РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.ова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104423 по описа за 2022 година
Р. Х. Ц. заявява, че на 09.11.2021г. около 14 часа се придвижвал със собствения си
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№.....................ВВ по третокласен път №2001, от
гр.Ветово към гр.Глоджево. В участък от този път, между управляваното от него МПС и лек
автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№..................настъпил сблъсък.
При произшествието ищецът наранил гръдния си кош, получил травми, контузии,
множество натъртвания и синини по цялото тяло. Бил хоспитализиран по спешност в
УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. При прегледа д-р Кито Пулидо установил оток на лява
предмишница, поставил диагноза „други повърхностни травми на предната стена на гръдния
кош“ и насочил пострадалия към общопрактикуващ лекар с указания за хранително –
двигателен режим.
За времето от 11.11.2021г. до 21.11.2021г. ищецът ползвал отпуск за времена
неработоспособност. В продължителен период изпитвал силни болки в областта не само на
гръдния кош, но и по цялото тяло. По време на домашното си лечение се наложило да бъде
на легло, нуждаел се от постоянни грижи. Оттокът на предмишницата му причинявал болка,
дискомфорт и ограничавал допълнително движенията му.
Половин година след инцидента все още изпитвал болки при кашлица и се задъхвал
лесно, поради което избягвал физически натоварвания. Спазвал двигателен и хранителен
режим. Често имал главоболие, за облекчаване на което приемал обезболяващи
медикаменти. Сънувал кошмари, чувствал се непълноценен в грижите за семейството.
Преживения силен емоционален стрес и шок от случилото се, оказали негативно влияние
върху психиката му – изпитвал безпокойство, а когато отново започнал да шофира –
1
тревожност и притеснения от евентуален друг инцидент.
За настъпилото ПТП, мл.автоконтрольор М. В., съставил констативен протокол.
Според изнесеното в документа, водачът на лек автомобил „Рено Меган“, управляван от
М.Е.С. бил виновен за инцидента. Това обстоятелство било установено и с автотехническа
експертиза, изготвена в хода на ДП №СлО 4503/2021г. по описа на Окръжна прокуратура –
Русе.
По отношение лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.
№................собственост на Х. А.С. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със ЗД „Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица №BG/02/120003175641/04 от
16.11.2020г., валидна до 15.11.2021г.
Ищецът твърди, че преживените от него болки и страдания са в пряка причинно–
следствена връзка с ПТП-то и следва да бъдат обезщетени от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Отправил застрахователна претенция до ЗД „Бул Инс“, във връзка с която ответникът
завел щета №**********, но отказал изплащане на обезщетение.
Р. Ц. развива правни съображения досежно приложение нормата на чл.429 и сл. от
КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К. да му заплати сумата 3000 лева, частично предявена от 7000 лева –
обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП на 09.11.2021г. от М.Е.С. при
управление на лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА .....................ХА,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото, включително възнаграждение за процесуално
представителство, определено в съответствие с Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за безплатно оказана правна помощ и представителство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Рено Меган“,
модел „Сценик“ с рег.№СА .....................ХА.
Счита, че не е налице валидно процесуално представителство по отношение ищеца.
Оспорва механизма на ПТП с мотива, че релевираните по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на произшествието. Твърди, че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на застрахованото МПС, като за него не е била
налице обективна възможност да предотврати настъпването на вредите. Изразява несъгласие
с доводите на ищцовата страна относно допуснати от водача нарушения на правилата по
ЗДвП.
Приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който с поведението си
2
създал предпоставки и условия за произтеклите от инцидента вреди. В тази връзка сочи, че
Р. Ц. е пътувал без поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл за уврежданията
си в значителна степен. Поддържа, че е налице причинно – следствена връзка между
поведението на пострадалия от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по
вид и степен от собственото му противоправно поведение.
Намира за недоказани твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания; продължителността на
описаните болки, страдания и оздравителен процес. Твърди, че заявените от ищеца
увреждания, болки и страдания са следствие на предходни заболявания и проявили се
хронично – дегенеративни изменения, от които е страдал преди ПТП.
Заявява, че претендираната сума в размер на 3000 лева, предявена частично от 7000
лева е силно завишена и не съответства на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди, определена на принципа за справедливост, заложен в
чл.52 ЗЗД.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.11.2021г., около 14.10 часа на път №2001, трети клас гр.Ветово – гр.Глоджево
настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА ....................ХА,
собственост на Х. А. С., управляван от М.Е.С. и лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№Р
.................ВВ, управляван от собственика Р. Х. Ц.. В изготвения на същата дата констативен
протокол са описани видимите щети по превозното средство и телесните увреждания на
лицата М.Е.С. и Й.К. Като причина за ПТП се сочи: „Несъобразена скорост на участник №1
(Мейлин Софта) с атмосферните условия и релефа на пътя.“. Отразени са предприетите
административни мерки – съставен АУАН №................на М. С..
В хода на производството е приет и протокол за оглед на местопроизшествието,
изготвен на същата дата от разследващ полицай при ОДМВР – Русе.
Данни за произшествието се изнасят и от свидетеля М. С. В., според който причина за
инцидента е поведението на водача на л.а. „Рено Меган“, който навлязъл в лентата за
движение на л.а. „Тойота Корола“.
На 09.11.2021г. в 21.03 часа ищецът посетил УМБАЛ „Канев“ АД. При прегледа е
установен оток на лява предмишница и пациентът е насочен към ОПЛ за лечение и
наблюдение. В периода 11.11.2021г. – 21.11.2021г. пострадалият е ползвал отпуск по болест.
Към датата на инцидента лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА
.........................ХА, собственост на Х. А.С. е с активна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ЗД „Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица
№BG/02/120003175641/04 от 16.11.2020г., валидна до 15.11.2021г.
През м.юли 2022г. Р. Х. Ц. отправил застрахователна претенция към ЗД „Бул Инс“
АД на стойност 7000 лева, в отговор на която ответникът уведомил ищеца, че не е налице
основание за изплащане застрахователно обезщетение.
С оглед установяване механизма, обстоятелствата и причината за настъпване на
3
процесното ПТП е възложена и приета, неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и всестранно. Вещото лице
установило, че основната причина за възникване на произшествието е поведението на
водача М.Е.С., управлявала лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№СА ..................ХА.
Експертът поддържа, че л.а. „Тойота Корола“ е оборудван с триточкови предпазни колани за
всички места в купето. Описани са характеристиките и действието на предпазния колан.
Направен е извод, че при поставен предпазен колан, при удар на превозното средство в
препятствие, тялото на водача би се фиксирало към облегалката и гръдният кош не би се
преместил напред, респективно не би контактувал с елементи от купето на автомобила.
Вещото лице счита, че не са налице достатъчно данни, за да определи категорично дали Р.
Ц. е имал контакт с автомобилното купе и евентуално с кои негови части.
Вида и характера на уврежданията, получени от Р. Х. Ц. вследствие ПТП, са
установени посредством възложена съдебномедицинска експертиза, чието заключение
съдът цени като пълно, ясно, всестранно и обективно. Вещото лице констатирало, че
вследствие инцидента, ищецът получил следните травматични увреждания: оток в областта
на лявата предмишница. Експертът приема, че възстановителния период е в рамките на
около 10 – 14 денонощия. Счита, че ищецът е търпял болка след травмата, която е отзвучала
в рамките на възстановителния период.
Според показанията на Ч.К.С и К.Ц. (син на ищеца) след инцидента, ищецът се
чувствал много зле. Имал синини по ръцете, трудно се придвижвал, едва дишал. Оплаквал
се от болки при: дишане, кашляне, елементарни физически натоварвания в ежедневието.
Сънувал кошмари. През първите 10 дни след произшествието се налагало близките да му
помагат в ежедневието за елементарни неща. Приемал обезболяващи медикаменти, ползвал
мехлеми. С времето, отокът и синините изчезнали, но не и болките в гърдите, които сутрин
били особено интензивни. Изпитвал страх да излиза и шофира, който не могъл да преодолее.
Това му създавало затруднения и при изпълнение на служебните задължения като
патрулиращ полицай. Молел колегите си да шофират служебния автомобил. Ползвал
градския транспорт, когато се налагало да пътува във връзка с лични ангажименти.
Настъпили промени и в психиката му – от жизнерадостен и енергичен човек се превърнал в
по-затворен и емоционално чувствителен. Преди катастрофата нямал здравословни
проблеми, спортувал, ходел на лов, излизал с приятели, а след инцидента не можел дори да
върви по-продължително, защото се изморявал и задъхвал. Свидетелят Ц. твърди, че като
полицай, баща му винаги поставял предпазен колан когато шофира.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно
чл. 380 КЗ и липсата на изплатено застрахователно обезщетение, същият се явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава
да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
4
събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен
между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и
застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо
увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Предвид релевираните в хода на производството писмени доказателства,
съобразявайки заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, съдът
приема за установен факта на настъпило ПТП, причинено виновно от водача на лек
автомобил „Рено Меган“ с рег.№СА .....................ХА, който несъобразил скоростта, с която
управлявал МПС и навлязъл в частта от пътя, предназначена за насрещно движение.
Констативният протокол, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им
служебни задължения, доколкото съставлява официален свидетелстващ документ, обвързва
съда с материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, така и относно
съдържанието на удостоверителното изявление в частта, в която контролните органи са
отразили непосредствени впечатления. Служителят, изготвил протокола, е приел, че
причина за ПТП е несъобразената скорост, с която водачът на лек автомобил „Рено Меган“ е
управлявал МПС. Този извод на служителя се подкрепя и от останалите доказателства.
Съдът приема за установени всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по
отношение деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка „Гражданска отговорност“, а
именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото на
09.11.2021г. ПТП. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската
отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, съответно и
функционално обусловената отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Не е спорно между страните по делото наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил „Рено
Меган“ с рег.№СА ....................ХА към датата на ПТП, което е основание за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Относно претърпените от ищеца увреждания е изслушана съдебномедицинска
експертиза, според която вследствие инцидента пострадалият е получил оток в областта на
лявата предмишница.
С показанията на свидетелите Ч. С.и К. Ц. се установява, че освен болките,
страданията и неудобствата, които Р. Ц. е търпял в един относително продължителен период
от време, са настъпили негативни промени в психиката му, породени от отрицателното
преживяване. Последиците от физическите и психическите травми се отразяват и
5
неблагоприятно на ищеца при изпълнение на служебните му задължения.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено, че Р. Ц. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и дискомфорт.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; степента на
претърпените болки и страдания; периода през който са търпени; продължителността на
оздравителния процес; наличието, съответно липсата на усложнения при възстановяване;
жизнения стандарт в страната, като при последния критерий се изхожда от принципната
позиция, че присъждането на парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е
възможно) действително понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се
превръща в средство или източник на неоснователно обогатяване. Обективно по делото е
установено, че уврежданията на Р. Ц., вследствие инцидента са предизвикали болки повече
от месец, а психичните травми все още не са отшумели напълно. Не са констатирани
усложнения при физическото му възстановяване.
Съобразявайки вида на увреждането, страданията и неудобствата, които
пострадалият е търпял, съдът приема, че по справедливост ответникът дължи парично
обезщетение в размер на 3000 лева.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването
им са налице две причини: едната създадена от поведението на деликвента и другата – от
това на увредения.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване (в този смисъл Решение №59/10.06.2011г. по
т.д. №286/2011г. на ВКС, I т.о., Решение № 98/24.06.2013г., по т.д. №596/2012 г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение №99 от 8.10.2013г. по т.д.№44/2012г., на ВКС, II т. о.). Само по себе си
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен
колан не е достатъчно, за да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и следва да
бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обем, ако
пострадалият е ползвал предпазен колан, каквито доказателства липсват.
По отношение претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира лихва за забава от 16.11.2021г. – датата, на която е уведомил
застрахователят за инцидента. Съобразно разпоредбата на чл.497 КЗ, застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение в срок, ако не го е
6
определил и изплатил, в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичане на срока от 15
работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 и 2. изтичане на срока
по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3. В случая застрахователна претенция по
чл.380 КЗ е отправена, респективно получена от ответника на 21.07.2022г., а отказът на
последния е от м.август 2022г. Следователно върху присъдената сума следва да се присъди
законна лихва, считано от датата на предявяване на иска.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски. Деловодните разноски на Р. Ц. възлизат на 410 лева, а дължимото на
процесуалния представител възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. – 600 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на Р. Х. Ц., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ул.“Даме Груев“№1 сумата 3000 лева -частично предявена от 7000 лева –
обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП на 09.11.2021г. от М.Е.С. при
управление на лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.№СА ....................ХА,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.08.2022г. до окончателното й изплащане и 410 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.З. А. М.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7