Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 461/4.6.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Н.Й ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 165/2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.294 и сл.от АПК и е образувано по жалба на Д.И.И., представлявана от
Адвокатско дружество „д-р П., П. и партньори“, чрез адв. П.П. против Заповед
№108 от 18.01.2021 г. на кмета на Община Пазарджик за премахване на незаконен
строеж „навес с барбекю“, собственост на Д.И.И., находящ се в УПИ ХVII-284, кв.24 по плана на с.Мокрище, общ.Пазарджик,
издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ вр. чл.225, ал.2, т.2 и вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
Твърди се в
исковата молба, че в оспорената заповед е незаконосъобразна, поради липса на
компетентност, неспазване на установената форма, противоречие с
материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административно-производствените правила и несъответствия с целта на закона.
Сочи се, че не е била извършена проверка на 10.12.2020 г. от служители на
Община Пазарджик преди съставяне на констативен акт №47/10.12.2020 г. Твърди се
нарушение на реда за връчване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ и § 4, ал.2 от ЗУТ, както
и че заповедта не е насочена срещу легитимна страна, тъй като жалбоподателката
е собственик на ½ от имота, но не е изградила „навес с барбекю“ в него,
както и че процесния обект не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ и неправилно е квалифициран като строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.6
от ЗУТ. Излагат се твърдения, че този обект представлява парков елемент по
смисъла на чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, за който не се изисква разрешение за
строеж и учредяване право на строеж от съсобственик.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. П., който иска да се уважи жалбата и
да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, иска се присъждане на
разноските по делото. В определения срок представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт В., която моли да се отхвърли жалбата, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В определения срок представя писмени
бележки.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
На 29.06.2020 г. била входирана жалба
до Кмета на Община Пазарджик от св.К.И., в която се молело да бъде извършена
проверка за законосъобразност относно строителство в неин съсобствен имот в
с.Мокрище, ул. „Втора“ 19 –УПИ ХVII-284, кв.24 по плана на с.Мокрище, общ.Пазарджик, който имот бил съсобствен
с жалбоподателката Д.И..
Във връзка с получената жалба с писмо изх. №44-1751-001/10.07.2020 г. било
указано на Д.И.И. и К.К. И., че на 27.07.2020 г. в 10.00 часа ще се извърши
проверка на място от служители на Община Пазарджик. Писмото било получено на
14.07.2020 г. от Н. И. и на същата дата от Н. И. /видно от копия от известия за
доставяне/.
На сочената дата – 27.07.2020 г. била извършена проверка от св.Л.Х. и св.В.
И. на място – с.Мокрище, ул. „Втора“ №19. На проверката присъствала св.К.И.
***/, но жалбоподателката по настоящото дело Д.И. не присъствала. При
проверката било установено, че между жилищната сграда и плътна ограда на имота към УПИ XVI-274 е изпълнен дървен навес с двускатна покривна конструкция с размери
2.0/6.70 и височина било 3 метра, височина на стрехата 2.40 метра. От юг
покрива на навеса ляга върху съществуващ гараж, а от север е върху дървени
колони 10/10 см., 4 броя. В северната част на навеса до плътната ограда е
монтирано барбекю от сглобяеми бетонови елементи. При проверката не били
съставени документи за извършените измервания и констатациите на проверяващите.
На 12.08.2020 г. било изпратено писмо
изх. № 44-1751-002/12.08.2020 г. на заместник кмет на Община Пазарджик, в което
се описвали констатациите на проверяващите на 27.07.2020 г. и била уведомена
Д.И. да премахне доброволно навеса, разположен на западната фасада на жилищната
сграда в срок до 15.09.2020 г., като се сочело, че след този срок ще бъдат
предприети действия по чл.225 от ЗУТ за принудително премахване. Писмото било
получено от Д.И. на 14.08.2020 г. и от К.И. на същата дата /видно от известия
за доставяне/.
На 15.09.2020 г. в Община Пазарджик било входирано становище от Д.И.. В
същото тя сочела, че не е посочено какви строителни книжа е следвало да бъдат
представени, за да не подлежи на премахване навеса; че процесният дървен навес
не се явява незаконен строеж , съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ и че след
промените в ЗУТ, обн. ДВ, бр.101 от 22.12.2015 г. няма съмнение, че за навеси
като процесния не се изисква разрешително за строеж. С оглед на това се сочело,
че не е приложима разпоредбата на чл.225 от ЗУТ.
На 08.12.2020 г. била издадена от дирекция ТСУ при Община Пазарджик скица
728 от 08.12.20220 г. за УПИ XVII-274, а на
09.12.2020 г. – скица 15-1149854-09.12.2020 г. за поземлен имот с идентификатор
48876.501.524 от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Пазарджик.
На 10.12.2020 г. св. Л.Х. и св.В.И.
и двамата на длъжност главен специалист отдел „Строителен контрол“ към
Община Пазарджик съставили констативен акт 47, в който описали констатациите си
от проверката на място, без да посочат че същата е била на 27.07.2020 г., а не
на 10.12.2020 г., изготвили окомерна скица на разположението на строежа в имота
и неговите размери и приели, че навесът с барбекю е без разрешение за строеж в
съсобствен имот, без отстъпено право на строеж и без съгласие от съседа.
Приели, че са нарушени разпоредбите на чл.147 и чл.148 от ЗУТ, чл.183, ал.1 от ЗУТ, чл.21, ал.5 и чл.42, ал.2 от ЗУТ. Констативния акт бил обявен по реда
на § 4 от ДР на ЗУТ, като съобщение било
поставено от св.Л.Х. и И.К. чрез
залепване на строежа и поставяне на съобщението на таблото за информация в
Община Пазарджик. На 30.12.2020 г. било установено с констативен протокол от
св.Л.Х. и И.К., че в законоустановения 14 дневен срок по констативен акт 47 от
10.12.2020 г., съставен на основание чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен
строеж „навес с барбекю“, находящ се в УПИ ХVII-274, кв.24 по плана на с.Мокрище, общ.Пазарджик не е постъпило възражение.
На 18.01.2021 г. била издадена процесната заповед, в която кмета на Община
Пазарджик наредил да се премахне незаконен строеж „Навес с барбекю“,
собственост на Д.И., находящ се в УПИ ХVII-274, кв.24 по плана на с.Мокрище, общ.Пазарджик и бил определен срок от 1
месец от дата на влизане в сила на заповедта за доброволно премахване.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице фиксирано изискване да се
определи като градински или парков елемент един обект по смисъла на чл.151,
ал.1, т.12 от ЗУТ е височината на конструкцията да е до 2.50 метра над
прилежащия терен, а съществено значение имат и средата, мястото, характерът и
функционалната свързаност. Мястото и средата, където е разположен навес с
барбекю е непосредствено до характерната за градинска среда обстановка :
озеленено с райграс дворно пространство, високи декоративни дървета /туи и
магнолии/ и алеи с цветя, оградени с декоративни бордюри. Тази част от дворното
пространство е територия за осигуряване на процента озеленена площ в имота.
Конструкцията е изцяло дървена и сглобяема. Конструктивно не е свързана трайно
с основното застрояване в имота, допълващото застрояване в съседния имот,
циментовия под, върху който е монтиран. Според вещото лице височината от
прилежащия терен до стрехата е 2.35 м. Процесните „навес“ и „барбекю“ са
разположени в „джоб“ между основното застрояване и масивната ограда, без да са
свързани конструктивно с тях. Непосредствено са разположени до градинската
среда и функционално се допълват, но визуално не представляват самостоятелен
градински елемент. Няма издадени строителни книжа за обекта. От представен
снимков материал се установява, че обекта е изграден през 1997 г. и е подобрен
с нови материали през 2020 г. Обектът попада в приложното поле на §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, която разпоредба касае строежи изградени до 31.03.2001 г. Вещото
лице е извършило оглед на имота и дава описание на техническото състояние, като
сочи че представлява двускатен дървен навес, разположен в западната част на
имота, частично между основното застрояване и масивна междусъседска ограда,
конструкцията е изцяло дървена, подпряна на три дървени колони, нетрайно
свързани с пода, с дъсчена обшивка, покрита с битумни керемиди и водоотвеждане
с метален улук в собствения имот. Не е свързан трайно конструктивно с основното
застрояване в имота, допълващото застрояване в съседния имот и циментовия под,
върху който е монтиран. Под навеса в северната му част е монтирано сглобяемо,
промишлено произведено барбекю, без да е допряно до допълващото застрояване в
съседния имот. Обектът е в отлично физическо състояние. Заключението на вещото
лице не се оспорва от страните по делото, прието е и се кредитира с доверие от
съдебния състав.
В хода на делото са разпитани като
свидетели лицата осъществили проверката на 27.07.2020 г., лицето подало жалбата
във връзка с изградения навес с барбекю, както и съсед на имота и лице, което
сочи кога е изграден първоначално обекта. Техните показания се кредитират от
съда с доверие, доколкото не противоречат на останалите събрани в хода на
делото доказателства.
При така установените факти съдът
счита, че подадената жалба е основателна по слените съображения :
На първо място с оглед описанието на
обекта в оспорения административен акт не става ясно по какъв начин и в какъв
обем следва да се премахне същия. Разпоредено е премахване на обект „Навес с
барбекю“, но в обстоятелствената част се сочи, че от юг обекта ляга върху
съществуващ гараж. Описано е и, че същият е изграден между жилищната сграда и
плътна ограда на имота към УПИ XVI-274. При така
даденото описание и разпореждане остава неясно следва ли да се премахне и
частта от гаража, върху която ляга процесния обект или не, ако следва на какво
основание трябва да бъде направено това. Предвид на това съдът счита, че така
даденото описание е неясно, неточно и незаконосъобразно, доколкото не е точно
посочено как следва да бъде премахнат обекта, за който се приема, че съставлява
незаконен строеж и следва ли да се премахнат части от обекти, с които той
контактува.
На следващо място от доказателствата
по делото се установява, че обектът не е трайно прикрепен към пода, същият е
изпълнен от изцяло сглобяеми елементи, които могат да се демонтират без да се
разруши целостта на изградения навес и притежава характеристиките на парков
елемент по смисъла на чл.151,ал.1, т.12 от ЗУТ с оглед на неговите
характеристики – разположение, размери и среда. С оглед на това, съдът счита,
че изграденият навес не се явява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а
се явява преместваемо съоръжение.
На следващо място се констатират и
пропуски в производството по съставяне и обявяване на констативен акт №47 от
10.12.2020 г. Същият е съставен от компетентни лица и след проверка на място,
но проверката е била на дата различна от датата на съставяне и е предхождала
съставянето на акта с месеци. Това е процесуално нарушение, което в случая не е
толкова съществено, доколкото и от експертното заключение се установява, че и
към момента обекта е с идентични размери и характеристики. Не така стои въпроса
с начина на обявяване на акта. Действително съществува правна възможност той да
се обяви по реда на § 4 от ДР на ЗУТ,
като съобщение за него бъде разгласено чрез залепване на обекта и поставяне на
съобщението на таблото за информация в Община Пазарджик. Този ред обаче е
изключение от общото правило на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, който предвижда връчване
на акта на заинтересованите лица и обявяване по сочения по-горе ред, ако
нарушителят е неизвестен. В случая обаче това не е така, поради което е нарушена
и процедурата по връчване на съставения акт.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а
оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на делото ответната страна следва да заплати на жалбоподателят направените по
делото разноски в общ размер на 980 лева, от които 720 лева за адвокатски
хонорар, 250 лева внесен депозит за изготвяне на експертизата и 10 лева
държавна такса. Договореното адвокатско възнаграждение не се счита за прекомерно,
тъй като е формирано от уговорен адвокатски хонорар от 600 лева и дължим ДДС в
размер на 120 лева. Доколкото размерът на адвокатския хонорар е близък до
минималния същия не се счита за прекомерен от съда, а надбавката в размер на
дължимия ДДС няма как да бъде избегната с оглед на обстоятелството, че такъв
данък се дължи, доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№108 от 18.01.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е наредено
премахване на незаконен строеж „навес с барбекю“, собственост на Д.И.И.,
находящ се в УПИ ХVII-284, кв.24 по плана на с.Мокрище, общ.Пазарджик, издадена на основание
чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл.225, ал.2,
т.2 и вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на Д.И.И., ЕГН
********** с адрес *** направените по делото разноски в общ размер на 980.00
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№ 137 от 11.01.2022 г. по адм. дело № 7312/2021 г. на ВАС- Второ отделение:
ОТМЕНЯ решение
№ 461 от 04.06.2021г., постановено по адм. дело № 165/2021г. на Административен
съд – гр. Пазарджик И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. И. от с. М., общ. Пазарджик срещу Заповед № 108 от
18.01.2021г. на Кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. И. И. от с. М., общ.
Пазарджик да заплати на Община Пазарджик сума в размер на 100 (сто) лева,
разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
С
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6593 от 04.07.2022 г. по адм. дело № 7312/ 2021 г. на ВАС- Второ
отделение:
ИЗМЕНЯ Решение № 137 от 11.01.2022г., постановено по адм. дело № 7312/2021г.
на Върховния административен съд, второ отделение в частта му за разноските,
което да се чете както следва: „ОСЪЖДА Д. И. И. от с. М., общ. Пазарджик да заплати на община Пазарджик сума в размер на 170 (сто и
седемдесет) лева, разноски за тази инстанция“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.