Р
Е Ш Е Н И Е
номер 2551/28.05.2013 г., град В.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 23 май 2013 г. Година 2013
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар М. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 3430 по описа за 2013 год.
Предявени са искове
с правно основание чл. 49, ал. 1, чл. 53, чл. 56, ал. 1 и
чл. 143 от СК.
В исковата си молба ищецата Й.М.Т.
релевира, че с ответника Т.С.Т. са сключили граждански брак на * г. От брака
имат родено едно малолетно към настоящия момент дете – С. Т. С.. Излага
се, че страните са във фактическа раздяла от м. юни 2012 г. Отправеното искане към съда е да се прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен без произнасяне по въпроса за вината, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете да бъде
предоставено на майката, а на ищеца да се определи режим на лични
контакти, както и да се определи
месечна издръжка за
детето в размер на 250 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда –
14.03.2013 г., да се предостави семейното жилище, находящо се в гр. Ш., ул. „Г. Д.” № * на майката, както и след развода
жената да носи предбачното си фамилно име Й.
Ответникът Т.С.Т. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който не оспорва иска за прекратяване на брака
поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за
вината, както и родителските права по отношение на роденото от брака дете и
ползването на семейното жилище да бъдат предоставени на майката. Оспорва режима
на лични контакти, като претендира предоставяне на разширен такъв и размера на
издръжката като завишен.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са
сключили граждански брак на *
г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. В.. От
брака си имат едно малолетно дете С. Т. С. – род. на *** г.
От служебна
бележка, издадена от ЦДГ № 32 „Д.”, гр. Ш. /лист 6/ се установява, че С. Т. С. посещава група „С.” в детското заведение за учебната 2012/2013 г. при
месечна такса 45 лева.
От служебна
бележка, издадена от ЕТ „А. – Ал. К.”, гр. Ш. /лист 7/ се установява, че средномесечното брутно трудово възнаграждение
на Й.М.Т. за периода от м. март 2012 г. до м. февруари 2013 г. вкл. е в размер
на 266.14 лева.
От удостоверение,
издадено от „Б. Т.” инк. Се установява, че Т.С.Т.
работи в дружеството на длъжност „шофьор на камион”, считано от 10.04.2010 г.
при средномесечна заплата от 2500 щатски долара.
Представен е
договор за наем от 01.01.2013 г., сключен между В. и Д. К., в качеството им на
наемодатели и Т.С.Т., в качеството му на наемател с предмет отдаване под наем
на двустаен апаргамент за сумата от 9700 щатски долара за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г.
По искане на страните, с оглед
доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите В. В. А. /без родство и
дела със страните/ и Н. Д. К./без родство и дела със страните/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Единственото основание за
развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на страните за съществуването
на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат
на доказване.
С оглед на събраните
по делото гласни доказателства се установи, че страните са във фактическа
раздяла повече от една година, като ответникът се е установил в САЩ. Между съпрузите лисва взаимна грижа и
отговорност един към друг. Няма данни по делото същите да са правили опити за събиране и заживяване отново
заедно, което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях. Всеки от съпрузите живее собствен
живот. Това е индикация за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната
им връзка е формална и изпразнена от съдържание, поради което следва да бъде прекратена с развод.
Запазването й би било вредно, както за самите тях, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
така и за роденото от брака малолетно към настоящия момент дете, поради което
бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПО ОТНОШЕНИЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата.
Сияна е от женски
пол, във възраст, която предполага упражняване на повече грижи, поради което
майката се явява по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава дете в тази
възраст, като помощ в отглеждането му може да окажат и трети лица - възходящи
по майчина линия. Изложеното обуславя извода, че родителските права върху детето
следва да се предоставят на майката, която полага и в момента необходимите
непосредствени грижи за него. На бащата следва да бъде определен разширен режим
на лични отношения, а именно: да го вижда и
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с преспиване, всяка Коледа на
четна година от 09.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 28 декември с
преспиване; всяка Нова Година на нечетна година от 09.00 часа на 29
декември до 19.00 часа на 02 януари с преспиване, през втората
половина на Пролетната ваканция и един
месец през лятната ваканция, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, както и да вижда и взема детето при себе си
на рождения му ден всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на
нечетна година на следващия ден след рождения му ден от 16.30 до 19.30
часа, както и всяка година на рождения ден на бащата – 21
февруари от 16.30 до 19.30 часа. По този начин детето ще запази
връзката и с двамата си родители, и двамата ще могат да полагат непосредствени
грижи за него.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ИЗДРЪЖКАТА:
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на детето С., с оглед
неговата възраст, съдът намира, че общата месечна издръжка за същото следва да
е 250 лева, от които бащата да заплаща 150 лева, а майката да осигурява 100
лева. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството,
че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.
В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на Сияна
и с определянето на издръжка в посочения размер за нея ще се осигурят такива
условия на живот, каквито тя би имала, ако родителите й живееха заедно. За
разликата над сумата от 150 лева до претендирания размер от 250 лева, иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В настоящото производство не се
установиха изключителни нужди на детето.
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Не е налице спор
между страните, а и от представените по делото гласни доказателства се
установява, че семейното жилище се намира в находящо се в гр. Ш., ул. „Г. Д.” №
*. За да се произнесе кому да предостави ползването на семейното жилище съдът
съобрази, че майката, на която се предоставя упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете, няма друго жилище, в което да живее.
Интересите на детето налагат семейното жилище да бъде предоставено за ползване
на родителя, който ще полага грижи за него.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
Съдът постановява
след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилното име Й.
На основание чл. 329,
ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са направени.
Предвид
материалното и имотно състояние на страните и на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно
характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса по иска
за развод в размер на 50 лева, вносима от страните по равно, на основание чл.
329, ал.1 от ГПК. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на сумата от 216 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Т.С.Т., ЕГН **********
и Й.М.Т., ЕГН **********, сключен на * г. с акт № *, съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в гр. В., поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето С. Т. С., ЕГН ********** на майката Й.М.Т., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата Т.С.Т., ЕГН ********** с детето С. Т. С., ЕГН **********, както следва: да го вижда и
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с преспиване, всяка Коледа на
четна година от 09.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 28 декември с
преспиване; всяка Нова Година на нечетна година от 09.00 часа на 29
декември до 19.00 часа на 02 януари с преспиване, през втората
половина на Пролетната ваканция и един
месец през лятната ваканция, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, както и да вижда и взема детето при себе си на
рождения му ден всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на
нечетна година на следващия ден след рождения му ден от 16.30 до 19.30
часа, както и всяка година на рождения ден на бащата – 21
февруари от 16.30 до 19.30 часа.
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********,*** да
заплаща в полза на дъщеря си С. Т. С., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Й.М.Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на иска в съда –
14.03.2013 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на
законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал.1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 150 лева до пълния размер на претенцията от 250 /двеста и
петдесет/ лева, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Ш., ул. „Г. Д.” № 1, вх. Г, ет. 5, ап. 99 на Й.М.Т., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи
предбрачното си фамилно име Й.
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********,*** да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216 /двеста
и шестнадесет/ лева, на основание чл. 7, т. 3, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК.
ОСЪЖДА Й.М.Т., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса по
иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: