Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Дафинка
Борисова, като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №188 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №122
от 26.01.2018г., постановено по гр.д.№4563/2017г. по описа на Районен съд – Плевен,
съдът е признал
за установено на основание чл.124, ал.1
от ГПК, по отношение на Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л., че „***“ ЕАД, е собственик на :
Сграда „Склад с друго
предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24
кв.м., двете разположени в имот №***, с площ 19,335 дка, с начин на
трайно ползване „Предпазна дига“, в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП
76 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в
ПИ № ***, с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „Водостопанско
съоръжение“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..
„Жилищна сграда с друго предназначение“
със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №***, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „трайни
насаждения“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..
Отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за признаване право на собственост по наследство и давностно
владение върху недвижими имоти №***, том ***, дело №*** от 2014г. на нотариус И.И.,
с район на действие ПлРС, с който Г.С.В., Б.Б.Л.
и Л.Б.Л., са признати за
собственици по наследство и давностно владение на същите сгради.
Осъдил е на основание чл.77 от ГПК, Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л. да заплатят в полза на ПлРС
държавна такса върху иска по чл.537, ал.2 ГПК в размер на 50.00 лева, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на „***“
ЕАД направените по делото разноски по иска по чл.124, ал.1 от ГПК в размер на 720.00 лева.
Против така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л., чрез процесуалния им
представител адв.Р.М., с която се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и се иска същото да бъде изцяло отменено. Изложени са твърдения, че
по делото не са събрани доказателства, че ищецът „***“ЕАД е собственик на
земята, върху която са построени процесните сгради, предвид на което същият
няма как да е придобил собствеността върху тях по силата на приращението. Изложени
са съображения, че поземлените имоти са частна държавна собственост, като в
атакуваното решение не било обсъдено как собствеността била преминала от Държавата
към „***“ ЕАД. Изложени са съображения за установено от доказателствата по
делото, че процесните постройки са изградени от „***“
ЕООД, предвид на което същите не представлявали частна държавна собственост и
за тях не бил относим мораториума за придобиване по давност на такива имоти.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество „***“ЕАД, което в
законоустановения срок е депозирало писмен отговор по нея, с който същата е
оспорена. Изложени са съображения, че от доказателствата било установено, че „***“,
като правоприемник на „Държавна напоителна система“, е собственик на земята,
върху която са построени процесните сгради и която представлявала частна
държавна собственост. Посочено е, че сградите са изградени преди сключването на
договор за наем с „***“ЕООД и са заведени в баланса на дружеството, а съобразно
клаузите на договора, наемателят нямал право да изгражда временни сгради и
съоръжения в сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на
наемодателя, каквото не било давано. Наведени са доводи, че ищцовото дружество
е станало собственик на сградите по силата на приращението, а по отношение на
ответниците не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, предвид
разпоредбата в ЗС за спиране течението на давността за придобиване на частни
държавни и общински имоти. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Плевенски окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Предмет на разглеждане
е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на сградите,
описани в исковата молба, съединен с иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК
за отмяна на констативен нотариален акт, с който е признато правото на
собственост на ответниците върху процесните сгради.
Обжалваното
решение, с което РС-Плевен се е произнесъл по така предявените искове, е
валидно и допустимо. Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на
установителния иск за собственост предвид оспорване от страна на ответниците на
правата му върху сградите, включително чрез снабдяването с констативния
нотариален акт.
Разгледано по
същество, съобразно наведените с въззивната жалба доводи, решението е правилно
и законосъобразно. Въззивният съд намира за правилен и съответстващ на
доказателствата по делото извода на РС-Плевен, че ищецът е собственик на
процесните сгради, макар и по съображения, различаващи се от изложените в
мотивната част на атакуваното решение.
От събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Видно е от
представените писмени документи, че ищеца „***“ЕАД, е акционерно дружество с
едноличен собственик на капитала – Държавата, образувано чрез преобразуването
на основание чл.17, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия (отм.) на Държавна фирма „***“, както следва:
С Указ на Президиума на НС
през 1965г. е създадена „Държавна напоителна система“.
С Постановление
№27 от 20.11.1970г. на МС е създадено Държавно стопанско обединение „***“ към
Министерството на селскостопанското производство, с предмет на дейност
експлоатация и поддръжка на напоителни и отводнителни системи, проучване,
проектиране, строителство и експлоатация на хидромелиоративни обекти, включващо
регионални обединения на държавни ***, включително Държавна напоителна система
– Плевен. Постановено е, че обединенията, предприятията, организациите и
дейностите, с изключение на външнотърговските предприятия, които се включват в
новите държавни стопански обединения, преминават към тях с цялото си имущество,
всички права и задължения, активи и пасиви към 31.12.1970г.
С Разпореждане
на МС №312 от 03.08.1972г. ДСО „***“ при Министерство на земеделието и
хранителната промишленост е преименувано в ДСО „***“.
През 1986г. същото е
преобразувано в Стопанско обединение „Селскостопанско строителство и
хидромелиорации“.
През 1990г., след
настъпилите политически и икономически промени, това обединение е прекратено,
като Министърът на земеделието и хранителната промишленост е оправомощен да
издаде решения за образуване на фирми на основата на прекратеното обединение.
С Решение №484
от 11.01.1991г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост на
основание чл.11, ал.3, т.1, буква „а“ от Указ №56 за стопанската дейност и във
връзка с чл.2, ал.1 и параграф 1 от Заключителните разпоредби от Постановление
№110 на МС от 14.11.1990г. е образувана фирма „***“ – С., с държавно имущество.
Съгласно Приложение №1 към решението, основаната сфера на дейност на
новообразуваната държавна фирма е хидромелиорации и селскостопанско
строителство, като за уставен фонд на фирмата е предоставено държавно имущество
в размер на 1214 млн. лв., което тя получава като правоприемник на прекратеното
стопанско обединение по баланс към 30.11.1990г. ДФ „***“ поема активите и
пасивите на прекратените организации по баланса им към 30.11.1990г., както и
другите права и задължения и припадащата се част от активите и пасивите на
прекратеното с Постановление на МС Стопанско обединение „Селскостопанско
строителство и хидромелиорации“ – С., съгласно разделителен протокол. ДФ „***“,
гр.С. е регистрирана с Решение от 31.01.1991г. по гр.д.№1798/1991г. на СРС.
С Разпореждане
на МС №82 от 23.08.1993г. и на основание
чл.17, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия(отм.), чл.159 от ТЗ и чл.1 от Постановление №265 на МС от 1992г. за
реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в
търговски дружества, ДФ „***“ е преобразувана в еднолично акционерно дружество
с държавно имущество „***“ЕАД, гр. С., като дружеството поема активите и
пасивите на държавната фирма. Същото е регистрирано с Решение от 08.12.1993г.
по гр.д.№1798/1991г. на СГС.
Видно от Акт за държавна
собственост №4843 от 27.09.1971г. на Държавна напоителна система – Плевен, е
било предоставено управлението на сградите „Помпена станция“ с площ от 42,65
кв.м., построена през 1961г. и „Кантон 28“ с площ от 41,80 кв.м., построен през
1963г.
Не е спорно
между страните по делото и се установява от представените скици с №Ф05387, №Ф05388 и №Ф05389 от 12.06.2017г., че
спорните сгради са построени върху слените недвижими имоти:
- сграда „Склад с друго
предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24
кв.м. - в имот №***, с площ 19,335 дка, с начин на трайно ползване
„Предпазна дига“, в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..
- сграда „Склад с друго предназначение“
със ЗП 76 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м. - в ПИ № ***,
с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „Водостопанско съоръжение“,
находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..
- „Жилищна сграда с друго предназначение“
със ЗП 38 кв.м. - в ПИ №***, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „трайни
насаждения“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..
Безспорно е по
делото и обстоятелството, че язовир „К.“ със залята площ от 100 дка и воден
обем от 250 хил. куб.м., представляващ хидротехническо съоръжение, построено
върху поземлени имоти в землището на с.К.: ПИ №*** - язовирна стена, ПИ №*** - част
от язовирно езеро, ПИ №*** - част от язовирно езеро, ПИ №*** - част от язовирно
езеро и ПИ №*** - част от язовирно езеро, е собственост на ищцовото дружество „***“ЕАД.
За посочените
имоти, върху които в разположен язовира и построените върху тях сгради,
включително част от процесните, попадащи на територията на ПИ№*** - сграда „Склад с друго предназначение“ със
ЗП 108 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м. е издаден Констативен
нотариален акт №*** от 20.05.2016г., том ***, рег.№***, дело №***/2016г. на Нотариус П.
Х., рег.№*** НК.
Установено е, че по отношение
на всички сгради, предмет на правен спор, е издаден и Констативен нотариален
акт за собственост, придобит по наследство и давност №*** от18.09.2014г., том ***, рег.№***, дело №***/2014г. на нотариус И.И.,
рег.№*** НК, с който като собственици на сградите се легитимират ответниците Г.С.В.,
Б.Б.Л. и Л.Б.Л..
Видно от приложеното
удостоверение за наследници по изисканото от съда Нотариално дело №***/2014г.
на Нотариус И.И., рег.№*** НК, по което е издаден горния КНА, ответниците Г.С.В.,
Б.Б.Л. и Л.Б.Л. са наследници по закон на Б.Л.В., б.ж. на с.К., починал на
12.01.2010г.
Не е спорно между страните по
делото обстоятелството и се установява от представените договори за наем, че между
„***“ЕАД и „***“ЕООД, чиито едноличен
собственик на капитала е наследодателят на ответниците - Б.Л.В., е бил сключен
Договор за наем от 01.06.2001г. с предмет язовир К. за временно и възмездно
ползване за риборазвъдна дейност за срок от 5 години. Нов договор за наем между
същите страни и със същия предмет е бил сключен на 14.03.2007г. със срок на
действие 5 години. Установява се, че двата договора съдържат идентична клауза,
установяваща забрана за наемателя да изгражда временни сгради и съоръжения,
необходими за дейността му в
сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на наемодателя. Установява
се от представеното Уведомително писмо от 30.09.2009г. и не е спорно между
страните, че договорът за наем е прекратен с писмено предизвестие от
наемодателя, считано от 30.09.2009г.
От представените по делото 3
броя удостоверения за търпимост се установява, че сградите, предмет на правен
спор, находящи се в ПИ №***, ПИ №*** и ПИ№***, са построени преди 2001г. и имат
статута на търпими строежи, неподлежащи на премахване съгласно пар.127, ал.1 от
ЗУТ.
Установява се
от заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза, че язовир К. е заведен в
инвентарната книга на дружеството по сметка 204 на 01.01.1962г. Установява се,
че в счетоводството на „***“ЕАД са заведени още поземлен имот №*** – предпазна
дига и построените върху него сграда
„Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“
със ЗП 24 кв.м., както и построената върху ПИ№*** „Жилищна сграда с друго
предназначение“ със ЗП 38 кв.м.
От
заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-икономическа
експертиза се установява несъответствие между инвентарна книга от 2001г. и
инвентарна книга 2015-2017г. относно наименованията на активите, заведени под
инв. №203006, 766095 и 203018, под които са въведени посочените три сгради,
установени като заприходени с първоначалната експертиза, съответно на
01.01.1963г., 01.03.1996г. и 01.01.1963г.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по
отношение на сградите, предмет на правен спор се установява следното:
- поземлен имот №*** е част от язовир К., собственост
на „***“ЕАД и фигурира в плана за земеразделяне на село К. с наименование
„Предпазна дига“. В плана фигурират процесните сгради, построени върху този
имот, като Склад с друго предназначение с площ 108 кв.м. и Друга жилищна сграда
с площ 24 кв.м.
- поземлени имоти №*** и №***
фигурират в плана като частна държавна собственост – МЗХ-ХМС, с начин на трайно
ползване изоставени трайни насаждения и водостопанско съоръжение, като в
рамките на тези имоти съществуват процесните сгради – сграда с друго
предназначение с площ от 38 кв.м. – кантон в ПИ №*** и Склад с друго
предназначение с площ от 76 кв.м., понастоящем преустроена за жилище, и Друга
жилищна сграда с площ от 14 кв.м.- пристройка от запад с функция на санитарен
възел – в ПИ №***.
Дадено е заключение, че по отношение
на процесните сгради не са налични строителни книжа.
Вземайки предвид първоначалните регистрации
като запис в инвентарните книги на ищцовото дружество, вещото лице е дало
заключение, че вероятният период на построяване на процесните сгради е както
следва:
- склад с друго предназначение с
площ 108 кв.м. в ПИ№*** – 1996г., преизградена след 2001г.;
- друга жилищна сграда с площ от 24
кв.м. в ПИ№*** – 1963г., преизградена след 2001г.,
- станция помпена с площ от 43 кв.м.
в ПИ№*** – 1963г.;
- сграда с друго предназначение с
площ от 38 кв.м. в ПИ№*** – 1963г.;
- склад с друго предназначение с
площ от 76 кв.м. в ПИ №*** – 1963г.;
- друга жилищна сграда с площ 14
кв.м. в ПИ№*** – 1963г.
На
базата на установеното състояние на сградите „склад с друго предназначение“ и „друга
жилищна сграда“ в ПИ№*** в момента на извършения оглед – нова метална носеща
конструкция, ограждащи стени, нови покривни покрития от подцинкована ламарина и
други архитектурно-строителни елементи, вещото лице е направило извод, че на
по-късен етап, след 2001г., на базата на съществуващите вече, сградите са били
преизградени.
За установяване на релевантните за
делото обстоятелства, пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, от
показанията на които се установява следното:
От
показанията на свидетеля Й.С.П. се установява, че същият познавал от малък
приживе наследодателя на ответниците Б.В., тъй като живеели в близост, а след
като В. започнал да стопанисва язовира работел като рибовъд при него за периода
от 2005г. до 2006г. Посочва, че на язовира имало стара сграда, която
представлявала склад с размери 6м. на 4,5м., висока 3м. Зад склада имало
стаичка, предназначена за лицето, което наблюдава язовира. Твърди, че Б.В.
направил подобрения на постройката, така че да я пригоди за живеене, а
свидетелят П. лично му помагал. Направен бил покрив на старата сграда,
използвана за склад, на покрива бил поставен резервоар за вода, сградата била
малко разширена отзад, за да се направи баня, около сградата била излята
бетонна пътека. От показанията му се изяснява още, че под дигата се намирал
трафопост, а до него имало стаичка с размери 3м. на 2,5м. с два смукателя, от
където се пълнел язовира - помпена станция. На около 700-800 м., срещу язовира,
се намирал кантон, който бил масивна сграда. Изяснява, че направените от Б.В.
подобрения били върху вече съществуващи сгради, според него строени от ТКЗС. Направена
била и нова постройка – нов склад, намиращ се между дигата в посока с.К., с
размери около 10м. на 4,5 м. Твърди, че за тази сграда наследодателят на
ответниците имал разрешително. Не се спомня годината, в която започнало
строителството на новата сграда, като предполага, че това било през 2004г. или
2005г. Няма спомени докато е работил на язовира от „***“ да са идвали на
проверки и да са налагали глоби. Представители на дружеството идвали периодично
да замерват водата.
От
показанията на свидетеля И.Х.Ц. се установява, че се познават от деца с
наследодателя на ответниците Б.В., тъй като и двамата са от с.К.. Свидетелят Ц.
изяснява, че работил на язовира от 1987г., първоначално към „***“ като рибовъд,
а след това при В., който започнал да стопанисва язовира от 2001г. Посочва, че
към този момент съществуваща била „къщата на рибовъда“, която била около
50-60-70 кв.м., с гредоред, почти срутена, с изгнили греди. Същата се
използвала за храна на рибите, имало и една стаичка за свидетеля И.Х.Ц..
Посочва, че след като Б.взел язовира, същият преправил сградата из основи,
направил бетонов пояс, като квадратурата на склада се запазила, а тази на
стаичката се увеличила малко, тъй като било направено сервизно помещение.
Изяснява, че преди Б.да вземе язовира, там са съществували тази сграда, както и
кантон и помпена станция, по които не били правени преустройства. Посочва, че на
празно място бил изграден склад за фуражи, чиито размери били приблизително 100
– 150 квадрата. Свидетелят И.Х.Ц. изяснява, че работил към „***“ЕООД до 2004г.,
като твърди, че не били правени проверки от „***“, а същите наблюдавали дигата
и минавали да мерят водата. След предявяване на свидетеля на скицата, находяща
се на л.37 от делото и представляваща скица на ПИ №*** в землището на с.К.,
свидетелят заявява, че едната сграда, на която бил правен ремонт се намирала в
имот 578, а новопостроената сграда – в имот 510. Б.живеел в ремонтираната
сграда, а новата била използвана за склад. Стопанисвал и кантона и помпената
станция, тъй като имало кражби.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите, като последователни и логични, въпреки
наличието на неточности относно някои от изложените от тях обстоятелства, които
намира, че се дължат на липсата на ясни спомени с оглед изминалия период от
време от събитията, за които дават показания, както и с оглед възрастта им. Не
се кредитираха същите само в частта им относно изложените факти за
новопостроени след 2001г. сгради, доколкото същите противоречат на писмените
доказателства по делото – удостоверения за търпимост, както и на заключенията
по назначените икономическа и техническа експертизи.
С оглед на така установеното по
делото от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:
Неоснователен е наведения с
въззивната жалба довод, че от доказателствата по делото не се установява
ищцовото дружество да е собственик на земята, върху която са построени
процесните сгради, респективно да е придобило правото на собственост върху
постройките, предмет на правен спор.
Правилно първоинстанционният съд е
приел за установено по делото, че ищцовото дружество „***“ЕАД е правоприемник
на „Държавна напоителна система“ и представлява акционерно дружество с
едноличен собственик на капитала – Държавата, но не е направил необходимото
разграничение, между собствеността на държавата и собствеността на юридическото
лице, чиито принципал е държавата, доколкото са налице два различни правни
субекта, всеки от които притежава самостоятелно право на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4
от Закона за държавната собственост, не са държавна собственост по смисъла на
този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с
нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество.
Безспорно установено по делото е, че
„***“ЕАД е образувано на основание чл.17, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия(отм.), чрез преобразуването на съществувалата
към този момент държавна фирма „***“, гр.С., като новосъздаденото юридическо
лице е поело активите и пасивите на държавната фирма.
Съгласно
разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП (отм.) при преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставено
за стопанисване или управление на тези предприятия с акта за преобразуването,
се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго. В същия смисъл е и ПМС
№201/1993г., съгласно което при преобразуването на държавните предприятия правото
на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са им били
предоставени за стопанисване и управление, се внасят в капитала на новообразуваните
дружества.
Разпоредбата на чл.17а ЗППДОП (отм.) урежда деривативен
способ за придобиване на вещни права от новообразуваното еднолично търговско
дружество. Съгласно дадените разяснения в мотивната част на т.2г от ТР №4 от
14.03.2016г. по т.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва следните
елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество, това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество да не е било изрично изключено
от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество, като
вещно-транслативния ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване и от
момента на възникването на търговското дружество. Съгласно дадените
тълкувателни разрешения, при възникнал гражданскоправен спор, предоставянето на
имущество за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може
да бъде доказано, както с преки доказателства – съответния административен акт
за предоставяне, като не е необходимо предоставения за стопанисване или
управление имот да е заприохден в баланса на държавното предприятие към момента
на преобразуването или в баланса на преобразуваното търговско дружество, за да
се приложи нормата на чл.17а ЗППДОП (отм.), тъй като не е елемент от
фактическия състав на този придобивен способ. Същото има само доказателствено
значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и
управление на съответното държавно предприятие.
В процесния
случай от доказателствата по делото се
установява, че „***“ЕАД е възникнало като юридическо лице чрез преобразуването
на основание чл.17, ал.2 от ЗППДОП (отм.) на държавна фирма „***“, гр.С., която
от своя страна е правоприемник на различни държавни предприятия, на които е
възлагано да осъществяват дейността на държавата по експлоатация и поддръжка на
напоителни и отводнителни системи, както и строителство и експлоатация на
хидромелиоративни обекти.
Установява се
от доказателствата по делото, че поземлените имоти, върху които се намират
процесните сгради, представляват част от хидромелиоративната инфраструктура на
язовир К. и като такива, заедно с построените върху тях сгради, с
предназначение да обслужват дейностите по поддръжката и експлоатирането на
язовира, са били държавна собственост, която е била предоставена за
стопанисване на посочените по-горе държавни обединения, на които е възложена
дейността по експлоатация и поддръжка на напоителни и отводнителни системи.
Видно е от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и от
представените по делото скици, че ПИ №***, №*** и №*** и процесните сгради,
построени върху тях, се намират в района на язовир К. в землището на с.К., общ.
Д.Д.. С изключение на ПИ№*** върху който попада язовира и за който ищцовото
дружество се е снабдило с констативен нотариален акт и е вписано като негов
собственик в плана, установява се, че останалите два имота фигурират в плана,
като собственост на Министерство на земеделието и горите /МЗГ/ – *** /ХМС/,
което видно от представените доказателства относно преобразуването на
дружеството, е било принципал на неговия праводател – държавна фирма „***“.
Установява се, че ПИ №*** и ПИ№*** фигурират в плана с начин на трайно
ползване, съответно предпазна дига и водостопанско съоръжение. ПИ №*** фигурира
в плана като изоставени трайни насаждения, но от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и представените скици се установява, че върху
него е построена сграда – кантон, за която е издаден АДС №4843/27.09.1971г.,
видно от който обекта е бил предоставен за управление на „Държавна напоителна
система“ – Плевен, като сграда, необходима за експлоатацията на намиращия се в
близост воден обект – язовир „К.“.
Предвид на
изложеното, въззивният съд намира, че съвкупната оценка на представените по
делото доказателства води до извода, че посочените поземлени имоти, върху които
са изградени сградите, предмет на правен спор, са били държавна собственост - част
от хидромелиоративната инфраструктура в района на язовир К., която е била
представена за стопанисване и управление на „Държавна напоителна система“, а в
последствие на нейните правоприемници – ДСО „***“, СО „Селскостопанско
строителство и хидромелиорации“ и ДФ „***“, тъй като се установява, че всяко
едно последващо създадено държавно стопанско обединение или предприятие е било
правоприемник на активите на предшестващото го такова.
Видно от
представеното Разпореждане на МС №82/23.08.1993г. представляващо акта, с който
ДФ „***“ е преобразувана в новосъздаденото ЮЛ – „***“ЕАД, търговското дружество
е поело всички активи и пасиви на държавната фирма. Установява се от
представеното РМС, че в същото не е вписано имущество, което да е изрично изключено
от това, преминаващо в патримониума на новосъздаденото акционерно дружество.
Предвид на
изложеното, въззивният съд намира, че е налице фактическият състав на чл.17а от
ЗППДОП (отм.), по силата на който ищеца е придобил правото на собственост върху
поземлените имоти, върху които са построени сградите, предмет на правен спор
между страните.
Предвид
на това, по силата на разпоредбата на чл.92 от ЗС, същото е станало и
собственик на изградените върху тях сгради, доколкото собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. По делото
не са представени доказателства за учредено право на строеж по отношение на
някоя от спорните сгради, било то от държавата или впоследствие от „***“ЕАД.
Напротив, от представените удостоверения за търпимост, както и от заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че същите са
построени без строителна документация.
Нещо
повече, от доказателствата по делото може да бъде направен извод, че част от процесните
сгради са съществували, съответно предоставени за управление на посочените
по-горе стопански обединения и предприятия преди преобразуването на ДФ „***“ в
„***“ЕАД, предвид на което правото на собственост върху тях е било придобито от
ищеца по силата на чл.17а ЗППДОП (отм.) с акта на преобразуването. В този
смисъл е заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, от което се установява, че построените върху ПИ №*** сграда - „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м. и
построената върху ПИ №*** - „Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38
кв.м., са заведени в инвентарната книга с активите на дружеството още през
1963г., което представлява доказателство, че към този момент същите са били
предоставени за стопанисване и управление на праводателите на „***“ЕАД.
Неоснователни са наведените
с въззивната жалба доводи за наличието на доказателства по делото, че
процесните сгради са изградени от „***“ ЕООД, както и че наследодателят на
ответниците е придобил правото на строеж по отношение на същите по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл.86 от ЗС. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че процесните сгради са били вече построени и са
съществували към момента на сключване на договора за наем между „***“ЕООД и „***“ЕАД,
от който момент се твърди да е започнало давностното владение. В показанията си
свидетелите П. и Ц. сочат като новопостроени единствено находящата се в ПИ №***
сграда „Склад с друго
предназначение“,
което обаче, както вече бе посочено, е в противоречие със заключенията на
вещите лица по назначените съдебно-икономически и съдебно-техническа експертизи
относно годината на включване на тези сгради в инвентарната книга на ищцовото
дружество, както и с издадените по отношение на същите сгради удостоверения за
търпимост, установяващи, че сградата е построена преди 2001г.
На следващо място, от
доказателствата по делото се установява, че наследодателят на ответниците е
започнал да упражнява фактическа власт върху сградите – стопанисвал и поддържал
е част от тях, правил е ремонти и подобрения по отношение на друга част от
сградите, в качеството му на наемател на язовир „К.“. Установява се от
показанията на разпитаните свидетели, че Б.В. е установил фактическа власт
върху сградите в качеството му на управител на „***“ЕООД въз основа на
сключения договор за наем, доколкото се установява, че процесните сгради представляват
постройки, свързани с и необходими за експлоатацията на язовира за дейността,
за която е бил нает като воден обект – помпена станция, складове, които са се
използвали за съхранение на храна на рибите, помещение за рибовъда и за лицето,
имащо задължение да наблюдава язовира. Предвид на това, макар и да не са
изрично включени в договора за наем, въззивният съд намира, че доколкото са
обслужващи рибовъдната дейност, фактическата власт върху съответните поземлени
имоти и сградите върху тях е била изначално установена въз основа на договора
за наем, като държане. Съдебната практика е безпротиворечива, че за да се
трансформира установената на определено правно основание фактическа власт във
владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с
което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика. След като
веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност,
освен ако не бъдат обективирани действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик и да демонстрират по явен и категоричен начин
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява изключително и само
за себе си.
В процесния случай
извършваните от наследодателя на ответниците действия по поддръжка, ремонт и
подобрения на процесните сгради сами по себе си не сочи и на промяна в
намерението, с което се упражнява фактическата власт, тъй като тези действия са
извършвани в интерес на ползващото язовира и имотите лице и не отричат правата
на собственика. По делото не са събрани доказателства за осъществени други
действия, с които Б.В. да е обективирал пред „***“ЕАД промяната в намерението
си, още повече, че сключените договори за наем съдържат изрична клауза,
установяваща забрана за
наемателя на язовира да изгражда временни сгради и съоръжения, необходими за дейността му в сервитутната ивица и извън
нея без писмено съгласие на наемодателя. От депозираните по делото свидетелски
показания се установява, че представители на „***“ЕАД не са извършвали проверки
на сградите, предвид на което да бъде направен изводът, че спрямо тях е било
демонстрирано намерение за своенето им, на което те да не са се
противопоставили. С оглед на изложените съображения, само за пълнота следва да
бъде посочено, че дори да се приеме, че сградите в ПИ№*** са били построени, а
не преустроени от наследодателя на ищеца, с оглед липсата на доказателства за
демонстриране промяна в намерението, с което е упражнявана фактическата власт
върху имота, не може да бъде направен правният извод, че Б.В. е придобил по
давност правото на строеж на сградите. Доколкото по делото е безспорно
установени, че земята, попадаща в ПИ №***, върху която е разположен язовир „К.“,
е собственост на „***“ЕАД, построените върху тази земя сгради без строително
разрешение по силата на разпоредбата на чл.92 ЗС са станали собственост на
дружеството, като приращение.
Предвид
на изложените доводи, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел за установено, че „***“ЕАД е собственик на процесните сгради и е уважил предявения
иск с правно основание чл.124 от ГПК. Доколкото от доказателствата по делото не
се установява ответниците да са придобили правото на собственост върху същите
сгради по силата на придобивна давност и наследство, законосъобразно се явява
решението и в частта му, с която е отменен констативния нотариален акт, въз
основа на който същите са признати за собственици на това правно основание. Тъй
като крайните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Предвид липсата на
претендирани разноски от въззиваемото дружество „***“ЕАД, такива не следва да
бъдат присъждани на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода на правния спор пред
въззивния съд.
Мотивиран от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.272 ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №122 от 26.01.2018г., постановено по
гр.д.№4563/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.