РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Силистра, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200564 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията АНД № 564 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С*Х*“ ЕО**, ЕИК 204******, със седалище
и адрес на управление с.Секулово, обл.Силистра, представлявано от ХЮ*. М.
М., против Наказателно постановление № 38-0000496/08.03.2021г., издадено
от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на
търговеца-жалбоподател, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от
Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер
3000 (три хиляди) лева за посочено нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия
закон.
В жалбата се изразява становище за нарушено право на защита поради
невръчване на наказателното постановление на законния представител на
дружеството, а на лице, което не свързано с дейността му, което е станало по
време на изпълнение на превоз от управителя извън страната, довело до
невъзможност същият своевременно да узнае за наложеното
административно наказание и да вземе отношение по повдигнатото
административно обвинение. Оспорва се констатацията, че управителят, в
1
качеството му на водач на т.а., не притежава психологическа годност и се
подчертава, че същият притежава необходимите документи за това. Моли се
за отмяна на наказателното постановление, което искане се поддържа чрез
процесуален представител пред съда. Същият изразява становище за неяснота
на мястото на извършване на нарушението и оттам за неяснота досежно
местната компетентност на правораздавателния орган. Визира, че въобще не е
описано извършено нарушение, а това, за което се твърди, че е налице, е било
осъществено извън територията на Република България – в Белгия, като
водачът има издадено СУМПС от тази държава и лиценз за превоз, като се
подчертава, че Директива 2006/126/ЕО не въвежда допълнително изискване
за удостоверение за психологическа годност извън срока на СУМПС. Излага
доводи и в насока липса на положен подпис на процесното НП. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски в размера посочен в договора за
правна защита и съдействие.
Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване,
не се представлява. В придружаващото преписката писмо се изразява позиция
за пълна съобразеност на АУАН и НП с изискванията на материалния и
процесуалния закон, подчертава се каква е целта при налагане на
административните наказания, моли се за потвърждаване на наказателното
постановление.
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не
изразява становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се
явява допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното:
На 19.01.2021г. на място в РД „АА“ - Русе била извършена комплексна
проверка на ТД „С* Х*“ ЕО*, ЕИК 204*****, с.Секулово, общ.Дулово,
обл.Силистра, по повод осъществяваната от дружеството транспортна
дейност – осъществяване на международен автомобилен превоз на товари, за
което притежава Лиценз на Общността № 19347. Проверяващите - св.Ц. –
старши инспектор, и св.Д. – инспектор, проследили предоставените от
дружеството транспортно – съпроводителни документи, установяващи
2
извършвани назад във времето международни превози, съдържащи данни за
дати, място, маршрути, водачи, рег.номера, вид на товарите, както и на
данните, съдържащи се в информационната система на ИА „АА“. От
последните установили, че не е отразено издаване на удостоверение за
психологическа годност за водача ХЮ*. М. М., ЕГН **********, (управител
на ТД и ангажиран и като водач на т.а.), при извършване на транспортна
дейност, „видно от CMR от 04.06.2020г.“. Така изясненото обусловило
издаването на АУАН № 285731/19.01.2021г. за нарушение на чл.7а, ал.2 пр.3
от Закона за автомобилните превози, за това, че “Превозвачът е допуснал
осъществяването превоз на товари с водач ХЮ*. М. М., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, по смисъла на Наредбата по чл.152,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата“. Последвало издаване на
обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждащо текстовото
съдържание на адм.обвинение и дадената правна квалификация на същото, и
налагане на имуществена санкция в размер 3 000 лева на търговеца, на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното пред съда наказателно постановление, въпреки
отразеното върху него от предполагаемо длъжностно лице, не е влязло в сила
поради това, че не е било спазено изискването на закона да се връчи лично на
нарушителя респ. на законния представител на ЮЛ или на нарочно
оправомощено да приема такива документи физическо лице, съгласно чл. 180,
ал.5 НПК вр. чл.58, ал.1 ЗАНН, поради което и подлежи на съдебен контрол.
АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове и
оправомощените за това длъжностни лица. Основателно е възражението на
защитата за неспазване императивното изискване на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН поради непосочване на място на нарушението, като общото
изразяване за извършен превоз на товари, без обозначение в текстовата част
на административното обвинение на начална и крайна точка, намираща се на
територията на определена държава – при документална установеност на
конкретния маршрут, съдържащ се като информация в посоченото само като
документ в акта и НП „CMR от 04.06.2020г.“ (л.8 от делото в папката на АНД
№ 1606/2021г. на РС - Русе, който не е преведен на български език, но
контролните органи са се позовали на същия в обвинението), не измества
задължението за конкретизация на този реквизит. Откъде за къде е бил
осъществен този превоз е неясно поради непосочването на място, което да се
3
фиксира като такова на нарушението, което прави основателен доводът за
обективната невъзможност за ориентация по спазване на местната подсъдност
по настоящия спор. Същевременно не е налице датата на описаното като
нарушение, доколкото от общото изразяване е възможно да се извлече точно
конкретизирана простъпка.
Видно от словесната част на адм.обвинение, посочена е дата -
04.06.2020г., съдържаща се в документа, който е на чужд език, и доколкото е
възможен прочита на същия без превод на български, се разбира, че е имало
превоз от Виелсбек (?) до гр.Антверпен и обратно, които населени места е
видно, че не се намират на територията на Република България.
Същевременно не се съдържат никакви данни с какъв транспорт е бил
осъществен превоза или превозите, няма описание на онези факти и
обстоятелства, които са послужили за констатацията на контролните органи,
че водачът М. не отговаря на изискванията за психологическа годност,
съгласно посочена законова норма. Така изразеното представлява извод,
който обаче е предоставен на преценката на психолог при съответна
психологическа лаборатория, съгласно чл.11в, т.5 от Наредба №
36/15.05.2006г. във връзка с разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредбата
(„Психологическата годност се установява с психологическо изследване“).
Налице е и противоречие между така изразеното в писмен вид обвинение от
актосъставителя Д. с посоченото от него пред съда, че водачът не е
притежавал Удостоверение за психологическа годност. Обвинение досежно
последното не е повдигнато. Същевременно сочената за нарушена разпоредба
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАпр, като правна квалификация на описаното, не
съдържа конкретното правило за поведение, а дава общо указание за
нормативните и подзаконовите нормативни актове, в които са
регламентирани съответните изисквания към посочените в нея правни
субекти.
Предвид съдържащото се в чл.8, ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006г.
(която именно се явява издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 ЗДВП)
положение, че „удостоверението за психологическа годност е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване ………“ във връзка с чл.58, ал.1 т.3
от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, че водачът трябва да притежава свидетелство за
4
управление на МПС за съответната категория и валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, е изразена позиция от защитника за
несъобразеност на националната правна норма с Директива 2006/126/ ЕО
относно свидетелствата за управление на превозни средства, която се явява
основателна, макар спорът по настоящото дело да не е пряко обвързан с
обвинение за срока на валидност на този документ. Директива 2006/126/ ЕО
изрично въвежда, че медицински прегледи, като гаранция за спазване на
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
други моторни превозни средства, следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. При това противоречие поради въведените от
държавата по-големи изисквания в националното законодателство досежно
по-краткия срок на валидност на УПГ, въпреки транспонирането правилата на
директивата в него, конкретната норма от директивата има директен ефект. В
тази насока в Тълкувателно решение № 2 / 22.03.2011г. е изразена и позиция
от Върховния административен съд на Република България – ОСС –
„Директивите са адресирани до държавите членки. Те трябва да приемат
мерки по тяхното транспониране, които произвеждат правни последици на
национално ниво. Когато обаче директивата не е транспонирана или е
транспонирана неточно, тя няма да доведе до искания и задължителен за
държавите членки резултат. В този случай държавата членка, която не е
изпълнила правилно задължението си да транспонира директивата, ще може
да противопостави това неизпълнение на частните лица, което ще доведе до
нарушение на един от основните принципи в правото – никой не може да
черпи права от неправомерното си поведение“.
По горните съображения съдът приема, че е налице незаконосъобразно
ангажиране административно-наказателната отговорност на „С**Х*“ ЕО**,
ЕИК 20******, представлявано от ХЮ*. М. М., поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН (ДВ,
бр.94/2019г.), жалбоподателят има право на присъждане на разноски в размер
на 350 (триста и петдесет) лева.
По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000496/08.03.2021г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Русе, с което
на „С* Х*“ ЕО**, ЕИК 20*******, със седалище и адрес на управление
с.Секулово, обл.Силистра, представлявано от ХЮ*. М. М., на основание
чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози, е
наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за посочено
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
гр.Русе да заплати на „С* Х*“ ЕО**, ЕИК 20******, направените по делото
разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева, за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването пред Административен съд гр. Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6