№ 419
гр. Враца, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. Т. И. от с.***, чрез адв.Д.Т., против
Определение № 440/08.06.2022 г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.д. №
1125/2021 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено и
същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.119, ал.4
от ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и невалидно.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е прекратил делото и е изпратил
същото по подсъдност на Софийски районен съд, в района на който е приел, че се
намира настоящият адрес на ищеца. Прави се оплакване, че РС-Мездра не е извършил
необходимите справки за установяване на настоящия адрес на ищеца, а се е позовал
единствено на възраженията от отговора на исковата молба и на представените с
исковата молба договор за заем и трудов договор, като не е взел предвид приложено
удостоверение за заявен последен настоящ адрес на ищеца в с.***, общ.Мездра,
считано от 13.08.2021 г. Посочва се, че сключеният между страните договор за заем от
21.06.2021 г. е предхождащ промяната в настоящия адрес на ищеца, а трудовият
договор на ищеца е прекратен и същият получава обезщетение за безработица от
„Агенция по заетостта“, за което представя регистрационна карта от 13.04.2022 г.
Иска се от съда обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде
върнато на Районен съд – Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна „Моят кредит“ ЕООД-
гр.София, не е постъпил отговор.
Врачанският окръжен съд, като обсъди данните по делото, във връзка с
1
изтъкнатите в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за
това са следните:
Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от Ф. Т. И., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с.***, ***, срещу „Моят кредит“ ЕООД-гр.София, ЕИК
***, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД,
за прогласяване нищожността на клаузата на чл.12, ал.4 от Индивидуален договор за
заем № 49348 от 26.06.2021 г., като противоречаща на закона и на добрите нрави,
нарушаваща принципа за справедливост и заобикаляща изискването на чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
От приложеното към исковата молба копие от индивидуален договор за заем №
49348/26.06.2021 г. е видно, че ищецът е посочил постоянен адрес в с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, *** и настоящ адрес в гр.***. От трудов договор № *** е видно, че същият
се е намирал в трудово правоотношение с „Йолита“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.***, с месторабота „Бистро Мансарда“. Приложено е копие от заповед
№ 265/09.06.2021 г. на „Корпорейт Секюрити Мениджмънт“ ООД за прекратяване на
трудов договор с ищеца на основание чл.71, ал.1 от КТ, с месторабота „ФФЛ Военна
рампа“.
Представени са и доказателства във връзка с отправено искане от ищеца по
чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски, тъй като е материално
затруднен и се грижи за болен внук.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Моят кредит“ ЕООД-гр.София. Без да оспорва качеството „потребител“ на ищеца, по
смисъла на чл.113, изр.1 ГПК, ответникът е направил възражение за местна
неподсъдност на спора, като е посочил, че в договора за заем ищецът е декларирал
настоящ адрес в гр.***. Предвид така декларирания адрес ответникът е поискал съда
да извърши служебна справка в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на
ищеца и да прекрати делото и го изпрати по подсъдност на Софийски районен съд, ако
от справката е видно, че адресът е в гр.София.
При тези данни Районен съд-Мездра е постановил обжалваното определение №
440/08.06.2022 г., с което е приел, че направеното възражение относно подсъдността е
основателно, доколкото ищецът в договора за заем е декларирал настоящ адрес в
гр.София и към исковата молба е приложен трудов договор с месторабота гр.София, а
съгласно чл.113, изр.1 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Приел е, че ищецът не е представил доказателства за
2
настоящ адрес в с.***, поради което местно компетентен да разгледа спора е Софийски
районен съд, като е прекратил производството по гр.д. № 1125/2021 г. и е постановил
същото да бъде изпратено по подсъдност на този съд. Служебна справка за постоянен и
настоящ адрес на ищеца не е извършвана от районния съд.
Обжалваното определение е неправилно.
Безспорно е, че ищецът има качеството на потребител на финансови услуги по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, вр. с § 13, т.12 ДР на ЗЗП – същият е физическо
лице, което ползва услуги, свързани с банкова дейност, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което в случая намира
приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК.
Ответникът също не оспорва, че ищецът има качеството на „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. От страна на същия обаче не са представени каквито
и да е доказателства в подкрепа на възражението му за неподсъдност на делото, като
самото възражение е направено под условие, че съдът установи настоящ адрес на
ищеца в гр.София.
Съгласно действащата редакция на чл.113 от ГПК, след изменението с ДВ,
бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния, а съгласно разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК
възражение за местна неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК може да се повдига и
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Така местната
подсъдност на исковете на и срещу потребители вече не е изборна, а императивна и за
спазването на същата съдът следи служебно, доколкото същата е предвидена в защита
на потребителите – да им бъде осигурен най-близкият териториално съд. От това
следва на първо място, че посочената разпоредба не поставя упражняването на
правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед местната подсъдност в
зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника –
разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на
страните отвода за неподсъдност на спора.
В действителност към исковата молба не са били приложени доказателства за
настоящ адрес на ищеца в с.***, общ.Мездра, но това не отменя служебното
правомощие на съда да следи за спазването на местната подсъдност и да вземе
отношение за наличието й, дори при липса на възражение, доколкото с изменената
редакция на разпоредбата на чл.113 от ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) тази възможност е
заложена именно като проявна форма на принципа за широка материално и
процесуалноправна защита на потребителя в съответствие с изискванията на
европейското право.
С оглед на гореизложеното, съдът е имал не само правото, но и задължението,
произтичащо от чл.118, ал.1, във вр. с чл.119, ал.3 от ГПК, да извърши служебна
3
справка в НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за регистрираните
постоянен и настоящ на адрес на ищеца, тъй като без установяването им той не би
могъл да определи местната подсъдност на спора по чл.113 ГПК, както и се произнесе
по основателността на възражението на ответника.
В разглеждания случай исковата молба е подадена пред РС-Мездра на
27.08.2021 г. Към частната жалба е представено копие от удостоверение за настоящ
адрес № 35/13.08.2021 г. от което е видно, че ищецът има заявен последен настоящ
адрес в с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, считано от 13.08.2021 г. В случая, искът е
предявен пред съда, в чийто район към момента на депозиране на исковата молба е бил
регистриран настоящият адрес на ищеца, а всички останали документи са с дата,
предхождаща тази регистрация.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че местно
компетентен по спора е Районен съд-Мездра, който съд неправилно е уважил
възражението на ответника по чл.119, ал.3 ГПК и е постановил делото да бъде
изпратено за разглеждане на иска в Софийски районен съд. Обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото върнато на първоначално сезирания съд за
разглеждане на иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 440/08.06.2022 г. на Районен съд-Мездра,
постановено по гр.дело № 1125/2021 г. по описа на същия съд, с което производството
по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд
на основание чл.119, ал.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Мездра за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4