№ 699
гр. София, 29.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600772 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Р. Л. Л., роден на
***г. в Република Украйна, обл.***, гр.***, ЛНЧ:**********,
ЕГН:**********, притежаващ паспорт №ES *** с персонален номер
**********, срещу определение по протокол №2687 от 13.07.2022г. по Ч.Н.Д.
№2539/22г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, 5 /пет/ месеца
и 10 /десет/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
В частната жалба е изразено несъгласие с така постановеното
определение на СГС, което жалбоподателят счита за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. С жалбата се оспорва констатацията на
първоинстанционния съд по отношение липсата на напредък в посока на
трайна положителна промяна в поведението му, като осъденият твърди, че
липсват доказателства по делото, въз основа на които да бъде обоснован такъв
извод и че негативните констатации, възприети от съда по отношение на
неговото поведение, са цитирани бланкетно от СГС. Изтъква участието си в
трудова заетост в местата за лишаване от свобода. Жалбоподателят отправя
искане да бъде подходено към неговия случай, въз основа на едно човешко
1
хуманно отношение, като освен това декларира и своето желание да се
прибере в своята родина- Република Украйна, където ще може да полага
грижи за семейството и за близките си, които в момента са подложени на
неописуемо страдание, породено от продължаващата война с Руската
федерация.
Преписи от частната жалба са връчени на Софийска градска
прокуратура и на Началника на Затвора- гр. ***, като отговор не е постъпил
по делото.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното
определение на СГС, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
Изложените от защитата доводи за условно предсрочно освобождаване
на лишения от свобода са отчетени от първоинстанционния съд при вземане
на решение да остави искането без уважение. Същевременно първият съд
правилно е стигнал до извод, че не може да се приеме, че осъденият
категорично се е поправил. Доводите в тази насока следва да бъдат споделени
и от апелативния съд, а именно:
Лишеният от свобода Р. Л. Л. изтърпява наказание лишаване от свобода
в Затвора- *** за срок от 10 /десет/ години, определено му с влязло на
28.06.2021г. решение №188/28.06.2021г. по КНД №781/2020г. по описа на
ВКС, III НО за участието му като помагач в съучастие с други три лица в
довършен опит за убийство – престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр.
чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК.
От данните по делото и най- вече от представената справка от
13.07.2022г., издадена от МП ГД“ИН“ Затвора- гр.*** е видно, че безспорно е
налице първата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, тъй като осъденият Р.
Л. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание,
а именно: към 13.07.2022г. същият е изтърпял фактически 6 /шест/ години, 5
/пет/ месеца и 12 /дванадесет/ дни, от работа са зачетени 1 /един/ месец и 8
/осем/ дни или всичко това прави 6 /шест/ години, 6 /шест/ месеца и 20
2
/двадесет/ дни, като неизтърпеният остатък се равнява на 3 /три/ години, 5
(пет) месеца и 10 (десет) дни.
Осъденият Р. Л. е постъпил в затвора на 27.08.2016г. По отношение на
него, на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК е приспаднато от наложеното
му наказание лишаване от свобода времето, през което по отношение на него
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
31.01.2016г. до влизане в сила на присъдата- 28.06.2021г., както и времето от
29.06.2021г. до привеждане на присъдата в изпълнение. С горецитираното
решение №188/28.06.2021г. на ВКС, III, НО е потвърден и определеният строг
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, който не е
променян и към настоящия момент.
Основният спорен въпрос по делото е по отношение на другата
кумулативна предпоставка, съдържаща се в разпоредбата на чл.70, ал.1 от
НК, а именно налице ли са достатъчно доказателства за поправянето на
осъденото лице. Наличните по делото данни и доказателствата не сочат
необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани
еднопосочно. Първоинстанционният съд е изградил своите изводи, след
внимателна преценка на данните, съдържащи се в приложените по делото
материали, сред които- становище от 30.06.2022г. на началника на Затвора-
гр.***, доклад от 22.06.2022г. на ИСДВР и доклад от 11.07.2022г. за
пробационен надзор, изготвени по повод подадената молба за УПО, а също и
данните, обективирани в първоначалния план на присъдата от 04.08.2021г.,
експертен доклад от 06.07.2021г. на ИСДВР, психологическо заключение от
01.09.2016г., данните от приложените в затворническото досие докладни
записки, справки, заповеди за отнемане в полза на фонд „Затворническо дело”
на намерени при осъдения Р. Л. неразрешени вещи и предмети, невключени в
утвърдения от Министъра на правосъдието списък, приложения сертификат
от 21.09.2021г. за завършен етап от курс по български език, заповеди за
награди, както и от всички останали материали по делото, съдържащи данни,
относими към предмета на настоящото дело.
Настоящият състав на САС изразява виждането, че от цялостното
поведение на г-н Р. Л. в условията на пенитенциарните заведения, както и от
данните, обективирани в горецитираните документи, се обуславя преценката
за наличието на започнат поправителен процес при осъдения, като същият
3
към момента на произнасяне от настоящия съдебен състав полага труд, в
изпъление на плана на присъдата взема участие в курсове по български език,
има висше икономическо образование, редовно посещава фитнес залата за
лишени от свобода, взема участие в спортни мероприятия, организирани от
пенитенциарната администрация, два пъти е награждаван (видно от заповеди
№342 от 09.07.2021г. и №213 от 19.04.2018г. на началника на Затвора-
гр.***). Все в тази насока следва да се отбележи, че участието в трудова
дейност не представлява някакво изключително положително поведение, а е
обичайното такова в местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и
за самия Р. Л., тъй като е свързано със зачитане на работните дни от
изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Същевременно, видно от данните, обективирани в гореспоменатите
документи и становища, представени от служителите на затворническата
администрация, които пряко са ангажирани с провеждането на корекционната
работа и които имат непосредствени възприятия от поведението на осъденото
лице, по делото е констатирано, че актуалната оценка на риска от рецидив
остава непроменена спрямо първоначалноопределената и е 34т. (в ниския
диапазон). Анализът на риска от сериозни вреди е показал високи стойности
за обществото, предвид характера на престъплението, а за останалите
категории (за осъдения, за останалите лишени от свобода и за служителите от
пенитенциарната администрация) е оценен като нисък.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че при осъдения Р. Л. са
констатирани следните дефицити в зоните на нуждите, както следва:
отношение към правонарушението - не се признава за виновен и отказва да
осъзнае сериозността на инкриминираното му поведение, тъй като твърди, че
не е извършил нищо и е имал очакване да бъде оправдан; междуличностни
проблеми - въпреки, че такава зона не е самостоятелно обособена, в
затворническото досие на осъденото лице, се съдържат данни (видно от
докладна записка от 01.02.2019г., обща жалба от 30.01.2019г. на няколко
осъдени лица от 6-та група, I-ва килия, както и приложена в досието справка
от 29.10.2020г., изготвена от ИСДВР) за констатирани конфликти и
напрежение между Р. Л. и други осъдени лица от 6-та група, I-во спално
помещение, които са относими към тази зона и не бива да бъдат игнорирани.
Посочените проблеми са за минали периоди от време, което говори за
наличие на положителна промяна в тази насока, но също отразяват и
4
колебания в контекста на цялостното поведението на Р. Л. по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода; начин на живот и обкръжение-
установени са контакти с криминално проявени, проявява безрасъдно и
рисково поведение (данни в тази насока се съдържат пак в цитираните
документи, коментирани към зоната междуличностни проблеми); умения за
мислене- Р. Л. притежава висок интелект, който понякога пренасочва към
нерегламентирани контакти и действия; осъзнава проблемите си, но начините
за решаване невинаги са в законоприемлива форма и не се стреми да търси
поуки от постъпките си, склонен да прояви импулсивност в определени
ситуации;
Въпреки че към настоящия момент по силата на чл.109 от ЗИНСЗ Р. Л.
не се счита за наказван, по делото се съдържат данни и за допускани от него
системни нарушения на установените правила (което е видно от приложените
в досието му заповеди за отнемане в полза на фонд „Затворническо дело” на
намерени при осъдения Р. Л. неразрешени вещи и предмети, невключени в
утвърдения от Министъра на правосъдието списък- заповеди №210 от
27.10.2021г., №148 от 02.09.2021г., №147 от 25.03.2020г., №137 от
25.03.2020г., №69 от 09.03.2020г., №413 от 25.11.2019г. на началника на
Затвора- гр.***). Освен това, наред с изземването на намерени при Р. Л.
забранени вещи, спрямо него е била налагана като средство за поддържане на
реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода и забрана за
провеждането на свиждания, кореспонденция и пратки за срок от 6 /шест/
месеца с конкретно определено лице (видно от заповед №16/01.11.2018г. на
началника на Затвора- гр.***).
Гореизложените дефицити и обективираните колебания в поведението
на осъденото лице, не могат да обосноват, че към настоящия момент е налице
трайна и необратима промяна в нагласите, ценностната система и
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот извън местата за
лишаване от свобода у осъдения Р. Л..
Освен това от данните по делото е видно, че осъденото лице изтърпява
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при строг режим и в
пенитенциарно заведение от закрит тип, като по делото няма данни за
последваща промяна на режима, нито за прекатегоризирането му в открит тип
пенитенциарно заведение, от което следва, че спрямо Р. Л. не е реализирана в
5
цялост прогресивната система за плавно преминаване от по- строги към по-
облекчени условия на надзор и охрана, т.е. целите и задачите на
прогресивната пенитенциарна система не са изпълнени докрай.
Действително през отделни периоди от изтърпяване на настоящото
наказание се наблюдават и известни позитивни промени при Р. Л., свързани
най- вече с полагането на труд по време на изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода, с участието му в организираните от
администрацията на пенитенциарното заведение спортни мероприятия, с
участието му в съответствие с плана за изпълнение на присъдата в курсове по
изучаване на български език. Това му положително поведение е отчетено,
както от пенитенциарната администрация, за което говорят заповедите за
награди (заповеди №342 от 09.07.2021г. и №213 от 19.04.2018г. на началника
на Затвора- гр.***), така и от първоинстанционният съд. Но не могат да не
бъдат подминати и гореспоменатите системно допускани нарушения на
установените правила в местата за лишаване от свобода, които остават като
констатирани факти по делото и следва да се преценяват наред с всички други
данни по делото. Коментираните нарушения обективират, че у г-н Р. Л. е
налице склонност към нарушаване на правилата относно вътрешния ред в
пенитенциарното заведение и засвидетелстват за едно колебливо поведение у
осъденото лице, въпреки наличието и на гореспоменатите положителни
прояви.
Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на СГС, че
корекционната работа с осъдения Р. Л. следва да продължи и през
неизтърпения остатък от наложеното му наказание в условията на
пенитенциарното заведение, които остатък, при това е значителен (три
години, пет месеца и десет дни) и позволява продължаване на корекционната
работа до цялостното изтърпяване на наказанието с оглед постигане на
заложеното в плана за присъдата и на целите по чл.36 от НК.
В обобщение въззивният съд приема, че може да бъде направен
обоснован извод, че при л.св. Р. Л. е започнал процес на поправяне, но не и до
степен, която да обезсмисли по- нататъшното изпълнение на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Не са налице убедителни и еднопосочни
доказателства, сочещи на трайна и необратима положителна промяна при Р.
6
Л., поправителният процес не е изцяло завършен, което обосновава
необходимостта корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъденото лице да продължи и през неизтърпяния остатък от наложеното му
наказание, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
нагласите, поведението и мисленето на лишения от свобода. Както беше
отбелязано по- горе това, че л.св. Р. Л. принципно има дължимо поведение,
което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и
съответните правила, които следва да се спазват там, не означава, че
осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при
него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният
му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до
такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като корекция,
защото дължимото поведение в затвора, участието в трудови, образователни
и спортни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да са правило
при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до
бонус под формата на предсрочно освобождаване.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия
момент не са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки
за постановяване на претендираното от осъдения Р. Л. условно предсрочно
освобождаване, поради което обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от
НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по протокол №2687 от 13.07.2022г.,
постановено по Ч.Н.Д. №2539/22г. на СГС, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Р. Л. Л., роден на ***г. в Република Украйна, обл. ***,
гр. ***, ЛНЧ:**********, ЕГН:**********, притежаващ паспорт №ES *** с
персонален номер ********** за предсрочно условно освобождаване от
7
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 3
/три/ години, 5 (пет) месеца и 10 (десет) дни към датата на постановяване на
атакувания съдебен акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8