ОПРЕДЕЛЕНИЕ 40
гр. Бургас, 08.01.2020
г.
Бургаски административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание
на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя
Русева
като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1406 по описа на съда за 2019 година, взе
предвид следното :
1.
С определение от 05.12.2019 г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя в молба вх.№
12218/26.11.2019 г. за задължаване ТД на НАП да представи в оригинал или
като ел.документи документите по т.10 до т.13 вкл., представени по делото със
съпроводително писмо с изх.№ ИТ-00-1123#14/11.11.2019
г., касаещи данни, извлечени от ПП „Хермес“. В
мотивите на определението съдът е посочил, че счита, че е неприложимо
направеното искане към третото лице, което не е страна по делото.
В молба от 13.12.2019 г., входирана на 16.12.2019 г., жалбоподателят е посочил какви
факти ще установява с това искане, както и че съдът преждевременно се е
произнесъл по искането, преди страната да е уточнила фактите, които ще
установява. С оглед на това, искането се поддържа от жалбоподателя.
Съдът намира, че липсва основание за
преразглеждане и корекция на така постановеното определение от 05.12.2019 г. в
тази му част, тъй като конкретизираните от жалбоподателя факти не променят
извода на съда относно това, че в случая така направеното искане е недопустимо
и по отношение не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.192 ГПК, респ. на
чл.183 ГПК и чл.184, ал.2 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че исканите от
жалбоподателя в оригинал или като ел.документ, документи, посочени в т.10-т.13
от съпроводителното писмо на ТД на НАП /л.69 от делото/, представляват
разпечатки на хартиен носител на информация от работния плот на компютър
/т.нар.screenshot/, предоставена от софтуерен продукт, и поради това не са нито ел.документи
/не представляват изявления в ел.вид/, нито за същите съществува документ в
оригинал на хартиен носител. Поради това, съдът не намира необходимост от
преразглеждане на определението си от 05.12.2019 г., с което така направеното
искане на жалбоподателя, формулирано по този начин, е оставено без уважение.
2.
С определението от 05.12.2019 г. съдът не е приел представените от
жалбоподателя в с.з. на 18.11.2019 г. писмени доказателства – разпечатка относно предоставяни ел.
удостоверителни услуги от „Банксервиз“ АД от интернет страницата на ЕС и
разяснителен документ относно политиката при прилагането на ел.документ и
удостоверителни услуги в контекста на ел.обществени поръчки /л.105-120 от
делото/. В молбата си от 13.12.2019 г. жалбоподателят отново моли тези
доказателства да се приемат, като сочи, че разяснителният документ представлява
част от позитивното право на страната и следва да се приеме, а по отношение на
другия документ - разпечатка относно предоставяни ел. удостоверителни услуги от
„Банксервиз“ АД от интернет страницата на ЕС, същият се представя с превод на
български език.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че разяснителният документ е част от позитивното право на
страната – същият представлява частна разработка на физически лица /Боян Иванов
и Радина Томанова/ по даден проект и има информативен, а не нормативен характер.
Поради това, не е налице основание за преразглеждане на определението от
05.12.2019 г. в тази част., в която този документ не е приет като доказателство
по делото.
Що се отнася до другия документ,
представен с превод на български език /разпечатка относно предоставяни ел.
удостоверителни услуги от „Банксервиз“ АД от интернет страницата на ЕС/, съдът
намира, че същият следва да се приеме по делото и да се цени с крайния съдебен
акт.
3. Във връзка с направеното в молба вх.№
10842/21.10.2019 г. оспорване автентичността /авторството/ и датата на
съставяне на представените от ответната страна в с.з. на 14.10.2019 г.
фотокопия на Заповед № РД-08/04.01.2016 г. и Заповед № РД-5/03.01.2017 г.,
което оспорване се поддържа от жалбоподателя в молбата му от 13.12.2019 г.,
съдът намира следното:
В определението си от 05.12.2019
г. съдът не се е произнесъл с диспозитив за откриване
на производство по оспорване на тези документи по реда на чл.193 ГПК, тъй като
е счел, че няма подобно искане в тази връзка. В молбата си от 13.12.2019 г.
жалбоподателят заявява, че в рамките на преклузивния
срок е направил оспорване на документите и че съдът следва да открие
производство по реда на чл.193 ГПК.
Съдът намира, че не следва да
открива производство по оспорване на тези заповеди, представени от ответника в
с.з. на 14.10.2019 г., а именно - на Заповед № РД-08/04.01.2016 г. и на Заповед
№ РД-5/03.01.2017 г., по следните съображения: едната от оспорените заповеди - Заповед
№ РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП - Бургас, касае оправомощаване на органи по приходите да издават заповеди
за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки на органите по
приходи от отдел „Ревизии“, респ. възлагане на проверки за прихващане и др. видове
проверки. По никакъв начин тази заповед няма отношение към делото – процесните заповеди за възлагане на ревизии са от 2016 г.,
респ. крайният акт, с който е приключило административното производство, е
ревизионният акт от 11.01.2017 г., т.е. тази заповед от 03.01.2017 г., която е
в сила от 01.01.2017 г., не касае дейности на
органите по приходите, които са предмет на изследване в настоящото
производство. По тази причина, тази заповед е неотносима
към предмета на делото и неправилно е била приета като доказателство от съда с протоколно
определение в с.з. от 14.10.2019 г. Що се отнася до другата оспорена Заповед №
РД-8/04.01.2016 г. на директора на ТД на НАП – Бургас – същата неправилно е
била приета повторно като доказателство в с.з. на 14.10.2019 г., тъй като е
била представена още при първоначалното разглеждане на делото /л.66-69/ и не е
била своевременно оспорена тогава, а преклузивният
срок за това отдавна е изтекъл, поради което и правото й за по-късно оспорване
е преклудирано. Ето защо, на осн.чл.144 АПК вр.чл.253 ГПК следва да се отмени протоколното
определение на съда от с.з. на 14.10.2019 г., с което тези две заповеди са били
приети като доказателства по делото, тъй като същото е постановено при пропуск
от страна на съда, доколкото едната заповед вече е била приета като
доказателство при предходното разглеждане на делото, а другата няма отношение
към делото. Предвид гореизложеното, следва да се остави без уважение искането
по чл.193 ГПК за откриване на производство за оспорването на тези две заповеди
от страна на жалбоподателя /по отношение
на Заповед № РД-8/04.01.2016 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, защото
срокът за оспорването й е изтекъл при предходното разглеждане на делото, а по
отношение на Заповед № РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Бургас –
защото същата не е част от доказателствата по делото и е неотносима
към спора/.
4. Относно направеното в с.з. на
18.11.2019 г. от страна на жалбоподателя искане
за откриване на производство за оспорване истинността на следните ел.документи: на Заповед за възлагане на ревизия № Р-0200201600303-020-001 от 04.05.2016
г., на 3 бр. заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия –
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002016003035-020-002/07.07.2016 г., Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002016003035-020-003/12.08.2016 г., Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-004/12.09.2016 г., на съставения
Ревизионен доклад № Р-02002016003035-092-001/25.10.2016 г. и на Ревизионен акт
№ Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г., следва да се има предвид следното:
В молбата от 05.12.2019 г.
жалбоподателят е уточнил, че оспорва горните документи, като твърди
едновременно, че авторите, които се сочат като издатели на оспорените от него
ел.документи, не притежават изобщо ел.подписи; че ел.подписи върху оспорените
документи не принадлежат на лицата, които се сочат за техни автори, и че тези
лица притежават такива ел.подписи, но че подписите им, положени върху
оспорените документи, не отговарят на изискванията за валидност на
квалифицирани ел.подписи съгласно Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. Съдът намира, че
следва да се открие производство по реда на чл.184, ал.2 ГПК вр.чл.144 АПК за оспорване автентичността на тези
ел.документи, като се укаже, че тежестта относно установяването на
неистинността им е на жалбоподателя, тъй като същите са официални
свидетелстващи документи.
5.
Следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за назначаване
на СТЕ с посочени от него задачи, формулирани в молбата му на лист 124 от
делото -
от т.2 до т.7 вкл., тъй като съдът намира, че част от така
поставените въпроси са ирелеватни за спора, а за
отговорите на останалата част от тях не е нужно назначаването на експертиза. По
отношение на въпрос № 1, касаещ връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, съдът счита, че с оглед указанията на ВАС,
изясняването на този въпрос има значение за делото, но и той не следва да се
допуска, тъй като след проверка от съда на представената от страна на ответника
на оптичен носител административна преписка се установи, че файлът, който
следва да съдържа подобна информация /както и останалите файлове, които следва
да съдържат информация за връчване на заповедите за изменение на заповедта за
възлагане на ревизия/, е празен и не носи никаква информация, която може да е
обект на изследване от вещото лице. В този смисъл, безпредметно е назначаването
на задача № 1 към вещото лице, тъй като липсва обект на изследване. Ето защо, в
цялост искането за назначаване на СТЕ с посочените от жалбоподателя задачи
следва да се остави без уважение.
6. Относно всички останали направени доказателствени
искания от жалбоподателя в допълнителни молби по чл.192 ГПК /за задължаване на трети
лица - Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, на ТД на НАП - Бургас,
на Комисията за регулиране на съобщенията, на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, на председателя на Държавна агенция
„Ел. управление“ - да представят съответни документи/, съдът счита, че същите
не следва да се уважават, тъй като исканите доказателства нямат отношение към
предмета на доказване.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.144 АПК вр.чл.253 ГПК, чл.193 ГПК и чл.184, ал.2 ГПК, Бургаският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното от страна на
жалбоподателя в с.з. на 18.11.2019 г. писмено доказателство, представляващо разпечатка
относно предоставяни ел. удостоверителни услуги от „Банксервиз“ АД от интернет
страницата на ЕС, на английски език с превод на български език /л.105,
л.145-146/.
ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. от
14.10.2019 г. по адм.дело № 1406/2019 г. на Адм.съд – Бургас, с което повторно е приета като
доказателство по делото Заповед № РД-8/04.01.2016 г. на
директора на ТД на НАП – Бургас, както и с което е приета като доказателство по
делото Заповед № РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за откриване на
производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на Заповед №
РД-8/04.01.2016 г. на директора на ТД на НАП – Бургас и на Заповед №
РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Бургас.
ОТКРИВА
производство по реда на чл.184, ал.2, изр.2 от ГПК вр.чл.144 АПК за оспорване истинността на следните електронни документи: Заповед за
възлагане на ревизия № Р-0200201600303-020-001 от 04.05.2016 г., Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-002/07.07.2016 г., Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002016003035-020-003/12.08.2016 г., Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-004/12.09.2016 г.,
Ревизионен доклад № Р-02002016003035-092-001/25.10.2016 г. и Ревизионен акт №
Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г., като УКАЗВА на жалбоподателя, че тежестта относно установяване
неистинността на тези ел.документи е негова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за назначаване на СТЕ
с посочени от него задачи в молбата му на лист 124 от делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на жалбоподателя по реда на чл.192 ГПК за изискване на документи от Изпълнителна
агенция „Българска служба за акредитация“, от ТД на НАП - Бургас, от Комисията
за регулиране на съобщенията, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, и от председателя на Държавна агенция „Ел.
управление“.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните за сведение.
СЪДИЯ: