й. Х. от ПАК (по предложение на АК-гр.
Перник).
Този процесуален представител е извършил от името на ответника процесуални
действия както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, поради което
притежава право на възнаграждение. Ирелевантно за правилното решаване на повдигнатия
пред САС правен спор е обстоятелството дали неправилно първоинстанционният съд е
приел, че са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Този спор би могъл да бъде
разрешен още при задължаването на ищеца предварително да внесе разноските за
назначаване на особения представител – след като поради отказ от изпълнение на тези
указания съдът върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК (при неотстраняване
тази нередовност), ищецът в частната въззивна жалба срещу прекратителния съдебен акт
изложи правни доводи за непораждане на процесуалните предпоставки за назначаване на
особен представител.
Но в настоящото производство – по задължаване на ищеца да внесе дължимото на
вече назначения особен представител адвокатско възнаграждение за осъщественото и пред
въззивния съд процесуално представителство на ответника, е недопустимо да се разглежда
спора за правилността на определението на съда за назначаване на особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в какъвто смисъл са всички изложени в частната
жалба правни доводи. Наистина, невнасянето на дължимото адвокатско възнаграждение на
особения представител на въззиваемия-ответник обуславя нередовността на въззивната
жалба, за което въззивният съд следи служебно, но като не е указал на въззивника
неблагоприятните процесуални последици от неизпълнението на указанията за внасяне на
възнаграждение за особения представител на въззиваемия-ответник (респ. не е върнал
въззивната жалба, а се е произнесъл по въззивната жалба), ОС-гр. Перник притежава
правомощия на основание чл. 77 ГПК да осъди задължената страна за заплащане на
дължимата сума за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд от
особения представител на ответника, в какъвто смисъл е обжалваното определение.
Както е изяснено и в Определение № 563/14.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4967/2017
г., IV г. о., ГК, „разноските за процесуален представител на другата страна, назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, представляват разноски за осигуряване развитието на
производството. Според разясненията, дадени от ВКС в ТР № 6/2012 г., т. 6,
представителната власт на особения представител на отсъстващата страна произтича от акта
на съда, с който той е назначен за такъв. Изрично е посочено, че представителството,
съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният
представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото.
ВКС обвързващо заключава, че възнаграждението за особения представител винаги е
дължимо, като така го разграничава от неговото възмездяване като разноски за ищеца при
2
определените в закона условия за това - отговорността за разноски, която се реализира с
оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК“.
Следователно, назначеният от съда особен представител на ответника по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК винаги има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство на тази страна в съдебното производство, поради което
законосъобразно въззивният съд му е определил на основание чл. 77 ГПК, във вр. с чл. 47,
ал. 6 ГПК адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред ОС-гр.
Перник.
Поради тези правни съображения частната въззивна жалба трябва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното Определение като правилно потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 815/24.11.2022 г., постановено по в. гр. д. №
583/2022 г. по описа на ОС-гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна частна жалба в
1-седмичен срок от получаване на препис от него от жалбоподателя (при предпоставките на
чл. 280 ГПК).
ПРЕПИС от Определението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3