Р Е Ш Е Н И Е
№211
гр. Хасково, 20.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 616/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото съдебно производство е второ по ред,
тъй като с решение № 9567/14.07.2020г., постановено по адм. дело № 5500/2020г.
по описа на ВАС, състав на Първо отделение е отменил изцяло решение №
39/13.02.2020г., постановено по адм. дело № 945/2018г. по описа на
Административен съд Хасково и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията дадени в решението
на касационната инстанция. В съдебното решение е указано, че при новото
разглеждане на делото съдебният състав с оглед направените оплаквания от
страните по делото следва да допусне допълнителна експертиза, която да изготви
паричен поток за 2014г. на В.М., като изследва отново началното салдо към
началото на ревизирания период, както и към 01.01.2014г., както и доходите и разходите
за посочения ревизионен период на В.М., след което да постанови решение по
съществото на спора при обсъждане в тяхната съвкупност на всички събрани по
делото доказателства.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е жалбата на В.Б.М. ***, действащ чрез представител по пълномощие
адв. С.Х., против Ревизионен акт
№ Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г, издаден от И. К. К. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и Т. И.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърдена с Решение №
509/03.09.2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, с която са му
определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014г. в общ
размер на 11596.08 лв. главница и лихвите за просрочие към тях в размер общо на
3674.30 лв., които са както следва: Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 5 466.00 лв. главница, ведно с лихви
за забава в размер на 1 731.94 лв.; Допълнителни задължения за ДОО за
2014г. в размер на 3 041.29 лв. главница, ведно с лихви за забава в размер
на 963.65 лв.; Допълнителни задължения за ЗО за 2014г. в размер на
1 900.80 лв. главница, ведно с лихви за забава в размер 602.28 лв.;
Допълнителни задължения за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 1 188.00 лв.
главница, вено с лихви за забава в размер на 376.43 лв.
В
жалбата се твърди, че ревизионният акт в обжалваната част е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно
тълкуване на материалния данъчен закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по издаването му. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се претендира отмяна на ревизионния акт в
частта, потвърдена с Решение №509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. На първо място се
претендира, липса на възприетите от органа предпоставки по чл. 122, ал.1, т.2 и
т.7 от ДОПК, с оглед на които ревизията е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК.
Твърди се, че този извод не е подкрепен от доказателства събрани по реда на
ДОПК, а от неправилно интерпретиране на представените от жалбоподателя в хода
на ревизията писмени доказателства. На второ място се сочи, неправилно
съпоставяне от страна на ревизиращия орган на разходите на жалбоподателя
единствено с получените от него суми през ревизирания период, без да се
изследват доходите на семейството през предходните години. В тази насока се
претендира, неправилно определено начално салдо към 01.01.2011г. в размер на 5
000 лв. и игнориране от страна на органа на декларираното такова в размер на 16 000лв.
Сочи се липса на изложени от страна на ревизиращите органи мотиви относно
причините, поради които не е възприето като достоверно, декларираното от
жалбоподателя начално салдо в размер на 16 000 лв. Претендира се, че с
оглед представените в хода на ревизията доказателства, за продаден семеен
недвижим имот през 2007г. за сумата от 110 000 лв. и постъпването на тази
сума по банкова сметка *** „Уни Кредит Булбанк“, както и доказателства за
предоставено дарение от родителите на съпругата на жалбоподателя, за
семейството на М. е съществувала реална възможност за спестяване и наличие на
декларираното начално салдо към 01.01.2011г. в размер на 16 000 лв. На
следващо място се претендира неправилно игнориране от страна на ревизиращите
органи, като източник на доход за 2014 г. на получената по договор за заем от
09.03.2014г. с Т. Г. Т. сума, в размер на 10 000лв., предвид извършена
насрещна проверка, при която лицето Т. е потвърдило предоставянето на заемната
сума. Също така следвало да се включат в паричните потоци на семейството и
получените по банков път по сметка на съпругата на М. суми от лицата А. Б. Б.,
П. Б. Б., Б. П. Б.. Последните суми се сочат, като неправилно квалифицирани от
страна на данъчните органи, като „доход от друг източник“, по смисъла на чл.
35, т.6 от ЗДДФЛ.
За направените от страна на лицата П. Б. и Б.
Б. преводи по банковата сметка на М., се претендира наличието на достатъчно
доказателства, че същите представляват вноски по погасяване на заем,
предоставен с договор за заем от 02.12.2010г. и разписка за получаване на
заемната сума. Доказателства за тези обстоятелства били представени от страна
на ревизираното лице с възражение срещу ревизионния доклад с вх. №
94-00-4788/30.05.2018г. Със същото възражение жалбоподателят предоставил и
заверено копие на Договор за паричен заем от 30.11.2010г., по силата на който
заедно със съпругата си предоставят в заем сумата от 4000 лева, на лицето А. Б..
Връщането на този заем, съобразно дадени от лицата А. Б. и дъщеря му Ж. Б.
обяснения, било осъществено чрез направени парични преводи по банковата сметка
на съпругата на жалбоподателя чрез OPAL TRANSFER LTD. Претендира се, че заемния характер на
получените по банковите сметки парични средства се доказва от представените на
ревизиращите органи документи, предвид което неправилно последните са
определили тези средства, като такива с неустановен произход.
М. оспорва и установените с РА вноски за
здравно осигуряване, след направено от данъчните органи годишно изравняване. В
тази връзка сочи, че за органите е съществувало задължение да установят, че е
налице доход от трудова дейност, каквито твърдения липсвали в издадения РА. Не
били налице укрити от страна на жалбоподателя доходи от трудова дейност,
предвид което не следвало да се начисляват и здравно осигурителни вноски върху
посочените от органа средства. По посочените съображения се иска отмяна на РА в
потвърдената му част, както и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно приложен списък.
Ответникът
по жалбата, директор
на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител в
представена по делото писмена защита изразява становище, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Сочи, че направените в хода на
ревизията констатации показват, наличие на предпоставките да се реализира
съставът на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, както и възможността за определяне
на данъчната основа и данъка по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Претендира се,
че на основание чл. 124, ал.2 от ДОПК, констатациите на ревизиращите органи
следва да се считат за верни, тъй като нито в хода на ревизията нито в хода на
съдебното производство са представени доказателства опровергаващи установеното
от ревизиращите органи. Сочи, че ответната страна е оспорила приетата по делото
основна ССчЕ, констатациите по която не били задължителни за съда и в тази
връзка се иска същата да не бъде възприемана, а обсъдена заедно с другите
доказателства по делото. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, като се прави изрично
възражение за прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по делото:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт №
Р-16002617007132-091-001 от 13.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, в частта му, в която е потвърден и изменен с Решение
№509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив.
Ревизионното
производство по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600**********-020-001/20.10.2017г. /л.486/, издадена от И. К. К., Началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват:
задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2011г.–31.12.2016г., ДОО за самоосигуряващи се за периода
26.04.2013г.-31.12.2016г., ЗО за самоосигуряващи се за периода
26.04.2013г.-31.12.2016г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода
26.04.2013г.-31.12.2016г., като
е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 01.11.2017г., видно от разписката към заповедта /л.
487 от дело №945/2018г./. За ръководител на ревизията е определена Т. И.Т..
Впоследствие
са издадени Заповеди за изменение на ЗВР с №№ Р-1600**********-020-002/30.01.2018г., Р-1600**********-020-003/26.02.2018 г., с които срокът е продължен до
01.04.2018г./ л.480 от дело №945/2018г. /.
Ревизираното лице – В.Б.М. е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди
попадащи в обхвата на ревизията. Жалбоподателят има регистрация като ЕТ, като
търговеца не е осъществявал дейност през ревизирания период. За периода 2011г.
до 2016г. жалбоподателят не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал
получени доходи от наем от свободни професии, граждански договори и др. М. е
едноличен собственик и управител на „Рила- М Транс“ ЕООД, регистрирано на
14.04.2014г с капитал 500 лв.
В хода на ревизионното производство,
данъчните органи на основание чл.37, ал.3, чл. 53 и чл. 56, ал.1 от ДОПК са
изискали от жалбоподателя представяне на документи и писмени обяснения относно
източниците и размера на доходите на ревизираното лице за периода на ревизията,
включително информация за притежаваното от жалбоподателя движимо и недвижимо
имущество, за наличните средства по банковите му сметки, както и извършените през
ревизирания период разходи.
На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК на В.Б.М.
е връчено Уведомление с изх.№ РД-22-119/27.03.2018г. на ТД НАП Пловдив, с което
ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с Данък върху доходите
на ФЛ за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г. и осигурителния му доход за
установяване на задълженията от ЗОВ по ДОО и ЗВ за самоосигуряващи се за
периода 26.04.2013г. –
31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради това че
извършените парични разходи превишават доказаните от лицето парични постъпления
за ревизирания период.
В
срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002617007132-092-001/16.04.2018г.
/л. 81-103 от адм. дело № 945/2018г./, получен от жалбоподателя на 18.04.2018г.
лично, срещу подпис, видно от приложената към същия разписка.
М. е подал молба №94-00-3979/30.04.2018г. за
удължаване срока за представяне на възражение и доказателства срещу издадения
ревизионен доклад. В отговор на последното е издадено Уведомление за
продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства
по ревизионен доклад №Р-16002617007132-РУС-001/30.04.2018г. до 30.05.2018г.
С вх. № 94-00-4788/30.05.2018г. са постъпили
възражения ведно с приложени документи - договори за паричен заем от
02.12.2010г. и 30.11.2010г., писмени обяснения и декларация /л. 63-77 от дело №
945/2018г./.
В законоустановения срок е издаден
Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г., от И. К.- възложил
ревизията и Т. Т.- ръководител на ревизията. РА е получен по електронна поща от
жалбоподателя на 15.06.2018г., според представеното Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.61/.
С ревизионният акт изцяло се възприемат
констатациите на органите изложени в Ревизионен доклад №
Р-16002617007132-092-001/16.04.2018г., ведно с приложенията към него.
Видно от последните в хода на ревизионното
производство е извършена
съпоставка на приходите и
разходите на В.Б.М.,
при което за 2014г. е
установено превишаване на разходите над декларираните и обложени приходи в размер на 92 870, 82 лв.
Последното обстоятелство ревизиращия екип е възприел, като изпълващо нормата на
чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и като основание за определяне основата за
облагане с данък върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г и осигурителния му доход за
установяване на задълженията от ЗОВ по ДОО и ЗВ за самоосигуряващи се за
периода 26.04.2013г. – 31.12.2016г., по реда на чл. 122 от ДОПК.
Дадените от ревизираното лице обяснения и
представените с възражението срещу ревизионния доклад писмени доказателства,
относно основанието на което е получило описаните в РД суми не са възприети от
ревизиращите органи, като същите
са формирали извода, че е налице недеклариран доход с
неустановен произход, при
което са определени данъчните задължения на ревизираното лице във
вида посочен в Приложение №1 към Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001 от
13.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив / л.
51-58/.
Ревизионен акт
№Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г. е обжалван в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП.
В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е издал Решение
№509/03.09.2018г., с което потвърдил издадения на В.Б.М. Ревизионен акт
№Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г, за установените задължения и лихви за
просрочия, както следва: За 2014г. задължения за ДОО в размер на 3041, 28 лв. и лихва в размер на 963, 65лв., за ЗО в
размер на 1900, 80 лв. и лихва 602, 28 лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 1 188 лв. и
376, 43 лихва и изменил Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г,
за определения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г.
от 8 526 лв. на 5 466 лв. и лихва от 2701, 52лв. на 1731, 94 лв.
За
да потвърди РА в посочената част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип. На първо място е приел, че в
действителност са налице предпоставките на чл. 122, т.7 от ДОПК за определяне
на данъчната основа и данъка по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, както и че в
протеклото по този ред производство не са допуснати процесуални нарушения. На
следващо място е възприел, че в действителност през 2014г., М. е предоставил
паричен заем на дружеството „Рила М Транс“ЕООД, в размер на 99 000лв.,
отразен по сметка 492- разчети със собственици и е покривал разходите си за
издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.
Решаващият орган на свой ред е отказал да кредитира представените от М.
доказателства за получен от лицето Т. Т. паричен заем в размер на
10 000лв. по договор от 09.03.2014г., въпреки предоставените в отговор на
искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
/л.152/ писмени обяснения от Т. Г. Т. /л.150/, че е предоставил процесния заем.
До този извод решаващият орган достигнал, предвид липсата на представени
документи удостоверяващи реалното предаване на сумата и такива доказващи
произхода на средствата. Също така предвид липсата на представени към жалбата документи,
удостоверяващи твърдението на М., че през м. 03/2014г и м. 04/2014г. е получил
парични средства в общ размер на 34 000 лв. от „Р.Т.“ ООД, в което бил
съдружник, тези твърдения на ревизираното лице също не са кредитирани от
решаващия орган.
От направените от ревизираното лице
възражения, относно определеното несъответствие между приходите и разходите за
2014г., решаващият орган е кредитирал посоченото от М., че за 2014г е
разполагал с парични средства изтеглени от срочен депозит от „П. Банк“ на
02.07.2014г. в размер на 15 003, 54лв., както и с парични средства
получени от родителите на съпругата му в размер на 15 600лв. Въз основа на
горното е изменил ревизионния акт в частта на установеното за ревизираното лице
несъответствие между доходите и разходите за 2014г. от 92 870,82 лв. на
62 267, 20 лв. Определил е на В.Б.М. годишна данъчна основа на доходите за
облагане по ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 54 660, 40 лв., определена като
разлика между установеното несъответствие от 62 267, 20 лв. и ЗОВ общо
7 606, 80 лв. Предвид горното е определил дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 5 466 лв., като е изменил установеното с РА
задължение за 2014г. по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ на ревизираното лице от 8 526
лв. на 5 466 лв. и лихви от 2 701, 52 лв. на 1 731, 94 лв.
По отношение на установените с РА задължения
за ДОО, ЗО И ДЗПО- УПФ, решаващият орган е изложил мотиви за потвърждаването
им, като е отчел, че измененият с решението размер на облагаемия доход не се
отразява върху определения размер за тези данъчни задължения.
Решение № 509/03.09.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е
връчено на жалбоподателя по електронен път на 10.09.2018г. /л. 32/.
Жалбата срещу РА, в частта потвърдена с
Решение № 509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е подадена пред Административен съд
Пловдив и входирана с № 94-00-113/ 25.09.2018г.
По делото с оглед дадените указания в отменителното
решение на Върховен административен съд е изготвена основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, като съдът ще се спре на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, с оглед направената в съдебно заседание
конкретизация от вещото лице, а именно, че при изготвяне на основното
заключение е допуснало грешка, като не е включило в паричния поток за 2014г.
изтеглената от М. сума в размер на 15.003.51 лева, представляваща срочен
депозит в Банка „П.“, която сума е призната като приход с Решение №
509/03.08.2018г. на директора на „ОДОП“ Пловдив, касаещо съпругата на
жалбоподателя. При това положение и коригирайки паричните потоци в първоначално
изготвеното заключение вещото лице е определило, че те ще придобият следните
стойности: За 2011г. по формулата в паричния поток 45 512.00 лв. /
общо начално салдо к.2 / + 72 55.77 лв. / приходи общо к.3/ - 623.67 лв. /
разходи общо к.4 / - 104 588.20 / общо крайно салдо пари к.5 / = 12855.90 лв.
Поради това е посочило, че за 2011г. няма превишение на разходите, а е налице
остатък над декларирания остатък от 14 000 лв. за 12855.90 лв. или че към
31.12.2011г. за жалбоподателя има остатък на налични парични средства в размер
на 26855.90 лв. Вещото лице е посочило също така, че съгласно поставеното
условие, ако се прибави излишъкът от средства в размер на 4242.11 лв.,
установени в РА на съпругата на жалбоподателя към края на 2011г., независимо,
че при излишък на средствата за жалбоподателя не е необходима компенсация, то салдото
към 31.12.2011г. ще бъде 31098.01 лв. / 26855.90 лв. + 4242.11 лв. / и с оглед
икономическата логика следва да бъде прието за начално такова / налични парични
средства/ на 01.01.2012г. За 2012г. по формулата в паричния поток
121 686.21 лв. / общо начално салдо к.2 / + 16899.51 лв. / приходи общо
к.3 / - 297.04 лв. / разходи общо к.4/ - 118 193.27 лв. / сбор колона 5 в
паричен поток/ = 20095.41
лв.. И за тази година вещото лице е приело, че няма превишение на разходите, а
има остатък над декларираната за 2012г. наличност от 27 000 лв. в размер
на 20 095.41 лв. или остатък към 31.12.2012г., съответно към 01.01.2013г.
сумата в размер на 47 095.41 лв. Отново вещото лице е посочило, че с оглед
поставеното условие, ако се прибави излишъкът от средствата в размер на 9841.44
лв., установени в РА на съпругата на жалбоподателя към края на 2012г. салдото
става 56 936. 85 лв.. За 2013г. по формулата в паричния поток
148 130.12 лв. + 11 870.70 лв. – 11 934.45 лв. – 79 029.11 =
69 037.26 лв. Няма превишение на разходите, а има остатък над
декларираната за 2013г. наличност от 2000 лв. в размер на 69 037.26 лв.
или остатък на парични средства към 31.12.2013г., съответно към 01.01.2014г. в
размер на 71 037.26 лв. За 2014г. по формулата в паричния поток
148 066.37 лв. + 26 520.76 лв. – 100 309.47 лв. – 77 207.71
лв. = 2930.05
лв., при така направените изчисления вещото лице е посочило, че за 2014г. има
превишение на разходите над приходите в размер на 2930.02 лв. По точка втора от
заключението вещото лице е направило изчисление, като освен корекциите по т.1 е
увеличило началното салдо към 01.01.2011г. по първоначалното заключение с
финансовото подпомагане на семейството на жалбоподателя от родителите на
съпругата му М. М. за 4 годишния период предхождащ ревизията / 2007- 2011г./,
включвайки сумата от 650 лв. месечно или обща сума за семейството в размер на
31200 лв., както и изтеглените средства през 2009г. и 2010г. в общ размер на
27 000 лв. от срочни депозити имайки предвид представените по делото
извлечения от „Пощенска банка“. При така направените изчисления по формулата за
паричния поток вещото лице е определило, че за 2011г., 2012г. 2013г. и 2014г.
по отношение на жалбоподателя не е налице превишение на разходите над
приходите, като 2014г. завършва с остатък на налични парични средства в размер
на 55 269.95 лв.
При изграждане на фактическите си
констатации по делото съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице като
обективни и компетентно дадени въз основа на проверените от вещото лице
относими доказателства по делото като взема под внимание и обстоятелството, че
никоя от страните не се е противопоставила на приобщаването им към
доказателствения материал.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения ревизионен акт, достига до следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
(определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и
ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са
налице основания и за неговата нищожност. В този смисъл е и съдебната практика, изразена с Тълкувателно решение № 5/2016 г. на ВАС.
Не се спори между
страните, че през ревизирания период
В.Б.М. е
местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните
периоди попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор и по отношение на
обстоятелствата, че жалбоподателят има регистрация като ЕТ, но като търговеца
не е осъществявал дейност през ревизирания период. За периода 2011г. до 2016г.
жалбоподателят не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени
доходи от наем от свободни професии, граждански договори и др. Страните не
спорят по отношение обстоятелството, че М. е едноличен собственик и управител
на „Рила- М Транс“ ЕООД, регистрирано на 14.04.2014г. с капитал 500 лв. Не се
спорят обстоятелствата, че през 2014г. В.М. е предоставил парични средства на
„Рила -М Транс“ ЕООД, описани по дати и суми на стр. 8 от РД, в общ размер на
99 000 лв., че семейството на М. е получавало парични средства от
роднините на съпругата му, в размер на 7800 за всяка от ревизираните 2011г.-
2016г., както и че е разполагал с парични средства от изтеглен срочен депозит
от „П. банк“ на 02.07.2014г. в размер на 15 003, 54 лв. Между страните
няма спор и по отношение това, че за периода 26.04.2013г.- до 01.05.2014г. М. е
декларирал начало на осигуряване за всички осигурителни рискове, като за
ревизирания период самоосигуряващото се лице е внасяло авансово дължимите
осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход,
както и че за периода след 01.05.2014г., като собственик на „Рила М транс“
ЕООД, ревизираното лице се явява отново самоосигуряващо се лице за всички
осигурителни рискове.
Спора между страните на първо място се свежда до това
дали са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК за
провеждане на данъчно – ревизионното производство по реда на чл. 122- 124а от ДОПК.
На следващо място, спорни между страните остават
обстоятелствата относно това, какво началното салдо към 01.01.2011г. следва да
бъде взето предвид при ревизията и следва ли в паричните потоци на ревизираното
лице да бъдат включени сумата от 10 000 лв. получен заем от Т. Т. през
2014г. и сумата от 34 000 лв. получена при продажбата на товарен автомобил
собственост на „Р.Т.“ ООД, в което дружество, жалбоподателя е бил съдружник и с
оглед на последните обстоятелства налице ли е превишаване на разходите на
ревизираното лице над приходите за 2014г., в какъв размер е това превишаване
ако има такова и съответно налице ли са основания за определяне на допълнително
задължение по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
За да осъществи ревизията за процесния
период по особеният ред на чл.
122 от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че
декларираните от лицето и/или получени от него приходи, доходи, източници на
формиране на собственият капитал не съответстват на имущественото и финансово
състояние през ревизираният период /чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК / т.
е
извършените от лицето разходи надвишават получените от същия приходи, които да
са с доказан произход.
Съгласно чл.
124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл.
122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в
производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В конкретния случай, жалбоподателя представи
убедителни доказателства оборващи поддържаната от ревизиращите теза по чл.
123 от ДОПК, следователно последните неправилно са
приели, че е налице обстоятелството по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и незаконосъобразно са извършили
облагането на лицето по особения ред. В тази насока следва да се обсъди
заключението на вещото лице по ССЕ. Съгласно същото от съставения от вещото
лице паричен поток за ревизирания период 2011г. - 2014г. не се констатира
превишение на извършените разходи и плащания над получените приходи, а към
2014г. е налице дори остатък на налични парични средства в размер на
55 269.95 лева., т.е. салдото е положително, поради което е възприето, че
няма сума за облагане по чл.122 от ДОПК. Този извод вещото лице е обосновало
като към началното салдо за 2011г. е включило и сумата в размер на 31200лв.
формирана за 4 годишен период помощ от по 650 лв. на месец финансово
подпомагане от родителите на съпругата на жалбоподателя, както и изтеглените
средства през 2009г. и 2010г. в размер на 27 000 лв. срочни депозити,
съгласно представени по делото извлечения от Пощенска Банка. Така вещото лице е
изчислило, че за всяка година от ревизирания период по отношение на
жалбоподателя към 31.12. на съответната година е налице остатък на налични
парични средства, който към крайния на ревизирания период 31.12.2014г. е в
размер на 55 269.95 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че при
това обстоятелство, след като по отношение на жалбоподателя не е налице доход
за облагане, то същия не дължи и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ. Всички тези
обстоятелства не взети предвид при извършване на ревезията, ведно със
заключението на вещото лице оборват тезата на органите по приходите за
наличието на укрити доходи от жалбоподателя.
Отделно от приетото от вещото лице и с оглед
очертаните в настоящото производство спорни моменти, съдът намира, че към
паричния поток за 2014г. на жалбоподателя следва да бъде добавена и сумата
незачетена от ревизиращия екип в размер на 10 000 лв., представляваща
предоставен от Т. Г. Т. на В.М. заем. Това е така, тъй като посочената сума е
удостоверена със съответните доказателства за това – договор за заем от
09.03.2014г., както и от дадените обяснения от Т. Т. в хода на извършената му
насрещна проверка. В обясненията Т. е заявил, че е предоставил в заем сумата в
размер на 10 000 лв. на В.М., както и е потвърдил истинността на сключения
между двата договор за заем. Поради това изложените в решението на директора на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив мотиви, че не бил доказан произхода на предоставените в
заем средства са необосновани, тъй като за ревизираното лице не стои
задължението да доказва произхода на заетите му от заемодателя средства. В
случая за спора е от значение само това, че заемът е предоставен и че към
2014г. жалбоподателят е разполагал със сумата в размер на 10 000 лв. В
тази връзка е и установената практика на ВАС.
На следващо място, по отношение на другата
спорна по делото сума в размер на 28 800.00 лв. твърдяна за получена от
жалбоподателя през месец март-април 2014г. от дружеството „Р.Т.“ ООД, в което е
бил съдружник, реализирана след като дружеството е продало на „Драго“ ЕООД
товарен автомобил „М. А.“ следва да бъде посочено, че по делото са налични
банкови извлечения от сметка на „Р.Т.“ ООД в Райфайзен банк, от които се
установява, че сумата в размер на 28 800 лв. в действителност е била
изтеглена, като това е отразено и от вещото лице при изготвяне на възложената
му експертиза. Дали обаче посочената сума ще бъде включена в паричния поток на
жалбоподателя за 2014г. не е от съществено значение в случая, тъй като в
заключението си вещото лице определя, че за 2014г. при направените изчисления
за паричния поток на жалбоподателя по отношение на същия се установява, че няма
превишение на разходи над приходи, а напротив налице е остатък на налични
парични средства в размер на 55 269.95 лева.
При това положение, според настоящият състав
остават недоказани обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице да не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В хода на ревизионното производство неправилно
е установено, че за процесния ревизиран период е налице несъответствие в данните
за получените доходи от В.М. и действително констатираните обстоятелства за
средствата, получени от него. При така установената фактическа обстановка,
съдът счита, че ревизионният екип незаконосъобразно е преминал към извършване
на ревизия по особения ред на чл.
122
– 124
от ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ. Ето защо и
неправилно е определен данък за довнасяне за 2014 г. по реда на чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК,
съответно неправилно са установени по отношение на жалбоподателя и задължения
за внасяне по КСО и ЗЗО, като в тази част РА, потвърден и изменен с Решение
№509/03.08.2018г. на директора на „ОДОП“ Пловдив следва да се отмени.
По изложените съображения жалбата на В.М. е
основателна и следва да бъде уважена изцяло като се отмени ревизионният акт в
оспорената му част.
По разноските направени в производството:
При този изход на спора на основание чл.
143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по
делото, в това число и като се съобрази разпоредбата на чл.
226, ал. 3 от АПК за присъждане на разноски за всички досега
три съдебни инстанции по спора. В тази връзка направеното възражение от
процесуалния представител на ответника за прекомерност е неоснователно. Ето
защо и на В.М. се дължи от приходната администрация сумата в размер на
4 588.97 лева по представен списък на разноските / лист 90 от делото/.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Хасково, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалбата на В.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** Ревизионен акт №
Р-16002617007132-091-001 от 13.06.2018г, издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Пловдив в частта, с която е
изменен и потвърден с Решение №509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, относно допълнително
установените задължения за Данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 5466.00 лева
главница и лихва в размер на 1731.94 лева, както и за установените задължителни
осигурителни вноски за 2014г., както следва: за ДОО главница в размер на
3041.28 лева и лихва 963.65 лв.; за ЗО главница в размер на 1 900.80 лв. и
лихва 602.28 лв.; за ДЗПО-УПФ главница в размер на 1 188.00 и лихва 376.43
лв.
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно
управление на Националната агенция за приходите да заплати на В.Б.М.
с ЕГН ********** сумата в размер на 4 588.97 лева, разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: