Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
3, 08 януари 2016 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на осми
декември през хиляди и петнадесета година, в публично съдебно заседание, в
следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
секретар
С.П., като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело №
422 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по иск
за
делба на недвижим имот, находящ се в село Жеравна, община Котел. Твърди се, че ищцата П.Ж.Т.
и ответниците В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т. и Д.Ж.М. са
наследници при равни квоти от правото на собственост (по 1/5 идеални части) на
А. П. П., родена през 1933 г. и поч. на 30.04.2009 г.
С договор
за доброволна делба от 31.01.1995 г., сключен между А. П. П. и отв. Д.Ж.М., в дял на А. П. е поставена ½ идеална
част от дворно място от 405 кв.м., представляващо имот пл. № 243, за който е
отреден парцел ІХ-243, с неуредени сметки по регулация, както и първи жилищен
етаж, обособен като самостоятелен жилищен обект, от масивна жилищна сграда от
76 кв.м. и ½ идеална част от общите части на сградата. В дял на отв. Д.М. е поставена ½ идеална част от дворно място
от 405 кв.м., представляващо имот пл. № 243, за който е отреден парцел ІХ-243,
с неуредени сметки по регулация, както и втори жилищен етаж, обособен като
самостоятелен жилищен обект, от масивна жилищна сграда от 76 кв.м. и ½
идеална част от общите части на сградата. В полза на отв.
М. е издаден констативен нотариален акт за собственост № 6 от 10.02.1995 г. по нот. дело № 16/95 г на РС Котел. Съобразно указанията на
съда, дадени с разпореждане от 25.06.2014 г., ищцата е предявила иск за делба
за цялата сграда, индивидуализираща се, според кадастралната карта, с идентификатор
№ 29283.501.164.1, със застроена площ 99 кв.м., на два етажа – първи етаж с
идентификатор № 29283.501.164.1.1 и втори етаж с идентификатор №
29283.501.164.1.2. Иска се делба и на останалите две селскостопански сгради –
първата с идентификатор № 29283.501.164.2 със застроена площ 13 кв.м. и втората
с идентификатор № 29283.501.164.3 със застроена площ 29 кв.м.
Твърди
се, че ПИ № 29283.501.164 е образуван от имот пл. № 243 с площ 405 кв.м., част
от имот пл. № 242 с площ 240 кв.м., представляващо предаваемо
по регулация място, и 138 кв.м. общинско място, поради което искът за делба е
насочен и срещу Община Котел.
Твърди
се, че частта от имот пл. № 242, която се предава по регулация към имот пл. №
243, е придобита по давност от отв. Д.М..
С нотариален
акт № 140/02.10.2007 г. по нотариално дело № 499/2007 г., поправен с нотариален
акт № 30/13.02.2008 г. по нот. дело № 25/2008 г., отв. Д.М. била призната за собственост на основание давностно владение, наследство и писмени доказателства, на
580/783 идеални части от ПИ № 29283.501.164, на втори етаж от сграда с
идентификатор № 29283.501.164.1 със застроена площ от 99 кв.м. и мазе с площ 30
кв.м., на ½ идеална част от общите части на сградата и на сграда с
идентификатор № 29283.501.164.3 с площ 29 кв.м.
Моли да
се допусне делба както на земята, така и на построените сгради.
В срока
по чл.131 от ГПК ответниците В.Т., С.Т. и Д.Т. не са
подали отговори срещу исковата молба и не са изразили становище по допустимостта
и основателността на предявения иск.
Отв. Д.М. е
подала отговори, в които искът за делба на сградата се оспорва с възражение, че
е изключителен собственик на втория етаж от жилищната сграда. Счита, че по
силата на нотариалния акт от 2007 г. е придобила придаваемите
по регулация 240 кв.м. от имот пл. № 242, тъй като били спазени изискванията за
площ и лице. Счита, че е собственик на 483/645 идеални части, а не на
посочените в нотариалния акт от 2007 г. 580/783 идеални части.
Ответникът
Община Котел е подал отговори, в които се твърди липса на съсобственост,
възникнала между ищцата и ответниците В.Т., С.Т., Д.Т.
и Д.М.,***, от друга. Твърди, че е налице погрешно нанасяне на кадастралната
граница.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. М.Д. и адв.
С. ***, които поддържат исковата молба и молят съда да
допусне делба на имота.
Ответниците В.Т., С.Т., Д.Т. и Д.М. се
явяват и молят съда да уважи предявения иск, като се съобрази, че втория
жилищен етаж е собственост на отв. Д.М..
Съдът, след
като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 58 от
29.11.1971 г. по нотариално дело № 146/1971 г. на РС Котел е оформен договор за
покупко – продажба, по силата на който Н. Т. Ж. е продала
на Ж. Т. П.и А. П. П. недвижим имот в село Жеравна, община Котел,
индивидуализиращ се като празно дворно място от 405 кв.м., представляващо имот
пл. № 243 в кв.55.
С
нотариален акт № 90/27.11.1981 г. по нотариално дело № 138/1981 г. на РС Котел
в полза на Ж. Т. П. и А.П. П. е издаден констативен
нотариален акт, по силата на който те са признати за собственици на къща,
построена в парцел IХ-243 в кв.55 по плана на село
Жеравна.
Ж. Т. П.
е починал на 19.02.1991 г. и след смъртта си е бил наследен от А.П., с която е
сключил граждански брак на 09.09.1954 г., както и от
шест деца : Т. Ж.Т., В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т., П.Ж.Т. и Д.Ж.Т.. Т. Ж.Т., който е
дете на Ж. П. от предходен брак, се е отказал от наследството на баща си с
молба от 21.01.1995 г. Отказът е бил вписан в книгата за отказ и приемане на
наследство, водена в РС Котел, под № 2/21.01.1995 г. Под същия номер са вписани
и отказите, направени от наследници на Ж. П. – ищцата П. Ж. и ответниците В.Т., С.Т., Д.Т..
На
31.01.1995 г. между А.П. и отв. Д.Ж.М. е сключен
договор за доброволна делба, по силата на който те са поделили недвижим имот,
индивидуализиран по следния начин : дворно място от 405 кв.м., представляващо
имот пл. № 243 по плана на село Жеравна, при граници : улица, Атанас Калисков Манов, Д. Желязков, за който по регулация е
отреден парцел IХ-243 в кв.55 , при граници :
улица, Д. Желязков, парцел Х-240, Цона Маринова и Атанас Калисков
Манов, състоящ се от 689 кв.м., с неуредени сметки по регулация, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда на два етажа - първи етаж, състоящ се
от салон, кухня, дневна и изба и втори етаж, състоящ се от салон, дневна,
кухня, спалня, тоалетна и баня, двата етажа със застроена площ от по 76 кв.м.,
обособени като самостоятелни жилищни обекти. Страните са поставили в дял на А.П.
½ идеална част от дворното място (с право на ползване на североизточната
половина на двора), както и на първия жилищен етаж, обособен като самостоятелен
жилищен обект и на ½ идеална част от общите части на сградата. В дял на отв. Д.М. е поставена ½ идеална част от дворното
място (с право на ползване на югозападната част на двора), както и на втория
етаж от жилищната сграда, обособен като самостоятелен жилищен обект и на
½ идеална част от общите части на сградата. Подписите на договарящите са
с нотариална заверка и договорът е вписан.
С
нотариален акт № 6/10.02.1995 г. по нотариално дело № 16/1995 г. на РС Котел, отв. Д.М. е призната за собственик на описания по-горе
недвижим имот, поставен в неин дял с договора за доброволна делба.
С
нотариален акт № 140/02.10.2007 г. по нотариално дело № 499/2007 г. на РС Котел
отв. Д.М. е призната за собственик на основание давностно владение, наследство и писмени доказателства на :
580/783 идеални части от ПИ № 29283.501.164 с площ 783 кв.м., заедно с втори
етаж от изградената в имота сграда с идентификатор № 29283.501.164.1 със
застроена площ 99 кв.м. – жилищна, еднофамилна, масивна с дървен гредоред,
както и на ½ идеална част от общите части на жилищната сграда и
селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор № 29283.501.164.3 със
застроена площ 29 кв.м. с полумасивна конструкция.
С
нотариален акт № 30/13.02.2008 г. по нотариално дело № 25/2008 г. на РС Котел е
допусната поправка в нотариалния акт, описан в предходния абзац, като жилищната
сграда е посочено, че е двуфамилна, вместо
еднофамилна, и неразделна част от жилищната сграда да се счита и мазе с площ 30
кв.м., при граници : изток – външен зид, запад – външен зид, север – външен зид,
юг – мазе.
А. П. е починала на 30.04.2009
г. и е оставила за наследници по закон пет деца – ищцата и ответниците
по делото.
По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че
към момента за село Жеравна действа регулационният план, одобрен със заповед №
2459/17.11.1967 г. По този план е предвидено за имот пл. № 243 с площ 405 кв.м.
и за част от имот пл. № 242 с площ 240 кв.м. да се отреди парцел IX-243 с площ 645 кв.м. За останалата част от имот с
пл. № 242 е отреден парцел VIII-243, като е предвидено предаване
на тази част по регулация за упълномеряване на
съседен имот (без номер), записан на А. К.. В Община Котел не са налични
преписки за уреждане на регулационните отношения чрез плащания на сметки.
Със заповед №
РД-18-11/30.03.2005 г. е одобрена кадастралната карта за село Жеравна, по която
имотът се индивидуализира като ПИ № 29283.501.164, образуван от парцел IX-243 с площ 645 кв.м и 138 кв.м. общинско място в
югозападната му част. Нанесена е сградата с идентификатор № 29283.501.164.1,
разделена на два самостоятелни обекта под №№ 1 и 2, съответно първи етаж с площ
77 кв.м., записан на А. П., и втори етаж с площ 99 кв.м., записан на отв. Д.М.. В съдебно заседание вещото лице обясни, че
вторият етаж е по – голям по площ, тъй като към него е включен и навес,
построен на първия етаж.
Нанесени
са селскостопанска сграда с идентификатор № 29283.501.164.2 с площ 13 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор № 28283.501.164.3 с площ 29 кв.м.
В Община Котел не са намерени
книжа и документи за строежа на жилищната сграда.
По делото като свидетели бяха
разпитани Н. Д.и В. Т., които безпротиворечиво
установиха, че имотът се владее от Ж. П. и от А. П. от момента, в който са го
купили, а около 1972 година е започнало строителството на жилищната сграда.
Първоначално дворното място е било оградено с трънена ограда, впоследствие с
дървена ограда, а след 1990 г. отв. Д.М. финансирала
изграждане на масивен зид. Отв. Т. е категорична, че
през времето всички огради са били материализирани на едно и също място и не са
променяли местоположението си.
Горните факти съдът установи,
след като обсъди представените от страните писмени доказателства, които
кредитира, съобразно доказателствената сила, която им
придава ГПК.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Разгледан по същество, искът за
делба е основателен и следва да бъде уважен. В хода на делбеното
производство съдът се произнася по три въпроса - за кои имоти следва да бъде
допусната делбата, между кои страни и при какви квоти от правото на
собственост.
Относно имота : Действащият и към
момента регулационен план на село Жеравна е одобрен през
1967 г. при действието на Закона за плановото изграждане на населените места (обн., ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
01.06.1973 г.). При
действието на същия закон е сключен договорът за покупко
– продажба, по силата на който Ж. П. и А.П. са придобили при условията на
съпружеска имуществена общност празно дворно място от 405 кв.м., образуващо
имот пл. № 243. Съгласно плана, за този имот е бил отреден парцел IX-243. Съгласно чл.39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.), дворищнорегулационният план има пряко отчуждително
действие, което е поставено под условие от прекратителен
характер, състоящо се в следното : Отчуждителното
действие отпада тогава, когато не са изпълнени условията за завземане на имота,
отчужден по регулация, при нейното изменение или при създаване на нова
регулация ще се изходи от първоначалното положени. По силата на отчуждителното действие правото на собственост върху придадените части от съседни имоти
принадлежи на собственика на имота, въз основа на който е образуван парцелът и
към който тези части са били придадени и така правото на собственост върху
имотите се преобразува в право на собственост върху парцела. Следователно годен
обект на правото на собственост е не имотът, включен в границите на парцела, а
парцелът, отреден за имота.
Имайки предвид горното, съдът
приема, че в полза на Ж. П. и А. П. е била прехвърлена реална част от парцел IX-243. Съгласно чл.40 от ЗПИНМ (отм.), парцелите по дворищнорегулационния план не могат да се разделят по
съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери, по – малки от
предвидените по действащите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат
обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Такива части не могат да
бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност, но могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се включат в съседен
парцел при спазване на действащите разпоредби. Съгласно указанията по
приложението на чл.40 от ЗПИНМ (отм.), дадени с ТР № 76 от 01.06.1967 г. по гр.
дело № 42/1967 г., ВС, ОСГК, изискването за обособяване на самостоятелни
парцели по законния ред е установено само с оглед доброволната и съдебната
делба, а при отчуждителна сделка, завет и придобиване
по давност на част от парцел, достатъчно е частите, на които се разделя по този
начин парцелът, да са с размери, при които, съгласно действащите разпоредби в
§39-46 от ППЗПИНМ (отм.), могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели,
без да е необходимо предварителното им обособяване по законния ред в
самостоятелни парцели.
По делото не са
нужни специални знания, за да се прецени, че частта от имот пл. № 242, включена
в границите на парцел IX-243,
не може да се обособи като самостоятелен парцел, тъй като не отговаря на
изискванията за площ и лице, установени в § 42, ал.1, т.1 от ППЗПИНМ (отм.), съгласно който парцелите в планинските селата трябва да имат размери от 250
до 800 кв. м повърхност и най-малко 12 м лице.
Приложима
в случая е разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗТСУ (обн.,
ДВ,
бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в
сила от 31.03.2001 г.), според която тогава, когато
не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели (какъвто е и настоящият
случай), се приема, че е придобита идеална част, съответстваща на реално
определената част от парцела. Това правило съставлява изключение от общата
забрана на чл.59 от ЗТСУ (отм.) за придобиване на реални части от парцели. От
изложеното следва, че А. П. и Ж. П. са придобили в условията на съпружеска
имуществена общност 405/645 идеални части на основание сделка през 1971 г.
От свидетелските показания обаче
се установява, че А. П. и Ж. П. са установили владение върху парцела, включващ
и частта от имот с пл. № 242 с площ от 240 кв.м. Потвърждение в тази насока е
извършеното в парцела строителство. Видно е от извадката от кадастралната
карта, че две от постройките са построени именно в частта от имот с пл. № 242,
а тази с идентификатор № 29283.501.164.3 е построена на границата със съседния ПИ № 29283.501.162. Чрез завладяване на придаваемата част от имот пл. № 242 от А. П. и Ж. П. са
приложени регулационните предвиждания. Няма спор, че владението е продължило
повече от десет години, като след смъртта им е продължило в лицето на техните
наследници – така ТР № 3/15.07.1993 г.
по гр. дело № 2/1993 г., ОСГК, р. № 862/09.12.2010 г. на ВКС по гр. дело №
1805/2009 г., I г.о.,
пост. по реда на чл.290 от ГПК. Следователно
А. П.и Ж. П.са придобили собствеността върху парцела при условията на
съпружеска имуществена общност.
След смъртта на Ж.П., децата му
се отказват от наследството, оставено от баща им и на 31.01.1995 г. между А.П.
и отв. Д.М. е извършена доброволна делба, описана по
– горе. С делбата вторият етаж от жилищната сграда се поставя в дял на отв. М., а първият
етаж – в дял на А. П.. Съдът, извършвайки служебен контрол за действителността
на сделката, установи, че договорът в частта му, в която е извършена
доброволната делба на жилищната сграда, е
нищожен, поради противоречие с чл.62, ал.1 и ал.4 от ЗТСУ (отм.), според които
правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради и жилища се
извършват само ако обособените части и дялове отговарят на одобрен за това
архитектурен проект. По делото не се установи преди сключване на договора за
доброволна делба да е бил одобрен архитектурен проект. Не е описано такъв да е
бил представен към договора. Обстоятелството, че е възможно такова обособяване,
не санира договора. В този случай договорът е нищожен
не поради липса на годен предмет (тъй като договорът за продажба на
бъдеща вещ не е нищожен), а поради противоречие със закона. Към момента
този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, затова е образувано
тълкувателно дело № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, което да даде отговор дали е
нищожен договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижими имоти
на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД – поради липса на предмет, ако към
момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували
фактически и не са били обособени като самостоятелни такива с оглед установени в действащия устройствен закон правила. Към момента по делото все още не е постановено
тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав стои на становището, изразено в
р. № 30/07.02.2012 г. на ВКС по гр. дело № 401/2011г., I г.о. и р. № 384/02.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010 г., I г.о., двете постановени по реда на чл.290 от ГПК,
в които се поддържа, че сделките са нищожни.
След одобряване на кадастралната
карта в полза на отв. Д.М. е бил издаден констативен
нотариален акт за собственост от 02.10.2007 г., с който тя е призната за
собственик на 580/783 идеални части от ПИ № 29283.501.164, на целия втори етаж
от жилищната сграда, ½ идеални част от общите части на сградата, както и
на селскостопанската сграда от 29 кв.м. с идентификатор № 29283.501.164.3.
Съгласно ТР № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт,
с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл. 587
ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179,
ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, но в мотивите на решението се сочи, че констативният нотариален акт по чл.
587 от ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда, като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния
акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса
за съществуването на това право
се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, 4 ал.2, пр.3 от ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице
срещу титуляра на акта, т.е.
когато по исков път бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване.
За да признае отв.
Д.М. за собственик на втория етаж от жилищната сграда, нотариусът се е позовал
на нищожен договор за доброволна делба, поради което извършеното нотариално
удостоверяване не е в състояние да легитимира отв. М.
за собственик на реално определена част от сградата, която не е обособена като
самостоятелен обект. Това е така, тъй като е недопустимо да се извършва делба
на първия етаж от сградата, която също не е обособена като самостоятелен обект.
По тези съображения съдът счита, че в тази част констативният нотариален акт не
притежава обвързваща съда доказателствена сила и до
делба следва да се допусне цялата жилищна сграда. Същото се отнася и до
стопанската постройка с площ № 29 кв.м., нанесена под № 29283.501.164.3.
Постройката е несамостоятелна и обслужваща жилищната сграда, поради което не
може да бъде предмет на самостоятелно придобиване и следва собствеността на
земята (р. № 30/07.02.2012 г. на ВКС по гр. дело № 401/2011 г., I г.о.)
За пълнота съдът следва да
отбележи, че вторият етаж, отговаряйки на техническите изисквания за жилище,
може да бъде придобит по давност от лицето, което го владее, но тъй като по делото
отв. М. не е
направила в срока по чл.131 от ГПК възражение за давност като придобивен способ, съдът не може да се произнесе служебно
по този въпрос (р. № 599/26.07.2010 г. на ВКС, пост. по гр. дело № 766/2009 г.,
Iг.о., и р. № 532/25.05.2011 г. на ВКС, пост. по гр.
дело № 532/2010 г., Iг.о., двете постановени по реда
на чл.290 от ГПК).
От изготвената по делото
комбинирана скица се установява, че в ПИ № 29283.501.164, освен УПИ IX-243, са включени 138 кв.м. общинско място.
Кадастралният план е съвкупност от данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имот и представлява заснемане на повърхността.
Заснетите с него граници не определят собствеността върху имотите, нито на
кадастралния план е придадено някакво вещноправно
действие. Несъотвествието между действителното правно
положение и отразеното в картата няма правопораждащо
или правопрекратително действие. В р. № 196/10.10.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2362/2014 г., I г.о., по което е разгледан сходен случай, е
указано, че при частично съвпадане на границите на УПИ и поземления имот, до
делба следва да се допусне имота, съобразно актуалния му териториално – устройствен статут, в случая УПИ IX-242. Това е
така, защото чрез включване на УПИ IX-242 в
границите на ПИ № 29283.501.164, не се въздейства върху самостоятелното му
съществуване. В исковата молба имотът, освен по действащата кадастрална карта,
е индивидуазиран и според подробния устройствен план, поради което съдът се произнася по
заявено искане. По изложените съображения производството по делото в частта му,
в която искът за делба е предявен срещу Община Котел, е недопустимо и следва да
се прекрати.
Относно квотите : Ж. П. е починал
на 19.02.1991 г. и след смъртта си е бил наследен от А. П. (преживяла съпруга)
и шест деца – Т. Т. и ответниците В.Т., С.Т., Д.Т., П.
Т. и Д.М., като първите пет се отказват от наследството. Тъй като парцел IX-243 и построената в него жилищна сграда са придобити по
време на брака между Ж. П. и А.П., със смъртта на Ж. П. съпружеската
имуществена общност се е прекратила при равни дялове (чл.27 вр.
чл.26, ал.1 от СК (обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г.,
отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), следователно А. П.
е станала собственик на ½ идеална част на основание прекратена СИО, а
останалата ½ идеална част е била наследена от наследниците на Ж. П..
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН децата наследяват по равни части, а според чл.9, ал.1
от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко от децата. Тъй като от
децата само отв. Д.М. не е отрекла от наследството на
баща си, то тя наследява заедно с майка си, следователно те двете получават по
½ идеална част от наследството – т.е. по ¼ идеална част от имота.
Следователно след смъртта на съпруга си А. П. се е легитимирала като собственик
общо на ¾ идеални части от имота. Тъй като съдът прие, че договорът за
доброволна делба в частта му относно жилищната сграда е нищожен поради
противоречие със закона, то притежаваните от А. П. ¾ идеални части са
били наследени от петте ù децата по равно и всяко от тях е получило по
3/20 идеални части. Общо квотата на отв. Д.М. в
съсобствеността е 8/20 идеални части.
Нищожността на договора за
доброволна делба в частта му относно жилищната сграда не влече нищожност и в
частта относно делбата на земята, в която договорът следва да бъде зачетен и
съдът приема, че отв. Д.М. е придобила собствеността
върху ½ идеална част от парцел IX-243.
Квотата на А. П. в съсобствеността върху земята е била наследена след смъртта
ù по равно от петте ù деца – по 1/5 идеална част = по 1/10 идеална част от земята, следователно отв. Д.М. притежава общо 6/10 идеални части от земята, а
ищцата и останалите ищци – по 1/10 идеална част.
По изложените съображения делбата
следва да се допусне отделно за земята и отделно за жилищната сграда при посочените
по – горе квоти.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищцата П.Ж.Т.,
ЕГН **********,***, ответника В.Ж.Т., ЕГН **********,***, ответника С.Ж.Т., ЕГН
**********,***, , ответника Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, и ответника Д.Ж.Т., ЕГН
**********,***, на недвижим имот, находящ се в село
Жеравна, община Котел, представляващ УПИ IX-243, кв.55 по подробния устройствен
план на село Жеравна, одобрен през 1967, с площ 645 кв.м., при граници : УПИ XI-240,244; УПИ VII-241; УПИ VIII-242;
улица, при квоти от право на собственост, както следва : 6/10 идеални части за отв. Д.М. и по 1/10 идеални части за ищцата П. Ж.Т. и ответниците В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т..
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищцата П.Ж.Т.,
ЕГН **********,***, ответника В.Ж.Т., ЕГН **********,***, ответника С.Ж.Т., ЕГН
**********,***, , ответника Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, и ответника Д.Ж.Т., ЕГН
**********,***, на недвижим имот, находящ се в село
Жеравна, община Котел, представляващ жилищна страда на два етажа със застроена
площ 99 кв.м., построена в УПИ IX-243, кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна, одобрен през 1967, с площ
645 кв.м., при граници : УПИ XI-240,244; УПИ VII-241; УПИ VIII-242;
улица, при квоти от право на собственост, както следва : 8/20 идеални части за отв. Д.М. и по 3/20 идеални части за ищцата П. Ж.Т. и ответниците В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т..
ПРЕКРАТЯВА производството, образувано срещу Община Котел,
като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, а в прекратителната му част – с частна жалба в едноседмичен
срок.
С
Ъ Д И Я :